№ 153
гр. Пловдив, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело №
20215300503214 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на М.И. Б., ЕГН
**********, чрез назначения й особен представител адв. И. Н., против
Решение №262468 от 05.11.2021г., постановено по гр.д. №14827/2020г. по
описа на Районен съд- Пловдив, ХІІ гр.с., в частта му, с която е
признато за установено, че дължи на “Водоснабдяване и канализация”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.
”Шести септември” №250, сумата от 807,95 лв., представляваща незаплатена
цена за консумирана питейна и отведена канална вода за периода
18.04.2016г.- 16.06.2020г. за обект, находящ се в гр. Пловдив, ул. ***,
сумата от 85,08 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на
главницата за периода 30.06.2016г.-31.05.2020г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението в съда- 06.07.2020г. до окончателното й
заплащане, за които суми е била издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №7744/2020г. по описа на
Районен съд- Пловдив, Х гр. с. В жалбата се излагат доводи за
неправилност на посоченото решение, като се иска отмяната му в
1
обжалваната му част и постановяване на ново решение, с което
предявените искове да бъдат отхвърлени.
Ответната страна по жалбата- “Водоснабдяване и канализация”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.
”Шести септември” №250, чрез пълномощника си по делото юрк. Г. Н.,
в писмен отговор на същата иска обжалваното решение да бъде
потвърдено.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и
е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК въззивният съд намери,
че същото е валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно
разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена
правилността на решението по съображенията, изложени във въззивната
жалба, както и при служебна проверка за допуснати нарушения на
императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция, като
съд по същество, се произнесе по правния спор между страните.
В обжалваната част на решението първоинстанционният съд е бил
сезиран с иск на “Водоснабдяване и канализация” ЕООД против М.И.Б.
за признаване за установено по отношение на ответника, че същият дължи на
ищеца сумата от 807,95 лв., представляваща незаплатена цена за
консумирана питейна и отведена канална вода за периода 18.04.2016г.-
16.06.2020г. за обект, находящ се в гр. Пловдив, ул. ***, сумата от 85,08
лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за
периода 30.06.2016г.-31.05.2020г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението в съда- 06.07.2020г. до окончателното й заплащане,
за които суми е била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №7744/2020г. по описа на Районен
2
съд- Пловдив, Х гр. с.
За да бъде уважен така предявения иск, в тежест на ищеца е да
установи, че между него и ответника са налице облигационни
отношения по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода
за обект на ответника, находящ се в гр. Пловдив, ул. ***, както и че за
процесния период му е доставил такива на претендираната стойност.
Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационни услуги и чл.8 от Наредба №4 от
14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на водоснабдителните и канализационни системи В и К
услугите се предоставят при общи условия, одобрени от ДКЕВР, които
се публикуват в един централен и един местен ежедневник и влизат в
сила в едномесечен срок от публикуването им. По делото е безспорно, а
и е служебно известно на съда, че ищцовото дружество е В и К
оператор за територията на област Пловдив, както и че дейността на
същото се осъществява въз основа на одобрени от ДКЕВР общи условия,
които са в сила за всички потребители от областта, като действащите за
процесния период общи условия са представени и приети по делото.
Съгласно § 1, т. 2 от ПЗР на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги, "потребители" по смисъла на закона са юридически
или физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за
които се предоставят В и К услуги; юридически или физически лица –
собственици или ползватели на имоти в етажната собственост; предприятия,
ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за
технологични нужди или подаващи я на други потребители след съответна
обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за
питейни води. Съгласно разпоредбата на чл.3 от Наредба №4 от
14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, както и
съгласно Общите условия на ищцовото дружество, приети съгласно чл.8
от наредбата, потребители на В и К услуги са собствениците или
притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдени имоти. От съдържанието на посочените разпоредби следва,
че качеството на потребител на В и К услуги е свързано с наличието
на право на собственост или право на ползване или строеж върху
3
водоснабдения имот, като страна по договора при общи условия за
предоставяне на В и К услугите е собственикът или носителят на право
на ползване или строеж върху имота. От страна на ответницата, чрез
назначения й особен представител, се оспорва качеството й на потребител
на предоставяните от ищцовото дружество услуги. В настоящия случай
между страните не се спори, а и от събраните писмени доказателства се
установява, че ответницата е имала открита партида за доставяне на питейна
и отвеждане на канална вода с аб. № ********** за имот на адрес гр.
Пловдив, ул. ***. По делото е представена настанителна преписка от ОП
"Жилфонд", от която видно, че по силата на Заповед №ЖН-49/07.04.2016г.
ответницата е настанена заедно с шестчленното й домакинство в жилище,
находящо се на адрес- гр. Пловдив, ул. ***, собственост на Община
Пловдив. Въз основа на посочената заповед между нея и Община Пловдив
чрез ОП "Жилфонд" е сключен договор за наем от 12.04.2016г. От
приложените към преписката на общинското предприятие констативни
протоколи за извършени посещения се установява, че в процесния период, за
който се претендира заплащане на В и К услуги, ответницата е обитавала
жилището заедно с членовете на своето семейство. При тези данни и с оглед
посочената по-горе правна рамка, настоящият съдебен състав намира, че
между страните по делото е налице облигационно отношение, като към
процесния период ответницата, като наемател и ползвател на апартамента,
е имала качеството потребител на предоставяните от ищеца В и К услуги.
Във въззивната жалба се излагат доводи, че ответницата не е имало
качеството потребител, тъй като предвид допуснатото от нея
неизпълнение на задължението й да заплаща консумативните разноски за
имота, наемното й правоотношение за имота е било прекратено по право
съгласно разпоредбата на чл.46, ал.2 във връзка с чл.46, ал.1, т.1, пр.2 от
Закона за общинската собственост /ЗОбС/. от Община Пловдив. Тези
доводи са неоснователни. Разпоредбата на чл.46, ал.1, т.1, пр.2 от ЗОбС
действително предвижда основание за прекратяване на наемното
правоотношение в общинско жилище при неплащане на консумативните
разноски за повече от три месеца, но самото прекратяване не настъпва по
право, както се поддържа във въззивната жалба, а съгласно ал.2 се
извършва с нарочна заповед на съответния орган. В настоящия случай по
делото не се твърди и не се ангажират доказателства такава заповед да
4
е била издадена, поради което не може да се приеме, че е настъпило
прекратяване на наемното правоотношение и че ответницата е загубила
качеството си на потребител.
По отношение на количеството доставени за обекта В и К услуги от
страна на ищеца се твърди, че същото е било определено при условията
на нередовно измервателно устройство, като е било начислявана
количество вода за двама човека по 5 куб.м. или общо 10 куб.м.
месечно. От представените по делото карнети се установява, че за целия
процесен период за имота са били начислявани по 10 куб.м. месечно.
Видно от приложеното към исковата молба известие за нередовен водомер,
същото е било връчено на ответницата на 19.09.2019г. с основание, че
водомерът е развален, като й е даден срок от 30 дни да извърши ремонт.
От показанията на св. М.Й.- инкасатор, се установява, че в процесния
апартамент няма водомер, като е било връчено известие на лицата,
обитаващи имота.
По делото е приета съдебно- счетоводна експертиза, от която се
установява, че издадените от ищеца фактури за отделните доставки са
надлежно осчетоводени, като няма разлика между подадената
информация по карнетите и фактурираното по действащи цени за
периода, т.е. ищцовото дружество е издало фактури за отразените в
карнетите количества вода, като по тях няма постъпили плащания от
страна на ответника. Размерът на задължението на ответника за периода
06.07.2017г.-16.06.2020г., за който период вземанията не са погасени по
давност, е 807,95 лв., а размерът на дължимото обезщетение за забава
върху тези вземания до 31.05.2020г. възлиза на 85,08 лв.
При така събраните доказателства по делото съдът намира, че
исковите претенции са основателни и следва да се уважат. Между
страните са налице облигационни отношения по сключен договор за
предоставяне на В и К услуги при общи условия съобразно
разпоредбата на чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационни услуги. За процесния период на
ответника са били предоставени и той е ползвал услуги по доставка на
питейна и отвеждане на канална вода за обект, находящ се в гр.
Пловдив, ул. ***, поради което за него е възникнало задължението да
5
заплати стойността на предоставените му услуги. Размерът на същите е
определен при спазване на разпоредбите на действащите нормативни
актове и Общите условия на ищцовото дружество. Съгласно
разпоредбата на чл.39, ал.5, т.1 от Наредба №4 от 14.09.2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационни системи за потребители, които
нямат монтирани индивидуални водомери месечното количество
изразходвана, отведена и пречистена вода се определя в размер на по 5
куб.м. за всеки обитател, които съгласно ал.6 се завишават на всяко
тримесечие с по 1 куб.м. за всеки обитател. В случая на ответницата за
целия период са били начислявани по 10 куб.м. месечно за двама
обитатели, като от страна на назначения й особен представител не са
наведени конкретни възражения срещу така определения размер на
задълженията й. Предвид горното следва да се приеме, че ответницата
дължи на ищцовото дружество заплащане на стойността на предоставените
й за процесния период услуги в размерите, установени от заключението
на приетата съдебно- счетоводна експертиза. Съгласно чл.31, ал.2 от
Общите условия потребителите са длъжни да заплатят дължимите суми
за ползваните от тях В и К услуги в 30- дневен срок след датата на
фактуриране, а съгласно чл.40, ал.1 от Наредба №4 при неспазване на
сроковете за плащане на изразходваното количество вода, определени в
общите условия и договорите, се заплаща законна лихва съгласно чл.86,
ал.2 от ЗЗД. Доколкото по делото е безспорно, че е налице забава от
страна на ответника за заплащане на дължимите суми, то същият
дължи и обезщетение за забава в размера, изчислен от съдебно-
счетоводната експертиза.
Предвид горното обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК с оглед неоснователността
на въззивната жалба жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати
на въззиваемата страна направените по делото разноски в размер на 300
лв., както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА Решение №262468 от 05.11.2021г., постановено по
гр.д. №14827/2020г. по описа на Районен съд- Пловдив, ХІІ гр.с., в частта
му, с която е признато за установено, че М.И. Б., ЕГН **********,
дължи на “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул. ”Шести септември” №250,
сумата от 807,95 лв., представляваща незаплатена цена за консумирана
питейна и отведена канална вода за периода 18.04.2016г.- 16.06.2020г. за
обект, находящ се в гр. Пловдив, ул. ***, сумата от 85,08 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода
30.06.2016г.-31.05.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението в съда- 06.07.2020г. до окончателното й заплащане, за които
суми е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч. гр. д. №7744/2020г. по описа на Районен съд- Пловдив, Х
гр. с.
ОСЪЖДА М.И. Б., ЕГН **********, да заплати на
“Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Пловдив, бул. ”Шести септември” №250, сумата от
300 лв.- разноски по делото и сумата от 100 лв.- юрисконсултско
възнаграждение.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на адв. И. Н.- особен представител на М.И. Б.,
ЕГН **********, разходен касов ордер за определеното му адвокатско
възнаграждение за въззивното производство в размер на 300 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7