№ 10163
гр. София, 14.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ
при участието на секретаря Н.
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20221110148707 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422
ГПК, вр. чл.79, ал.1 вр. чл. 9 ЗЗД, чл. 345 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за
установяване вземания на ищеца срещу ответника за следните суми, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.
№7116/2022г. на СРС, 153 състав:
- сумата 272,25 лв. – стойност на потребени далекосъобщителни услуги за
периода 25.05.2019 г. - 24.10.2019 г. по договор за мобилни услуги № . от
15.03.2018 г., изм. с допълнително споразумение № . от 22.12.2018 г.;
- сумата 239,10 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на
допълнително споразумение от 22.12.2018 г. към договор за мобилни услуги
от 15.03.2018 г.;
- сумата 127,77 лв. – стойност на потребени далекосъобщителни услуги за
периода 25.05.2019 г. - 24.10.2019 г. по договор за мобилни услуги № . от
29.05.2019 г.;
- сумата 227,23 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
мобилни услуги от 29.05.2019 г.;
- сумата 115,02 лв. – незаплатени лизингови вноски за периода 25.05.2019
г. - 22.01.2020 г. по договор за лизинг от 22.12.2018 г.;
- сумата 350,16 лв. – незаплатени лизингови вноски за периода 25.05.2019
г. - 29.04.2021 г. по договор за лизинг от 29.05.2019 г.
Претендира се и законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 13.01.2022 г., както и разноски.
Ищецът твърди, че се намирал в облигационни правоотношения с
1
ответника по предоставяне на мобилни услуги по посочените договори за
далекосъобщителни услуги, като поради неизпълнение от страна на ответника
да заплати дължимите суми за предоставените услуги, договорите били
прекратени едностранно от ищеца. Ответникът преустановил плащанията и
по сключените договори за лизинг, поради което ищецът обявил вземанията
за лизингови вноски за предсрочно изискуеми съгласно чл. 12 от Общите
условия на договорите за лизинг. Поддържа, че за задълженията на ответника
били издадени фактура № ./25.06.2019 г., фактура № ./25.07.2019 г., фактура
№ ./25.08.2019 г., фактура № ./25.09.2019 г., фактура № ./25.10.2019 г. и
фактура № ./25.11.2019 г. на обща стойност 1331,54 лв., включваща и
начислените неустойки дължими поради предсрочното прекратяване на
договорите.
Ответникът е подал в срок отговор на исковата молба, с който оспорва
частично предявените искове. Оспорва клаузата за неустойка, като счита
същата за неравноправна и нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ищеца. Претендира разноски. Съдът, като съобрази събраните доказателства,
достигна до следните фактически и правни изводи:
По иска по чл.79, ал.1 ЗЗД.
Ищецът носи тежестта да докаже възникването на договорното отношение
с ответника с посоченото съдържание, както и изпълнение на собственото си
задължение да предостави услугите, предмет на договора в претендирания
размер.
По делото е представен договор за предоставяне на мобилни услуги № . от
15.03.2018 г., сключен между страните, въз основа на който на Д. Б. Ц. е
предоставена SIM карта с предпочетен мобилен номер ., при уговорен
месечен абонамент 10,99 лв. с ДДС. Договорът е за срок от 2 години. С
допълнително споразумение към договора на 22.12.2018 г. страните са
предоговорили основните параметри на договора, като е увеличен месечния
абонамент на 24,99 лв. с ДДС.
По делото е представен договор за предоставяне на мобилни услуги № . от
29.05.2019 г., сключен между страните, по силата на който на Д. Б. Ц. е
предоставена още една SIM карта с предпочетен мобилен номер ., при
уговорен месечен абонамент 31,99 лв. с ДДС. Този договор също е за срок от
2 години.
Следователно през исковия период между „Т. и Д. Б. Ц. е съществувала
облигационна връзка с предмет – предоставяне на мобилни услуги по два
броя сим карти на името на ответника, които са предоставяли на последния
телефонни и интернет услуги. Ответникът не оспорва количеството на
предоставените от мобилния оператор услуги по силата на процесния
договор, респективно и размера на начислените суми за потребени услуги и
абонаменти такси. Видно от представените по делото счетоводни документи,
за исковия период на името на ответника са издадени 6 броя фактури сума за
2
незаплатени задължения за начислени такси и ползвани съобщителни услуги
на обща стойност 1331,54 лв., с оглед на което исковете следва да се уважат
изцяло.
На ищеца следва да се присъди и законна лихва върху уважените
главници от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 11.02.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
По иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 345 ТЗ.
Ищецът носи тежестта да докаже възникването на облигационно
отношение по валиден договор за лизинг на описания мобилен апарат, по
силата на който е предоставил процесната вещ на ответника за ползване
срещу заплащане на лизингови вноски в претендирания размер.
По делото е представен договор за лизинг от 22.12.2018 г., по силата на
който „Т. се е задължил да предостави на Д. Б. Ц. за временно и възмездно
ползване мобилно устройство марка S., модел G. срещу обща лизингова цена
276,97 лв., платима при първоначална лизингова вноска от 130 лв. и
последващи 23 месечни вноски, всяка в размер на 6,39 лв. с ДДС съгласно
погасителен план.
Представен е и договор за лизинг от 29.05.2019 г., по силата на който „Т.
се е задължил да предостави на Д. Б. Ц. за временно и възмездно ползване
мобилно устройство марка H., модел . срещу обща лизингова цена 335,57 лв.,
платима на 23 месечни вноски, всяка в размер на 14,59 лв. с ДДС съгласно
погасителен план.
Ищецът е изпълнил задължението си да предаде лизинговите вещи на
ответника при подписване на договорите, видно от чл. 4, който има
значението на приемо-предавателен протокол. При това положение за
ответника е възникнало задължението да заплаща договорената цена за
ползване на вещта. Ответникът не твърди, а и не е ангажирал доказателства за
погасяване на задълженията си по договора за лизинг. Установи се, че след
01.06.2019 г. е преустановил заплащане на лизингови вноски, което е дало
основание на лизингодателя да прекрати предсрочно договора и да начисли
остатъка от дължимите лизингови вноски накуп. От представеното и
неоспорено в производството уведомление за доставка на предупредително
писмо се установява, че на 04.11.2019 г. на адреса, посочен от потребителя в
договорите за мобилни услуги е доставена покана за доброволно изпълнение,
в която изрично е посочено, че при неплащане на описаните суми договорите
ще бъдат прекратени, като в случай, че е закупено устройство на лизинг,
всички оставащи лизингови вноски ще станат предсрочно изискуеми. Няма
данни ответникът да е заплатил задълженията си в определения от кредитора
10 дневен срок, поради което по силата на чл. 12 от договорите за лизинг е
настъпила предсрочна изискуемост на неплатените месечни вноски до края на
срока на договора.
С оглед изложеното исковете с правно основание чл. 79 ЗЗД вр. с чл. 345,
ал. 1 ТЗ за сумата 115,02 лв. – незаплатени лизингови вноски за периода
3
25.05.2019 г. - 22.01.2020 г. по договор за лизинг от 22.12.2018 г. и сумата
350,16 лв. – незаплатени лизингови вноски за периода 25.05.2019 г. -
29.04.2021 г. по договор за лизинг от 29.05.2019 г. са основателни и като
такива следва да бъдат уважени в цялост, ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
По отношение на претендираните неустойки за предсрочно прекратяване
на договор.
От уточнителна молба от 28.11.2022 г. се изяснява, че претендираните от
ищеца неустойки при предсрочно прекратяване по договорите включват: 1.
Неустойка в случай на предсрочно прекратяване на договора за мобилни
услуги по вина или по инициатива на потребителя в размер на сумата от
всички стандартни за абонаментния план месечни такси до края на
първоначално предвидения срок на договора, като така определената
неустойка не може да надвишава сумата от три стандартни месечни
абонаментни такси за номера без вкл. ДДС; 2. Част от стойността на
ползваните отстъпки от месечните абонаментни такси, съответстваща на
оставащия срок до края на договора (в случай, че такива отстъпки са
уговорени от страните) 3. Част от стойността на отстъпките за предоставени
на потребителя устройства, съответстваща на оставащия срок до края на
договора за мобилни услуги (в случай, че такива устройства са били
предоставени на лизинг или срещу заплащане в брой).
По договор за мобилни услуги № . от 15.03.2018 г. и Допълнително
споразумение към него от 22.12.2018 г. сумата 239,10 лв. представлява сбор
от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС /по
20,82 лв. всяка/, ведно с добавена разлика в размер на 176,64 лв. между
стандартната цена на S. G. без отстъпка, съгласно последно актуалната ценова
листа към 22.12.2018 г. и дължимата обща преференциална цена по Договор
за лизинг от 22.12.2018 г., съответстваща на оставащия срок от договора за
мобилни услуги.
По договор за мобилни услуги № . от 29.05.2019 г. сумата 227,23 лв.
представлява сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера
без вкл. ДДС /по 17,49 лв. всяка/, ведно с добавена част от стойността на
ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на
оставащия срок до края на договора и с добавена разлика в размер на 134,98
лв. между стандартната цена на H. . без отстъпка, съгласно последно
актуалната ценова листа към 29.05.2019 г. и дължимата обща преференциална
цена по Договор за лизинг от 29.05.2019 г., съответстваща на оставащия срок
от договора за мобилни услуги.
В конкретния случай ищецът основава вземанията си за неустойки въз
основа на клаузите на чл. 11 от договорите за мобилни услуги.
С оглед развалянето на договорите поради неизпълнение на задължението
на абоната да заплаща в срок и съобразно уговореното задълженията си към
мобилния оператор, за последния се е породило правото да претендира
4
заплащане съгласно установените в договорите неустоечни клаузи, като съдът
не намира същите за нищожни нито като противоречащи на императивни
материалноправни разпоредби на закона, в т. ч. и като неравноправни, нито
като противоречащи на добрите нрави.
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е необходимо те да се доказват. Правната норма
определя неустойката като форма на договорна отговорност за причинените
вреди от неизпълнение на договорно задължение, чийто размер е
предварително уговорен от страните, като наред с това очертава и
специфичните функции на неустоечното вземане - обезщетителна, свързана с
преразпределяне на последиците от неизпълнението в тежест на неизправния
длъжник, обезпечителна - за обезпечаване изпълнението на задължението и
наказателна - в случаите, при които размерът на неустойката е по - голям от
причинените вреди. Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 3 на ТР
№ 1/2009 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, нищожна поради
накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Преценката дали уговорена неустойка е нищожна от гледна точка на добрите
нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора в зависимост от специфичните за отделния случай факти и
обстоятелства и от общи за всички случаи критерии, сред които: вида на
неустойката (компенсаторна или мораторна) и съотношението между размера
на уговорената неустойка и очакваните вреди от неизпълнението.
В случая в договорите за мобилни услуги са уговорени неустойки при
прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на трикратния размер
на съответните месечни абонаментни такси. Така уговорени неустойките
обезпечават възстановяването на вредите от предсрочно прекратяване на
договорите и невъзможността мобилният оператор да получи абонаментните
вноски, дължими до изтичане на срока им. Те не са необосновано високи и не
водят до неоснователно обогатяване на мобилния оператор. Стандартният
месечен абонамент за предоставената СИМ карта е конкретно определен, като
претендираната неустойка не надвишава уговорения между страните
максимален размер от три стандартни месечни такси. Начинът по който е
уговорена неустойката представлява санкция за страната, допуснала
неизпълнение на свое договорно задължение и същевременно обезщетява
изправната страна, изпълнила своите договорни задължения. С оглед на това
не е налице нарушаване на добрите нрави и клаузите са валидни.
Уговорените с клаузите на чл. 11 от процесните договори за мобилни
услуги неустойки относно предоставените отстъпки от цената на
устройствата за срока на договора също не се явяват нищожни. С договорите
за мобилни услуги, респективно с допълнителните споразумения към тях
страните са посочили цената, срещу която съответното устройство се
предоставя за ползване на потребителя, цената на устройствата без отстъпка и
5
размера на отстъпката за целия срок на ползване на услугата. Отстъпката
предоставена от пазарната цена на крайното устройство, закупено в пакет с
услугите по съответния абонамент е 356,54 лева за S. G. и 199,74 лева за H. ..
В случая търговецът е предоставил преференциални цени на устройствата
при ползване на абонаментите за пълния срок на договора, като са уговорени
неустоечни клаузи за дължимост на вземане според стандартната цена,
съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния абонамент.
Именно в последното се разкриват присъщите на неустойката функции –
обезпечителна, обезщетителната и санкционна, тъй като клаузата за
неустойка при прекратяване на договора относно размера на отстъпката има
функцията да обезщети кредитора поради това, че с оглед прекратяването на
договора предсрочно нарушен се явява интересът му от предоставяне на
същото това устройство за ползване с отстъпка за остатъка от срока на
договора, доколкото е отпаднало очакването му предоставената на клиента
отстъпка от цената на устройството да бъде компенсирана от дългосрочната
обвързаност за пълния срок на договора, респективно че очакването му да
получава изпълнение по този договор до края на първоначално уговорения
срок, не се е оправдало.
С оглед изложеното се налага извод за основателност и на предявените
искове за неустойки в предявения размер.
По разноските.
При този изход на спора право на разноски има ищеца, на когото следва да
се присъдят разноски за исковото производство в размер на 414,48 лв. за
държавна такса и адвокатско възнаграждение и в размер на 386,63 лв. за
държавна такса и адвокатско възнаграждение в заповедното производство.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че Д. Б.
Ц., ЕГН ********** дължи на „Й., ЕИК . на основание чл.422 ГПК, вр. чл.79,
ал.1 вр. чл. 9 ЗЗД, чл. 345 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата 272,25 лв. стойност на
потребени далекосъобщителни услуги за периода 25.05.2019 г. - 24.10.2019 г.
по договор за мобилни услуги № . от 15.03.2018 г., изм. с допълнително
споразумение № . от 22.12.2018 г., ведно със законната лихва от 13.01.2022 г.
до окончателното плащане; сумата 239,10 лв. – неустойка за предсрочно
прекратяване на допълнително споразумение от 22.12.2018 г. към договор за
мобилни услуги от 15.03.2018 г.; сумата 127,77 лв. – стойност на потребени
далекосъобщителни услуги за периода 25.05.2019 г. - 24.10.2019 г. по договор
за мобилни услуги № . от 29.05.2019 г., ведно със законната лихва от
13.01.2022 г. до окончателното плащане; сумата 227,23 лв. – неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 29.05.2019 г.;
сумата 115,02 лв. – незаплатени лизингови вноски за периода 25.05.2019 г. -
6
22.01.2020 г. по договор за лизинг от 22.12.2018 г., ведно със законната лихва
от 13.01.2022 г. до окончателното плащане; сумата 350,16 лв. – незаплатени
лизингови вноски за периода 25.05.2019 г. - 29.04.2021 г. по договор за лизинг
от 29.05.2019 г., ведно със законната лихва от 13.01.2022 г. до окончателното
плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
7116/2022 г. по описа на СРС, 153 състав.
ОСЪЖДА Д. Б. Ц., ЕГН ********** да заплати на „Й., ЕИК . на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 414,48 лв. разноски за исковото
производство и 386,63 лв. разноски в заповедното производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7