РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 06.01.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, VI-ти състав в открито съдебно заседание
на осми декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
при
секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА, като
разгледа докладваното от съдията ДИМИТРОВА
адм. дело № 513 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 112,
ал. 1, т. 4 от Закона за здравето (ЗЗ), във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано
е по жалба на
Н.К.А. *** против Експертно
решение (ЕР) № 1114 от заседание № 067/12.08.2020 г. на НЕЛК – София, Специализиран
състав по нервни, очни, УНГ и ССЗ, с което е отменено ЕР № 1143 от 08.04.2020
г. на ТЕЛК общи заболявания първи състав при УМБАЛ – Русе относно оценка на
работоспособността и е определен нов процент на трайно намалена
работоспособност (ТНР) и е потвърдено решението на ТЕЛК по останалите поводи. В
жалбата се твърди, че оспореното експертно решение е незаконосъобразно на първо
място поради прилагане от НЕЛК на разпоредбата на т.ІІІ от Приложение № 2 към
Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ), която разпоредба към датата на
постановяване на оспореното решение е отменена с влязло в сила решение на ВАС.
На следващо място в жалбата са развити възражения относно неправилно определяне
на водещата диагноза, а от там и на определения процент ТНР.
Иска се от съда да отмени решението
на НЕЛК и да реши въпроса по същество като определи по-висок процент на трайно
намалена работоспособност.
Ответната
страна в производството –
НЕЛК - София,
не изразява становище по
съществото на спора, а само чрез процесуален представител в депозирана по
делото молба прави искане за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Като заинтересовани страни по делото
са конституирани ТЕЛК – общи заболявания І състав при УМБАЛ – Русе, Агенция за
хора с увреждания, ТП на НОИ – Русе и РДСП – Русе. Становище по жалбата са
изразили само ТЕЛК – Русе и ТП на НОИ – Русе като и двете страни считат жалбата
за неоснователна.
Съдът, като съобрази становищата
на страните и събраните
по делото доказателства, които обсъди в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима - подадена е от
страна с надлежна
процесуална легитимация,
адресат на акта в законоустановения срок.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От
наличните по делото
доказателства, включително представеното от ответника медицинско експертно
досие (МЕД) съдът установи следната фактическа обстановка:
С медицинско направление за ТЕЛК № 2
от 20.01.2020 г. жалбоподателката е насочена към ТЕЛК за определяне на трайно
намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, която не е предшествана от
временна неработоспособност. Като водеща диагноза в направлението е посочена
„Световъртеж от централен произход“ с код Н81.4 и придружаващи заболявания
„Есенциална (първична) хипертония“ с код I10 и „Увреждания на междупрешленните
дискова в поясния и другите отдели на гръбначния стълб“ с код М51.1. Към
направлението е приложена етапна епикриза, отразяваща същите заболявания с
отразени анамнеза и обективно състояние, извършени изследвания и назначена
терапия. Представени са и други медицински документи, сред които епикризи за
престой в неврологично отделение на МБАЛ – Бяла от 21.06.2014 г. и 13.01.2020
г. с диагноза „Световъртеж от централен произход“, както и амбулаторни листи и
проведени изследвания във връзка със ставни заболявания.
С ЕР на ТЕЛК – общи заболявания І
състав при УМБАЛ Русе № 1143/08.04.2020 г. е извършено освидетелстване на жалбоподателката
по документи, при което е определена 20 % трайно намалена работоспособност с
дата на инвалидизация 20.01.2020 г. и срок на инвалидизиране 2 години – до
01.04.2022 г. От мотивната част на решението е видно, че същото е постановено в
съответствие с чл. 40, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на
работа на органите на медицинската експертиза и регионалните картотеки на
медицинската експертиза (ПУОРОМЕРКМЕ) г., т.е. въз основа на съдържащите се в
медицинското досие на лицето документи. На базата на тези документи ТЕЛК е
определила за заболяванията „Атериална хипертония гр. ІІ ум. степен“ (I11.9) и „Увреждане на
междупрешленните дискове в поясен отдел с радикулопатия“ (М51.1) съответно
следните проценти ТНР: 20 % основание част 4, раздел 6, т. 2.1 от Приложение №
1 към НМЕ и 10 % на основание част 7, т. 15.1. С оглед на това като водеща
диагноза е определено заболяването „Хипертонично сърце без (застойна) сърдечна
недостатъчност (I11.9),
а като придружаващи заболявания са посочени увреждането на междупрешленните
дискове в поясен отдел с радикулопатия и световъртежа с централен произход.
Според ТЕЛК за централен отоневрологичен синдром в компенсация не се следва
процент ТНР. Крайният процент е определен на база процента за водещото
заболяване – 20 % без да са включени процентите ТНР за придружаващите
заболявания, като в тази връзка ТЕЛК се е позовала на Методиката към НМЕ/ 2019
г., т.е. на Приложение № 2 към НМЕ в редакцията му след направени изменения от
2019 г.
Решението на ТЕЛК е връчено
10.04.2020 г. на жалбоподателката, която го оспорила с жалба от 27.04.2020 г.
пред НЕЛК. А. е възразила срещу определената й водеща диагноза като посочила
още, че не са обсъдени въобще заболяванията остеохондроза и спондилоартроза за
междупрешленните дискове. Жалбоподателката представила допълнително документи
пред НЕЛК, част от които – епикризите от неврологично отделение от 2014 г. и
2020 г. и от СБР – Хисар за увреждане на междупрешленните дискове, са налични в
медицинското досие, както и епикризи за болнично лечение в хирургично отделение
за есенциална хипертония от м. април и м. май 2015 г.
С оспореното в настоящото
производство ЕР № 1114/12.08.2020 г. на НЕЛК – София, Специализиран състав по
нервни, очни, УНГ и ССЗ е отменено ЕР № 1143 от 08.04.2020 г. на ТЕЛК общи
заболявания първи състав при УМБАЛ – Русе относно определения процент ТНР като
е определен нов процент – 30% и е потвърдено решението на ТЕЛК по останалите
поводи. В решението си НЕЛК е обсъдила и анализирала наличната медицинска
документация и по-конкретно данните за всяко от наличните заболявания. Въз
основа на тези данни НЕЛК е приела, че ТНР на жалбоподателката трябва да бъде
определена на основание част 4, раздел VІ, т. 3а, б във връзка с т. 2.2 от НМЕ
и съответния на състоянието на освидетелстваната процент е 30 % за заболяването
Артериална хипертония ІІІ стадий сърдечно-мозъчна форма умерена степен.
Хипертонично сърце. За придружаващо заболяване Лумбална остеохондроза и
спондилоза с описан предимно болков синдром НЕЛК е определила 10 % ТНР на
основание част 7, т. 15.1 от Приложение № 1 към НМЕ. Този процент съответства
по основание и размер на определения от ТЕЛК за заболяването увреждане на
междупрешленните дискове в поясен отдел с радикулопатия. НЕЛК е възприела
изводите на ТЕЛК, че за световъртеж от централен произход без описан
функционален неврологичен дефицит (фнд) не се следва процент ТНР. В заключение
крайният процент трайно намалена работоспособност е определен на 30 %, при
което НЕЛК се е позовала на т. ІІІ от Методиката за прилагане на отправните
точки за оценка на ТНР в проценти от Приложение № 2 към чл. 63, ал. 3 от НМЕ в
редакцията от 11.06.2019 г.
В хода на съдебното оспорване е
назначена и приета без възражения от страните съдебномедицинска експертиза,
заключението на която установява, че при постановяване на решенията на ТЕЛК и
на НЕЛК са разгледани и обсъдени всички налични в медицинското досие на
жалбоподателката медицински документи, от които се установяват именно
посочените в експертните решения заболявания. Според вещото лице Артериалната
хипертония е определена като водещо заболяване, тъй като тя е единственото
заболяване, което води до трайна инвалидизация, докато останалите заболявания
са в компенсиран стадий. Освидетелстването по принцип включва снемане на
подробна клинико-експертна анамнеза, извършването на клиничен преглед и
изискването на насочени лабораторни и функционални изследвания, както и консулти
от специалисти, но нормативната уредба допуска и произнасяне на органа на
медицинската експертиза и само въз основа на документи. Крайният извод на
вещото лице е, че определеният от НЕЛК процент ТНР – 30 % съответства на
обективизираното в приложената медицинска документация здравословно състояние
на жалбоподателката към 08.04.2020 г. В тази връзка в съдебно заседание на
08.12.2020 г. по повод възраженията на жалбоподателката, че всъщност
здравословното й състояние се е влошило от заболяването световъртеж с централен
произход, вещото лице изрично посочва, че при провеждане на изследвания и
проследяване на заболяването освидетелстваното лице би могло да поиска
предсрочно преосвидетелстване за влошеното си състояние, но наличните в
медицинската досие документи към момента на настоящото освидетелстване не
съдържат данни, от които да може да се изведе основание за определяне на ТНР за
това заболяване.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна
страна:
Обхватът на съдебната
проверка по силата на чл. 168, ал. 1 от АПК включва всички основания за
законосъобразност на оспорвания административен акт, закрепени в чл. 146 от АПК.
Обжалваният
индивидуален административен акт е валиден, като издаден от оправомощен орган в
границите на неговата компетентност. Оспореното
решение на НЕЛК е постановено от специализиран състав в съответствие с водещото
заболяване на лицето, съгласно чл. 49,
ал. 1 от ПУОРОПЕРКМЕ – в
случая съобразно определената в ЕР на ТЕЛК водеща диагноза.
Оспорваното решение
отговаря на изискванията за форма, доколкото съдържа всички посочени в
разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от НМЕ.
Произнасянето
на НЕЛК е станало при условията на чл. 50, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ въз основа само
на приложените в медицинското досие на лицето документи, както и тези
представени с жалбата. Съгласно цитираната разпоредба Националната експертна
лекарска комисия се произнася въз основа на медицинската и друга документация.
Изцяло по документи се е произнесла и ТЕЛК, позовавайки се на чл. 40, ал. 1 от
ПУОРОМЕРКМЕ. Според тази разпоредба, в частност т. 1 от нея Териториалните експертни лекарски комисии могат да вземат
решение само по документи без преглед на лицата, когато представената
медицинска документация обективизира степента на увреждане и функционален
дефицит на заболелия орган и/или система и не е необходимо за нуждите на
експертизата извършването на клиничен преглед и/или назначаването на
допълнителни изследвания и консултации. В конкретния случай предвид
поддържаните от жалбоподателката възражения, че водещото й заболяване е
„Световъртеж с централен произход“ и същото обуславя по-висок процент ТНР,
следва да се посочи, че не е налице неяснота относно степента на увреждане и
функционалния дефицит на лицето от това заболяване, която неяснота да е индиция
за нужда от извършване на клиничен преглед или назначаването на допълнителни
изследвания. Както се установява от наличните по делото доказателства,
включително заключението на СМЕ, това заболяване не е проследявано в периода между
двете хоспитализации и действително не е установен произхода му, но именно
съдържащата се в МЕД епикриза от проведеното болнично лечение непосредствено
преди освидетелстването на жалбоподателката сочи, че същата е изписана от
болничното заведение без функционален неврологичен дефицит. При това положение
наличната в МЕД документация дава възможност на ТЕЛК, респективно и на НЕЛК да
извърши оценка на здравословното състояние на освидетелстваната само въз основа
на представените документи, които са били подробно обсъдени и взети предвид в
пълен обем при произнасянето и на двата органа на медицинската експертиза.
Произнасянето на НЕЛК въз
основа само на наличната медицинска документация е императивно уредено в
разпоредбите на чл. 45, ал. 3 и чл. 50, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ.
Изложеното до тук сочи,
че в хода на административното производство не са допуснати процесуални
нарушения, като правилно е приложен и материалния закон при определяне на
процента ТНР на жалбоподателката.
Твърденията на
жалбоподателката относно влошеното й здравословно състояние следва да бъдат
установени и да бъдат предмет на обсъждане при евентуално искане за предсрочно
преосвидетелстване поради влошено състояние по реда на чл. 56, ал. 1, т. 4 от
ПУОРОМЕРКМЕ.
Следва да се посочи, че съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателката за незаконосъобразност на оспореното решение поради това, че административният орган се е позовал на отменена нормативна разпоредба. Съгласно чл. 63, ал. 3 от НМЕ при наличие на множествени увреждания, посочени като отправни точки в приложение № 1, процентът на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) се определя по Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) в проценти съгласно приложение № 2. Точка ІІІ от посочената Методика в редакцията й, действаща към момента на постановяване на експертното решение на ТЕЛК (ДВ, бр. 46 от 2019 г., в сила от 11.06.2019 г.) има следното съдържание - Когато са налице няколко увреждания, независимо дали са за заболявания от общ характер, или за заболявания с причинна връзка, за всяко от които в отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане е посочен отделен процент, оценката на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане се определя, като се взема най-високият процент по съответната отправна точка на най-тежкото увреждане. Останалите проценти за съпътстващите увреждания не се вземат предвид при оценката, но се изписват в мотивната част на експертното решение. По силата на тази разпоредба ТЕЛК е определил крайния процент без да се взема предвид определения процент ТНР за придружаващото заболяване. Посочената разпоредба е отменена с Решение № 1632 на ВАС на РБ - бр. 63 от 2020 г., в сила от 17.07.2020 г. и към момента на постановяване на експертното решение на НЕЛК не е действаща. В тази връзка неправилно ответникът се е позовал на нея при определяне на крайния процент ТНР. Това обаче не води до незаконосъобразност на постановеното експертно решение, доколкото след отмяната на процесната т. ІІІ от Методиката не е налице разпоредба, допускаща определянето на крайния процент ТНР да се извършва чрез аритметичен сбор от определените проценти за всяко от уврежданията. Очевидно законодателната логика не е в такава посока, което е видно и от новоприетия текст на т. ІІІ от Методиката (ДВ, бр. 79 от 2020 г., в сила от 8.09.2020 г.), който е идентичен на действалия при освидетелстването на жалбоподателката.В обобщение на всичко изложено до тук съдът намира, че ЕР на НЕЛК № 1114/12.08.2020 г., с което е отменено ЕР на ТЕЛК № 1143/08.04.2020 г. относно определената на жалбоподателката Н.К.А. трайно намалена работоспособност от 20 % и е определен нов процент на ТНР – 30%, е валиден, допустим и законосъобразен административен акт, а жалбата срещу него се явява неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена. В хода на съдебното производство е депозирана молба от ответника, чрез негов процесуален представител, вх. № 3859/03.11.2020 г. (л. 42), с която е заявена претенция за присъждане в полза на ответника на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 143, ал. 4 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. Когато страната се представлява от юрисконсулт на основание чл. 144 от АПК приложение намира чл. 78, ал. 8 от ГПК, според който в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Анализът на цитираните норми сочи, че разноски за юрисконсултско възнаграждение се дължат, когато страната е била представлявана в хода на съдебното производство от юрисконсулт, било то чрез явяване в съдебно заседание или чрез участие в процеса посредством писмени изявления, молби и становища.Съдът намира, че в случая не е налице осъществено процесуално представителство на ответната страна от юрисконсулт. Обстоятелството, че упълномощен юрисконсулт е подписал придружителните писма, с които са изпратени административната преписка и МЕД на лицето до съда, не променя този извод, доколкото тези действия не представляват процесуални действия по защита на страната в съдебното производство, а са изпълнение на задължения на административния орган издал оспорвания акт. С оглед на това в настоящото производство разноски в полза на ответника не следва да бъдат присъждани.
На основание чл. 172, ал. 2, предл. пето от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването по
жалба на Н.К.А. *** против Експертно решение №
1114 от заседание № 067/12.08.2020 г. на НЕЛК – София, Специализиран състав по
нервни, очни, УНГ и ССЗ, с което е отменено ЕР № 1143 от 08.04.2020 г. на ТЕЛК
общи заболявания първи състав при УМБАЛ – Русе относно оценка на
работоспособността и е определен нов процент на трайно намалена
работоспособност – 30% и е потвърдено решението на ТЕЛК по останалите поводи.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: