№ 744
гр. Варна, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20213100503019 по описа за 2021 година
Производството се развива по реда на чл. 294 от ГПК.
С Решение № 60222 от 08.12.2021г. по гр.д. № 1630/2021г. на ВКС, III ГО е отменено
Решение № 260477 от 27.08.2020г. по в.гр.д. № 957 по описа за 2020г. на ВОС, IV състав,
като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав със задължителни указания по
прилагането и тълкуването на закона, както и необходимостта от извършване на нови
съдопроизводствени действия.
Въззивното производство е образувано по повод въззивна жалба на „Енерго-Про
Продажби“ АД срещу Решение № 723 от 14.02.2020г. по гр.д. № 13143/2019г. по описа на
ВРС, XXХ-ти състав, В ЧАСТТА МУ, с която на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието
за установено в отношенията между страните, че М. Б. Н. с ЕГН ********** не дължи на
„Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК ********* сумата от 6733.66 лева, начислена в резултат
на преизчисляване на количествата електрическа енергия за обект на потребление, находящ
се в ***, с кл. № *** и аб. № *** за периода от 05.07.2017г. до 04.07.2018г., за която сума е
издадена фактура № *** от 26.07.2019г.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на решението, като постановено в разрез с доказателствата по делото.
Съдържа доводи, че е налице правно основание за възникване на вземането на дружеството,
а именно – цена на реално потребено в обекта количество ел. енергия, дължима на
основание чл. 50 от ПИКЕЕ, евентуално чл. 200, ал. 1 от ЗЗД. Безспорно страните са били
обвързани по силата на договор за продажба на ел. енергия, а обекта присъединен към
1
електроразпределителната мрежа; дружеството е било изправно по задължението си да
доставя ел. енергия в обекта на клиента; електромерът е демонтиран, подменен с нов и
предоставен за метрологична експертиза в БИМ; от заключението на метрологичната
експертиза е установено, че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на
електромера – наличие на преминала енергия по тарифа 3, която не е визуализирана на
дисплея. При наличие на всички предпоставки и законосъобразно извършено преизчисление
на количеството ел. енергия, потребителят е длъжен да заплаща стойността на използваната
ел. енергия в обекта, поради което предявеният иск за недължимост е неоснователен и
следва да се отхвърли. Моли в тази връзка да се ревизира обжалваното решение.
В отговор М. Б. Н. оспорва доводите в жалбата. Поддържа липса на основание за
начисляване на исковата сума – извършената корекция е лишена от законово основание,
нито се основава на съществуващото между страните договорно отношение. Не е установено
реално доставяне на количествата ел. енергия в обекта на потребление, периода на
доставката, поради което не се дължи и заплащане на цената на същите. Наред с това по
делото не е установено какви са били показанията в регистър 1.8.3 към момента на
монтиране на СТИ в обекта на потребление, за да се приеме, че процесното количество е
реално доставено след монтажа на СТИ в обекта на потребителя. Отправя в тази връзка
искане обжалваното решение да се потвърди като правилно и законосъобразно.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразената
позиция по спора, като всяка претендира присъждане на разноски. Въззивемата страна чрез
процесуален представител оспорва протокола от експертиза на БИМ да е изготвен от
надлежно оправомощено лице и по установените форма и ред, както и достоверността
изобщо на констативния протокол от 17.06.2019г. Оспорва собствеността на монтирания в
обекта електромер, с твърдения, че е монтиран на неизвестна дата и в неизвестно състояние.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост. По останалите възпроси, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по повод предявен от М. Б. Н. срещу
„Енерго-Про Продажби“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.
1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на
дружеството ответник сумата от 6733.66 лева, начислена като дължима за собствения й
обект в резултат на извършена корекция на сметка за ел. енергия в обект на потребление в
гр. Варна.
Фактическите твърдения, на които е основана исковата молба са в следния смисъл:
ищцата е съсобственик на къщата в ***, с квота 4/6 ид.ч. и наследник на съпруга си,
съответно клиент на „Енерго-Про Продажби“ АД и ползва доставената от дружеството ел.
енергия в съсобствения й обект на потребление. Исковата сума е част от общо начислена
сума от 10 100.48 лева, съразмерна на правата й в собствеността. Узнала за извършено
преизчисление на количеството потребена ел. енергия и корекция на сметката за обекта на
потребление, като на това основание дружеството ответник претендира исковата сума.
2
Оспорва дължимостта на сумата, с аргумент за липса на правно основание, което да
обоснове вземане на дружеството в исковия размер, както и обстоятелството, че
начислената допълнително ел. енергия е действително доставена и потребена за сочения
период. Отправила в тази връзка искане за постановяване на положително решение по
спора.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК,
ответникът оспорил допустимостта на предявения иск поради липса на правен интерес за
разликата над ½ от размера на задължението, съобразно наследствения дял на ищцата от
наследството на наследодателя В. А. Н., адресат на издадената фактура. Навел твърдения, че
исковата сума е цена на реално доставено и потребено количество ел. енергия, дължима на
основание сключен между ответника и титуляра на партидата договор за доставка на ел.
енергия при общи условия, по който наследодателят е бил потребител, а дружеството –
доставчик. При техническа проверка изправността на СТИ, обективирана в съставен
констативен протокол е констатирана липсваща пломба на врата на ТЕМО, в което е
монтиран електромера като таблото е отваряно от неоторизирани лица. При софтуерно
четене е установено, че в регистър 1.8.3 има показания в размер на 54256 квтч.
Електромерът е демонтиран със съмнение за софтуерна манипулация, поставен в
индивидуална опаковка и изпратен за експертиза в БИМ. От заключението на
метрологичната експертиза е установено, че при софтуерно четене е установена външна
намеса в тарифната схема на електромера. Констатирано е наличие на преминала енергия в
регистър 1.8.3, който не е визуализиран на дисплея. Т.е. действително доставената ел.
енергия е погрешно отчетена и заплатена в по-малък размер. Ето защо е преизчислена
сметката за потребена ел. енергия за минал период и издадена фактура за исковата сума.
Касае се за установено точно количество реално потребена енергия, чието заплащане се
дължи от абоната по силата на договора за покупко продажба на ел. енергия. Отправил
искане поради това за постановяване на решение, с което искът бъде отхвърлен.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
С договор за продажба оформен с НА № 141 от 25.01.1995г. В. А. Н. придобил от
продавачите А. и Р. А.и правото на собственост върху едноаетажна жилищна сграда в ***.
В. А. Н. починал на 29.04.2017г., когато призовани да го наследят били съпругата му
М. Б. Н. и низходящите му Р.Г. и А.Н..
На 08.10.2015г. в обекта с кл. № *** и аб. № *** е монтиран електромер № 1114 0215
6436 4984 с нулеви показания по нощна и дневна тарифи, видно от КП № 1042759 /л. 45 от
делото на ВРС/.
На 04.07.2018г. служители на „ЕРП Север“ АД извършили проверка на
измервателните системи и свързващите ги инсталации на клиента В. Н., в присъствие на
двама свидетели, при която установили липсваща пломба ЕМТ врата на електромера, както
и показания в тарифа 1.8.3. Електромерът е демонтиран и на негово място е монтиран нов.
3
Иззетият електромер е поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба № 508662.
Протоколът е подписан от двама представители на „Енерго-Про Мрежи” АД и от двама
свидетели.
Демонтираният електромер е предаден за експертиза в БИМ. Съставен е констативен
протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 1706/05.07.2018г.,
подписан от старши експерт Т. С., от заключението на която се установява, че при
софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера.
Действително потребената енергия се разпределя и върху невизуализирана тарифа Т3 –
054256.8 kWh. Не е осъществен достъп до вътрешността на електромера. Електромерът
съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при
измерване на електроенергия.
Видно от Заявление на л. 83 от делото, началникът на РО Варна е възложил
извършване на МЕ по подаденото заявление на Т. С. – старши експерт в отдела, чрез
резолюция на заявлението. На началника на отдела от своя страна са делегирани
правомощията на и.д. председателя на БИМ по чл. 58, ал. 2 от ЗИ/2012г. със Заповед № А-
247/19.09.2012г. /л. 84 от настоящото дело/.
Въз основа на последния е съставено Становище за начисление на електрическа
енергия от 24.07.2019г. в размер на 54256 кWh за периода 05.07.2017г. – 04.07.2018г. на
основание софтуерен прочит на паметта на СТИ, при което е установено точното
количество неотчетена ел. енергия, за цената на което е издадена и фактура в размер на
исковата сума.
Пред ВРС е проведена СТЕ, от заключението на която и обясненията на експерта, се
установява, че процесният електромер е монофазен, тип МЕ162, произведен от ISKRA
EMECO Словения с ид. № 1114 0215 6436 4984 от 2015г. и в обекта е бил монтиран от
08.10.2015г. до 04.07.2018г. Към момента на монтажа му електроерът е бил с нулеви
показания за регистри 1.8.1 и 1.8.2 и електромерът не е бил използван до монтажа и
стойностите на всички регистри към този момент са били нулеви. Същият е с оценено и
удостоверено съответствие и преди демонтирането му е бил метрологично годен и е
захранвал ел. инстлация на обекта и цялата потребена от инсталацията на обекта
електроенергия е преминавала през него. Преминалата електроенергия се е натрупвала в
прочетените и описани в протокола на БИМ регистри – 3 на брой. Тази електроенергия е
отчетена от електромера и е натрупана в описаните 3 броя регистри, според програмираните
в него часови интервали на денонощието. Електроенергията натрупана в регистър 1.8.3, в
размер на 54256 kWh е преминала прец процесния електромер и е потребена чрез
инсталацията на процесния обект. За нуждите на инкасиране параметрите са програмирани
така, че на дисплея на електромера се извеждат само показанията за натрупванията в
регистри 1 и 2. С тези настроени параметри СТИ са записани и заведени в базата данни при
ответника. При промяна в тарифната схема на електромера е налице промяна в
техническите му характеристики. В случай на несъответствие на техническите
характеристики на електромера с тези, с които е вписан в базата данни е възможно
4
записване на консумираната ел. енергия в невизуализиран регистър, която остава неотчетена
и съответно неинкасирана. Съдържанието на регистър 1.8.0 е сума от съдържанието на
останалите 4 регистъра. Установеното в случая вмешателство се състои в препрограмиране
на време-интервалите на тарифните зони на СТИ, като е включена нормално неизползвана
тарифа – 1.8.3 да натрупва потребената ел. енергия в определени времеви интервали от
денонощието. Математическите изчисления по извършената корекционна процедура са
аритметично точни.
За установяване на периода на неотчитане /началната дата на неправомерно
вмешателство/, както и на количеството на доставена, но неотчетена ел. енергия и за
установяване на обстоятелството дали показателите от скрития регистър на електромера са
били занулени при монтажа на обекта на потребителя в изпълнение на указания на ВКС при
настоящото разглеждане на делото пред ВОС е прието заключение на СТЕ, от което се
установява, че не е възможно да се установи началната дата, от която е запонало
натрупването на количество ел. енергия в невизуализирания регистър 1.8.3. Установеното в
случая с КП от 16.07.2019г. вмешателство е неправомерно софтуерно въздействие върху
паметта на електромера, насочено към разпределение на действително потребената енергия
и в невизуализирана тарифа 1.8.3. Електроенергията отчетена в скрития регистър на СТИ е
преминала реално през СТИ, но не може да се конкретизира периода от време, за което това
се е случило. Показанията, вкл. и в скрития регистър на процесния електромер са били
нулеви при монтирането му в имота на ищеца. Преминалото и отчетено количество ел.
енергия в скрития регистър е възможно да премине през СТИ за процесния едногодишен
период дори и прибавяйки към него на отчетената консумация в регистри 1.8.1 и 1.8.2 –
25840.5 kWh.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните
правни изводи:
Предявеният отрицателен установителен иск е процесуално допустим, при наличие
на правен интерес за собственика на 4/6 ид.ч. от електроснабдявания обект /НА №
141/1995г. и удостоверение за наследници на В. Н./, поради което доводите за
недопустимост на иска за разликата над ½ от общо начислената сума са неоснователни.
В тежест на ответника по отрицателния установителен иск е да въведе в процеса и да
изчерпи всички основания, на които твърди, че вземането му е породено и съществува в
отричания от ищеца размер.
Главното твърдяно правопораждащо вземането основание в случая е извършена
корекция на сметката на абоната на основание чл. 50 от ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр. 98 от
12.11.2013г./, които правила, към датата на процесната проверка са отменени – съответно чл.
1 - 47 и чл. 52 - 56 от ПИКЕЕ с решение № 1500 от 06.02.2017г. по адм.д. № 2385/2016г. на
ВАС, обн. ДВ бр. 15 от 14.02.2017г. Действащи към релевантния момент са разпоредбите на
чл. 48-51 от ПИКЕЕ, отменени с решение № 2315 от 21.02.2018г. по адм.д. № 3879/2017г. на
ВАС, обн. ДВ бр. 97 от 23.11.2018г. Към датата на проверката е липсвал нормативен ред за
установяване на условия за преизчисление и за начина на извършване на проверка на СТИ.
5
Ето защо отсъстват предпоставки от състава на соченото от ответника основание за
провеждане на корекционната процедура, предвид датата на съответната проверка на
електромера. Вземането следователно не е възникнало на основание правомерна
реализирана корекция на сметка.
Евентуално поддържаното от въззивника правопораждащо основание на вземането е
обвързващото страните облигационно правоотношение по договор за продажба на ел.
енергия за обекта на потребление в гр. Варна. Правно основание за доставчика да
претендира заплащане на цена за количество доставена и потребена електрическа енергия,
записано като показания на невизуализиран на дисплея регистър, е разпоредбата на чл.183,
ал. 1 от ЗЗД при доказан факт на реалното потребление за определен период от време.
В тази връзка, прието в съдебната практика на ВКС е, че правоотношенията между
енергоснабдителното предприятие и крайния потребител за доставена електроенергия, са
договорни, за доставка /продажба/. Договорът има специфичен предмет, но за неуредени в
ЗЕ случаи, следва да се прилагат общите правила за продажба – чл. 183 и сл. от ЗЗД,
съответно гл. XXII от ТЗ, когато сделката е търговска. Тъй като източникът на задължението
за крайния потребител за плащане на цената на доставената електрическа енергия е договор,
а разпоредбите на ЗЕ не изключват приложение на общия граждански закон /ЗЗД/ във връзка
със задължението на купувача да плати цената на доставената стока, то от правилото на чл.
183 от ЗЗД следва, че когато е било доставено определено количество енергия, но поради
допусната грешка е отчетена доставка в по - малък размер и съответно е заплатена по -
малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати разликата в дължимата сума.
Така, купувачът дължи заплащане на действително доставената и потребена от него
електроенергия, на основание чл. 200 от ЗЗД /в този см. Решение № 107/26.11.2020г. по гр.д.
№ 1096/2020г. на ВКС, III ГО/. Без значение е дали има виновно поведение у потребителя за
неточното отчитане на действително доставената електрическа енергия. Релевантно е какво
количество действително потребителят е потребил, като дължи цена за цялото. При
установено софтуерно въздействие върху СТИ, в резултат на което дължимите от
потребителя суми са начислени не според реално доставената в обекта електроенергия, за
доставчика възниква вземане поради разликата между измереното и реално доставеното
количество електроенергия. При липса на специална правна уредба /преди приемането на
ПИКЕЕ и при отмяната на ПИКЕЕ с решение на ВАС, обнародвано в ДВ/ задължението на
потребителя да заплати реално доставено количество електроенергия в обекта намира
правно основание в договора за покупко-продажба между потребителя и доставчика. При
наличие на действащи ПИКЕЕ дължимото от потребителя се изчислява според
предвиденото в тях /в този смисъл решение № 21/01.03.2017г. по гр.д. № 50417/2016г. на
ВКС, I ГО, решение № 150/26.06.2019г. по гр.д. № 4160/2018г. на ВКС, III ГО, решение №
124/18.06.2019г. по гр.д. № 2991/2018г. на ВКС, III ГО, решение № 160/31.12.2020г. по гр.д.
№ 1174/2020г. на ВКС, IV ГО; Решение № 60181 от 06.10.2021г. по гр.д. № 4101/2020г. на
ВКС, III ГО и др./.
С оглед тези разрешения, правилно ВРС в конкретния случай е приел, че между
6
ищцата, като правоприемник на съпруга си – клиент на дружеството доставчик и
съсобственик на електроснабдявания обект и „Енерго-Про Продажби“ АД е налице
съществуващо облигационно правоотношение по покупко-продажба на електроенергия,
регламентирано от ЗE. Ответникът е лицензиран доставчик, а ищцата – потребител на ел.
енергия за битови нужди, присъединен към електропреносната мрежа, обслужвана от
ответника. Ищцата е битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ и дължи да заплаща
на ответника само цената на електроенергията, която реално е доставена в обекта.
Спорен между страните е въпроса доколко по силата на договорното правоотношение
за ищцата е възникнало задължението за плащане на сумата 6733.66 лева – разлика между
доставеното и отчетено количество електроенергия за периода 05.07.2017г. – 04.07.2018г. В
тежест на ответника при това е да докаже тази количествена разлика, респ. възникналото
вземане от разликата в стойността на доставеното и начисленото количество в задължение
на ищеца-битов потребител.
От съвкупността на събраните по делото доказателства /писмени и експертни/ се
установява по делото, че при извършена на 04.07.2018г. техническа проверка на СТИ,
монтирано в обекта, служители на въззивника са констатирали показания не само в явните
регистри, но и в скрит регистър; че при извършена експертиза в БИМ от надлежно
оправомощено лице по делегация на правомощието на и.д. председателя на БИМ по чл. 58,
ал. 2 от ЗИ/2012г. със Заповед № А-247/19.09.2012г., по установения ред и форма, е
установено, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на
изискванията за точност при измерване на ел. енергия; че при софтуерно „прочитане“ на
паметта му е установена осъществена външна намеса в тарифната му схема – наличие на
преминала електрическа енергия в невизуализиран на дисплея регистър 1.8.3 - 054256.8
kWh. Според приетите по делото СТЕ на вещите лица В. З. и К.К. е констатирано
неправомерно вмешателство в работата на измервателното устройство – налице е външна
/софтуерна/ намеса в програмата за параметризация на електромера, тъй като са налични
данни, записани в трети, невизуализиран на дисплея на измервателния уред регистър.
Дадено е заключение, че отчетените в този регистър количества ел. енергия са реално
доставени, преминали през СТИ и потребени в обекта, но не са инкасирани и заплатени,
поради отчитането им в невизуализиран на дисплея регистър. Събрани са и данни за
невъзможността в случая да се установи началният момент на натрупване на количеството
ел. енергия в скрит регистър. Тези изводи са подкрепени от събраните при настоящото
разглеждане на делото експертни знания посредством проведена от вещо лице софтуерен
специалист експертиза. От заключението на последната следва, че в случая електромера е
произведен и монтиран през 2015г. в обекта нов, с нулеви показания по всички тарифни
регистри. Количеството ел. енергия, натрупано в невизуализиран регистър 1.8.3 е преминало
реално през СТИ и е доставимо и потребимо в рамките на исковия период. Електрическата
енергия, която е преминала през измервателната система на електромера е доставена до
обекта и е потребена. Натрупването е започнало от датата на извършената софтуерна намеса
в тарифната схема на СТИ, при която е включен тарифен регистър 1.8.3, която обаче не
7
може да се установи със сигурност. Общо начисленото количество ел. енергия за периода
обаче е доставимо в рамките на този период с оглед техническите параметри на
монтираното в обекта СТИ.
Установено е следователно, че количеството ел. енергия, представляващо разлика
между доставеното и отчетено количество електроенергия за периода 05.07.2017г. –
04.07.2018г. определена за доплащане е в рамките на допустимото количество, т.е. може да
се достави, съответно потреби в този период с оглед техническите параметри на
присъединителните съоръжения и техния допустим продължителен ток на захранващите
проводници съгласно експертното заключение, прието и неоспорено по делото. А
количеството ел. енергия, натрупано в невизуализиран регистър 1.8.3 е реално преминало
през измервателната система на СТИ, същото количество е доставено до обекта и съответно
действително потребено от потребителя.
Следователно, при валидно обвързващо страните продажбено правоотношение, по
силата на което доставчикът реално е доставил количества ел. енергия, натрупано в невидим
за редовен отчет регистър на СТИ, които количества доставими и потребими в сочения
период са и реално доставени и потребени от потребителя, то за доставчика е възникнало
вземане под формата на цена на разликата между редовно отчетеното количество ел.
енергия и реално преминалите и използвани от ищеца количества ел. енергия за същия
период.
Преминалите и реално потребени количества ел. енергия в невидим регистър са
установени от заключението на метрологичната експертиза, а стойността им е оценена по
приравнени цени, определени за технологични разходи, изчислени математически точно.
Ето защо е ирелевантно каква част от тези количества следва да се причислят към дневно,
съответно каква – към нощно или върхово потребление.
По изложените съображения съдебният състав приема, че претендираната от
ответника цена за потребена в обекта на ищеца ел. енергия, като разлика между отчетено
количество и такова, което не е отчетено при редовен отчет, но е реално потребено от
потребителя в исковия период е дължима на основание договорното правоотношение между
страните, а предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен и следва да се
отхвърли. Решението на ВРС, с което искът е уважен следва да се отмени.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК въззивникът има право
на поискани разноски. Доказаният размер на действително реализираните от страната
разноски под формата на платено възнаграждение на адвокат възлиза на сумата от 1992 лв. с
ДДС за всяка инстанция. Действителната правна и фактическа сложност на делото,
определена като типична с оглед предмета на делото и релевираното от другата страна
възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение, мотивират извод за
присъждане на адвокатско възнаграждение около регламентирания минимален размер,
който съобразно интереса и рамката на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004г. възлиза на 800
лв. с ДДС за всяка инстанция. Наред с тези разноски, на правоимащата страна следва да се
присъдят и разноски под формата на платена държавна такса и депозит за вещо лице за
8
всяка инстанция. В тези размери разноските следва да се възложат в тежест на въззиваемата.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 723 от 14.02.2020г. по гр.д. № 13143/2019г. по описа на ВРС,
XXХ-ти състав, В ЧАСТТА МУ , с която на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за
установено в отношенията между страните, че М. Б. Н. с ЕГН ********** не дължи на
„Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК ********* сумата от 6733.66 лева, начислена в резултат
на преизчисляване на количествата електрическа енергия за обект на потребление, находящ
се в ***, с кл. № *** и аб. № *** за периода от 05.07.2017г. до 04.07.2018г., за която сума е
издадена фактура № *** от 26.07.2019г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК предявеният от М. Б. Н. с ЕГН
********** срещу „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК ********* иск за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от
6733.66 лева, начислена в резултат на преизчисляване на количествата електрическа
енергия за обект на потребление, находящ се в ***, с кл. № *** и аб. № *** за периода от
05.07.2017г. до 04.07.2018г., за която сума е издадена фактура № *** от 26.07.2019г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК М. Б. Н. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК ********* сумата от 970 лева,
представляваща съдебни разноски пред първа инстанция; сумата от 1002.01 лева – съдебни
разноски по в.гр.д. № 957/2020г. на ВОС; сумата от 1032 лева – съдебни разноски по к.д. №
1630/2021г. на ВКС и сумата от 1200 лева – съдебни разноски по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок, който за страните започва да тече от получаване на съобщението за постановяване му,
на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК преписи от решението да се връчат на страните по
делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9