О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. С., 13.04.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-1 състав, в открито съдебно заседание на девети март две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Таня Стоянова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 2525
по описа на СГС за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 692 ТЗ.
На 13.12.2019 г. е обявен в търговския
регистър по партидата на „Т.“ ЕООД /в несъстоятелност/, изготвен от синдика допълнителен
списък на неприетите вземания № 3 на кредиторите на „Т.“ ЕООД /в несъстоятелност/,
предявени в срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ.
По
реда на чл. 690, ал. 1 ТЗ е постъпило в съда възражение с вх. № 159681/27.12.2019
г. /подадено по пощата на 19.12.2019 г./ от Националната агенция за приходите срещу
включване в допълнителния списък на неприетите вземания № 3 на кредиторите на „Т.“
ЕООД, предявени в срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ на вземането на кредитора в общ
размер 70,56 лева.
Със становище от 15.01.2020 г. синдикът В.П.А. счита
възражението за неоснователно. Посочва, че декларация образец 6 с вх. №
22000194369277 от 23.10.2019 г., въз основа на която Национална агенция за
приходите претендира данък по ЗДДФЛ за месец септември 2019 г., е подадена от
него в качеството му на синдик на „Т.“ ЕООД /н./, във връзка с
възнаграждението, което получава от масата на несъстоятелността на дружеството.
Твърди, че той е подател на декларацията и данък в размер на 80 лева е заплатен
от него на 14.11.2019 г. Счита, че доколкото вземането на Националната агенция
за приходите за данък по ЗДДФЛ за месец септември 2019 г. е погасено с
направеното от него плащане, то включването на това вземане в списъка на
неприетите вземания е напълно основателно. Предвид изложеното иска да се остави
без уважение възражението и да се одобри списъка в неговия първоначален вид.
В проведеното на 09.03.2020 г. редовно открито съдебно
заседание се явява само синдикът, който поддържа подаденото възражение и моли
да се отхвърли възражението на Националната агенция за приходите.
Съдът, като
взе предвид изготвения от синдика списък, постъпилото възражение и представените
по делото писмени доказателства, и становището на синдика, намира за установено
следното:
Подаденото възражение от Националната агенция за
приходите е допустимо, тъй като допълнителният списък на неприети вземания № 3
на кредиторите на „Т.“ ЕООД /в несъстоятелност/, предявени в срока по чл. 688,
ал. 3 ТЗ е обявен в търговския регистър на 13.12.2019 г., а възражението е
подадено по пощата на 19.12.2019 г., което е в законоустановения седмодневен
срок.
Кредиторът Национална агенция за приходите възразява
срещу включване в допълнителния списък на неприети вземания № 3 на предявени от
него вземане в общ размер на 70,56 лева за данък по ЗДДФЛ. Твърди, че основание
за възникване на неприетите публични вземания за данък върху доходите на
физическите лица е декларация образец 6 за месец 09.2019 г. Счита, че
публичните вземания за данък върху доходите на физическите лица неправилно са
включени в списъка на неприети вземания, като се позовава на чл. 169, ал. 4 ДОПК. Поддържа, че е очевидна волята на законодателя постъпилите суми за
удовлетворяване на приети публични вземания срещу несъстоятелния длъжник да
бъдат разпределени от кредитора по реда на ДОПК. Заявява, че в настоящия случай
в Национална агенция за приходите са постъпили средства, като същите са
разпределени съобразно реда, посочен в цитираните разпоредби на ДОПК, за
погасяване на най-старите задължения на дружеството, поради което предявените
от агенцията вземания по индивидуализираната по-горе декларация образец 6 са
дължими в цялост. Предвид изложеното иска да се постанови определение по чл.
692, ал. 4 ТЗ, с което да се измени списъка на неприетите вземания на кредиторите
на „Т.“ ЕООД /в несъстоятелност/, обявен в търговския регистър на 13.12.2019
г., като се изключат от него публични вземания в размер на 70,56 лева,
предявени от Национална агенция за приходите с молба от 15.11.2019 г. и се
включат същите в списък на приети вземания на кредитори на длъжника.
Видно е, че процесните вземания в общ размер на 70,56
лева са предявени от Национална агенция за приходите с молба с изх. № 24-28-647/12#27/15.11.2019 г. в производството по
несъстоятелност на „Т.“ ЕООД.
Не се спори между страните, а същото се доказва и от
приетите по делото писмени доказателства, че процесните вземания са за
деклариран данък по ЗДДФЛ с декларация образец 6 с вх. № 22000194369277/23.10.2019 г. Безспорно е също
така, че сумата е заплатена на 14.11.2019 г.
За да включи предявените вземания в списъка с неприети
вземания, синдикът приема, че горепосочената декларация е подадена от него на
23.10.2019 г. и с нея е декларирал данък по ЗДДФЛ върху възнаграждението му от
800 лева за м. 09.2019 г. като синдик на „Т.“ ЕООД /н./ и данъкът е заплатен от
него на 14.11.2019 г.
В
подаденото възражение Националната агенция за приходите се позовава на чл. 169,
ал. 4 ДОПК и счита, че платената сума следва да се отнесе към най-старите
задължения на дружеството.
В чл. 164, ал. 4 ДОПК /изм. - ДВ,
бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. от ДВ, бр. 94 от 2012 г. е
обявено за противоконституционно с РКС № 2 от 2014 г. - ДВ, бр. 14 от 2014 г., изм. - ДВ,
бр. 18 от 2014 г., в сила от 04.03.2014 г./ е предвидено, че за публичните
задължения, установявани от Националната агенция за приходите, до започване на
принудителното им събиране, длъжникът заявява по ред и начин, определени със
заповед на министъра на финансите, вида на задълженията, които иска да погаси: 1.
задължения за данъци и други задължения за централния бюджет; 2. задължения за
здравноосигурителни вноски за бюджета на Националната здравноосигурителна каса;
3. задължения за задължителни осигурителни вноски за социалноосигурителните
фондове, администрирани от Националния осигурителен институт; 4. задължения за
вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване. Съгласно чл. 164,
ал. 5 ДОПК /нова - ДВ, бр. 18 от 2014 г., в сила от 04.03.2014 г./ в случаите
по ал. 4 с постъпила сума се погасява задължението от съответния вид, срокът за
внасяне на което изтича най-рано към датата на плащането, освен ако в закон не
е предвидено друго. Ако срокът за внасяне на две или повече публични задължения
от един и същ вид изтича на една и съща дата, те се погасяват съразмерно.
С цитираното в нормата решение на
Конституционния съд № 2 от 2014 г. са обявени за противоконституционни § 44, т.
3, буква „а“ и т. 5 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за
изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност /ДВ, бр. 94
от 2012 г./, с които е изменена разпоредбата на чл. 169, ал. 4 и отменена
разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Възстановеният текст на чл. 179, ал.
1 ДОПК гласи, че внесените по реда на чл. 169, ал. 4 по сметки на Националната агенция за приходите суми
за бюджета на Националната здравноосигурителна каса и за социалноосигурителните
фондове, администрирани от Националния осигурителен институт, се превеждат
ежедневно по сметка на Националната здравноосигурителна каса, съответно по
сметка на Националния осигурителен институт.
Съдът намира, че разпоредбите на чл.
169, ал. 4 и ал. 5 ДОПК не могат да намерят приложение, тъй като се касае за
вземания на кредитора Национална агенция за приходите, които са възникнали след
датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност на „Т.“
ЕООД /в несъстоятелност/.
Публичните вземания се събират по реда на ДОПК, освен
ако в закон е предвидено друго /чл. 163, ал. 1 ДОПК/. Те могат да се събират и
чрез участие в производство или чрез присъединяване към открито производство по
несъстоятелност на длъжника /чл. 164, ал. 1 ДОПК/. Когато публичните вземания
се събират в производството по несъстоятелност, то Националната агенция за
приходите следва да ги предяви пред съда по несъстоятелността, като синдикът ги
включва в списъците на приетите или неприетите вземания. За синдика съществува
задължение за служебно включване на публичните вземания, установени с влязъл в
сила акт.
Вземанията, които са възникнали до датата на решението
за откриване на производство по несъстоятелност, включително и публичните, за
които няма задължение за служебно включване в списъците, се предявяват в
сроковете по чл. 686, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 ТЗ. За тях се изготвят списъци по
чл. 689 ТЗ, които могат да бъдат оспорвани по реда на чл. 690 ТЗ, респективно
да бъдат предмет на установителни искове по чл. 694 ТЗ. Възникналите до датата
на решението за откриване производство по несъстоятелност и приети вземания,
включително служебно включените в списъците на приетите вземания, се
удовлетворяват след осребряване на активи на длъжника по реда на чл. 722, ал.
1, т. 1 – 6, т. 8, т. 10-11 ТЗ, като в ред 6 са публичните вземания на
държавата и общините като данъци, мита, такси, задължителни осигурителни вноски
и др.
Вземанията, възникнали след датата на решението за
откриване на производството по несъстоятелност, каквито са процесните, се
плащат на падежа, съгласно чл. 639 ТЗ, като само при неплащането им на падежа,
те следва да се предявят по реда на чл. 688, ал. 3 ТЗ и ако бъдат установени по
основание и размер, да бъдат включени в допълнителен списък. Тези вземания се
удовлетворяват по реда на чл. 722, ал. 1 ТЗ като публичните вземания са с
поредност по т. 7 – вземания, възникнали след датата на решението за откриване
на производството по несъстоятелност и неплатени на падежа.
При съобразяване изложеното,
вземанията, които са възникнали след датата на решението за откриване на
производство по несъстоятелност на длъжника, подлежат на доброволно изпълнение
на падежа и само, ако не бъдат изпълнени, се удовлетворяват с поредността по
чл. 722, ал. 1 ТЗ. При доброволното изпълнение длъжникът има правно
регламентирана възможност да упражни правото си на избор и да посочи кое
конкретно задължение плаща, включително и по отношение на публичните
задължения, по аргумент от чл. 169, ал. 3 ДОПК, който гласи, че при наличие на
няколко публични вземания, които длъжникът не е в състояние да погаси
едновременно до започване на принудителното им събиране, той може да заяви кое
от тях погасява пред съответния компетентен орган, като ако не е заявил това,
те се погасяват съразмерно.
В разглеждания случай този избор е направен чрез
превеждане на сумата на Националната агенция за приходите с посочено основание
– вземане за данък по ЗДДФЛ по декларация образец 6 с вх. №
22000194369277/23.10.2019 г. Видно е, че извършеното плащане е за данък върху
възнаграждението на синдика за м. 09.2019 г., което начисляване и внасяне
следва да се извърши при спазване изискването на чл. 658, ал.1, т. 9 ТЗ, която
предвижда, че с разрешение на съда синдикът се разпорежда с паричните суми от Б.овите
сметки на дружеството, когато това се налага във връзка с управлението на
имуществото и неговото запазване, и които плащания следва да се отнесат от
Националната агенция за приходите за погасяване на текущите задължения. Ето
защо и доколкото се касае за изпълнение по реда н чл. 639 ТЗ, разпоредбите на
чл. 169, ал. 4 и ал. 5 ДОПК са неприложими. Получените от длъжника суми не
могат да бъдат отнасяни от агенцията за погасяване на по-стари вземания срещу
длъжника, тъй като с това би се заобиколил редът за удовлетворяване на
кредиторите в производството по несъстоятелност.
В този смисъл е налице формирана съдебна практика,
застъпена в определение от 15.11.2019 г. по т.д. № 696/2019 г. на Върховния
касационен съд, І Т.О., с което не е допуснато до касационно обжалване решение
по т.д. № 3297/2018 г. на Софийски апелативен съд; решение от 08.05.2018 г. по
т.д. № 177/2019 г. на Софийски апелативен съд; решение от 19.04.2018 г. по т.д.
№ 464/2018 г. на Софийски апелативен съд; решение от 18.04.2018 г. по т.д. №
52/2018 г. на Апелативен съд Бургас; решение от 18.05.2018 г. по т.д. №
214/2018 г. на Апелативен съд Пловдив и др.
Съдът намира, че доколкото е налице
плащане от страна на длъжника на процесните суми в общ размер на 70,56 лева и в
платежното нареждане е посочено като вид и период на задължението, то не
съществува вземане за кредитора Национална агенция за приходите, поради което
правилно същите са включени в списъка на неприети от синдика вземания на
кредиторите на „Т.“ ЕООД /в несъстоятелност/.
Предвид
изложените съображения възражението на кредитора Национална агенция за
приходите се явява неоснователно, поради което същото следва да се остави без
уважение.
Така мотивиран съдът
О П Р Е Д Е
Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ
възражението с вх. № на СГС
159681/27.12.2019 г., подадено от кредитора Национална агенция за приходите
срещу включване в допълнителния списък на неприетите вземания № 3 на
кредиторите на „Т.“ ЕООД, предявени в срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ на вземането
на кредитора в общ размер 70,56 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
Определението да се впише в книгата по чл. 634в ТЗ.
Определението подлежи на обявяване в търговския
регистър, затова препис от определението да се изпрати на Агенцията по
вписванията за вписване, на основание чл. 692, ал. 5 ТЗ.
СЪДИЯ: