РЕШЕНИЕ

 

град Ловеч, 14.03.2019 година

 

В     И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

 ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в публично заседание на деветнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА

                                        ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

                                                            КРИСТИАН ГЮРЧЕВ

 

при  секретаря           ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА          и в присъствието на прокурора …………………………………………………като разгледа докладваното от  съдия МИТЕВА въззивно гражданско дело № 419 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази:

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 258 и сл.  от ГПК.

Постановено е решение № 345/ 20.07.2018 г. на Ловешкия районен съд, по гражданско дело № 2463/ 2017 г. по описа на същия съд, с което е осъден В.И.Н., ЕГН **********, с адрес ***, Област Ловеч, на основание чл.45 от ЗЗД, да заплати на Г.Б.Б., ЕГН **********, с адрес ***, сумата 542.26 лева - главница за това, че същият е добил дървесина от собственият й имот с идентификатор № 43943.310.24  в землището на с. Кърпачево, Ловешка област, без съответното съгласие, както и сумата 100  лева – законна лихва, считано от датата на изсичането на дървесината 04.02.2015 г. до датата на завеждане на исковата молба – 29.11.2017г., както и законната лихва върху главницата, от завеждане исковата молба до окончателното им и изплащане, а искът до пълния претендиран размер на главницата в размер на 1 000 лева, като неоснователна и недоказан е отхвърлен. С решението Н. е осъден на основание чл.45 от ЗЗД, да заплати на Х.И.Х., ЕГН **********, с адрес *** и С.Г.Ц., ЕГН **********, с адрес ***, сумата 2000 лева – главница за това, че същият е добил дървесина от съсобственият им имот с идентификатор № 40943.310.25, находящ се в землището на с. Кърпачево, Ловешка област, без съответното съгласие, както и сумата 200 лева – законна лихва, считано от датата на изсичането на дървесината 04.02.2015 г., до датата на завеждане на исковата молба – 29.11.2017г., както и законната лихва върху главницата, от завеждане исковата молба до окончателното им и изплащане. Присъдени са и направените по делото разноски.

Против така постановеното решение е подадена въззивна жалба вх. № 8804/ 16.08.2018 година от адвокат Г.Г. от ЛАК, пълномощник на В.И.Н., ЕГН **********, адрес: ***, против решение № 345/ 20.07.2018 година, постановено по гр. дело № 2463/ 2017 година по описа на РС – Ловеч. Моли да бъде отменено, като постановено при съществено нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, и отхвърлени изцяло предявените искове. Счита, че правната квалификация на спора следва да е по чл.59, ал.1 от ЗЗД. Ищците следва да заведат дело срещу собствениците на имот № 40943.310.13 - гора, находяща се в землището на с. Кърпачево, общ. Летница, тъй като те са се обогатили за сметка на обедняването на ищците - продават дървесината си на доверителя му, но дърветата в техния имот обаче не са изсечени. При тези съображения, сочи, че на първо място делото е решено при погрешна правна квалификация на спора.

Дори правната квалификация да е по чл.49 от ЗЗД, то пак следвало са ответници да са собствениците на имот № 40943.310.13, защото те предприемат действия за изсичане на дървесина от собствения им имот - имот № 40943.310.13. Те възлагат на доверителя му да сече техния имот. Разрешителното за сеч и всички други документи за сечта са за техния имот.

Изтъква, че делото е решено при грешна правна квалификация - по чл.45 от ЗЗД. И при тази квалификация е необходимо е да бъдат налице всички елементи от сложния юридически факт на непозволеното увреждане: Вреда, претърпяна от пострадалия, причинно-следствена връзка и вина. В случая счита, че не исковата претенция не е доказана, тъй като произволно са посочени изсечените кубици и произволна е оценката. Изтъква, че безспорно е установено, че са издадени документи за № 40943.310.13, но вследствие на грешка е добита дървесина от пет други имота, от които и двата имота на ищците — имот № 24 и имот № 25.

Сечта е завършила с Протокол за освидетелстване на сечището от 26.01.2015г., в който е отразено, че общо са изсечени 33 куб.м. Колко от тези 33 куб.м. дървесина са от имотите на ищците № 24 и № 25 не е установено, както и кой е извършил незаконна сеч, т.е. кой е изсичал след 26.01.2015 г. немаркирани дървета. Произволен е изводът на ЛРС, че доверителят му е добил немаркирана дървесина.

Не може да се изчисли вредата. Чистата стойност на един куб.м. е 31.29 лв., но колко маркирани дървета са изсечени от имотите на ищците не е ясно. При това положение не е установена и причинно-следствена връзка между вредата и деянието.

Относно вината. РП Ловеч е разгледала подробно случая и е установено, че доверителят му няма вина и наказателното производство е прекратено. Съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното. С прокурорската преписка се доказа противното - че доверителят му не е извършил виновно деяние. Постановлението на ЛРП за прекратяване на наказателното производство не е обжалвано от ищците и е влязло в сила.

Ето защо ви моли да бъде отменено първоинстанционното решение и да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира и направените по делото разноски.

Постъпил е отговор на възизвната жалба от Г.Б.Б., ЕГН **********, Х.И.Х., ЕГН ********** и С.Г.Ц., ЕГН **********, чрез пълномощника си адв. Х.С. с адрес *** , кант. №409.

Считат постановеното първоинстанционно решение за правилно и законосъобразно, обосновано, предвид събрани по хода на делото безспорни доказателства, че жалбоподателят е отсякъл в собствените и наследствени гори посочената дървесина и продадена лично от него. Съгласно констативен протокол № 071016/ 04.02.2015 г е установено от проверяващите на ДГС Ловеч, че именно в тези П.И имот е изсечена дървесината, собственост на въззиваемите.

Относно правната квалификация на делото, счита, че съдът е задължен да определи правната квалификация и това е сторено правилно.

Изготвената СТЕ потвърждава извършването на сечта и извеждането й от процесните горски имоти, което се подкрепя и от свидетелските показания депозирани в хода на производството.

По образуваното ДП №83/2015 г. по описа на РП-Ловеч, наблюдаващият прокурор е прекратил производството, затова, че деянието не е умишлено, въпреки, че въззивникът В.Н. е маркирал, лично не под ръководството на частният лесничей, извършил е сечта в процесиите и дървесината е продадена на трети лица. Вещото лице точно и ясно е определило защо е извършена сечта в ПИ 40943.310.24 и 40943.310.25, а не 40943.310.13, защото на В. Н. дървесината в тях му е харесала повече и повече пари ще изкара от продажбата. Моли да бъде постановен въззивният акт, като им бъде присъдени направените по делото разноски.

С определение № 697/ 03.10.2018 година въззивният съд е оставил исковата без движение на основание чл. 129, ал.2 от ГПК исковата молба, подадена от Г.Б.Б., ЕГН ********** с адрес ***, чрез адв. Х.С., с адрес *** , кант. № 409, поради нередовност на исковата молба, изразяваща се в следното: Видно от обстоятелствената част на исковата молба първата ищца е собственик само на ПИ 40943.310.24, вторите двама са съсобственици на ПИ 40943.310.25, в тази насока следва да бъдат изложени обстоятелства колко като брой, вид и количество дървесина е изсечена от всеки един от имотите и какъв е размерът за претендираното обезщетение, като се формулира и надлежен петитум в съответствие с обстоятелствената част на исковата молба. 

С молба вх. 6941/ 09.10.2018 година, подадена от пълномощника на ищците, въззиваеми в настоящото производство е направена конкретизация на исковата претенция. Посочва, че Г.Б.Б. е собственик на ПИ с идентификатор № 43943.310.24 -представляваща широколистна гора в местността "Извора", с площ от 3.00 дка, при съседи на ПИ № 43943.310.25, 43943.39.63, 43943.38.35, 43943.310.23 и 43943.310.43, съгласно н.а. № 24, том ІІ, рег. № 4061/ 03.07.2018 г. на нотариус per. № 565, с район на действие Р.С-Ловеч .

Изтъква, че от този имот въззивникът е изсякъл следната дървесина: 37 броя дървета от габър с обем 0.99 , пл.мЗ =2.15 пр.З, 13 броя дървета от к.дъб с обем 4.17 , пл.мЗ =9.07 пр.З и 7 броя дървета от цер с обем 2.81 , пл.мЗ = 6.11 пр.З, - общо 57 броя дървета с обем 7.97 , пл.мЗ =17.33пр.З ДО, с пазарна стойност 866.30 лева.

Х.И.Х. и С.Г.Ц. са съсобственици на ПИ с идентификатор № 43943.310.25, с площ от 7.997 дка, с адрес на имота с Кърпачева, общ Летница, обл. Ловеч, в местност "Извора"-широколистна гора, при съседи: ПИ-ти №№ 43943.310.26, 43943.310.27, 43943.310.28, 43943.39.63, 43943.310.24 и 43943.310.43.

От горния имот въззивникът е изсякъл следната дървесина: 42 бр. дървета от габър, с обем 1.46 пл.мЗ=3.17пр.м.З, 58бр. дървета от к.дъб, с обем 19.32 пл.мЗ=42.00пр.м.З и 36 бр. дървета от цер, с обем 36.03 пл.мЗ=33.15пр.м.З, общо изсечена дървесина - 136 дървета с обем 36.03 пл.мЗ =78.33пр.м ДО, с пазарна стойност 3916.30 лв

Моли искът да се счита предявен от Г.Б.Б. против ответника В.И.Н., затова, че е добил дървесина, без съответното съгласие и без разрешително за сеч, от собственият и имот с идентификатор № 43943.310.24, както следва: 37 броя дървета от габър с обем 0.99, пл.мЗ =2.15 пр.З, 13 броя дървета от к.дъб с обем 4.17 , пл.мЗ =9.07 пр.З и 7 броя дървета от цер с обем 2.81 , пл.мЗ = 6.11 пр.З, - общо 57 броя дървета с обем 7.97, пл.мЗ = 17.33 пр.3, като бъде осъден да й заплати обезщетение в размер на 1100 лева, от които главница 1000 лева и 100 лева законна лихва, считано от дата на изсичането на дървесината 04.02.2015 г. до окончателното им и изплащане като обезщетение .

Да бъде осъден В.И.Н. да заплати на Х.И.Х. и С.Г.Ц. затова, че е добил дървесина от съсобствения им имот с идентификатор № 43943.310.25, без съответното съгласие, както следва: 42 бр. дървета от габър, с обем 1.46 пл.мЗ=3.17пр.м.З , 58бр. дървета от к.дъб , с обем 19.32 пл.мЗ=42.00пр.м.З и 36 бр. дървета от цер, с обем 36.03 пл.мЗ=33.15пр.м.З , общо изсечена дървесина -136 дървета с обем 36.03 пл.мЗ =78.33пр.м , или сумата в общ размер на 2200 лв , от които главница 2000 лв и 200 лв законна лихва , считано от дата на изсичането на дървесината 04.02.2015 г. до дата на завеждане на исковата молба, както и законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното им и изплащане като обезщетение.

В съдебно заседание въззивникът не се явява, представлява се от адв. Г.Г.,***, който от името на доверителя си поддържа подадената въззивна жалба и моли да бъде уважена по изложените в нея съображения. Претендира и направените разноски. Излага съображения, че оспорва правната квалификация, но дори и претенцията да е по чл. 45 от ЗЗД, счита че не е доказана.

Въззиваемите не се явяват, представляват се от адв. Х.С., който оспорва въззивната жалба, като неоснователна, необоснована по изложените в отговора съображения и моли да бъде потвърдено атакуваното решение. Претендира и направените разноски.

От събраните по делото доказателства, приложени към гр.д. № 2463/ 2017 година на ЛРС, както и от становището на въззивника, съдът приема за установено следното:

С решение № 7 от 17.07.1997 г. на Поземлена комисия  – гр. Летница на наследници на С. Г. М. е възстановено правото на собственост върху недвижим имот № 310025 по КВС на землището на с. Кърпачево, Община Летница, Област Ловеч, с площ от 7.997 дка, представляващ широколистна гора в м. „Извора”.

Видно от удостоверение № 199/ 26.10.2017 година наследници на С. Г. М., бивш жител ***, починал на 27.04.1975 година, са Х.И.Х. и С.Г.Ц..

С договор за покупко-продажба от 03.07.2009 година, обективиран в  нотариален акт № 53, том ІІ, рег.№ 1545 по дело № 161 от 2009 г. на нотариус А. Ц., Г.Б.Б. е придобила собствеността върху двадесет поземлени имота, от които и ПИ с идентификатор 40943.310.24, широколистна гора от 3 000 кв.м. в землището на с. Кърпачево, Община Летница, Област Ловеч.

На 04.02.2015 година е съставен констативен протокол № 071016, в който е отразено, че при проверка в имот с идентификатор № 43943.310.13 в землището на с. Кърпачево, Община Летница, отдел 269 по позволително за сеч 0211196/ 01.01.2015 година, е установено, че сечта е извършена в ПИ с идентификатор № 43943.310.24 и ПИ с идентификатор № 43943.310.25. Отразено е, че са добити общо около 61 пл.м3 – 132 м3 пр. от общо 280 броя дървета от издънкови цер, космат дъб и габър. Отсечените дървета не са маркирани, няма позволително за сеч.

По повод на тези констатации е подаден сигнал от ДГС – Ловеч до Районна прокуратура – Ловеч и е било образувано Досъдебно производство № 83/ 2015 година по описа на РУ на МВР – Ловеч.

От приложеното ДП № 83/ 2015 година на РУ на МВР –се установява, че на 05.01.2015 година Р. С. П., като една от наследниците на С.Д. М., б.ж. на град Габрово, починал на 01.04.2002 г. (удостоверение за наследници № 194/ 11.11.2014 година) е упълномощила В.И.Н. да извърши прореждаща сеч от имота й в м. „Крушунски дол” с № 40943.310.13, отд. 269 и извози добитите дърва за огрев периода от 04.01.2015г. до 28.02.2015 г. На 20.12.2014 година е извършено маркиране на дърветата за сеч и изготвен технологичен план от инж. М. Д.. Издадено е позволително за сеч № 0211196/ 01.01.2015 година в отдел 269, подотдел в1, имот с кадастрален № 40943.310.13, землището на с. Кърпачево, Община Летница, с очакван добив 30 плътни кубически метра лежаща маса. На 26.01.2015 година сечището е освидетелствано, за което е съставен протокол № 0209289/ 26.01.2015 година, в който е отразено, че от имота действително са отсечени 33 кубически метра лежаща маса.

В хода на наказателното производство при проведен разпит от разследващ полицай ответникът, въззивник в настоящото производство е признал, че сам е маркирал дърветата с дадена му друго лице контролна горска марка. Посочил е, че сигурно се е объркал, защото впоследствие се оказва, че е изсякъл дървета в процесните два имота около 120 пространствени куб. м. В този смисъл протоколът за разпит в частта, подписан от Н. в качеството му на свидетел, има характер на частен свидетелстващ документ, който удостоверява направено от него пред надлежен орган на власт признание на неизгоден факт.

С постановление от 16.11.2015 година на РП-Ловеч по пр.преписка № 217/ 2015 година на РП – Ловеч е прекратено наказателното производство по ДП № 83/ 2015 година образувано срещу неизвестен извършител.

От заключението на допусната от първоинстанционния съд съдебно-техническата експертиза е видно, че когато експертът е посетил процесните имоти и е установил, че от ПИ с идентификатор 40943.310.24 са отсечени: 37 броя дървета от габър с обем 0.99 пл.м.3, равняващи се на 2.15 пр.м.3; 13 броя дървета от к.дъб с обем 4.17 пл.м.3, равняващи се на 9.07 пр.м.3; 7 броя дървета от цер с обем 2.81 пл.м.3, равняващи се на 6.11 пр.м.3, или общо 57 броя дървета с обем 7..97 пл.м3, равняващи се на 17.33 пр.м3 дървесина за огрев с пазарна стойност 866.30 лева. От ПИ с идентификатор 40943.310.254 са отсечени: 4237 броя дървета от габър с обем 1046.99 пл.м.3, равняващи се на 3.17 пр.м.3; 58 броя дървета от к.дъб с обем 19.32 пл.м.3, равняващи се на 42.00 пр.м.3; 36 броя дървета от цер с обем 15.25 пл.м.3, равняващи се на 33.15 пр.м.3, или общо 136 броя дървета с обем 36.03 пл.м3, равняващи се на 78.33 пр.м3 дървесина за огрев с пазарна стойност 3 916.30 лева. В съдебно заседание експертът посочва, че в тези имоти на някои от отсечените дървета има поставени марки, на други не. Сечта е извършена в нарушение на правилата уреждащи тази дейност.   

По делото са събрани и гласни доказателства. Свидетелят Б.Б., баща на ищцата Т. Б., посочва, че е виждал ответника да извозва дърва, но не разбрал, че са от гората на дъщеря му. Твърди, че впоследствие В. си признал и обещавал, че ще обезщети, но не сторил това. П. В., посочва, че бил извикан от В., да му помогне и да секат в тази гора. Бил три-четири дена, но не може да каже коя гора са секли. Свидетелят Тодор Янков посочва, че познава В. откакто дошъл в селото за да сече гора, тъй като селото било малко се разчуло. Работел на центъра на селото в магазина и виждал, че се изнасят от гората дърва с няколко вида транспорт – „джугани” и „зилове”. Складираните дърва се виждали от тяхната къща. При него в магазина идвали хора и питали дали се продават тези дърва. Впоследствие разбрал, че е изрязана гората на ищците – въззиваеми в настоящото производство.

Съдът е сезиран с иск по чл. 45 от ЗЗД от ГПК, предявен от Г.Б.Б., ЕГН **********, с адрес ***, против В.И.Н., ЕГН **********, с адрес ***, Област Ловеч, за заплащане на основание чл. 45 от ЗЗД обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи стойността на отсечените дървета в ПИ с идентификатор 40943.310.24, както следва: 37 броя дървета от габър с обем 0.99, пл.мЗ =2.15 пр.З, 13 броя дървета от к.дъб с обем 4.17 , пл.мЗ =9.07 пр.З и 7 броя дървета от цер с обем 2.81 , пл.мЗ = 6.11 пр.З, - общо 57 броя дървета с обем 7.97, пл.мЗ = 17.33 пр.3, като бъде осъден да й заплати обезщетение в размер на 1100 лева, от които главница 1000 лева и 100 лева законна лихва, считано от дата на изсичането на дървесината 04.02.2015 г. до окончателното им и изплащане като обезщетение. Сезиран е и с иск, предявен от Х.И.Х., ЕГН **********, с адрес *** и С.Г.Ц., ЕГН **********, с адрес ***, против В.И.Н., ЕГН **********, с адрес ***, Област Ловеч, за заплащане на основание чл. 45 от ЗЗД обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи стойността на отсечените дървета в ПИ с идентификатор 40943.310.25., както следва: 42 бр. дървета от габър, с обем 1.46 пл.мЗ=3.17пр.м.З , 58бр. дървета от к.дъб , с обем 19.32 пл.мЗ=42.00пр.м.З и 36 бр. дървета от цер, с обем 36.03 пл.мЗ=33.15пр.м.З , общо изсечена дървесина -136 дървета с обем 36.03 пл.мЗ =78.33пр.м , или сумата в общ размер на 2200 лв , от които главница 2000 лв и 200 лв законна лихва , считано от дата на изсичането на дървесината 04.02.2015 г. до дата на завеждане на исковата молба, както и законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното им и изплащане като обезщетение.

Въззивното производство се развива само по отношение на, частта, с която първоинстанционният съд е уважил претенциите, съответно в размер на 542.26 лева главница и 100  лева – законна лихва, считано от датата на изсичането на дървесината 04.02.2015 г. до датата на завеждане на исковата молба – 29.11.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, от завеждане исковата молба до окончателното им и изплащане; сумата 2000 лева – главница, 200 лева – законна лихва, считано от датата на изсичането на дървесината 04.02.2015 г., до датата на завеждане на исковата молба – 29.11.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, от завеждане исковата молба до окончателното им изплащане, както и в частта относно присъдените разноски.

Така предявените претенции са допустими и следва да бъдат разгледани по същество. За да се ангажира деликтна отговорност по чл. 45 от ЗЗД е необходимо да са налице кумулативно: противоправно деяние (действие или бездействие), вреда, причинна връзка и вина.

В конкретния случай с прокурорско постановление е прекратено наказателното производство срещу неизвестен извършител, макар и в мотивите да е прието, че В.И.Н. не е имал пряк умисъл при извършената от него сеч без позволително за това, поради което не е осъществил състава на чл. 235, ал.1 от НК. Това постановление не е задължително за гражданския съд по смисъла на чл. 300 от ГПК. поради което в гражданското производство следва да бъде установено наличието на деликт, противоправно поведение, с което се нарушава забраната да се вреди другиму. Не винаги деликтът е престъпление по смисъла на НК.

От доказателствата по делото се установява, че В.Н. е бил упълномощен от трето на производството лице да извърши сеч в ПИ с идентификатор 40943.310.13. Установява се, че фактически сечта е извършена в процесните имоти ПИ с идентификатор 40943.310.24 и ПИ с идентификатор 40943.310.25, собственост на  ищците, въззивници в настоящото производство. Това се установява както от писмените доказателства, така и от приетото по делото заключение на експерта по допуснатата съдебно-лесотехническа експертиза. В наказателното производство, пред орган на власт В.Н. е признал неизгоден факт, а именно, че сам е маркирал дърветата с дадена му друго лице контролна горска марка. Посочил е, че сигурно се е объркал, защото впоследствие се оказва, че е изсякъл дървета в процесните два имота около 120 пространствени куб. м. 

 В този смисъл е установено наличието на противоправно деяние, извършено от ответника-въззивник, вследствие на което ищците – въззиваеми са претърпели вреди - в имотите им е извършена сеч без надлежното за това разрешение. Размерът на  вредите се установява от заключението на експертизата.

Причинна връзка между поведението на деликвента и вредата, която са претърпели пострадалите е налице, когато поведението на първия се явява това условие, без което вредата не би настъпила. Безспорно е, че в имотите на въззиваемите е извършена сеч от въззивника, без надлежно разрешително, което представлява неправомерно действие, установява се още, и размерът на нанесената вреда - вредоносния резултат на противоправното поведение.

Ирелеватно за спора е, че пострадалите следва да търсят от собственика на ПИ с идентификатор 40943.310.13 по реда на неоснователното обогатяване или по чл. 49 от ЗЗД стойността на отрязаните дървета, тъй като единствено тяхна е преценката, кой път на защита да изберат.

Относно направените във въззивната жалба възражения за това, че има сеч в общо пет имота, а съдът е приел, че се касае само за имотите на въззиваемите. От приложения по делото констативен протокол е отразено, че сечта е проведена в процесните два поземлени имота без позволително за сеч. Това се установява и от заключението на експерта, който е оценявал само отсеченото в тези два имота. Посочения от процесуалния представител на въззивника протокол за освидетелстване на сечището, касае ПИ с идентификатор 40943.310.13 и е неотносим към процесните имоти. Следва да се отбележи, че в наказателното производство се съдържат данни, че документите относно сечта в имот 13 не са съставени от посочените за техен автор лице.    

В този смисъл постановеното от първоинстационния съд решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

При този изход на процеса въззивникът следва да бъде осъден да заплати направените от въззиваемите разноски, както следва на Г.Б.Б., сумата от 50 лева, а на Х.И.Х. и С.Г.Ц. 200 лева, произтичаща от адвокатски хонорар.

Воден от гореизложените мотиви, съдът

 

Р   Е  Ш  И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 345/ 20.07.2018 г. на Ловешкия районен съд, по гражданско дело № 2463/ 2017 г. по описа на същия съд, в обжалваната осъдителна част, като правилно.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 от ГПК В.И.Н., ЕГН **********, с адрес ***, Област Ловеч, да заплати на Г.Б.Б., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 50 (петдесет) лева съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция, произтичащи от адвокатски хонорар.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 от ГПК В.И.Н., ЕГН **********, с адрес ***, Област Ловеч, да заплати на Х.И.Х., ЕГН **********, с адрес *** и С.Г.Ц., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 200 (двеста) лева съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция, произтичащи от адвокатски хонорар.

Решението в необжалваната отхвърлителна част е влязло в сила.

Решението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                     2.