Решение по дело №28/2024 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: 628
Дата: 27 март 2024 г. (в сила от 27 март 2024 г.)
Съдия:
Дело: 20247220700028
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 16 януари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

628

Сливен, 27.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Сливен - III състав, в съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Съдия: ГАЛЯ ИВАНОВА
   

При секретар ГАЛЯ РАЙКОВА-ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА административно дело № 20247220700028 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба от И. М. И. с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], подадена против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 23-1030-000790 от 21.11.2023 г., издадена от Началник Група към ОД на МВР Пловдив, Сектор Пътна полиция Пловдив, с която на оспорващия е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т. 2, б. „м“ от ЗДвП– временно спиране от движение на ППС за срок от 3 месеца.

В жалбата си оспорващият изразява несъгласие с оспорената заповед и моли да бъде отменена. Твърди, че процесното моторно превозно средство /МПС/ е продадено и прилага към жалбата договор за покупко-продажба на МПС.

В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Административният орган, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Не изразява становище по жалбата.

Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, събраните по делото относими към спора доказателства и извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед № 317з-3162 от 15.04.2022 г. на Директора на ОД на МВР– Пловдив, Началниците на групи в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР– Пловдив, са оправомощени да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 2 от ЗДвП.

На 21.10.2023 г. на оспорващия И. М. И. е съставен от служител на ОД на МВР – Пловдив, Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия GA № 1118328, връчен му на същата дата, за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, за това че на 21.10.2023 г. в 20:05 часа в [населено място] на кръстовището, образувано от [улица]с [улица], с посока на движение от север към юг, е управлявал лек автомобил Мини Уан с Рег. № [рег. номер], като е допуснал следното нарушение: използвал е пътя, отворен за обществено ползване, не по предназначение за превоз на хора и товари, а за демонстративно въртене на гуми при потегляне с форсиране на двигателя и превъртане на двигателните колела в продължение на около 5 метра, като вследствие на въртенето на гуми се е образувал дим с остра миризма и силен шум; автомобилът не се е движил праволинейно вследствие на загуба на сцепление, а е започнал да криволичи.

На 21.11.2023 г. от Началника на Група към ОД на МВР Пловдив, Сектор Пътна полиция Пловдив, е издадена оспорената в настоящото производство ЗППАМ № 23-1030-000790. С нея на оспорващия И. М. И. е наложена ПАМ с правно основание чл. 171, т. 2, б. „м“ от ЗДвП – временно спиране от движение на ППС за срок от 3 месеца. В мотивите на заповедта е извършено позоваване на съставения на И. М. И. АУАН Серия GA № 1118328 от 21.10.2023 г.; възпроизведено е съдържанието на АУАН; прието е, че водачът И. М. И. е управлявал с. си лек автомобил Мини Уан с Рег. № [рег. номер], като е използвал пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, с което виновно е нарушил чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

Процесният лек автомобил Мини Уан с Рег. № [рег. номер], е бил регистриран в МВР като с. на оспорващия И. М. И., въз основа на договор от 01.12.2022 г.

Видно от Договор за покупко-продажба на МПС с нотариално заверени подписи, на 16.11.2023 г. оспорващият И. М. И. е продал на К. П. Ш. с [ЕГН], горепосочения лек автомобил Мини Уан с Рег. № [рег. номер]. Заявление за промяна на регистрацията на автомобила е подадено в МВР на 13.12.2023 г.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна страна - адресат на оспорения акт, при наличие на правен интерес и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол. Оспорената заповед е връчена на оспорващия на 04.01.2024 г. Жалбата срещу заповедта е подадена на 16.01.2024 г., от което следва, че е подадена в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, в изискуемата от закона форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но е постановена в противоречие с материалноправните разпоредби, което обуславя нейната незаконосъобразност.

В разпоредбата на чл. 171, т. 2, б. „м“ от ЗДвП е предвидено, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка – временно спиране от движение на пътно превозно средство за срок от три месеца, на собственик, който ползва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

В разглеждания случай, с оглед неопроверганата материална доказателствена сила на процесния АУАН, е установено, че на посочените в АУАН дата, място и час оспорващият като водач на МПС е използвал пътя, отворен за обществено ползване, не по предназначение за превоз на хора и товари.

Но оспорената заповед е издадена по отношение на ненадлежен адресат–оспорващия И. М. И.. От доказателствата по делото е установено, че към датата на издаване на заповедта – 21.11.2023 г., процесното превозно средство е било с. на друго лице – К. П. Ш.. Съгласно чл. 144, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, собствеността на регистрирани автомобили се прехвърля с писмен договор с нотариално заверени подписи на страните. С Договор за покупко-продажба на МПС от 16.11.2023 г. с нотариално заверени подписи оспорващият И. е прехвърлил с. върху процесния лек автомобил на купувача по договора К. П. Ш.. Договорът за покупко-продажба е породил правни последици, поради което считано от 16.11.2023 г., И. не е с. на лекия автомобил. Адресат на мярката по чл. 171, т. 2, б. „м“ от ЗДвП може да бъде само лицето, визирано в правната норма – субектът, по отношение на когото законодателят изрично е посочил, че може да се прилага предвидената в разпоредбата ПАМ, и това е с. на МПС – в случая лицето К. П. Ш.. Изложеното е достатъчно основание за отмяна на заповедта за прилагане на ПАМ, тъй като негативните й последици касаят различно от собственика лице.

Обстоятелството, че заявление за промяна на регистрацията на автомобила е подадено в МВР на 13.12.2023 г., не променя гореизложените изводи. Съгласно чл. 144, ал. 4 от ЗДвП, Министерството на вътрешните работи и Нотариалната камара обменят по електронен път информация за регистрираните в страната превозни средства и сключените договори. Следователно, административният орган е следвало да разполага с информация, постъпила по електронен път, за сключения на 16.11.2023 г. договор, която информация е било необходимо да съобрази при издаване на оспорената заповед.

По изложените съображения, оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ по жалба на И. М. И. с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1030-000790 от 21.11.2023 г., издадена от Началник Група към ОД на МВР Пловдив, Сектор Пътна полиция Пловдив, с която на И. М. И. с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2, б. „м“ от ЗДвП– временно спиране от движение на ППС за срок от 3 месеца.

Решението не подлежи на обжалване.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на препис от същото.

 

Съдия: