РЕШЕНИЕ
№ 1008
гр. Благоевград, 27.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Катя Сукалинска
при участието на секретаря Мария Сп. Милушева
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20241210100592 по
описа за 2024 година
Производството по настоящото гр.д.№592/2024г. по описа на Районен съд-Благоевград е
образувано по искова молба на ищеца “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ****,
седалище и адрес на управление гр.***, офис сграда ****, представлявано от ****, против
ответника В. К. К., ЕГН **********, гр.Благоевград, ул.“***, с която е предявен
положителен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1, т.1 от
ГПК във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД във вр. с чл.9, ал.1 от ЗПК във вр. с чл.86, ал.1 от
ЗЗД във вр. с чл.99 от ЗЗД за признаване за установено съществуването на вземане в полза
на “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу В. К. К. за следните суми: сумата от
1 600 лв. /хиляда и шестстотин лева/ - главница; 182.75 лв. /сто осемдесет и два лева и
седемдесет и пет стотинки/ - договорна лихва за периода от 09.02.2022г. до 13.10.2022г.;
777.11 лв. /седемстотин седемдесет и седем лева и единадесет стотинки/ - обезщетение за
забава за периода от 10.02.2022г. до 25.01.2024г., по Договор за потребителски кредит
№626051, сключен на 27.01.2022г. между „Сити кеш“ ООД и В. К. К., като впоследствие
вземането по договора е прехвърлено от страна на „Сити кеш“ ООД в полза на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД по силата на Приложение №1 от дата 14.06.2023г. към Договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 14.06.2023г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението в районен съд – 25.01.2024г. до окончателното
изплащане на задължението, които суми са предмет на издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК №89/29.01.2024г. по ч.гр.д.№143/2024г. по описа на
Районен съд-Благоевград.
В исковата молба се твърди, че на 27.01.2022г. между „Сити кеш“ ООД като заемодател и
В. К. К. като заемател е сключен Договор за паричен заем с №626051, по силата на който
заемодателят се е задължил да предостави на заемателя под формата на заем парична сума в
размер на 1600 лв., която заемателят се е задължил да върне ведно с дължимата договорна
лихва в размер на 264.88 лв., като заплати общо сума в размер на 1864.88 лв. на 37 бр.
седмични погасителни вноски, първите 3 в размер на 12.46 лв. и още 34 вноски в размер на
53.75 лв., при първа погасителна вноска на 03.02.2022г. и последна погасителна вноска с
падеж на плащане 13.10.2022г. Погасителните вноски, които заемателят се задължава да
изплаща на заемодателя, съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с
надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и
определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя. Годишният процент на
разходите по заема е фиксиран за срока на договора, като съгласно разпоредбите на
приложимите Общи условия, същият не може да бъде променян едностранно от страна на
1
заемодателя. Съгласно Общите условия, действащи по време на сключване на договора, в
случай че заемателят забави плащането на дължима погасителна вноска, същият дължи на
заемодателя обезщетение в размер на законната лихва за забава за всеки ден просрочие,
считано от датата на настъпване на забавата до окончателното изплащане на дължимите по
договора суми. На основание цитираните по-горе разпоредби, на длъжника е начислено
обезщетение за забава в размер на 777.11 лв. за периода от 10.02.2022г. до датата на
подаване на заявлението в съда.
Твърди се, че на 14.06.2023г. е подписано Приложение №1 към Договор за покупко-
продажба на вземания (цесия) от дата 14.06.2023г. между „Сити кеш“ ООД, ЕИК ***, и
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ****, по силата на което вземанията на
„Сити кеш“ ООД срещу В. К. К., произтичащи от Договор за паричен заем №626051 от дата
27.01.2022г. са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Длъжникът е уведомен за
станалата продажба на вземането от името на „Сити кеш“ ООД, чрез пълномощника
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с Уведомително писмо, изпратено с известие за
доставяне.
Твърди се, че ответникът дължи на ищеца следните суми: главница в размер на 1600 лв.,
договорна лихва в размер на 182.75 лв. за периода от 09.02.2022г. до 13.10.2022г.;
обезщетение за забава в размер на 777.11 лв. за периода от 10.02.2022г. до датата на
подаване на заявлението.
Сочи се, че за горните дължими вземания кредиторът „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД е подал заявление за издаване на заповед да изпълнение по чл.410 от ГПК, по което е
образувано ч.гр.д.№143/2024г. по описа на Районен съд-Благоевград. Съдът уважил
заявлението, издавайки заповед за изпълнение. Длъжникът подал възражение срещу
издадената заповед за изпълнение, което обуславяло правния интерес на ищеца от
предявяване на установителен иск за вземанията по издадената заповед за изпълнение.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК ответницата В. К. К. не е подала отговор на
исковата молба.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Преди съдебното заседание чрез
упълномощен юрисконсулт представя писмено становище по съществото на делото.
Претендира сторените в производството разноски по представен списък по чл.80 от ГПК.
В съдебно заседание ответницата не се явява лично. Представлява се от упъломощен
адвокат, който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Между В. К. К. в качеството й на кредитополучател и „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *** в
качеството на кредитор е сключен Договор за потребителски кредит №626051/27.01.2022г.
към Искане №9052769 при следните параметри на отпуснатия кредит, съгласно чл.3 от
Договора: размер на кредита – 1600 лв.; размер на погасителна вноска – 3х12.46 лв. и
34х53.75 лв.; ден на плащане – четвъртък; вид вноска – седмична; ГПР – 49.89%; брой
вноски – 37; фиксиран лихвен процент – 40.05%; дата на първо плащане – 03.02.2022г.;
обезпечение – поръчител или банкова гаранция – по избор на кредитополучателя; дата на
последно плащане – 13.10.2022г.; обща сума за плащане – 1 864.88 лв. С полагане на
подписа си под договора кредитополучателят В. К. К. удостоверява, че надлежно е получила
в брой заемната сума в размер на 1600 лв., като договорът служи като разписка,
удостоверяваща получаването на заемната сума от страна на кредитополучателя. В чл.6, ал.1
е предвидено, че в случай на забава на коя да е погасителна вноска, заемателят дължи за нея
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до датата на погасяване на
задължението.
Съгласно чл.5, ал.1 от Договора за потребителски кредит страните се споразумяват, че
договорът за кредит ще бъде обезпечен с поне едно от посочените по-долу обезпечения:
1.безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период
от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната
редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти
общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихви;
2.поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните
условия: 2.1. при един поръчител – осигурителният доход следва да е в размер на не по-
2
малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; 2.2. при двама
поръчители – размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на
не по-малко от 4 пъти минималната работна заплата за страната; 2.3.да не е/са поръчител/и
по други договори за кредит, сключен/и с кредитора; 2.4. да не е/са кредитополучател/и по
договори за кредит, сключени с кредитора, по които е налице неизпълнение; 2.5. да нямат
кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „редовен“, както
по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ;
2.6. да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ,
удостоверяващ размера на получавания от тях доход. По силата на чл.5, ал.2 от договора
страните се съгласяват, че кредитополучателят ще предостави посоченото в ал.1 обезпечение
в срок до 3 дни от сключване на договора. Съгласно чл.11, ал.1 от договора в случай, че
кредитополучателят не представи договореното в чл.5 обезпечение в тридневен срок от
сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в
договора, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 1 428.12 лв., която
ще бъде платена разсрочено съобразно посочения в Приложение 1 към договора начин
/чл.11, ал.2/. Видно от погасителния план, към месечната вноска е включена неустойка по
чл.11, като така общият размер на месечната вноска по кредита възлиза на сумата от 89 лв.
По делото са представени Погасителен план към договора за кредит и Стандартен
европейски формуляр, подписани от В. К. К..
На 14.06.2023г. е подписано Приложение №1 към Договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 14.06.2023г., сключен между „Сити Кеш“ ООД /цедент/ и „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД /цесионер/, за цедиране на вземания, подробно описани в
приложението, включващо и вземането на „Сити Кеш“ ООД срещу ответницата В. К. К.,
произтичащо от Договор за потребителски кредит №626051/27.01.2022г. По делото е
представено писмено потвърждение от „Сити Кеш“ ООД за извършеното прехвърляне на
вземания по посочения договор за цесия в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
„Сити Кеш“ ООД е упълномощило „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да уведоми
длъжниците за прехвърлянето на вземанията. По делото е приложено Уведомително писмо
от „Сити Кеш“ ООД чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и адресирано до
ответника В. К. К., с което я уведомяват, че с Договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 14.06.2023г. „Сити Кеш“ ООД е прехвърлило на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД всички свои вземания срещу нея, произтичащи от Договор за
потребителски кредит №626051/27.01.2022г. Уведомлението е изпратено, но е невърнато
невръчено с отбелязване, че пратката е „непотърсена“.
На 25.01.2024г. по куриер ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е подал в
Районен съд-Благоевград заявление с вх.№1984/26.01.2024г. за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу ответницата В. К. К., по което е
образувано ч.гр.д.№143/2024г. по описа на Районен съд-Благоевград. Съдът е уважил
заявлението и е издал в полза на заявителя срещу длъжника Заповед за изпълнение на
парично задължение №89/29.01.2024г. по ч.гр.д.№143/2024г. по описа на Районен съд-
Благоевград за следните суми: сумата от 1 600 лв. /хиляда и шестстотин лева/ - главница;
182.75 лв. /сто осемдесет и два лева и седемдесет и пет стотинки/ - договорна лихва за
периода от 09.02.2022г. до 13.10.2022г.; 777.11 лв. /седемстотин седемдесет и седем лева и
единадесет стотинки/ - обезщетение за забава за периода от 10.02.2022г. до 25.01.2024г., по
Договор за паричен заем №626051, сключен на 27.01.2022г. между „Сити кеш“ ООД и В. К.
К., като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „Сити кеш“ ООД в
полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по силата на Приложение №1 от дата
14.06.2023г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата
14.06.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в районен съд –
25.01.2024г. до окончателното изплащане на задължението, както и сторените съдебни
разноски в размер на 51.19 лв. /петдесет и един лева и деветнадесет стотинки/ за платена
държавна такса и 50 лв. /петдесет лева/ за юрисконсултско възнаграждение. Срещу заповедта
за изпълнение ответницата е подала възражение по чл.414 от ГПК.
От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза на
вещото лице С. Т. се установява, че по процесния договор ответницата е извършила
плащания в общ размер от 488 лв., отнесени за погасяване на неустойка в размер на 405.87
лв. и на договорна лихва в размер на 82.13 лв. Поради което по счетоводни записвания на
3
кредитора остава непогасена главница в размер от 1600 лв., договорна лихва в размер на
182.75 лв. /след приспадане от общия размер на договорната лихва от 264.88 лв. за целия
срок на договора, на платената сума от 82.13 лв/. Вещото лице е изчислило размера на
дължимото обезщетение за забава в размер на 298.44 лв. за периода от 25.02.2022г. /датата,
отразена в счетоводните записвания на кредитора, като дата, от която се дължи
обезщетението – деня, следващ падежа на 4-та вноска/ до датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК – 25.01.2024г. Вещото лице е дало заключение, че при включване на
неустойката при изчисляване на ГПР, същият се равнява на 869.46% и надвишава 17.39 пъти
петкратния размер на законна лихва. Вещото лице е изготвило алтернативен вариант на
изчисление, при който платената сума за неустойка се отнесе към погасяване на дължимата
главница и договорна лихва съгласно погасителния план.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим и частично основателен.
Предмет на делото по предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1
от ГПК е съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповед
за изпълнение. По делото се установи, че в полза на ищеца „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД срещу ответницата В. К. К. е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК №89/29.01.2024г. по ч.гр.д.№143/2024г. по описа на Районен
съд-Благоевград, за претендираните с исковата молба парични вземания за главница,
договорна лихва, мораторна и законна лихва, произтичащи от Договор за потребителски
кредит №626051 от 27.01.2022г., сключен между „Сити Кеш“ ООД и В. К. К.. Срокът на
договора е изтекъл на 13.10.2022г. с падежа на последната погасителна вноска, като
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение е подадено след крайния срок на
договора.
Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е придобил вземанията по посочения
договор за кредит по силата на сключен със „Сити Кеш“ ООД Договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 14.06.2023г. и Приложение №1/14.06.2023г. От момента
на постигане на съгласие между страните по договора за цесия, новият кредитор /цесионер/
придобива вземането на стария кредитор /цедент/. За да произведе действие цесията спрямо
длъжника, на основание чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД, предишният кредитор /цедент/ трябва да
съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането. Целта на задължението на цедента за
уведомяване на длъжника за извършената цесия е длъжникът да бъде защитен при
изпълнение на неговото задължение – да изпълни задължението си точно като плати на
легитимирано лице, което е носител на вземането. Правно релевантно за действието на
цесията е съобщението до длъжника, извършено от предишния кредитор, но е допустимо
цедентът да упълномощи цесионера да извърши уведомяването по силата на принципа на
свободата на договаряне съгласно чл.9 от ЗЗД. Представителната власт възниква по волята
на представлявания - цедента, съгласно разпоредбата на чл.36 от ЗЗД, като обемът й се
определя според това, което упълномощителят е изявил съобразно чл.39 от ЗЗД.
Упълномощаването не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД
/Решение №114/07.09.2016г. по т.д.№ 362/2015г. на ВКС, II т.о./. В настоящия случай
цедентът „Сити Кеш“ ООД е упълномощило цесионера „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне, видно от приложеното по делото
пълномощно. Не се установява преди образуване на настоящото дело ответницата да е била
надлежно уведомена за цесията. Въпреки това, съдът приема, че цесията е породила своето
действие по отношение на нея, предвид следното: към исковата молба по настоящото дело са
приложени договора за цесия, потвърждение за цесия, пълномощно и уведомително писмо
до длъжника за извършеното прехвърляне на вземания. Получаването на уведомлението за
цесия в рамките на исковото производство с връчване на приложените към исковата молба
доказателства, едно от които е и самото уведомително съобщение по чл.99, ал.3 от ЗЗД, има
правно значение и следва да бъде зачетено от съда. Цесията следва да се счете за надлежно
съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на
длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си
за изпълнение на цедираното вземане. Получаването на уведомлението като част от
приложенията към исковата молба е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за
спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото, съгласно
чл.235, ал.3 от ГПК.
4
Предвид гореизложеното, съдът приема, че между „Сити Кеш“ ООД и „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД е сключен валиден договор за цесия на вземанията по Договор
за потребителски кредит №626051 от 27.01.2022г., която цесия е породила действие по
отношение на ответницата по делото, поради което ищецът може да претендира от нея
изпълнение на задълженията й по договора за кредит. По отношение дължимостта на
претендираните суми, съдът прави следните изводи:
Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане. Страни по договора за потребителски кредит са потребителят и кредиторът,
съгласно легалните определения в чл.9, ал.3 и ал.4 от ЗПК.
В конкретния случай, по делото се установи, че между „Сити Кеш“ ООД и В. К. К. е
сключен Договор за потребителски кредит №626051 от 27.01.2022г. „Сити Кеш“ ООД
представлява финансова институцията по смисъла на чл.3, ал.2 от Закона за кредитните
институции /ЗКИ/, тъй като отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства. Обстоятелството, че дружеството
предоставя кредити, го определя като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК. От друга
страна, ответницата В. К. К. има качеството на потребител, съгласно чл.9, ал.3 от ЗПК. По
силата на договора за кредит на заемателя е предоставена посочената в т.3.1. от договора
парична сума в размер на 1600 лв., като получаването на сумата в брой е удостоверено с
подписа на кредитополучателя /чл.4/. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза
се установява, че кредитът е усвоен от ответницата в брой и по същия тя е извършила
погашения в общ размер на 488 лв. В случая крайният срок на договора е изтекъл на
13.10.2022г., поради което всички вноски са с настъпил падеж и са изискуеми.
За да се произнесе по въпроса за дължимостта на падежиралите вноски, които включват
главница и договорна лихва, както и за дължимостта на останалите претендирани суми за
мораторни лихви и законна лихва, съдът първо следва да обсъди наведените от ответната
страна възражения за нищожност на договора за кредит и/или на отделни негови клаузи, за
което съдът следи и служебно, поради което тези възражения не са ограничени със срок /ТР
№1/2020г. на ОСГТК на ВКС/. В чл.5 от ГПК е установен принципа, че съдът е длъжен при
решаване на делата да осигури точното прилагане на закона. Нормите, уреждащи
нищожността на сделките са от императивен характер и за приложениието им съдът следи
служебно. Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните
правни норми преодолява диспозитивното начало в процеса. Съдът следи служебно и при
незаявено основание за нищожност на договора, когато: 1. е нарушена норма, предвидена в
закона в обществен интерес; 2. е относимо към външната страна /формата/ на представения
правопораждащ спорното право документ; 3. е налице противоречие с добрите нрави; 4. е
налице неравноправна клауза.
Разпоредбите на чл.10 и чл.11 от ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за
потребителски кредит. По силата на чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на
чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2, чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен.
Съдът намира, че процесният договор за потребителски кредит противоречи на
императивната разпоредба на чл.10, ал.1, т.10 от ЗПК, поради което е недействителен
съгласно чл.22 от ЗПК поради липса на съществени елементи от неговото съдържание.
Разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 изисква в договора за потребителски кредит задължително
да се посочи годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение №1 начин. С въвеждането на изискването на чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК законодателят цели да гарантира, че при сключване на договора
потребителят е наясно с финансовата тежест, която ще понесе. Горните законови изисквания
не са спазени.
Съдът намира, че посоченият в договора ГПР от 49.89% не отговаря на действително
прилаганият в отношенията между страните. Видно е от представения Погасителен план, че
месечните погасителни вноски включват вноска за неустойка по чл.11 от договора. Според
съда начислената неустойка по същество представлява скрита договорна лихва и е следвало
5
да бъде калкулирана при изчисляването на ГПР. Съображенията за това са следните:
Според съда уговорената неустойка не обезпечава същинско задължение на
кредитополучателя. Начинът, по който задължението за предоставяне на обезпечение е
уговорено, цели да постави кредитополучателя в ситуация на невъзможност да го изпълни, с
цел начисляване на неустойката и обогатяване на кредитодателя. Съгласно разпоредбата на
чл.16 от ЗПК преди сключване на договора за кредит кредиторът има задължение за оцени
кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, в т. ч.
информация, получена от потребителя, и ако е необходимо, след като извърши справка в
Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република България за
оценка на кредитоспособността на потребителите. Неустоечна клауза по чл.11 от Договора
прехвърля риска от неизпълнение на задължението на финансовата институция за
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник. При
извършена предварителна оценка от кредитора, че е нужно обезпечение, той не би трябвало
да отпуска кредита, преди да се предостави обезпечение /чл.18 от ЗПК/. Недобросъвестно е
поведението на кредитора, с което черпи права за себе си от неизпълнение на собственото си
задължение да направи предварителна оценка, с оглед недопускане на необосновано
кредитиране на неплатежоспособно лице. Отделно от това, с тази неустойка се търси
обезщетение за вредите от това, че вземането може да не бъде събрано от длъжника. Тези
вреди обаче по силата на чл.33, ал.1 от ЗПК се обезпечават с начисляването на законна лихва
за забава.
Посочената клауза в договора следва да се окачестви като неравноправна по смисъла на
чл.143, ал.2, т.5 и т.19 от ЗЗП и като нелоялна и заблуждаваща търговска практика. Това
поставя потребителя в неравностойно положение спрямо кредитора, поради задължението
му да заплати необосновано висока неустойка и поради невъзможността да прецени
икономическите последици от договора, при който на практика кредитът му се оскъпява
многократно. Очевидно е, че уговорената неустойка се отклоняват от присъщите й функции
и цели единствено обогатяването на кредитора.
Ето защо съдът приема, че предвидената неустойка, съобразно начина, по който е
договорена, няма за цел да санкционира потребителя за неизпълнение на негово същинско
задължение по кредита, а представлява скрита възнаградителна лихва и със същата се цели
единствено обогатяването на кредитора, тъй като е видно, че посочената клауза позволява
същият да получи сигурно завишено плащане и то в размер равен на почти 100% от сумата
по кредита, като това оскъпяване не е било надлежно обявено на потребителя чрез
включването му в ГПР.
При включването на неустойката, ежемесечно начислявана в погасителните вноски и
представляваща скрито възнаграждение за кредитодателя, реалният ГПР според
заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза, възлиза на
869.46%, който надвишава повече от 17.39 пъти допустимия законов лимит по чл.19, ал.4 от
ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 и ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите
по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит, и не може да надвишава пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Съгласно §1, т.1 от ДР на
ЗПК общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора
и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит.
В случая е нарушен чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като в договора не е посочен реалният
размер на ГПР. Нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е налице не само, когато в договора
изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е
направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на
потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато
формално е налице такова посочване, но посоченият в договора размер на ГПР не
съответства на действително прилагания между страните. И в трите хипотези е налице
6
еднотипно нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, доколкото потребителят се явява реално
лишен от информация за действителния размер на приложимия ГПР, което право ЗПК му
признава и гарантира. Формално посоченият в договора размер на ГПР от 49.89% не
отговаря на действително приложимия между страните ГПР, равняващ се на 869.46%.
Нарушаването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК води до недействителност на целия договор за
кредит на основание чл.22 от ЗПК.
Поради изложеното съдът приема, че сключеният договор за потребителски кредит е
недействителен. Последиците от недействителността на договора за потребителски кредит
са уредени в чл.23 от ЗПК - потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. Поради това и направените по договора
плащания, следва да бъдат отнесени като погашения към главницата. В случая с
извършените плащания от 488 лв. главницата по договора в размер на 1600 лв. се явява
частично погасена, поради което предявеният иск за главница следва да се уважи за сумата
от 1112 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до
окончателното плащане /Решение №50056/29.05.2023г. на ВКС по т.д.№2024/2022г., I т. о.,
Решение №50174/26.10.2022г. на ВКС по гр.д.№ 3855/2021г. IV, г. о., и др./. Исковата
претенция в останалата й част следва да се отхвърли като неоснователна.
По разноските:
В заповедното производство ищецът е направил следните разноски – 51.19 лв. за платена
държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение, от които съразмерно с
уважената част от иска следва да се присъдят 22.24 лв. за държавна такса и 21.72 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
В исковото производство ищецът е направил следните разноски – 112.81 лв. за платена
държавна такса, 250 лв. за експертиза, претендира и юрисконсултско възнаграждение, чийто
размер съобразно чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ съдът определи на 100 лв. предвид ниското ниво на правна и фактическа
сложност на делото и броя и характера на предприетите от юрисконсулта действия, или
общо 462.81 лв. С оглед уважената част от исковете следва да му бъдат присъдени разноски
в исковото производство в размер общо на 201 лв.
Ответникът също има право на разноски в производството, съобразно с отхвърлената част
от исковете. От сторените разноски за експертиза в размер на 250 лв. по съразмерност се
следват 141.40 лв.
Ответната страна претендира заплащане на адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗАдв.
При определянето на размера на адвокатското възнаграждение, предвид приетото с
решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване, че
посочените в изменената с ДВ бр.88/04.11.2022г. редакция на Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения минимални размери не обвързват
съда, поради несъответствието на наредбата с правото на ЕС, настоящият състав
съобразявайки предмета на делото, за който има формирана безпротиворечива практика,
съобразявайки извършените от адвоката процесуални действия, изразяващи се в явяване в
две съдебни заседания, без подаване на отговор, намира, че съобразно действителната
фактическа и правна сложност на делото и извършените от адвоката действия, обоснован и
справедлив съобразно критериите по чл.36, ал.2 от ЗАДв е адвокатски хонорар от 250 лв., от
който по съразмерност се следват 141.40 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника В. К. К., ЕГН **********,
гр.Благоевград, ул.“***, че дължи на ищеца “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
****, седалище и адрес на управление гр.***, офис сграда ****, представлявано от ****,
следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК №89/29.01.2024г. по ч.гр.д.№143/2024г. по описа на Районен съд-Благоевград: -
сумата от 1112 лв. /хиляда сто и дванадесет лева/ - главница по Договор за потребителски
кредит №626051, сключен на 27.01.2022г. между „Сити кеш“ ООД и В. К. К., като
впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „Сити кеш“ ООД в полза на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по силата на Приложение №1 от дата 14.06.2023г.
7
към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 14.06.2023г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението в районен съд – 25.01.2024г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от ищеца “Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр.***, офис сграда ****,
представлявано от ****, против ответника В. К. К., ЕГН **********, гр.*** иск за
признаване за установено в отношенията между страните, че В. К. К., ЕГН **********,
дължи следните суми по издадената срещу нея Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК №89/29.01.2024г. по ч.гр.д.№143/2024г. по описа на Районен
съд-Благоевград: главница за разликата над уважения размер от 1112 лв. /хиляда сто и
дванадесет лева/ до пълния предявен размер от 1600 лв. /хиляда и шестстотин лева/; 182.75
лв. /сто осемдесет и два лева и седемдесет и пет стотинки/ - договорна лихва за периода от
09.02.2022г. до 13.10.2022г.; 777.11 лв. /седемстотин седемдесет и седем лева и единадесет
стотинки/ - обезщетение за забава за периода от 10.02.2022г. до 25.01.2024г.
ОСЪЖДА В. К. К., ЕГН **********, гр.Благоевград, ул.“*** да заплати на “Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр.***, офис сграда
****, представлявано от ****, сторените разноски в заповедното производство – 22.24 лв.
/двадесет и два лева и двадесет и четири стотинки/ за платена държавна такса и 21.72 лв.
/двадесет и един лева и седемдесет и две стотинки/ за юрисконсултско възнаграждение,
както и сторените разноски в исковото производство в размер общо на 201 лв. /двеста и
един лева/, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес на
управление гр.***, офис сграда ****, представлявано от ****, да заплати на В. К. К., ЕГН
**********, гр.*** сумата от 141.40 лв. /сто четиридесет и един лева и четиридесет
стотинки/ за експертиза в исковото производство, съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
ОСЪЖДА “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес на
управление гр.***, офис сграда ****, представлявано от ****, да заплати на адв.Д. П. П.,
личен №****, гр.****, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, сумата от 141.40
лв. /сто четиридесет и един лева и четиридесет стотинки/ за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8