РЕШЕНИЕ
№ 959
гр. Варна, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 20 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Орлин Чаракчиев
при участието на секретаря Ани Люб. Динкова
като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело №
20213110109312 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от „Ю.” ЕООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр. С., район „Т.”, бул. „Б.” № *, срещу АЛБ. Г. М., ЕГН
**********, с настоящ адрес: гр. В., ул. Д.Б. № * искове с правно основание чл. 422 от ГПК
вр. чл. 79 от ЗЗД за приемане на установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 52,54 лв., представляваща неплатени абонаментни такси и използвани мобилни
услуги за отчетен период 08.12.2017 г. - 07.02.2018г., дължими по договор от 05.12.2017 г.,
за мобилен номер +*, като вземането по договора е прехвърлено на „С.Г.Г.“ ЕАД с договор
за цесия от 16.10.2018 г., а на заявителя с договор за цесия от 01.10.2019 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 22.12.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата, която сума е предмет на Заповед № * г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № * г. по описа на ВРС, XX -
ти състав.
В исковата молба ищецът чрез адв. В. Г. излага, че между „Б.“ ЕАД и ответника е
сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер *от * г.
при Общи условия, по силата на който на ответника е предоставена мобилна услуга
предоставена за мобилен номер ********** при условията на тарифен план Smart L с
месечна абонаментна такса от 23,99 лв. за срок от 24 месеца. Сочи, че съласно чл. 29 от ОУ
предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца, следващ този на
ползването им, като периодът на заплащане е 15 дни от издаване на фактурата. Излага се, че
ответникът не е заплатил задълженията си по следните фактури: фактура №* г. за отчетен
период на потребление 08.12.2017 г. - 07.01.2018 г. за потребени услуги на стойност 33,89
лв. с ДДС, дължими до 25.01.2018 г.; фактура № *г. за отчетен период на потребление
08.01.2018 г. - 07.02.2018 г. за потребени услуги на стойност 21,80 лв. с ДДС, дължими до
25.02.2018 г. поради което едностранно е прекратен договора и процесният абонамент е
деактивиран на 12.03.2018 г. Сочи, че процесните вземания са придобити от ”С.Г. Г.“ ООД
1
по силата на договор за цесия от дата 01.10.2019 г., което дружество е придобило същите по-
рано „Б.т.к.” ЕАД по договор за цесия от 16.10.2018 г. Сочи, че за процесното вземане е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д № * г., срещу която е
длъжникът е възразил. Моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира присъждане
на разноски.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
В проведено по делото на 07.03.2022 г. открито съдебно заседание редовно
призованият ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие. Ищецът от своя страна е направил искане за постановяване на неприсъствено
решение.
Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците
от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяването му в съдебно заседание.
В срока за отговор и в проведеното открито съдебно заседание ответникът не е
оспорил твърденията на ищеца за наличие на валидно облигационно задължение между
стрнаите по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер *от
*г. сключен при Общи условия, за размера на дължимите плащания за абонаментни такси и
ползвани услуги, за изпълнение на задълженията на ищеца произтичащи от императивните
правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена
информация за съдържанието на условията по договора, вкл. неговото изменение, както и за
наличие на валидно облигационно правоотношение по договори за цесия от 01.10.2019 г. и
16.10.2018 г.
Твърденията на ищеца се подкрепят от представените с исковата молба писмени
доказателства, сред които са договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от *г., приложение
№ 2 – пълномощно, договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.10.2019 г.,
пълномощно с нотариална заверка рег. № 27707/24.10.2018 г., потвърждение за прехвърляне
на вземане по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, уведомление за цесия, извлечение от приложение № 1 към
договор за цесия от 01.10.2019г., месечна сметка № *г., месечна сметка № *г., месечна
сметка № *г., общи условия.
Следва да се отбележи още, че ответникът не е оспорил размера на претендираните
суми.
По изложените съображения съдът приема, че предявените искове се явяват вероятно
основателни.
Предвид посоченото, съдът намира, че в случая е установено наличието на
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2 от
ГПК, поради което исковата претенция следва да се уважи по този ред.
По отношение отговорността за разноските съдът намира следното:
На съда е служебно известно обстоятелството, че по ч.гр.д. № * г. на ВРС в полза на
ищеца срещу ответника е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № * г., с която
на „ЮБЦ” ЕООД са присъдени следните суми: сумата от 59,97 лв., представляваща
неустойка за неизпълнен и прекратен договор за далекосъобщителни услуги от 05.12.2017 г.,
сключени между длъжника и „Б.” ЕАД, за периода от 08.03.2018 г. до 07.04.2018 г., които
вземания са прехвърлени от „БТК” ЕАД на „С.Г.Г.“ ЕАД с договор за цесия от 16.10.2018 г.,
2
а от „С.Г.Г.“ ЕАД са прехвърлени на „Ю.” ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019 г., за
които длъжникът е уведомен, както и сумата от 205,00 лв., представляваща сторени в
заповедното производство разноски, от които 25 лв. за заплатена държавна такса и 180 лв. за
адвокатско възнаграждение.
Т.е. трите претенции - както тези по заповедните производства по ч.гр.д. № * г. на
ВРС и по ч.гр.д. № * г. на ВРС, така и тези по настоящото исково производства, се
основават на едно и също облигационно основание –договор от 05.12.2017 г. за мобилен
номер +*сключен между „БТК” ЕАД и ответника.
За всяко от тези производства, заповедни и искови, заявителят, респ ищец „Ю.“
ЕООД претендира разноски в размер на платените ДТ и адвокатско възнаграждение.
Адвокатското възнаграждение е в размер на по 180,00 лв., а платените по делата ДТ са в
размер на по 25,00 лв. Така за вземанията, произтичащи от един и същ договор (тези по
двете заповедни и по настоящото исково производство) ищецът претендира разноски общо
615,00 лв., при вземания в общ размер от 112,51 лв., т.е. разноските надхвърлят повече от
пет пъти размера на задълженията на ответницата по договора за далекосъобщителни
услуги.
Всичко това показва поведение на ищеца, заявител по заповедните производства,
целящо увреждане на интересите на длъжника на незначително по размер вземане.
Съдът намира, че е налице очевидната злоупотреба с правата, които дава
гражданският процес, като вместо предявяване на едно заявление за всички произтичащи от
договора вземания, както и евентуално един иск за всички тях, са заведени общо 3 дела. В
съответствие с практиката на СЕС, изразена в решение по съединени дела С- 427/16 и С-
428/16 г. на СЕС, както и по редица други решения № 31107/96, § 54, ECHR 2000-XI на
възстановяване подлежат онези разноски, за които ищецът докаже, че са били действително
и необходимо извършени и че са били в разумен размер.
Съдът намира, че направените по настоящето дело разноски както и по заповедното
по ч.гр.д. № * г. на ВРС не са били необходими, предвид на обстоятелството, че ч.гр.д. № *
г. на ВРС е можело и да не бъде водено отделно от заповедното за неустойка, а всички
вземания да се поискат в рамките на едно заповедно производство и евентуално едно исково
производство. Тази злоупотреба с процесуалните права, водеща до несправедливо
облагодетелстване на едната страна (ищеца и заявителя по заповедното производство) за
сметка на другата (ответника и длъжника по заповедното производство) и е явно погазване
на принципа на чл. 3 от ГПК относно задължението на страните по гражданските
производства да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и
съобразно добрите нрави. Ищецът, който нарушава общите принципи на гражданското
право, тези по чл. 3 от ГПК не може да извлича ползи за себе си от разпоредбите на чл. 78,
ал.1 от.
Всичко гореизложено мотивира съда да остави без уважение претендираните
разноски както за исковото производство така и за заповедното по ч.гр.д. № * г. на ВРС,
поради нарушаване на принципите на чл. 3 от ГПК за упражняване на предоставените им
процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави.
Воден от горното и на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че АЛБ. Г. М., ЕГН
**********, с настоящ адрес: гр. В., ул. Д. Б. № *, дължи на „Ю.” ЕООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр. С., район „Т.”, бул. „Б.” №* сумата от 52,54 лв.,
представляваща неплатени абонаментни такси и използвани мобилни услуги за отчетен
3
период 08.12.2017 г. - 07.02.2018г., дължими по договор от 05.12.2017 г., за мобилен номер
+*, като вземането по договора е прехвърлено на „С.Г.Г.“ ЕАД с договор за цесия от
16.10.2018 г., а на заявителя с договор за цесия от 01.10.2019 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 22.12.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата, която сума е предмет на Заповед № * г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № * г. по описа на ВРС, XX -ти състав,
на основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4