№ 288
гр. София, 22.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Б. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА Административно
наказателно дело № 20241110214989 по описа за 2024 година
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 93 с-в, в публично
заседание на единадесети декември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря Камелия Михайлова, като разгледа докладваното от
съдията НАХД № 14989 по описа за 2024 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „***“ ЕООД, ЕИК **** срещу НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 787779-F 701876/ 19.09.2024, издадено от директор офис“Младост“ в
ТД на НАП София, с което на „***“ ЕООД, ЕИК ****, представлявано от *** е наложено
адм. наказание-„имуществена санкция“ в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение на чл.
4, ал. 3, т. 1 и чл. 4, ал. 3, т. 5,б“а“ от Наредба Н-13/ 17.12.2019г, вр. чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО,
на основание чл. 355, ал. 1 от КСО.
Жалбоподателят-редовно призован, не се явява, ползва процесуален представител-адв.
К.И. от САК, който не участва в хода на съдебните прения. Приложено е писмено становище
с доводи за отмяна на НП. В жалбата са наведени доводи за отмяна на НП поради допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи се неяснота на повдигнатото
административно-наказателно обвинение. Наведени са аргументи за нарушена процедура по
1
връчване на АУАН. Изложени са доводи за приложимост на чл. 28 от ЗАНН, а именно,
маловажен случай на нарушение. Не се претендират разноски.
Въззиваемата страна КФН чрез процесуалния си представител- ст. юрк. ***, пледира за
потвъдрждаване на НП като правилно и законосъобразно. Моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа
обстановка:
На 06.01.2023г. главен инспектор по приходите в ТД на НАП, София, офис“Младост“-
***., извършила проверка по местоработата си в офис „Младост“ на ТД на НАП на „***“
ЕООД, ЕИК ****, което притежавало качествата "осигурител" и "работодател". При
проверката в информационния масив „Спрвка-Декларация 6“ установила, че „***“ ЕООД не
е подал в компетентната ТД на НАП-офис“Младост“, декларация образец № 6 по чл. 2, ал. 2
от Наредба № Н – 13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и
от самоосигуряващите се лица, за месец Юли 2022г. с данни за общия рзмер на сумите за
дължимите вноски за държавно обществено осигуряване,Учителския пенсионен фонд,
данни за здравно осигуряване, данни за допълнително задължително пенсионно
осигуряване, вкл. Увеличителната осигурителна вноска за фонд „Пенсии“ в размера на
вноската за универсален и/или професионален пенсионен фонд, здравно осигуряване , фонд
ГВРС за всички лица, подлежащи на осигуряване в законоустановения срок. Проверяващият
констатирал, че Декларация образец № 6- „Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 от
ЗДДФЛ“ в срок от 1-во до 25-то число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е
удържан за м. Юли 2022г. срокът е бил 25.08.2022г. Декларация образец № 6 за посочения
период била подадена на 13.10.2022г. и приета с Протокол № 22000224623901/ 13.10.22г.
Поради констатираното неспазване на срока за подаване на декларация обр. № 6 за
месец юли 2022 г., в офис "Младост" при ТД на НАП София, било прието, че
жалбоподателят „***“ ЕООД е нарушило чл. 4, ал. 3, т. 1 и чл. 4, ал. 3, т. 5,б“а“ от Наредба
Н-13/ 17.12.2019г, вр. чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО.
На 05.04.2023г. акт. ***. съставила АУАН № F701876/ 05.04.2023г. На дружеството била
отправена покана за явяване и връчване на акта като поради неявяване на представител
актът бил съставен на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. На основание чл. 43, ал. 6 от ЗАНН
производството било спряно и съставеният АУАН бил връчен на 07.08.2024г. на
упълномощен представител.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното НП, в което било
отразено, че датата на нарушението е 26.08.2022г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събраните
по делото доказателства и доказателствени средства – показанията на акт. ***., както и
приобщените на основание чл. 283 НПК писмени доказателства-Протокол № 15095 от
07.06.2023г.; Заповед № ЗЦУ-384/ 27.02.2024г.; Протокол за предупреждение №
2
787575-F00580/ 05.04.2023г.; Декларация образец №6; Протокол от НАП от 13.10.2022г.;
Пълномощни и др.
Съдът кредитира показанията на акт. ***., която излага обстоятелствата във връзка с
извършената проверка и направените констатации. Показанията са информативни относно
задълженията на дружеството- жалбоподател като работодател и осигурител, конкретния
период на проверката, месецът на неподаване на декларация обр. №6 и способстват за
изясняване на приетата за установена фактическа обстановка, като обосновават
непрекъсната верига на доказателствената съвкупност. Изложеното от актосъставителя е
изцяло подкрепено и кореспондиращо на писмените доказателства, поради което не се
следва съотнасяне на доказателствата и отделното им обсъждане.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и
срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално
допустима.
Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни за това административни органи съобразно нормата на чл. 355, ал. 5 КСО,
приложена е и Заповед за компетентността на АНО да издава НП. При съставяне на АУАН и
издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на давностните
срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Не се констатира и нарушаване на нормата на чл. 40,
ал. 2 от ЗАНН. Видно от самия АУАН, същият е съставен в отсъствие на нарушителя като за
основание е посочен чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Според този текст когато нарушителят е
известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се
съставя и в негово отсъствие. Ал. 1 на същия член обаче предвижда, че актът за
установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и
свидетелите, които са присъствували при извършване или установяване на нарушението.В
случая актът съдържа отразяване за отправена покана към жалбоподателя, връчена на
12.01.23г. по електронен път като в предоставения срок не се е явил представляващ
дружеството. АНО е приел, че следва производство да бъде спряно на осн. чл. 43, ал. 6 от
ЗАНН за връчване на АУАН, съответно актът бил надлежно връчен на законен представител-
по пълномощие, на 07.08.24г., поради което е предоставена възможност за подаване на
възражение и не е ограничено правото на защита на санкционираното дружество,респ.
неоснователни се явяват доводите на жалбоподателя в тази насока.
Съдът не приема доводите, изложени в жалбата, че нарушението е неясно описано и не
са спазени в адм.наказателното производство изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН- в
акта ясно е посочено, че дружеството не е подало в срок въпросната декларация, като е
посочено и до кога е следвало да бъде изпълнено задължението за деклариране от
санкционирания субект, т. е. недвусмислено е изводимо, че след като неподаването е в
нарушение на законоустановения за това срок, то съставът на нарушението е осъществен в
3
деня, следващ крайния ден от срока за подаване на декларацията по закон. В НП АНО е
възприел идентична фактическа обстановка като точно и безпротиворечиво е дал описание
на нарушението съобразно въведената правна квалификация, поради което правото на
защита на жалбоподателя не е ограничено.
Отговорността на дружеството е ангажирана за осъществено от него нарушение на
разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г., вр. чл. 4, ал. 3, т. 5, б“а“ от
Наредба № Н-13/17.12.2019 г., вр. чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО.
Съгласно чл. 5, ал. 4, т. 2 КСО :"Осигурителите, осигурителните каси,
самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната
агенция за приходите данни за декларация за сумите за дължими осигурителни вноски за
държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване,
допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани
вземания на работниците и служителите" и данък по Закона за данъците върху доходите на
физическите лица; декларация за сумите за осигурителни вноски за държавното обществено
осигуряване и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване се подава и за
лицата по чл. 4, ал. 5 и 9. ". Разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-13/17.12.2019
г. на МФ сочи, че "Декларация образец № 6 се подава в съответната компетентна
териториална дирекция на Националната агенция за приходите от работодателите,
осигурителите и техните клонове и поделения за дължимите осигурителни вноски и
вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" - едновременно с
подаване на декларация образец № 1". Също така, разпоредбата на чл.4, ал.3, т. 5, б“а“ от
Наредбата ангажира работодателите да подават процесната Декларация за данъка по чл. 42
от ЗДДФЛ – в срок от 1-во до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е
удържан или през който са направени частичните плащания в случаите по чл. 42, ал. 6 от
ЗДДФЛ.
В конкретния случай е безспорно, че дружеството притежава качеството на "задължено
лице", по смисъла § 1, т. 3 от ДР на Наредбата, както и че в нарушение на задълженията си
по чл. 4, ал. 3, т. 1 и т. 5, б“а“ от Наредба № Н-13/17.12.2019 г., вр. чл. 5, ал. 4, т. 2 КСО, е
изпълнило задължението и е подало декларация по образец № 6 за месец юли 2022 г. не до
25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните. Налице са
доказателства, че посочената Декларация образец № 6 за месец юли 2022 г. е подадена до
НАП на 13.10.2022 г. От събрания доказателствен материал безспорно бе установено, че
дружеството като работодател и осигурител чрез бездействието си е осъществило
нарушението, за което е ангажирана отговорността му с оспореното НП. Правилно в
обстоятелствената част на НП наказващият орган е определил датата на извършване на
нарушението, а именно 26.08.2022 г. – датата, следваща датата 25.08.22г., до която
дружеството е следвало да подаде декларация обр. 6 за месец юли 2022 г.
Поради това съдът прие, че нарушението, което е от категорията на формалните, е
установено безспорно от обективна страна. Доколкото с НП е ангажирана отговорността на
ЮЛ, то не следва да се обсъжда субективната страна на нарушението.
4
В случаите, когато са нарушени правилата на посочената разпоредба, чл. 355, ал. 1 от
КСО предвижда налагането на административно наказание "имуществена санкция" от 500
до 5000 лева. АНО е приложил санкционната разпоредба на чл. 355, ал. 1 от КСО и е
наложил имуществена санкция в минимален размер от 500 лева, с оглед на което размерът
на наложената санкция не подлежи на обсъждане, предвид разпоредбата на чл. 27, ал. 5
ЗАНН.
Съдът намира, че при преценка на доказателствата и конкретиката на случая не са
налице основания за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно ТР №
1/12.12.2007 г. по т. д. № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, преценката на
административнонаказващия орган за "маловажност" на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по
законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Преценката за маловажност на случая е
фактическа и се предопределя от спецификите на всеки отделен случай. В случая съдът не
констатира незначителност на вредните последици, тъй като нарушението е формално, на
просто извършване, и за довършването му не е необходимо настъпването на допълнителен
съставомерен резултат. Периодът на забавата също не може да бъде приет като
незначителен, доколкото дружеството е подало процесната декларация на 13.10.2022г. Не са
налице и други смекчаващи обстоятелства, доколкото засегнати са обществените отношения,
свързани с осигурителната система в страната, и по-конкретно с обезпечаване възможността
за текущ осигурителен контрол от органите на НАП. Наред с това от доказателствата по
делото се установи, че от страна на дружеството е реализирано и друго аналогично
нарушение-във връзка с което е бил издаден Протокол за предупреждение № 787575-F00580/
05.04.2023г.
Поради изложеното НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производствата пред районния и
административния съд, страните имат право на присъждане на разноски. С оглед изхода от
делото, право на разноски има въззиваемата страна, която е направила и своевременно
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. При съобразяване на
фактическата и правна сложност на делото и на основание чл. 37 от Закона за правната
помощ, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, съдът намира, че
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сумата в размер на
80 лева
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 787779-F 701876/
19.09.2024, издадено от директор офис“Младост“ в ТД на НАП София, с което на „***“
ЕООД, ЕИК ****, представлявано от *** е наложено адм. наказание-„имуществена санкция“
5
в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение на чл. 4, ал. 3, т. 1 и чл. 4, ал. 3, т. 5,б“а“ от
Наредб Н-13/ 17.12.2019г, вр. чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО, на основание чл. 355, ал. 1 от КСО.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ****, представлявано от *** да заплати на ТД на НАП
София, сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд София – град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6