Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 185 30.07.2020 година Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд граждански състав
На девети юли Година две хиляди и двадесета
В открито заседание в следния състав:
Председател: С. Михов
Членове:
Съдебни заседатели:
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор
като разгледа докладваното от С.Михов
търговско дело номер 24 по описа за 2019 година.
Производството
по делото е образувано по повод искова молба от Ф.И.Б., ЕГН **********, с
адрес: ***, П.И.Б., ЕГН **********, с адрес: *** и А.И.Б. с ЕГН **********, с
адрес: ***, чрез пълномощник адв. Стоян С. Чаталбашев от АК-София, с адрес на
кантората: гр. София 1000, ул. „Клокотница“ № 2А, ет. 8, като представител на
Адвокатско дружество „Ч., Петкова и И.“ с БУЛСТАТ *********, вписано в ТРРЮЛНЦ
под № ********** против Застрахователно дружество „Евроинс“АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София 1592, район „Искър“, бул. “Христофор Колумб“ № 43,
представлявано заедно от изпълнителния директор Антон Йотов Пиронски, чрез
пълномощник Адвокатско дружество „Бързашка, Ангелова, Димитрова“ с БУЛСТАТ
*********, вписано в ТРРЮЛНЦ по ф.д. № 416/2017г. по описа на СГС, чрез адв.
Елена Бързашка, със съдебен адрес: гр.София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, да
бъде осъдено ответното дружество да заплати на всеки от ищците сумата от по
60 000 лв. – частично от 120 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания в резултат на смъртта на С.И.Б. в резултат на настъпило на
13.10.2013 год. ПТП, причинено от водача
на застрахования при ответното дружество автомобил – М.В.П., с ЕГН **********,
ведно със законната лихва върху сумите, считано от момента на увреждането –
13.10.2013 г. до окончателното изплащане, както и направените по делото
разноски.
Според изложеното в исковата молба, с влязла в сила на 13.07.2016 г. присъда № 129/ 27.06.2016г. по НОХД № 480/2016г. по описа на ОС-Бургас, М.В.П. е бил признат за виновен затова, че на 13.10.2013 г. на първокласен път № Е 773 с посока на движение от гр.София към гр.Бургас в района на 476.5 км, при управление на МПС автобус с рег. № СА 40 89 КХ, марка „Мерцедес“, собственост на „Юнион ивкони“ ООД – София е нарушил правилата за движение, предвидени в ЗДвП и е причинил смъртта на С.И.Б., поради което и на основание чл.343а ал.1, б.“б“, вр. чл.343 ал.1, б.“в“, предл.второ, вр.чл.342 ал.1 от НК, вр.чл.20 ал.2 от ЗДвП, вр.чл.373 ал.2 от НПК и чл.58а ал.1 от НК, съдът го е осъдил на лишаване от свобода за срок от 8 месеца, отложено за изпитателен срок от 3 години и го е лишил от право да управлява МПС за срок от 9 месеца. Последица от причиненото ПТП е смъртта на С.Б. – брат на ищците. Същите били неразделни със своя брат, като заедно понасяли несгодите на живота. Смъртта им отнела сигурността, предизвикала стресови състояния, вътрешна опустошеност, безсилие в живота.
Заявява се, че отговорността на ответното дружество произтичала от сключения договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по полица № 07113001346055, със срок на покритието 10.06.2013 г. – 09.06.2014 г. Застраховката покривала отговорността на собствениците, ползвателите и държателите на МПС и на упълномощените от тях лица за водачи.
Ищцовата страна излага становище относно обезщетителния характер на имуществената застраховка „Гражданска отговорност“ и обема на тази отговорност, чиито граници са определени в чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД, като съгласно чл. 226 от КЗ (отм.) увредените лица имат право да искат обезщетението пряко от застрахователя. Заявява се в исковата молба, че вредите, които продължавали да търпят ищците, са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, предвид смъртта на близкият им роднина С.Б..
С допълнителната искова молба, ищците сочат неоснователност на наведените от ответника възражения. Близката връзка между ищците и загиналия ще бъде доказана в хода на производството. Исковата молба е била изпратена на 12.10.2018 г. (съобразно пощенското клеймо), т.е. пред изтичане на 5-годишния срок.
Чл.498 от КЗ не може да се приложи, тъй като §.22 от КЗ препраща към отменения кодекс за заварените случаи. Размерът на претенциите е изцяло съобразен с практиката на съдилищата, като близостта между ищците и загиналия е била голяма. Съпричиняване от страна на С.Б. не е доказано да е имало, като възраженията на ответната страна са голословни.
Законната лихва се дължи от момента на увреждането върху цялата сума, като не е налице настъпила погасителна давност за претенциите в тази им част.
В постъпилия писмен отговор от ответника, претенцията се оспори изцяло както по основание, така и по размер. Ответникът заяви, че ищците не разполагат с активна процесуална легитимация, тъй като не е налице твърдяната близост със загиналия, съотв.не са налице предпоставките според ТР № 1/2016г. от 21.06.2018г. на ВКС. Доказателство затова са незнанието от страна на Ф.Б., кога е роден С.Б., как се казва жената, с която е живял последният, имената и броя на сестрите и братята, които има (над девет). Ответната страна прави възражение по изложените твърденията в исковата молба за духовна връзка и близки отношения между пострадалия и ищците, като се позовава на заложените в постановления № 4/61г., № 5/69 г. и № 2/84 г. на Пленума на ВС критерии за обезщетяване за неимуществени вреди от смърт на друго лице.
Направено е възражение за погасяване на претендираното обезщетение поради настъпила 5-годишна давност на основание чл.197 от КЗ (отм.), както и на претенциите за лихви. Спрямо последните давността е настъпила и на основание чл.111 б.“в“ от ЗЗД, поради изтичането на по-краткия 3-годишен срок.
Недопустимостта на претенциите произтичала и от нормата на чл.432 ал.1 от КЗ, вр.чл.380 от КЗ, която пък изисквала от лицето, което има право на обезщетение, да поиска това първо от застрахователя. Тези норми като процесуалноправни, били влезли в сила и за старите случаи, за които се прилага старият КЗ (до 01.01.2016г.). А ищците не са отправяли искания до застрахователя.
Ответната страна счита предявените претенции за неоснователни и необосновани, тъй като §.96 ал.1 от ЗИД на КЗ (ДВ бр.101/ 07.12.2018г.) ограничава размерите на обезщетенията на лицата по чл.493а ал.4 от КЗ до 5000 лв., след като все още не е приета наредба за утвърждаване на методика по чл.493а ал.2 от КЗ. Съгласно трайната практика на ВКС, справедливостта изисква от съда да определя във всеки конкретен случай онзи необходим, но и достатъчен паричен еквивалент, който да възмезди увредените лица за претърпените вреди. Твърди се, че претендираното обезщетение не съответства на изискването за необходимост и достатъчност, с оглед на което е незаконосъобразно (в нарушение на чл. 52 от ЗЗД), необосновано (с оглед конкретните неимуществени вреди) и завишено по размер.
Отделно от това на основание чл.51 ал.2 от ЗЗД ответникът твърди, че наследодателят на ищците е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат чрез управляване на велосипед в тъмната част от денонощието, без светлоотразителна жилетка и светлоотразителни обозначения на велосипеда, по средата на пътното платно, под алкохолно опиянение, създавайки опасност и за останалите участници в движението.
По отношение на претенцията за законна лихва от датата на събитието, същата се оспорва с твърдението, че е погасена по давност.
Подаденият отговор на допълнителната искова молба, съдържа уточнения във връзка с възраженията за съпричиняване от страна на пострадалия.
В съдебно заседание пълномощникът на ищците поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи в пълен размер като основателни и доказани. В подкрепа на исковете ангажира свидетелски показания и съдебно-автотехническа експертиза.
Процесуалният представител на ответната страна поддържа направените възражения. В подкрепа на тезата си ангажира свидетелски показания и съдебно-автотехническа експертиза.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното.
Исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния съд според чл.104, т.4 и чл.115, ал.2 от ГПК. Възражението на ответната страна за липса на процесуална легитимация на ищците, тъй като не са в кръга на лицата, които имат право на обезщетение, беше разгледано в определение № 1156/ 25.09.2019г. и към настоящия момент не се налага промяна в становището на съда, а степента на близост със загиналата е въпрос по същество на спора.
Предявените искове са с правно основание чл. 226 от КЗ (отм.), вр. чл.45, чл.52 и чл.86 от ЗЗД.
Няма спор, а видно и от приложените удостоверение издадено въз основа на препис извлечение от акт за раждане № 0888/ 22.10.1981 г. (л.55) и удостоверение изх.№ 94-01-38553/ 13.11.2019г. (л.56) - всички издадени от Община Бургас, ищците Ф.И.Б., П.И.Б. и А.И.Б. са братя и сестра на починалия на 22.10.2013 г. С.И.Б.. Не се спори и относно наличието на застрахователно правоотношение между застрахователя и водача М.П. по повод ЗЗГО полица № 07113001346055, със срок на покритието 10.06.2013 г. – 09.06.2014 г. (непредставена). Съставен е бил констативен протокол за ПТП № 6969/ 22.10.2013г. (л.19 по гр.д.№ 14031/2018г. по описа на СГС), с описани участници и пострадали лица.
С исковата молба ищците представиха влязла в сила на 13.07.2016г. присъда № 129 от 27.06.2016 г. по НОХД № 480/2016г. по описа на ОС-Бургас (л.11-18 по делото пред СГС), с която М.В.П. е бил признат за виновен затова, че на 13.10.2013 г. на първокласен път № Е 773 с посока на движение от гр.София към гр.Бургас в района на 476.5 км, при управление на МПС автобус с рег. № СА 40 89 КХ, марка „Мерцедес“, собственост на „Юнион ивкони“ ООД – София е нарушил правилата за движение, предвидени в ЗДвП и е причинил смъртта на С.И.Б., поради което и на основание чл.343а ал.1, б.“б“, вр. чл.343 ал.1, б.“в“, предл.второ, вр.чл.342 ал.1 от НК, вр.чл.20 ал.2 от ЗДвП, вр.чл.373 ал.2 от НПК и чл.58а ал.1 от НК, съдът го е осъдил на лишаване от свобода за срок от 8 месеца, изтърпяването на което е отложено за изпитателен срок от 3 години и го е лишил от право да управлява МПС за срок от 9 месеца. Или безспорно е установено на основание чл. 300 от ГПК по делото, че при ПТП на 13.10.2013 г. е била причинена смъртта на С.Б. по вина на водача на МПС автобус с рег. № СА 40 89 КХ, марка „Мерцедес“, собственост на „Юнион ивкони“ ООД – София – М.П.. Последният е признат за виновен, че е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил смъртта на С.Б.. Механизмът на ПТП е изследван по наказателното дело и подробно обсъден в приложените към присъдата мотиви на ОС – Бургас.
Ответната страна оспори механизма на ПТП като сочи, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия С.Б., който е бил пиян и не е спазил правилата за движение по пътищата, като е бил без светлоотразителна жилетка и без светлоотразителни обозначения на велосипеда, движел се е по средата на пътното платно или е нарушил чл.5 ал.3, т.1, чл.15 ал.5, чл.55 ал.1, чл.79 т.3 и т.4, чл.80 т.1 и т.2 и чл.81 от ЗДвП. Влязлата в сила присъда в частта досежно констатациите за липса на съпричиняване няма задължителна и обвързваща сила за настоящия граждански съд. Това е така, тъй като не се касае за част от фактическия състав на приложената от наказателния съд правна норма. Това сочи на допустимост на възражението и възможността същото да бъде установявано с допустимите и релевантните за това по ГПК доказателствени средства.
Според заключението на приетата съдебно-автотехническа експертиза (л.100-108), ударът е станал при скорост вследствие на аварийното спиране около 50 км./ч., като пострадалият е бил отхвърлен извън пътя. Банкетът е широк около 2 м. и дава възможност за движение на велосипеди. Велосипедистът не имал светлоотразителни части нито по дрехите, нито по велосипеда. Затова и и водачът П. не е имал възможност да го възприеме на „къси“ светлини, а следотавателно и да избегне сблъсъка. Пострадалият е допринесъл максимално за настъпилото ПТП с поведението си: пиян, без светлоотразителни елементи по дрехите и велосипеда, движейки се по средата на пътното платно. Техническа причина за настъпилото ПТП няма.
Според показанията на свидетеля М.П. – водач на автобуса, на 13.10.2013г. пътувал в посока Бургас с автобус с ДК № СБ 40 89. След 21.00 ч., след гр.Айтос и по тъмно, на прав неосветен участък от пътя, изневиделица пред автобуса изскочил човек. Опитал се да го избегне, но не успял и го ударил с предната си дясна част със скорост около 95 км/ч., установено с тахографа. Човекът няма светлоотразителни знаци нито по дрехите, нито по велосипеда. Бил облечен в тъмно дънково яке, по средата на пътното платно и карал на зиг-заг. На банкета имало още един човек, който бутал друго колело. Попитал пострадалия дали е добре, но се чували само хрипове. Пътници от автобуса му казали, да не го пипа. Човекът от банкета ръкомахал и издавал звуци, после свидетелят разбрал, че е ***. След катастрофата, П. отишъл в болницата да види как е пострадалия и докторът му казал, че цялата стая миришела на алкохол.
Свидетелката Д.Т. – пътник в автобуса, заяви, че 5-6 км след Айтос в посока Бургас автобусът блъснал велосипедист, който после починал. Свидетелят седял на първата седалка в автобуса и видял, как човекът се удря в предното дясно стъкло. Това станало към 23 ч. по тъмно, пътят бил неосветен. Пострадалият се появил изненадващо пред автобуса, движел се по средата на пътното платно, но бил като спрял на пътя. Шофьорът набил спирачки и се опитал да избегне велосипедиста, но не успял и го ударил с предната дясна част. Светлоотразители пострадалият не е имал, иначе свидетелят твърди, че са щели да го видят. До пострадалия имало друг човек, с когото си говорели. Малко по-късно свидетелят се върнал и видял, че велосипедистът е жив, но дишал трудно.
Свидетелят М. Н.– съсед на ищците, сочи, че живее в кв.“К.“ в Бургас, а с починалия С.били колеги. Всички ищци и пострадалият живеели в една схлупена къща с една стая на ул. „Т.“. Събирали си парите заедно, заедно се и хранели и живеели. Сега роднините били отчаяни и шокирани. С.имал приятелка от Камено за 2-3 месеца, а само А. била женена и имала 3, 4 или 5 деца. Докато С.бил жив, всички били много задружни, а свидетелят работел заедно с него на борсата, в строителството. С.като изкарал 30-40 лв., давал 25 лв. на сестра си и братята си. Децата на А. се казвали А., И.и други. Роднините все още скърбяли, макар да са минали 7 години.
Свидетелят Т. Ч.– познат на починалия и ищците, заявява, че научил за трагедията на следващия ден. Ищците и починалият живеели в една къща на ул. „Т.“ в К., общо 7-8 човека. Не е виждал да се карат, живеели нормално. След инцидента не били същите, тъгували, били тъжни и сега. С.бил много добър човек, играли мач със свидетеля няколко пъти. Работел майсторска работа – чистел. Можел да бъде и зидарист и кофражист. Отишъл в Айтос на гости, с него имало и друг човек.
Според показанията на свидетеля Я. Ч.– съсед на семейството на ул. „Т.“ в К., преди да почине С.живеел със семейството си на тази улица в един дом и всички много си помагали. Когато единият работел, помагал на другите. След смъртта на С., били съкрушени, сега не се смеели, не се забавлявали и още не са преодолели загубата. Братята работели час-маг, понякога със свидетеля. С.бил добър човек, пиели кафе заедно.
Свидетелят С.Х. – присъствал на ПТП, заяви, че си бутал количката покрай пътя извън Айтос, било тъмно, клател се и бил пиян. От лявата му страна бил зет му С.. Бил дошъл на гости пийнал и на място изпил още половинка. Отишъл в другата стая уж да си легне, но вместо това грабнал колелото и го подкарал. Свидетелят го подгонил да си вземе колелото. С.карал колелото по средата на пътя, далеч от свидетеля.
Представените
доказателства водят до извода за неоснователност на исковете на тримата ищци.
Съгласно чл. 432 ал. 1 от
Съгласно Тълкувателно Решение № 1 от 21.06.2018 г по тълк.д. №1//2016 г. на ОСГНК на ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания. В мотивите на тълкувателното решение освен, че подробно са изложени съображенията и аргументите за така приетото становище, е обстойно разяснено и съдържанието на обобщаващия диспозитив на този съдебен акт. Според него, най-близките на починалия (по смисъла на двете постановления) се ползват с право на обезщетение, тъй като поради естеството на съществувалата житейска връзка е логично да се предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата му. Но и правото на най-близките да получат обезщетение не е прогласено за абсолютно и се сочи, че не може да бъде реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че действително е претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно чл. 52 ЗЗД. Възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в Постановление № 4/61 г. и Постановление на 5/69 г., следва да се допуска като изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди. В тези случаи не е достатъчна само родствената връзка, т.е. нейното естество и характеристики сами по себе си, за разлика от тези при семейната връзка или връзката родител-дете, които да водят до логично предположение, че те търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата му, които е справедливо да бъдат обезщетени. Необходимо е да бъде установено, че създалата се между родствениците емоционална връзка е от такъв характер, че да причини болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите такива за съответната родствена връзка. В този контекст е разяснено, че особено близка привързаност, надхвърляща присъщата такава за родствената връзка, може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци, като е наблегнато именно на разликата между нея и обичайните виждания за нея. Отбелязано е, че в традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Това обаче само по себе си е прието за недостатъчно от гледна точка на справедливостта, да обоснове право на обезщетение по чл.52 от ЗЗД. Необходимо е допълнително да са налице и конкретни житейски обстоятелства в резултат на които привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. В тези случаи е справедливо да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В заключение е отбелязано, че за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек, преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
Изхождайки от горните разяснения, в тежест на ищците Ф.Б., П.Б. и А.Б. е да установят съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка в резултат на която търпят от смъртта на брат си С.Б. продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени. От събраните по делото доказателства – гласни и писмени, които съдът изцяло кредитира (с изключение показанията на св.Ч.), тъй като в съвкупност последователно, безпротиворечиво и пълно изясняват фактическата страна на спора, се установява, че към момента на смъртта си С.Б. е бил на 32 годишна възраст (л.55), ищецът Ф.Б. на 39 г., П.Б. на 29 г. и ищцата А.Б. - на 37 г. Починалият С.Б. е живеел заедно с ищците (спорно е за ищеца Ф.Б.), но това е обичайно за етноса на семейството и квартала. Отношенията между братята и сестрата били много добри и като приятели. Ищците понесла тежко загубата на брат си, вече не били същите. От така събраните гласни доказателства, се констатира, че починалият и ищците са били братя и сестра, като взаимоотношенията им са били много добри, такива каквито са характерни за тази родствена връзка. Не се установява, отношенията помежду им, да са били от такова естество, че да създадат връзка, по-дълбока или различна от обичайната между сестра и братя. Описаните от свидетелите отношения между ищците и починалия са естествени и общоприети за този вид родствена връзка и отговарящи в пълна степен на българската народопсихология на ромския етнос. В тях не се установява нещо изключително и необичайно, надхвърлящо традиционното за този вид родство, от което да бъде направен извод, че е създадена дълбока, трайна и особено близка емоционална връзка, която е довела до търпени от ищците морални болки и страдания от смъртта на брат им, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките – родителите. Скръбта от загубата на близък човек е нормално и естествено състояние на празнота и липса - ищците скърбят за своя брат, но в случая не се установява тя да е от такъв характер, че да обоснове справедливо признаване на право на обезщетение за неимуществени вреди на сестрата и братята.
Посочената в исковата молба адресна регистрация на ищеца Ф.Б. ***, показва, че същият не живее на един адрес с останалите ищци и съотв.вероятно и с починалия С.Б.. Къде е живял Ф.Б. до края на 2013 г., не е ясно.
Показанията на св.Ч. са крайно неправдоподобни относно твърденията му, че със С.„говорили за всичко, кафе пиели заедно“, след като видно от Единният му граждански номер, към 13.10.2013г. свидетелят е бил на 16 г., а починалият на 32.
С оглед изложените съображения настоящият съд счита, че предявените от Ф.Б., П.Б. и А.Б. искове за претърпени неимуществени вреди са неоснователни и недоказани, поради което следва да бъдат отхвърлени.
С оглед отхвърлянето на главните искове на ищците Ф.Б., П.Б. и А.Б., претенциите им за лихва за забава също са неоснователни.
Предвид изхода от спора и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, ищците дължат на ответника направените по делото съдебни разноски и заплатеното адвокатско възнаграждение, които според приложения списък по чл.80 от ГПК са общо 5152 лв., от които 4617 лв. адвокатско възнаграждение, 250 лв. за САТЕ, 150 лв. за съдебно-токсикологична експертиза и 135 лв. за свидетели. Разноските обаче за САТЕ са в размер на 275 лв., а внесената сума от 150 лв. съдът постанови да бъде върната на ответника. Или общата сума на действителните разноски е в размер на 5027 лв.
Пълномощникът на ищците направи възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ответника. Съобразно чл.78 ал.5 от ГПК това възражение е допустимо, но неоснователно. Цит.правна норма е предвидена за изключителни случаи, когато явно се цели злоупотреба с права от някоя от страните. Такава по делото не е налице. При това положение извършването на „преценка“ от страна на съда на работата на пълномощниците на страните, противоречи на самата идея за упражняване на адвокатската професия като свободна. Способността за договаряне на по-високо възнаграждение за положен квалифициран труд и получаването му, е част от личните уменията на всеки отделен адвокат. Затова искането на пълномощника на ищците за присъждане на разноски в полза на ответната страна за адвокатско възнаграждение в минималния размер, установен от Наредба № 1/ 2004 г., е поначало неоснователно, доколкото минималните размери са установи с цел защита на съсловни интереси на адвокатурата.
От друга страна, претендираното обезщетение за тримата ищци е общо 180 000 лв. (предявени частично от общо 360 000 лв.), към която сума биха се добавили и начислени лихви. Изчислено съобразно чл.7 ал.2, т.4 от Наредба № 1/ 2004 г., минималното възнаграждение на пълномощника на ответната страна би било 4050 лв. По делото бяха проведени 4 съдебни заседания, изслушани 6 свидетели (единият чрез тълковник) и САТЕ. При това положение съдът приема, че не са налице предпоставките на закона за намаляване на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение от 4617 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ф.И.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, П.И.Б., ЕГН **********, с адрес: *** и А.И.Б. с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощник адв. Стоян Стефанов Чаталбашев от АК-София, с адрес на кантората: гр. София 1000, ул. „Клокотница“ № 2А, ет. 8 като представител на Адвокатско дружество „Чаталбашев, Петкова и Иванова“ с БУЛСТАТ *********, вписано в ТРРЮЛНЦ под № ********** против Застрахователно дружество „Евроинс“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1592, район „Искър“, бул. “Христофор Колумб“ № 43, представлявано заедно от изпълнителния директор Антон Йотов Пиронски, чрез пълномощник Адвокатско дружество „Бързашка, Ангелова, Димитрова“ с БУЛСТАТ *********, вписано в ТРРЮЛНЦ по ф.д. № 416/2017г. по описа на СГС, чрез адв. Елена Бързашка, със съдебен адрес: гр.София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, да бъде осъдено ответното дружество да заплати на всеки от ищците сумата от по 60 000 (шестдесет хиляди) лв. – предявени частично от сумите от по 120 000 лв., представляващи обезщетения за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на смъртта на С.И.Б. в резултат на настъпило на 13.10.2013 год. ПТП, причинено от водача на застрахования при ответното дружество автомобил – М.В.П., с ЕГН **********, ведно със законната лихва върху сумите, считано от момента на увреждането – 13.10.2013 г. до окончателното изплащане, като неоснователни.
ОСЪЖДА Ф.И.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, П.И.Б., ЕГН **********, с адрес: *** и А.И.Б. с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощник адв. Стоян Стефанов Чаталбашев от АК-София, с адрес на кантората: гр. София 1000, ул. „Клокотница“ № 2А, ет. 8 като представител на Адвокатско дружество „Чаталбашев, Петкова и Иванова“ с БУЛСТАТ *********, вписано в ТРРЮЛНЦ под № ********** да заплатят в полза на Застрахователно дружество „Евроинс“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1592, район „Искър“, бул. “Христофор Колумб“ № 43, представлявано заедно от изпълнителния директор Антон Йотов Пиронски, чрез пълномощник Адвокатско дружество „Бързашка, Ангелова, Димитрова“ с БУЛСТАТ *********, вписано в ТРРЮЛНЦ по ф.д. № 416/2017г. по описа на СГС, чрез адв. Елена Бързашка, със съдебен адрес: гр.София, бул. „Христофор Колумб“ № 43 сумата от 5027 лв. (пет хиляди двадесет и седем) лв. направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :