№ 6506
гр. София, 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Г. Ст. Чехларов
Г. Стоев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Г. Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело №
20231100503174 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 13230/21.11.2022 г., постановено по гр. дело №
38229/2022 г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 167 състав, е признато
за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че И. К. И., ЕГН **********, с
адрес – гр.София, ж.к. ****, дължи на „Софийска вода” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление – гр. София, ж.к. „****, на основание чл.
203 от ЗВ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следните суми: 2859,85
лева - главница, представляваща цена на услуги за доставка на питейна вода,
отвеждане и пречистване на отпадъчни води за периода 24.02.2016 г. –
23.12.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 10.03.2022
г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 705,55 лева – лихва за
забава за периода 26.03.2016 г. – 23.12.2021 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.03.2022 г.
по ч.гр.д. № 12704/2022 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника И. К. И., в
която се твърди, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и
постановено при нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че
съдът се е произнесъл без да вземе в предвид нито един от аргументите,
изложени от ответната страна. Отделно се поддържа, че съдът не се е
съобразил с релевираното възражение за изтекла погасителна давност, а част
1
от сумите били погасени по давност. Моли се за отмяна на обжалваното
решение и постановяване надруго, с което предявените искове да бъдат
отхвърлени.
В срока по чл.263 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемия Софийска вода” АД.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Решение в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Въззивният съд възприема фактическите и правни
констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В
настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението
следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към
мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема
следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1
от Закона за водите и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
Между страните не се спори, че ответникът е собственик на процесния
недвижим имот – ап. 94, находящ се в гр.София, ж.к. ****. По смисъла на §1,
т.2, б.“а“ и б.“б“ от допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги потребители по смисъла на
закона са юридически или физически лица - собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; респективно
юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в
етажната собственост. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба
№ 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите
и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и
нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Следователно, ответникът
е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги в процесния имот.
2
Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане се
осъществява от В и К оператори, като в границите на една обособена
територия само един оператор може да извършва тази дейност – арг. чл. 198о,
ал. 1 и ал. 2 ЗВ. В настоящия случай е безспорно, че оператор на В и К услуги
на територията на гр. София е ищцовото дружество. Съгласно разпоредбата
на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на услугите В и К
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните
и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от
съответния регулаторен орган, като не се предвижда сключването на отделен
писмен договор с всеки потребител. Тези общи условия се публикуват най-
малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в
едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник (чл. 8, ал. 2
и ал. 3 от наредбата). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото
дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани и са одобрени с
решение на ДКЕВР, като за процесния период приложение намират ОУ,
одобрени с решение на ДКЕВР от 17.07.2006 г. и влезли в сила на 01.09.2006
г., както и последващите ОУ, действащи и към настоящия момент, одобрени с
решение на КЕВР от 13.07.2016 г. и влезли в сила на 28.08.2016 г. Съответно
според нормата на чл. 8, ал. 4 от наредбата в срок от 30 дни след влизането в
сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат
право да внесат в съответното предприятие заявление, в което да предложат
различни условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има
данни, че ответникът са упражнил правото си на възражение срещу Общите
условия.
Поради изложеното, съдът приема, че между страните по делото са
били налице облигационни отношения по неформален договор за продажба на
водоснабдителни и канализационни услуги за питейно-битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи и съгласно
приложимите към съответния период Общи условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ОУ, във връзка с чл. 23 ОУ от
2006 г., респ. чл. 32, ал. 2 във връзка с чл. 25 от ОУ от 2016 г., доставянето на
питейна вода и/или пречистване и/или отвеждане на отпадъчни води в сгради
– етажна собственост се заплаща въз основа на измереното количество
изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, като същото се разпределя
въз основа на отчет на общия водомер, монтиран на водопроводното
отклонение от В и К оператора, и отчетите по индивидуалните водомери, с
включени всички разходи и загуби на вода в сградната и вътрешната
водопроводна инсталация. Отчитането на показанията на водомерите се
извършва от служител на оператора на В и К услуги в присъствието на
потребителя или на негов представител (чл. 21, ал. 4 ОУ от 2006 г., респ. чл.
23, ал. 4 от ОУ от 2016 г.), като клаузата на чл. 22, ал. 1 ОУ от 2006 г., респ.
3
чл. 24, ал. 1 от ОУ от 2016 г., регламентира задължението на потребителя да
осигурява свободен и безопасен достъп на легитимните длъжностни лица на
В и К оператора за извършване на отчети на индивидуалния водомер,
монтиран в процесния имот, с оглед определяне на точното количество
изразходвана питейна вода. В случаите, когато водопроводната инсталация е
проектирана така, че индивидуални водомери в жилищата не могат да бъдат
монтирани, разпределението на изразходваното количество питейна вода се
извършва съобразно броя на обитателите в жилищата, като при липса на
индивидуални водомери или неизправни такива, месечното количество
изразходвана питейна вода се определя, както следва – по 6 куб.м. при
топлофицирано жилище и по 5 куб.м. при нетоплофицирано жилище за всеки
обитател (чл. 23, ал. 4 и ал. 5, т. 1 от ОУ от 2006 г., респ. чл. 25, ал. 4 и чл. 8,
т. 1 от ОУ от 2016 г.). Изготвената СТЕ е установила, че в процесния имот са
били монтирани два броя водомера, като през исковия период са начислявани
суми съобразно извършваните отчети. Експертизата установява още, че
количеството потребена вода през процесния период е 1126,816 кубични
метра, чиято стойност съобразно утвърдените от ДКЕВР стойност е 2881,65
лв. Изготвената СЧЕ е установила, че по отношение процесните вземания
няма извършени плащания, но след извършени корекции дължимата сума е
намалена на 2859,85 лв. Ето защо и в полза на ищеца е възникнало вземане в
посочения размер
По отношение наведения довод във въззивната жалба относно
релевираното възражение за изтекла погасителна давност, настоящият
съдебен състав намира следното: действащият Граждански процесуален
кодекс урежда ранната преклузия на процесуалния права, като по арг. от
чл.133 ГПК възможността за ответника да релевира възражение за изтекла
погасителна давност се преклудира с изтичането на срока за отговор на
исковата молба. Въззивникът е навел възражение за изтекла погасителна
давност едва в писмените бележки /т.е. в продължението на устните
състезания/, поради което и същото е преклудирано и не следва да бъде
разглеждано по същество. Поради изложените съображения и предявеният
главен иск се явява изцяло основателен.
По отношение иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 86, ал.1
ЗЗД, въззивният съд намира следното: основателността на претенцията за
мораторна лихва се предпоставя от наличието на главен дълг и изпадане на
длъжника в забава. Предвид изводите, до които съдът достигна по отношение
на иска за главница, то основателен е и искът за заплащане на лихва за забава,
доколкото падежът на задължението по всяка фактура е установен в
приложимите към договора общи условия – чл. 31, ал. 2 – падежът на
съответното месечно вземане настъпва с изтичането на 30-дневен срок от
датата на съставяне на всяка фактура. Приетата пред първоинстанционния съд
СЧЕ установява, че дължимата мораторна лихва върху установената
главница, изчислена съобразно правилото в ОУ, е в размер от 705,55 лв. Ето
защо и акцесорната претенция за мораторна лихва също се явява изцяло
4
основателна.
Доколкото първоинстанционният съд е достигнал до идентичен извод и
предвид факта, че други оплаквания не са въведени във въззивната жалба, а и
с оглед препращането към мотивите на първоинстанционния съд на
основание чл. 272 ГПК, решението следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора, въззиваемият има право на разноски, но по
делото липсват доказателства да са извършени такива, поради което и
разноски не следват да се присъждат.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 13230/21.11.2022 г., постановено по гр.
дело № 38229/2022 г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 167 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5