Р Е Ш Е Н И Е
№360 06.03.2020г.
гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд -
гр.Бургас VІІ-ми
състав
На осемнадесети февруари две хиляди и двадесета година
В публично заседание
в следния състав:
Председател:Румен
Йосифов
Секретар: Сийка
Хардалова
като разгледа
докладваното от Румен Йосифов
административно
дело № 96 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и следващите от Административно-процесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл.118, ал.3 от Кодекса за социално осигуряване
(КСО).
Образувано
е по жалба на Д.В.Д., ЕГН-**********,***, съдебен адрес:***, офис 403, против решение № 1040-02-165/13.12.2019г.
на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт -
Бургас (ТП на НОИ-Бургас), с което е потвърдено разпореждане №РВ-3-02-00668016/
24.10.2019г. на ръководителя на контрола на разходите на Държавно обществено
осигуряване (ДОО) при ТП на НОИ-Бургас, с което на основание чл.114, ал.1 и ал.3
от КСО е разпоредено възстановяването на недобросъвестно получено парично
обезщетение поради общо заболяване и парично обезщетение за бременност и раждане за
периода от 13.11.2014г. до 23.06.2016г. в размер на 37`386,90 лева, от които
27`237,28 лева главница и 10`149,62 лева лихва. Излагат се доводи за незаконосъобразност,
необоснованост и неправилност на решението и се твърди, че същото е постановено
в нарушение на материалния закон. В съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител адвокат С.Е. ***, поддържа жалбата на основанията изложени в нея,
ангажира писмени доказателства и претендира присъждане на разноски. Представя писмена
защита.
Ответникът,
директор на ТП на НОИ-Бургас, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д.Д.,
иска от съда да остави жалбата без уважение и да потвърди оспореното решение.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представя писмена защитя.
Административен
съд - Бургас в настоящия си състав, като взе предвид доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено
следното:
С писмо изх.
№1130-28-498/13.09.2019г. (л.32), директорът на ТП на НОИ-Ямбол е уведомил ТП
на НОИ-Бургас за установени случаи на неправомерно получени парични обезщетения
от фондовете на ДОО. В хода на съвместни проверки, извършени от органите на
НОИ, МВР, НАП и Инспекция по труда са установени факти и обстоятелства относно
неупражняване на търговска дейност на няколко търговски дружества, като са
заличени трудови договори и данни по чл.5, ал.1, т.4 от КСО на лица, за които
са подадени уведомления по чл.62, ал.3 от КТ и декларации обр.1 и обр.6, именно
от тези дружества. Посочено е, че част от лицата са ползвали неправомерно
парични обезщетения от фондовете на ДОО и следва същите да бъдат задължени да
ги възстановят. Подобно установяване е направено за Д.В.Д., ЕГН-**********,
която е имала сключен трудово договор с „Топ фуудс 1“ЕООД, ЕИК-*********. ТП на
НОИ-Бургас е изплатил на Д. по болнични листове за периода 13.11.2014г. –
08.03.2017г. парична сума за обезщетение в размер на 36`657,03 лева (ведно с
лихвата). Тъй като плащането е извършено именно чрез ТП на НОИ-Бургас, то
последното следвало да предприеме мерки за събиране на недължимо изплатеното
възнаграждение на Д.. Информация за извършените проверки и заличаването на
данни в Регистъра за осигурените лица е изискана с писмо изх.№1030-02-1838/1/18.09.2019г.
(л.31). В отговор, ТП на НОИ-Ямбол изпратило изисканите документи в ТП на
НОИ-Бургас с писмо изх.№ 1130-28-498/3/09.10.2019г. (л.30), а впоследствие с
писмо №326000-346/13.01.2020г. (л.158) са изпратени допълнителни доказателства.
От писмо рег. №326000-17342/12.12.2018г. (л.104) на ОД на МВР-Ямбол до изпълнителния директор на ЦУ на НАП-София се установява, че се провежда разследване
по досъдебно производство (ДП) № 43/2018г. по описа на ОД на МВР-Ямбол, пр.пр. № СП-6/2018г. по описа на ЯРП относно
съставени през периода 2013-2017г. в гр.Ямбол неистински частни документи,
които са употребени пред ТД на НАП-Бургас, офис Ямбол за да се докаже, че съществува правно отношение – престъпление по чл.309,
ал.1 от НК. Това писмо е препратено по компетентност до управителя на НОИ и до
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ с
писмо изх. №92-00- 1707/ 3/17.01.2019г. (л.102).
Относно „Топ фуудс 1“ ЕООД, ЕИК ********* е установено
следното:
На
31.05.2013г.
в търговския регистър е вписано прехвърляне на дружествени дялове от Й. К. А.
на К. Д. Г., като считано от посочената дата лицето е управител на дружеството
„Топ фуудс 1“ ЕООД. След тази дата в дружеството са били назначени общо 33
лица. От името на дружеството са подадени следните годишни данъчни декларации
(ГДД) по чл.92 от ЗКПО:
За 2013г. - подадена и приета
декларация вх. №2800И0013861/28.03.2014г., в която е декларирана упражнявана
дейност.
За 2014г. - подадена и приета
декларация вх. №2800И0018680/26.03.2015г., в която е декларирано, че не е
упражнявана дейност.
За 2015г., 2016г. и 2017г. няма подавани ГДД по чл.92 от ЗКПО.
Установено е, че независимо от това, че дружеството не отчита и не
декларира пред органите на НАП търговска дейност, пред ТД на НАП-Бургас, офис Ямбол
са били подавани данни – уведомления за сключени трудови договори (обр.1 и обр.6) с различни лица, за които реално
не са били внасяни осигурителни вноски.
От събраната при разследването
информация се установява, че „свързващото звено“ между разследваните пет
дружества, между които и „Топ фуудс 1“ЕООД е Радост Желязкова Янкова, която е
управител и собственик на две счетоводни къщи: „Ранил-Консулт“ООД и
„Дарива“ООД, като двете дружества са регистрирани на един и същи адрес в
гр.Ямбол. В периода, в който „Топ фуудс 1“ЕООД не извършвало търговска дейност,
фигурирали като вече назначени (сред които и Д.Д.) и са назначавани лица след
датата на прехвърлителната сделка, като за нито едно от тях не са внесени осигурителни
вноски. Установени са лица, които са се възползвали от възможността чрез
представяне на болничен лист за временна неработоспособност да получат
неправомерно средства от държавния бюджет. Р. Ж. Я. е действала като
пълномощник на новия управител на „Топ фуудс 1“ЕООД и е подавала уведомления за
сключени трудови договори със свой електронен подпис, с електронен подпис на
„Дарива“ООД и на „Ранил-Консулт“ООД. На практика самата тя формално е назначавала
лицата в дружеството. Действията, осъществени от Радост Янкова позволили на
тези лица да придобият качеството на осигурени лица по смисъла на КСО и да
ползват привилегиите на здравното и социалното осигуряване.
В
отговор на запитване на ТП на НОИ-Ямбол (л.101), ТД на НАП-Бургас, офис Ямбол с
писмо изх. №1525/26.03.2019г. (л.99) е предоставена информация относно „Топ
фуудс 1“ЕООД за периода от 31.05.2013г. до 25.03.2019г., както следва:
·
Подадена
ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2013г. с вх. №2800И0013861/ 28.03.2014г. - деклариран финансов резултат - данъчна
печалба;
·
Подадена
ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2013г. с вх. №2800И0018680/ 26.03.2014г. - за данъчния период данъчно задълженото
лице не е извършвало дейност и не е отчело приходи или разходи съгласно
счетоводното законодателство.
·
Регистрирано
е едно фискално устройство.
С писмо изх.
№4022-28-14/10/29.03.2019г. (л.98) на ТД на
НОИ-Ямбол е изискана информация от ТД на НАП-Бургас, офис Ямбол дали е била
осъществявана търговска и трудова дейност от осигурителя „Топ фуудс 1“ЕООД за
периода 31.03.2013г. – 29.03.2019г., както и да бъдат предоставени съставените
от органите на НАП ревизионни актове, доклади, анализи и протоколи от извършени
проверки и ревизии на дружеството. В отговор (л.86) е представен протокол
№П-02002818056085-073-001/12.10.2018г. (л.88) за проверка, възложена с
резолюция относно спазване на осигурителното законодателство, отчитане на
приходи и разходи и подаване на ГДД по чл.92 от ЗКПО.
Дружеството
е декларирало предмет на дейност пред НАП-НСИ КИД 2008 код 4638 - Специализирана
търговия на едро с други хранителни стоки; НКИД 2003 код 5138 – Търговия на
едро с други хранителни продукти. За периода 17.10.2008г. – 14.05.2014г. е било
регистрирано по ЗДДС, като на последната дата е дерегистрирано служебно.
При проверката органите по приходите са
установили следното:
ü За периода
от 01.12.2013г. до 28.02.2018г. дружеството има подадени в НАП 36 бр.
уведомления по реда на чл.62, ал.3 от КТ за
сключени трудови договори, като към момента на приключване на проверката няма
действащи трудови договори.
ü Лицето
подава декларации обр.1 и обр.6 във връзка с чл.5, ал.4 от КСО и чл.3, ал.1,
т.1 и ал.3, т.1 от Наредба Н-8/29.12.2005г. за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица (отм. от 03.01.2020г. – ДВ, бр.1/2020) (Наредба Н-8) на назначените по трудово
правоотношение лица. В справка №15 (Справка по ЕИК по БУЛСТАТ за
съответствие между декларирани данни с декларации обр.1 и 5. декларирани
задължения по декларация обр.6 и направени вноски по месец, година и вид на
задължението за ДОО, ЗО, ДЗПО-УПФ и ДД по ТПО) има съществени
несъответствия между подадени декларации обр.1 и обр.6 за 2013г., като същите
не са подавани в законоустановения срок.
ü Декларираните вноски за
ДОО, ЗО, ДЗПО-УПФ и ДД по чл.42 от ЗДДФЛ не са внесени от дружеството.
ü Към 12.10.2018г. в
данъчно-осигурителната сметка на задълженото лице има изискуеми публични
задължения в размер на 114`384,65 лева. За същите е образувано изпълнително
дело №28140000571/2014г.
ü
Представена е докладна записка от РПУ
„Тунджа", в която е пресъздадено сведение от управителя на дружеството К.
Д. Г. – същият е заявил, че не е регистрирал фирма и никога не е имал подобни
намерения; не може да представи документи за посочената фирма, тъй като никога
не е притежавал такива; през 2012г. е бил нает като общ работник от лицето Й.
К. А. от с.Кукорево, който му е съдействал за издаване на лична карта; А. е
накарал Г. да подпише някакви документи, които Г. е подписал без да знае какви
точно са тъй като е неграмотен; доверил се на Й. А. защото същият му е обещал,
че ще работят заедно дълги години, ще му закупи автомобил и ще му построи къща.
Във връзка с получения сигнал
относно „Топ фуудс 1“ ЕООД, за което е установено, че липсват доказателства за
полагане на труд и извършване на реална трудова дейност от назначените в него
лица, с писмо изх. №1029-40-540/4/ 14.03.2019г. (л.85) подуправителят на НОИ е
разпоредил на директора на ТД на НОИ-Ямбол да бъдат предприети незабавно
действия по реда на чл.114, ал.2, т.2 от КСО за събиране на неоснователно
изплатените парични обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване.
В писмото е посочено още, че с оглед ограничаване и недопускане на
неоснователно изплащане на парични обезщетения и помощи е необходимо незабавно
да се предприемат действия, съгласно чл.3, ал.13 от Наредба №Н-8.
На основание чл.108, ал.1, т.3 от КСО и чл.37. ал.1 от Инструкцията за реда
и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи
на НОИ, главен инспектор по осигуряването
в ТП на НОИ-Ямбол е дал задължителни
предписания №ЗД-1-28-00539785/19.03.2019г. (л.77) на „Топ фуудс 1“ ЕООД в
качеството му на осигурител – да заличи подадените данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО в ТД на НАП за общо 19 лица, като под №8 е посочена Д.В.Д.
за периода от 01.01.2014г. до 31.10.2014г. включително с вид осигурен 01 (за
работници или служители, осигурени по чл.4. ал.1, т.1 от КСО). Като мотив е
посочено, че това дружество няма отчетена и декларирана пред ТД на НАП
извършвана дейност съгласно констатациите в констативен протокол №КВ-5-28-00379272/19.02.2018r. на ТП на НОИ-Ямбол. Определен е срок за изпълнение – 18 работни дни от получаването на
предписанията. Като длъжностно лице за изпълнение на предписанията е определен
К. Д.
Г. в качеството му на управител на
дружеството. Изрично е посочено, че при неизпълнение на предписанията ще бъде
съставен акт за установяване на административно
нарушение по реда на чл.350, ал.1 във връзка с чл.349 и чл.349а от КСО и
наложена глоба и/или имуществена санкция. Посочена е и възможността тези
предписания да се обжалват по реда на глава осма от КСО, в 14-дневен срок от
връчването им. Видно от представените доказателства на л.80 – л.82 от делото,
на основание чл.110, ал.4 от КСО, съобщение
№4022-28-14/22/17.04.2019г. до „Топ фуудс 1“ЕООД за изготвените предписанията е
поставено на таблото за обявления на ТП на НОИ-Ямбол на 17.04.2019г. и свалено
на 25.04.2019г. Съгласно посочената норма на чл.110, ал.4 от КСО разпорежданията,
актовете за начет и задължителните предписания се връчват на отговорните лица
лично срещу подпис, чрез лицензиран пощенски оператор с обратна разписка на
посочен адрес или на съответния адрес по АПК или по електронен път по реда на Закона за електронното
управление. Когато връчването не може да бъде извършено по реда на
изречение първо, за съставянето на съответния документ се поставя съобщение на
таблото за обявления в териториалното поделение на НОИ или на интернет
страницата на НОИ за срок от 7 дни, след изтичането на който документът се
смята за връчен. В този смисъл задължителни
предписания №ЗД-1-28-00539785/19.03.2019г. са надлежно връчени на дружеството и
са влезли в сила.
С писмо изх. №4022-28-14/11/29.03.2019г.
(л.74), директорът на ТП на НОИ-Ямбол е уведомил директора на дирекция „ОКП“
при ЦУ на НОИ-София за предприетите действия по писмо изх. №1029-40-540/8/28.03.2019г.
за петте разследвани дружества. Относно „Топ фуудс 1“ЕООД е посочено, че са
издадени задължителни предписания №ЗД-1-28-00539785/19.03.2019г. за заличаване
на данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, изпратено с придружително писмо
№4022-28-14/6/19.03.2019г. (л.76), но до момента на изготвяне на писмото не е
върнато известие за доставка.
С писмо изх.
№326000-3625/15.04.2019г. (л.72) и с
писмо изх. №326000-5500/25.06.2019г.
(л.33) ОД на МВР-Ямбол е уведомило директора на ТП на НОИ-Ямбол, че с постановление
от 09.04.2019г. (л.34) адвокат Г.Г. от АК-Ямбол (вписан в Националния регистър
за правна помощ) е назначен за осъществяване на правна помощ на К. Д. Г. лично
и в качеството му на управител на „Топ фуудс 1“ЕООД. Постановлението за
назначаване е връчено на адвокат Г. на 10.04.2019г. Необходимостта от предоставяне
на правна помощ на К. Г. е по причина, че в хода на разследването е установено,
че същият е неграмотен, неопитен и неинформиран относно това как, къде и по
какъв начин следва да упражнява правата и задълженията си съгласно българското
законодателство.
С
писмо от 15.05.2019г. (л.173) директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ със
седалище Ямбол, гр.Ямбол е информирал ОД на МВР-Ямбол за извършената проверка
относно съществуването на трудови правоотношения на лицата, посочени в писма
рег. №326000-3399/08.04.2019г. и рег. №326000-3625/ 15.04.2019г. с „Топ фуудс 1“ЕООД.
Проверката е приключила с констативен протокол за извършена проверка изх.
№1914948/13.05.2019г. (л.173).
Протоколът е връчен на процесуалния представител на дружеството на
13.05.2019г., който е присъствал в хода на проверката. При извършена проверка
относно съществуването на трудово правоотношение между Д.В.Д. и „Топ фуудс 1“ЕООД
е установено, че на 28.05.2013г. към ТД на НАП е подадено уведомление по чл.62,
ал.3 от КТ за сключен трудов договор от същата дата, а на 10.11.2014г. е
подадено уведомление за прекратяване на този договор, с дата на прекратяване
03.11.2014г. В протокола са описани свидетелските показания на Д., дадени при
разпита й на 07.03.2019г. пред ОД на МВР-Ямбол. При анализиране на събраната
информация е направен извод, че Д.В.Д., доколкото е работила, е извършвала
дейност за друго лице или фирма, а само се е водила като работеща в „Топ фуудс
1“ЕООД, поради което между нея и посоченото дружество не е възниквало и не е
съществувало трудово правоотношение, от което е налице хипотезата на чл.404,
ал.1, т.1 от КТ. В тази връзка и на основание чл.404, ал.1, т.11 от КТ
административният орган е дал предписание (№5 от протокола) „Топ фуудс 1“ЕООД в
качеството му на работодател да изпрати уведомление за заличаване на подадено
преди това уведомление по чл.62, ал.3 от КТ за сключен трудов договор от 28.05.2013г.
с Д.В.Д.. В протокола изрично е посочена възможността за обжалване на дадените
предписания както по административен, така и по съдебен ред, като на основание чл.405
от КТ оспорването на предписанията по чл.404, ал.1 от КТ не спира тяхното
изпълнение.
С писмо изх.
№326000-5354/20.06.2019г. (л.36) ОД на МВР-Ямбол е уведомило директора на ТП на
НОИ-Ямбол и подуправителя на НОИ-София, че ДП №44/2018г. и ДП №43/2018г., и
двете по описа на ОД на МВР-Ямбол, са обединени. В хода на разследването
относно „Топ фуудс 1“ЕООД е установена следната информация:
От 31.05.2013г. управител на „Топ
фуудс 1“ ЕООД е К. Д. Г. тъй като в Търговския регистър е извършено вписване на
прехвърляне на дружествени дялове от Й. К. А. на лицето. Г. е с постоянен адрес
***; ходил в първи клас; не може да чете и пише - неграмотен; месторабота – безработен,
работи на частно. В свидетелските си показания Г. (л.159 и л.162) посочва, че
не може да уточни кога точно, но в периода през 2011г. - 2013г. Й. А. си купил
къща в същото село и той ходил при него да работи като общ работник. През
2012г. този Й. му помогнал да си извади лична карта като е заплатил дължимата
такса и след издаването на същата Й. я взел с обяснението, че ще му осигури
работа за държавата. На следващия ден Й. и К. отишли при нотариус в гр.Ямбол,
където К. подписал различни документи, които не е чел, защото е неграмотен, но
мислел, че са свързани със започване на работа. За подписването на тези документи
не получил пари от Й., с изключение на сумата от 2,20 лева за да си купи Г. цигари
и бил почерпен един сладолед. При завръщане в селото, Й. върнал личната карта
на К. и повече не го е търсил. Впоследствие, Г. бил повикан по телефона от
някаква жена при същия нотариус, но не може да посочи точна дата или период.
Той заедно с жена си отишъл на следващия ден в гр.Ямбол, но никой не се появил
и се прибрали в с.Кукорево.
К. Г. e научил
името на дружеството - „Топ фуудс 1“ЕООД от служител на полицията в гр.Ямбол.
Сочи, че няма офис, печат, документи, работници. Около една година преди датата
на провеждането на разпита му, пощальонката на селото му занесла писмо, което
тя лично му прочела и вътре пишело, че си е купил нов джип и го канят да отиде
на почивка. Сочи, че подобно писмо бил получил и за това, че му се предоставя
безплатен чакъл и пясък за някакъв язовир, че му изпращат безплатно машини, но
той въобще не знаел за какво става дума.
Провежданото
разследване по ДП №13/2015г. е срещу неизвестен нарушител, който в качеството
си на управител на „Топ фуудс 1“ЕООД в 30-дневен срок от спиране на плащанията
по неплатени публични задължения не е поискал от Окръжен съд - Ямбол да открие
производство по несъстоятелност – престъпление по чл.227б, ал.2 във връзка с
ал.1 от Наказателния кодекс. В хода на това разследване е събрана информация,
че дружеството е било ревизирано от органите на НАП за периода от 2008г. до
март 2013г., т.е. преди прехвърлителната сделка между А. и Г.. Чрез счетоводна
експертиза пак при това разследване е установено, че началната дата, на която
дружеството е спряло плащания по установени публично правни задължения е
19.07.2013г., т.е. това е началната дата на неплатежоспособността. Установено
е, че за периода 31.05.2013г. (датата на прехвърлителната сделка) -
22.08.2018г. (датата на изготвяне на справка от органите на НАП за целите на
досъдебното производство) към НАП е подадена информация за 33 лица, назначени в
„Топ фуудс 1“ЕООД по трудово правоотношение.
В хода на разследването на
07.03.2019г. (л.165) е проведен разпит на Д.Д.. В свидетелските си показания Д.
е посочила, че e работила от 31.05.2013г. като мениджър в
„Топ фуудс 1“ЕООД. За работата е кандидатствала по интернет, разговаряла е с
представител на фирмата, на когото не помни името и не се е наложило лична
среща. Работата се е състояла в предлагане на апаратура за козметични процедури
на територията на Бургаска област. След като откривала клиент за продажба на
апаратурата, предавала координатите по електронна поща до фирмата и след това
не е имала други ангажименти. Имала е 8-часов работен ден, работила е от вкъщи
и е използвала личен автомобил. Комуникацията с фирмата е провеждана изцяло по
електронна поща. Не помни дали е подписвала трудов договор – посочва, че е
възможно да го е пратила по пощата. След договарянето е проверила на
интернет-страницата на НАП и е установила, че трудовият й договор е
регистриран. Получавала е уговорено брутно възнаграждение в размер на 1980 лева
редовно, чрез пощенски запис. Тъй като се чувствала много натоварена, по нейно
желание от 03.11.2014г. трудовият й договор е прекратен. Дава показания, че „…този трудов стаж не ми е нанесен в
трудовата книжка, тъй като аз не си представих – не изпратих в София, книжката
си. Последствие на нужното място в нея се нанесоха следващите ми договори и
така си остана ненанесен.“ Изрично подчертава, че по време на
тази работа не се е виждала лично с нито един представител на „Топ фуудс 1“ЕООД.
В свидетелските си показания посочва още, че от 31.05.2013г. паралелно, на
договор за 4 часа е работила в „Дорнел“ЕООД, гр.Бургас като експерт стопански и
финансови анализи, в офис на ул.Одрин в гр.Бургас, като впоследствие офисът се
е преместил на друг адрес, но не помни къде точно. Задълженията й са били
свързани с "...финансово
отчитане на фирмата по всички финансови въпроси, процедури по ЗОТ, анализи и
др.".
След като е напуснала „Топ фуудс 1“ЕООД, от 04.11.2014г.
договорът й се променил от 4 на 8 часа с възнаграждение в размер на 640 лева.
Посочва, че управителят на „Дорнел“ЕООД е Нелия Тодорова Димова, която е майка
на нейния съпруг и това е реално тяхната семейна фирма.
Твърди, че по същото време е работила както в семейната фирма, така и по
граждански договори, които са декларирани по съответния ред. Свидетелства, че
не познава и не е чувала за лице с името Р. Ж. Я. от гр.Ямбол, макар да е
родена и живяла там до 2000г. За първи път чува за останалите дружества, които
се проверяват едновременно с „Топ фуудс 1“ЕООД и не познава нито собствениците,
нито управителите им. Категорично заявява, че през периода от 28.05.2013г. до
03.11.2014г. е работила в „Топ фуудс 1“ЕООД, но не съхранява никакви документи
относно изплащане на трудовото й възнаграждение. По време на трудовия й договор
с „Топ фуудс 1“ЕООД не е ползвала отпуск поради временна неработоспособност –
болнични, нито отпуск за бременност, раждане и отглеждане на малко дете. Не се
е регистрирала в Бюро по труда след прекратяване на договора на 03.11.2014г. и
не е ползвала обезщетение за безработица, тъй като е работила по другия трудов
договор в „Дорнел“ ЕООД. За нуждите на разследването предоставя трудовата си
книжка в оригинал (л.168-л.172), за да бъде приложено нейно копие. Също
предоставя разпечатка (л.167) от електронната страница на НАП, от която са
видни всички трудови договори, включително този с „Топ фуудс 1“ЕООД.
Аналогично
на предписанията от 19.03.2019г. (л.77), същият административен орган – главен
инспектор по осигуряването в ТП на НОИ-Ямбол е дал задължителни предписания
№ЗД-1-28-00589697/ 08.07.2019г. (л.67)
на „Топ фуудс 1“ЕООД. На основание чл.108, ал.1, т.3 от КСО и чл.37.
ал.1 от Инструкцията за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна
дейност от контролните органи на НОИ да заличи подадените данни по чл.5, ал.4,
т.1 от КСО в ТД на НАП за общо 9 лица, като под №7 е посочена Д.В.Д. за периода
от 28.05.2013г. до 31.12.2013г. включително с вид осигурен 01 (за работници или
служители, осигурени по чл.4. ал.1, т.1 от КСО). Като мотив е посочено, че с
писмо вх. №9101-28-52/29.05.2019г. (л.70) ТД на НАП, офис Ямбол е уведомило
органа по осигуряването, че трудовите договори на посочените в писмото лица
(включително и на Д.Д.) са заличени. Определен е срок за изпълнение 14 работни
дни от получаването на предписанията и като отговорно длъжностно лице за изпълнение
на предписанията е определен К. Д. Г. – управител. Изрично е посочено, че при
неизпълнение на предписанията ще бъде съставен акт за установяване на
административно нарушение по реда на чл.350, ал.1 във връзка с чл.349 и чл.349а
от КСО и наложена глоба и/или имуществена санкция. Посочена е и възможността
тези предписания да се обжалват по реда на глава осма от КСО, в 14 - дневен
срок от връчването им. Предписанията са връчени на адв. Г.Г. в качеството му на
процесуален представител на дружеството на 08.07.2019г.
Административният
орган е ангажирал като доказателство декларация за обстоятелствата за изплащане
на парично обезщетение при бременност и раждане на основание чл.50, ал.1 и
чл.51 от КСО, която Д. е подала до директора на Районно управление „Социално
осигуряване“ - Бургас от 30.07.2015г. (л.142). По делото е представена заповед
№1/18.09.2015г. (л.20) на работодателя „Дорнел“ЕООД, гр.Бургас, с която на Д.Д.
се разрешава ползване на отпуск за отглеждане на детето й В. К. Д., считано от
22.09.2015г. до 22.06.2016г. Д.Д. е сезирала директора на Районно управление
„Социално осигуряване“ - Бургас със заявление-декларация от 18.09.2015г. (л.19)
за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане на основание
чл.50, ал.1 и чл.51 от КСО за остатъка от 135 до 410 календарни дни за детето
В. К. Д., второ дете, родено на ***г., считано от 22.09.2015г. В
административната преписка (л.116-л.146) са представени болнични листове за временна нетрудоспособност
на Д.Д., а също придружителни писма от „Дорнел“ЕООД и справки за приети и
върнати документи, представени с придружително писмо или молба от ТП на
НОИ-Бургас за периода от 21.11.2014г. – 15.10.2015г., при които осигурител на Д.
е бил „Дорнел“ЕООД.
С разпореждане
№РВ-3-02-00668016/24.10.2019г. (л.24) ръководителят на контрола по разходите на
ДОО в ТП на НОИ-Бургас, на основание чл.114, ал.1 и ал.3 от КСО е разпоредил Д.В.Д.
да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение поради общо
заболяване, бременност и раждане за периода от 13.11.2014г. до 23.06.2016г. в
размер на 27`237,28 лева главница и лихва 10`149,62 лева (за периода от датата
на неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането). В
мотивната част на разпореждането са посочени фактическите основания
(сигнал вх. №1030-02-1848/16.09.2019 г.
от ТП на НОИ-Ямбол за извършени проверки от компетентни органи на НОИ, МВР, НАП
и Инспекция по труда - Ямбол относно „Топ фуудс 1“ЕООД, което не е извършвало
търговска дейност, следователно Д.В.Д. за периода 28.05.2013г.-31.12.2013г. не
е полагала труд и не е извършвала реална трудова дейност в този осигурител) и
правни основания (невъзникване на осигуряване по чл.10 от КСО, поради което не
следва да се подават данни за осигурителен стаж и доход по чл.5, ал.4, т.1 от КСО за посочения период). Посоченото е още заличаването на подадените данни в
регистъра на осигурените лица за Д.В.Д. за цитирания период на основание задължителни
предписания №ЗД-1-28-00589697/08.07.2019г. от контролен орган на ТП на
НОИ-Ямбол. Поради заличаването административният орган е преизчислил на
основание чл.54м от КСО изплатените парични обезщетения за общо заболяване,
бременност и раждане на Д., тъй като осигурителният доход за периода
28.05.2013г.-31.12.2013г. е включен при изчисляване на обезщетенията по
представените документи от осигурителя „Дорнел“ООД за периода от
13.11.2014г.-08.03.2017г. Поради нарушение на чл.41, ал.1 и чл.48, ал.2 от КСО
и поради направеното преизчисление, за Д. възниква задължение да възстанови
изплатените в по-висок размер от дължимия парични обезщетения за общо
заболяване и бременност и раждане за периода от 13.11.2014г.-08.03.2017г. в
размер на 27`237,28 лева. В разпорежданнето е посочен начина на изчисляване на
лихвите; начина на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването му;
възможността за разсрочване на задължението; последиците от липса на доброволно
изпълнение - прихващане на задължението или принудително изпъленние;
възможността за обжалване по административен ред с изричното посочване, че
обжалването не спира изпълнението на разпореждането. Разпореждането е връчено
лично на Д. на 30.10.2019г., което се установява от ИД PS 8000 028C95 P (л.26).
Д. е подала жалба (л.21) срещу разпореждане
№РВ-3-02-00668016/ 24.10.2019г. на ръководителят на контрола по разходите на
ДОО в ТП на НОИ-Бургас, като сочи, че същото е незаконосъобразно, необосновано
и неправилно. Въвежда възражение за изтекла погасителна давност. Твърди, че в
разпореждането липсват мотиви, правилно отчитане на фактическата обстановка и е
достигнато до неправилни правни изводи. Изводите, че в периода
28.05.2013г.-31.12.2013г. „Топ фуудс 1“ЕООД не е извършвало търговска дейност и
че тя самата не е полага труд не отговарят на истината. Оспорва се изцяло
процедурата по връчване и изпълнение на задължителни предписания
№ЗД-1-28-00589697/ 08.07.2019г. от контролен орган на ТП на НОИ-Ямбол. Оспорва
извършеното преизчисляване на изплатените парични обезщетения за майчинство
поради липса на правно основание затова. Иска решаващият орган да отмени изцяло
обжалваното разпореждане и да спре неговото изпълнение.
В
отговор на жалбата с която е бил сезиран, директорът на ТП на НОИ-Бургас е
постановил решение №1040-02-165/13.12.2019г., с което оспореното разпореждане е
оставено в сила, а искането за спиране на неговото изпълнение е оставено без
уважение. В мотивната част на решението изключително детайлно са описани предприетите
действия при извършените съвместни проверки от компетентните органи на НОИ,
НАП, МВР и Инспекцията по труда във връзка с дейността на „Топ фуудс 1“ЕООД.
Направен е извод, че това дружество не е извършвало търговска дейност,
жалбоподателката не е полагала труд при този осигурител, за който да подлежи на
осигуряване и съответно не е осигурено лице по смисъла на чл.10 от КСО.
Следователно, периодът, за който се твърди, че Д. е била назначена като
мениджър в дружеството следва да бъде заличен. Заличаването е извършено
служебно на основание чл.3, ал.13 от Наредба №Н-8 поради неизпълнение на
влезлите в сила задължителни предписания. Изложени са мотиви във връзка с
преизчислението на дължимите обезщетения; възражението за изтекла погасителна
давност; процедурата по връчване и изпълнение на задължителните предписания и
искането за спиране на обжалваното разпореждане. Посочен е реда за обжалване на
този административен акт. Решението е връчено на Д. чрез нейния процесуален
представител на 17.12.2019г., видно от известие за доставяне ИД PS 8000 0297GSM 9 (л.18).
Недоволна от така постановеното решение, Д. обжалва същото в настоящото
производство с доводи за незаконоъсобразност, необоснованост и неправилност. Оспорва компетентността и
правомощията на органите, издали обжалвания акт и
разпореждането. Твърди, че решението не
е издадено при спазване на изискуемата форма, не съдържа фактическите и правни
основания за издаването си; не е надлежно мотивирано и не отразява вярно
фактическата обстановка. Прави изявление, че претендираното вземане е погасено по давност и не може
да реализира защитата си с оглед липсата на конкретизация на начина на
формиране на претендираните суми по периоди и размери. Защитата й е затруднена
и поради факта, че липсва посочване на правното основание. Въвежда се
оплакване, че Д. е била добросъвестна и това е от значение във връзка с нейните
осигурителни права, като посочва, че за заличените периоди е била едновременно
осигурявана и от друго дружество. Многократно се възразява срещу използваните
от решаващия орган писмени доказателства, събрани от други компетентни органи,
като се твърди, че в случая те се използват не по установения ред и в нарушение
на чл.35 и чл.36 от АПК, а също и в нарушение на множество норми на Наказателно-процесуалния
кодекс (НПК). Възразява се срещу конкретно използвани
изрази от административния орган, както и срещу описание на различни
хипотетични ситуации, спрямо които Д. няма отношение. Изложени са оплаквания
във връзка с неправилната оценка от решаващия орган на годишните данъчни
декларации, подавани от „Топ фуудс 1“ЕООД, както и относно сделката по
прехвърляне на дружествените дялове на това дружество между Атанасов и
Георгиев. Според жалбоподателката тя няма никакво отношение към броя сключени
трудови договори от дружеството, в което тя добросъвестно е полагала труд.
Релевира се възражение, че тя в качеството си на служител не може да търпи
негативни последици вследствие на факта, че осигурителят „Топ фуудс 1“ЕООД не е
изпълнявал вменените му от закона задължения. Посочва още, че няма влязъл в
сила съдебен акт, който да прогласява несъществуването на посоченото дружество
и до момента, до който такъв акт не съществува, осигурителните права на Д. са
действителни. Оспорва се писмо №1029-40-540/4/14.03.2019г. на подуправителя на
НОИ, съдържащо указания за събиране на недължимо изплатените на Д. обезщетения.
Развиват се съждения във връзка с писмо изх. №1029-40-540/3/26.02.2019г., което
е извънсъдебно известно на жалбоподателката. Изразяват се твърдения във връзка
с посочените в решението задължителни предписания на контролен орган на НОИ от
19.03.2019г. като се спори за цитираните периоди, в които следва да бъде
заличена подадената осигурителна информация за Д.. Последното твърдение е свързано
с пространни съждения относно процедурата по връчване и изпъленение на тези
предписания. Също така е развита тезата относно задължителността на сключения
трудов договор между страните и невъзможността работодателят да го променя
едностранно. На последно място се твърди, че не следва да се ценят показанията
на К. Г.,
тъй като няма приключили досъдебни производства и няма влезли в сила присъди на
компетентните съдилища. Процесуалния представител на Д. е ангажирал писмена защита,
в която са изложени част от оплакванията,
съдържащи се в жалбата и не са въведени нови доводи.
С определение №159/27.01.2020г. съдът разпредели
доказателствената тежест, като указа на страните, че всяка от тях е длъжна да
установи фактите, на които основава своите искания или възражения, а на органа
указва също, че трябва да установи съществуването на фактическите основания,
посочени в акта и изпълненето на законовите изисквания при издаването му.
При така
изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото
писмени доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл.118, ал.1 от КСО, от
легитимирано лице, срещу годен за обжалване административен акт, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата e неоснователна по следните съображения:
Съобразно
разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.
Обжалваното
решение е издадено от компетентен орган, при спазване на установената писмена
форма, в съответствие с процесуалноправните и материалноправните разпоредби на
закона.
Разпореждане
№РВ-3-02-00668016/24.10.2019г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО
в ТП на НОИ-Бургас е постановено на основание чл.114, ал.1 (Недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се
възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113.) и ал.3 (За възстановяване на сумите по ал. 1 и 2
длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите
на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на
Националния осигурителен институт, или друго длъжностно лице, определено от
ръководителя на поделението, издава разпореждане, което подлежи на доброволно
изпълнение в 14-дневен срок от връчването му. В тези случаи не се съставя
ревизионен акт за начет по чл. 110, ал. 1.
Разпорежданията се връчват на лицата по реда на чл. 110, ал. 4.).
Съгласно чл.117, ал.1, т.2, буква Д и т.3 от КСО, жалбата срещу посоченото
разпореждане се подава пред ръководителя на съответното териториално поделение
на НОИ, в конкретния случай, ТП на НОИ-Бургас. Съобразно чл.117, ал.3 от КСО ръководителят
на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано
решение в едномесечен срок от получаването им. Нормата на чл.118, ал.1 от КСО
посочва, че решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ може
да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред административния съд.
Следователно, предмет на разглеждане в настоящото производство е Решение
№1040-02-165/ 13.12.2019г. на директора на ТП на НОИ-Бургас. В този смисъл,
настоящият съдебен състав не дължи произнасяне по възраженията относно Разпореждане №РВ-3-02-00668016/24.10.2019г., съдържащи
се в жалбата, с която е сезиран.
Обжалваното
решение е издадено от компетентен орган, при спазване на установената писмена
форма, в съответствие с процесуалноправните и материалноправните разпоредби на
закона.
Жалбоподателката
Д. оспорва компетентността и правомощията на органа, издал обжалвания акт, като
твърди, че не й е известно в какво качество и пълномощия действа лицето, което
е подписало документа. Твърдението не отговаря на действителността. Самата Д. е
адресирала жалбата си до решаващия орган - директора на ТП на НОИ-Бургас,
правомощията на когото произтичат от разпоредбата на чл.117, ал.3 от КСО.
Качеството на длъжностното лице, издало и подписало обжалвания административен
акт е изрично посочено и в началото, и в края на същия. Отделно от това,
жалбата до Административен съд-Бургас отново е изпратена чрез директора на ТП
на НОИ-Бургас. Всичко това води до извода, че Д. е наясно с компетентността и
правомощията на директора на ТП на НОИ-Бургас. Според съда решение
№1040-02-165/ 13.12.2019г. е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите
правомощия.
Кодексът за социално
осигуряване като специален закон не въвежда изисквания за форма на индивидуалния
административен акт, поради което в случая приложима ще бъде нормата на чл.59,
ал.2 от АПК. Обжалваното решение отговаря на всички изисквания на посочената
правна норма и е издадено в предвидената от закона форма. Твърдението на
жалбоподателката, че решението не е издадено при спазване на изискуемата форма
е бланкетно и нескрепено с никакви други доводи и доказателства, поради което
това възражение следва да се отхвърли.
В сезиращата жалба се сочи, че
обжалваното решение не е надлежно мотивирано, не съдържа фактическите и
правните основания за издаването си и не отразява вярно фактическата
обстановка. Съдът възприема релевираното оплакване за неоснователно. Обратно на
посоченото твърдение, в мотивната част на процесното решение напълно и детайлно
е изяснена фактическата обстановка и са посочени правните основания, на база на
които то е издадено. Фактът, че административният орган е възприел фактическата
обстановка по начин, който не съвпада с вижданията на жалбоподателката не
означава, че тази обстановка е невярно отразена. След като се запозна с
административната преписка по делото, съдът намира, че решаващият орган вярно и
последователно е изложил информация за необходимостта Д. да възстанови
недължимо платените й обезщетения. Относно липсата на фактически и правни
основания е налице противоречие в твърденията на жалбоподателката – видно от
последния абзац на първата страница на нейната жалба до съда (л.3) е записано
следното възражение: "Въпреки
пространното описание на извършени проверки от други органи в мотивите на
обжалваното решение, всъщност в него липсва точното правно основание за
издаването му , както и на оспореното разпореждане. В решението е записано, че
на основание чл.114 от КСО следва да бъдат възстановени парични обезщетения,
както и лихви на основание чл.113 от КСО. Считам, че липсва прецизиране на
точното правно основание в конкретната хипотеза, което затруднява защитата ми и
прави акта незаконосъобразен." Подобно
твърдение е несъвместимо с оплакването за немотивираност на оспорвания акт. В
решението изрично е посочено правното основание на което е издадено разпореждане
№РВ-3-02-00668016/24.10.2019г. – чл.114, ал.1 и ал.3.
Същата правна норма е посочена и в частта на решението, в която се излагат
мотиви относно необходимостта от преизчисляване на изплатените парични
обезщетения (л.16, абзац трети отдолу нагоре). Следователно, не е налице липса
на конкретизация на правното основание, което да води до нарушение на формата
на акта.
Д. възразява срещу факта, че
в административния акт решаващият орган е "описвал някакви хипотетични ситуации, касаещи
служители на различни фирми, действия на пълномощник, свързаност на лица, като
за нито едно от тях няма годни доказателства или съдебен акт, който да е влязъл
в сила.". Съдът намира, че възражението е неоснователно.
Така посочената информация изяснява връзката на "Топ фуудс 1“ЕООД с други
лица за процесния период, за който Д. твърди, че е работила в това дружество и
позволява, след анализ на информацията, да се достигне до извода, че на практика
жалбоподателката не е полагала труд в това дружество. Действително, има
съдържаща се информация, която е отбелязана в жалбата, например факта, че през
2018г. първоначално е имало сключен само един трудов договор, а след това
въобще е нямало такива, но тези твърдения, несвързани с казуса на Д.Д. са
пренебрежимо малко на брой и не оказват влияние върху общия извод, че Д. е
получила обезщетение в неправомерно завишен размер.
Съдът не
установи съществени нарушения на административно производствените правила,
които на това основание да обуславят отмяната на административния акт.
В жалбата
е изразено твърдение, че "в нарушение на чл.35 и чл.36 от АПК са ползвани
недопустими доказателства, ценени са документи, които нямат годна
доказателствена тежест и не могат да доведат до правните изводи, формирани от
административния орган." Сочи се още, че писмо вх. №1030-02-1848/16.09.2019г.
(л.32) няма доказателствена сила за твърдяните в него факти и не може да е
основание за издаване на обжалваното решение. Аналогични твърдения са направени
и за писмо изх. №1029-40-540/4/14.03.2019г. (л.85). Въведено е оплакване, че от
съдържанието на решението за жалбоподателката остава неясно какви точно
документи са изискани от решаващия орган и на кои от тях има позоваване, поради
което Д. не може да възрази срещу тях и да ги оспори в сезиращата съда жалба.
Съдът намира релевираните възражения за неоснователни. Нормата на чл.35 от АПК
се отнася до изясняване на фактите и обстоятелствата, свързани с издаването на
индивидуалния административен акт, а разпоредбата на чл.36 е свързана със
събиране на доказателства в тази връзка. Съдът не установи процесуални
нарушения. На първо място цитираните писма в жалбата са само част от
административната преписка и те не са самостоятелно основание за издаване на
обжалваното решение. Следва да се отбележи, че в решението ясно са посочени
всички събрани в административното производство доказателства, техния автор,
датата им на съставяне и начина, по който същият ги е получил. В мотивната част
на оспорения административен акт решаващият орган е изложил многобройни
доказателства, събрани по надлежен ред. Не отговоря на действителността
твърдението, че Д. не може да оспори доказателствата в настоящото производство
поради възникнали неясноти за самата нея, тъй като тя е имала възможност да се
запознае с тях и дори ги квалифицира по различни признаци в самата жалба,
обикновено като недопустими и негодни, събрани в нарушение на закона. Правото
на тяхното оспорване от нейна страна в настоящото съдебно производство не е
нарушено по никакъв начин и тя не е поискала нито лично, нито чрез процесуалния
си представител откриване на производство по оспорването им по реда на ГПК във
връзка с чл.144 от АПК, както в жалбата й, така и в проведеното по делото
съдебно заседание на 18.02.2020г.
Цитираното писмо на подуправителя на НОИ (л.85) е издадено от надлежен
орган на управление на НОИ, съгласно глава втора, раздел първи "Органи на
управление" от Правилника за организацията и дейността на НОИ (ПОДНОИ). В
съдържанието му се дават указания по спазването и изпълнението на нормативно
установени правомощия на органите на НОИ, поради което при условията на
субординация, те са задължително за съответното ТП на НОИ, в случая ТП на
НОИ-Ямбол.
В жалбата
(л.4, абзац втори отгоре надолу) се сочи, че „В решението е записано, че в Ямбол е получено писмо от
подуправителят на НОИ от 17.01.2019г. …“ Жалбоподателката неправилно е възприела фактическата обстановка. На л.10
от делото, абзац последен е посочено следното: „Видно от административната преписка, в писмо per. №
326000 - 17342/12.12.2018 г. от ОДМВР - Ямбол до НАП, препратено до Управителя
на НОИ с писмо изх. № 92-00- 1707#3/17.01.2019 г. по компетентност, е посочено,
че в ОД на МВР - Ямбол се провежда разследване по досъдебно производство №
43/2018 г. по описа на ОД на МВР - Ямбол, пр. пр. № СП-6/2018 г. по описа на
ЯРП….“ Подуправителя на НОИ в конкретния случай нито е
автор на писмото, нито е получател.
В
противоречие на приложените в административната преписка доказателства, в
жалбата се твърди, че в нарушение на нормите на НПК "...са разпространени показания,
които би следвало да са следствена тайна и които не могат да бъдат
квалифицирани пред административния орган като годно и законно доказателство." С писмо рег. №32600-1808/20.02.2019г. (л.156)
до заместник-окръжен прокурор при ЯОП, разследващият екип от полицаи съгласно
постановление изх. №422/14.02.2019г. на ЯОП е поискал на основание чл.198, ал.1
от НПК разрешение за достъп, включително при необходимост да бъдат представени
копия на документи от материалите по разследването, ако бъдат поискани по
съотвения ред от органите на НАП, ДА"ГИД", НОИ, които материали
същите да използват при извършването и приключването на възложените порверки.
Този достъп е разрешен с постановление изх. №546/2018/25.02.2019г. (л.155) на
заместник-окръжен прокурор при ЯОП. В този смисъл всички твърдения в жалбата, а
също и в защитната пледоария в съдебно заседание на процесуалния представител
на жалбоподателката, свързани с нарушаване на нормите на НПК са безпочвени и
следва да бъдат отхвърлени. Аналогично, следва да се отхвърлят и оплакванията,
свързани с нарушения служебно назначения в досъдебното производство адвокат Г.Г.от
Адвокатска колегия - Ямбол, които не могат да бъдат предмет на разглеждане в
този съдебен процес.
Според Д.
*** е следвало да извърши самостоятелна проверка по повод осигурителния стаж на
жалбоподателката, тъй като позоваването само на данни, изпратени от ТП на
НОИ-Ямбол не съответства на законовите задължения, възложени на
административния орган при издаване на индивидуален административен акт. Съдът
намира подобно искане за лишено от правен смисъл. Структурата и функциите на
НОИ са уредени в глава трета от ПОДНОИ, а тези на териториалните поделения - в
раздел осми от същата глава. Видно от чл.30 от ПОДНОИ всички териториални
поделения, включени в състава на НОИ на територията на страната, изпълняват
еднакви функции. Аналогично, еднакви са и функциите на контролните органи, предвидени
в чл.31, ал.1, т.1 от ПОДНОИ. В този смисъл въпрос са вътрешна организация на
институцията е кой точно ще извърши проверката и кой точно ще издаде
релевантния административен акт, свързан с резултатите от тази проверка. В
жалбата се твърди, че на Д. "извънсъдебно
е известно" писмо изх. №1029-40-54/3/26.02.2019г. на подуправителя на
НОИ, с което е указано да се извърши проверка на лицата, за които има подадени
данни за осигурителен стаж и доход, а също и друга информация във връзка със
съвместните проверки. В административната преписка, представена от решаващия
орган подобно писмо не се съдържа; Д. също не се е ангажирала да го представи
пред съда. Жалбоподателката не е направила искане пред съда за събиране на това
доказателство, въпреки че накрая на жалбата си е посочила, че иска да й бъде
предоставена възможност да ангажира писмени доказателства. В този смисъл, след
като не разполага с това доказателство, съдът не може да се произнася по същото
и по тази причина приема изложените в жалбата разсъждения за неотносими към
настоящия съдебен спор.
В
пледоарията си (л.231) в съдебно заседание процесуалният представител на Д.
твърди, че "неучастието на моята доверителка в нито една от тези процедури за
заличаване на данните и договора, така и на данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО
са изцяло в нарушение на закона." Дори да
се приеме, че е налице нарушение (а това не е така, защото в случая задължено
лице е "Топ фуудс 1“ЕООД), то Д. не се е възползвала от възможността да
ангажира каквито и да са по вид доказателства в подкрепа на защитната й теза
нито в хода на обжалване на разпореждане №РВ-3-02-00668016/24.10.2019г., нито в
хода на съдебното дирене.
Съдът намира, че процесното решение е
издадено при правилно приложение на материалния закон.
Осигурителят „Дорнел“ЕООД, ЕИК-*********
е представил следните болнични листове в ТП на НОИ-Бургас:
|
болничен лист
№ |
период на
временна нетрудоспособност на Д.Д. |
|
|
|
начало |
край |
|
А20140905349 |
13.11.2014 |
13.12.2014 |
|
А20141549388 |
13.12.2014 |
12.01.2014 |
|
Е20141177847 |
12.01.2015 |
11.02.2015 |
|
Е20141177943 |
11.02.2015 |
13.03.2015 |
|
Е20141178000 |
13.03.2015 |
12.04.2015 |
|
Е20141178046 |
12.04.2015 |
10.05.2015 |
|
Е20141178487 |
10.05.2015 |
24.06.2015 |
|
Е20152352420 |
11.06.2015 |
23.07.2015 |
|
Е20151642254 |
23.07.2015 |
22.09.2015 |
Забележка: Съдът счита, че при описанието на
болничните листове в обжалваното решение е допусната техническа грешка и действителната
крайна дата на болничен лист №А20141549388 е 12.01.2015г.
Посочените болнични листове,
идентифицирани с номер, с начална и крайна дата на временната
нетрудоспособност, са издадени на Д.В.Д. и въз основа на тях е изплатено
парично обезщетение за временна нетрудоспособност поради общо заболяване и
парично обезщетение за бременност и раждане. По представено заявление-декларация
(л.19), прието със справка вх. №02-999-27-00108114/ 15.10.2015г. (л.144) от
същия осигурител, на Д. е изплатено парично обезщетение за бременност и раждане
по чл.50 от КСО.
За изчисляване на
дохода, върху който се определя паричното обезщетение за общо заболяване и
паричното обезщетение за бременност и раждане на Д., са подавани данни по чл.5,
ал.4, т.1 от КСО от осигурителя „Топ фуудс 1“ЕООД за периода 28.05.2013г. -
31.12.2013г.
Регламентацията
на правото на парично обезщетение за общо заболяване и майчинство е уредено в
чл.40, ал.1 от КСО, съгласно който осигурените лица за общо заболяване и
майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето
на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат
най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Майка, която
е осигурена за общо заболяване и майчинство, има право на парично обезщетение
при бременност и раждане за срок от 410 дни, от които 45 дни преди раждането
(чл.50, ал.1 от КСО). За да се приложат нормите на чл.40, ал.1 и чл.50, ал.1 от КСО е необходимо майката да има качеството на осигурено лице. Законодателят е
дал легална дефиниция на понятието осигурено лице в §1,
ал.1, т.3 от ДР на КСО – осигурено лице е физическо лице, което извършва
трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а,
ал.1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски.
Съгласно
чл.1, ал.2 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от Държавното
обществено осигуряване (НПОПДОО) преценката на правото и определянето на
размера на паричните обезщетения и помощите по ал.1 се извършва въз основа на
данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, данните от издадените болнични листове и
решенията по обжалването им, приети по реда на Наредбата за реда за представяне
в НОИ на данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им,
приета с Постановление №241 на Министерския съвет от 2014г. (ДВ, бр.67 от
2014г.), като се използват и данните от регистъра на осигурителите и
самоосигуряващите се лица, регистъра на приходите от осигурителните вноски за
държавното обществено осигуряване, регистър "Трудови договори",
регистър "Пенсии", регистър "Трудови злополуки", регистър "Професионални
болести", регистър "Парични помощи за профилактика и
рехабилитация" и от регистър "Парични обезщетения и помощи от
ДОО", както и данните от удостоверенията по чл.8, чл.9 и чл.11, ал.1 и ал.2.
Предвид факта, че паричното обезщетение се изплаща за
определен период от време е необходимо този период да бъде определен с начална
и крайна дата, като в случая е приложима разпоредбата на чл.10 от КСО според
който осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват
трудова дейност по чл.4 или чл.4а,
ал.1 от КСО и за който са внесени или
дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Цитираната правна
норма предвижда кумулативното наличие на две условия:
1) упражняване на
трудова дейност по чл.4 или чл.4а,
ал.1 от КСО - за да възникне осигурително
правоотношение и произтичащите от него права на обезщетение не е достатъчно
само наличието на валидно сключено и непрекратено трудово правоотношение, а е
необходимо да се докаже, че лицето е осъществявало трудова дейност, за която да
подлежи на задължително осигуряване по чл.4 от КСО. Безспорно е, че трудовото и
осигурителното правоотношението не са идентични по съдържание, характер и
правна регламентация. Обикновено наличието на трудовото правоотношение води до
възникване на осигурително правоотношение, но едновременно с това следва да се
докаже, че лицето действително е полагало труд въз основа на възникналото
трудово правоотношение. Настоящия съдебен състав счита, че Д. не доказа
твърдението си, че е полагала труд като мениджър в "Топ фуудс 1"
ЕООД. Решанащият орган се е позовал на показанията на самата Д., събрани в хода
на досъдебното производство, които са му предоставени по надлежен ред от
компетентни органи и които са приобщени към административната преписка. От
събраните по делото доказателства се установява, че посоченото дружество не е
извършвало дейност, свързана с предлагането на апаратура за козметични
процедури. Житейски нелогично звучи обяснението на Д., че не се е виждала с
нито един представител на дружеството, макар да е полагала труд в същото в
периода 28.05.2013г. - 03.11.2014г., т.е. почти 18 месеца. Алогично е да не
помни нищо конкретно освен размера на брутния си доход - 1`980 лева. Не
съхранява никакви документи и не дава никаква конкретна информация във връзка с
извършваната от нея работа. Необяснимо звучи, че след като контакти с
дружеството в продължение на година и половина са осъществявани само по електронна
поща не може да посочи адреса на дружеството. Още по-нелогично е обяснението
във връзка с трудовата книжка - при такъв висок размер на осигурителния доход и
тази продължителност на трудовия стаж е необяснимо защо същия не е нанесен в
трудовата книжка. Д. заявява, че по собствено желание не е изпратила книжката
си в София, което също води до противоречие - в началото на разпита тя изрично
посочва, че седалището на дружеството е в гр.Ямбол, което макар да е неточно,
поне е в региона. В показанията си Д. твърди, че е получавала възнаграждението
си с пощенски записи, докато в съдебно заседание се сочи, че плащането е извършвано
по банков път (л.231- обратна страна). Всичко това води до извода, че Д. дори да е
полагала труд в този период, това не се е случвало в полза на "Топ фуудс
1" ЕООД.
2) внесени или дължими
осигурителни вноски - безспорно е установено, че декларираните пред НАП
осигурителни вноски не са реално внесени. Нормативният акт допуска вноските да
са само дължими, поради което може да се приеме, че това условие е изпълнено.
Предвид факта,
че първото условие не е налице (Д. не е полагала реално труд), то същата няма
качество на осигурено лице по смисъла на чл.10 от КСО. Правилно
административният орган е достигнал до извода, че осигурителният доход на Д.,
деклариран от "Топ фуудс 1“ЕООД, не следва да взема участие при формиране
на паричното обезщетение за майчинство и общо заболяване.
В
представената административна преписка се установява наличието на задължителни
предписания за подадени данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО в ТД на НАП за Д.Д. от „Топ
фуудс 1“ЕООД, дадени от контролен орган при ТП на НОИ-Ямбол на основание
чл.108, ал.1, т.3 от КСО и чл.37, ал.1 от Инструкцията за реда и начина за
осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ,
както следва:
ü №ЗД-1-28-00539785/19.03.2019г. - за заличаване на подадени
данни за периода от 01.01.2014г. до 31.10.2014г. включително и
ü №ЗД-1-28-00589697/08.07.2019г. - за заличаване на подадени
данни за периода от 28.05.2013г. до 31.12.2013г.
Съдът вече посочи кога и по какъв
начин тези задължителни предписания са влезли в сила, което ги трансформира в
стабилни административни актове, подлежащи на изпълнение. Съгласно чл.3, ал.13
от Наредба №Н-8 при неизпълнено в
срок влязло в сила задължително предписание по чл.108, ал.1, т.3 от КСО за
заличаване на данни, подадени с декларация обр.1 за лицата по чл.4,
ал.1,3,5,7,9 и 10 от КСО, НОИ заличава същите данни, като подава декларация обр.1
на електронен носител по реда на наредбата. Поради неизпълнение на влезлите в
сила задължителни предписания, ТП на НОИ-Бургас е предприело процедура по
служебно заличаване на подадените данни с код вид осигурен 01 за описаните в
предписанията лица за посочените периоди, включително и за жалбоподателката Д..
Към момента на постаноявване на решението, видно от данните в Регистъра на
осигурените лица подадените данни с декларация обр.1 за жалбоподателката за
времето от 28.05.2013г. до 31.12.2013г. включително и от 01.01.2014г. до
31.10.2014г. включително, са заличени (л.27-л.29). При
направеното преизчисление на паричното обезщетение за общо заболяване и паричното
обезщетение за бременност и раждане на Д.Д. на основание чл.54м
от КСО е изключен осигурителният доход за периода 28.05.2013г. - 31.12.2013г.
На практика на Д. са изплатени парично обезщетение за общо заболяване и парично
обезщетение за бременност и раждане за периода ***г. - 08.03.2017г. в размер,
по-висок от дължимия, които на основание чл.114 от КСО следва да бъдат
възстановени от лицето заедно с лихвата по чл.113 от КСО.
Неоснователни
са оплакванията на Д. относно липсата на яснота за
дължимите суми по години, както и за начина, по който е извършено преизчисление
на сумите, които е следвало да получи. Административният орган дължи определяне
размера на сумите, които подлежат на възстановяване и той е посочил болничните
листове, на основа на които жалбоподателката е получила неоснователно изплатени
обезщетения, т.е. размерът на сумите, макар и да не е посочен конкретно, е
определяем. Самата Д., като титуляр на извършениет плащания, също разполага с
информация за размера на изплатените парични обезщетения.
Отново на същото място в жалбата се
сочи, че за Д. остава неясно кой точно е спорният период, за който тя дължи
възстановяване на недължимо изплатени в нейна полза обезщетения и че в
решението са цитирани "10 болнични листи от 2014г. и 2015г." Следва да се отбележи, че
административният орган е посочил девет болнични листове, като за всеки от тях
е посочен и периода на временна нетрудоспособност. Предвид факта, че с двете
задължителни предписания, дадени от контролен орган при ТП на НОИ-Бургас на
практика е заличен целия период на осигурителен стаж на Д. при осигурителя „Топ фуудс 1“ЕООД и че са посочени конкретните болнични
листове, то този период е определяем. Съдът счита, че оспорването на претендираните в разпореждането суми като необосновани с
фактическо и правно основание по размер и дължимата лихва за несъстоятелно – на
практика цялото решение съдържа мотиви именно в тази връзка. Още в началото на
самото решение (ред 8-10 отгоре надолу на първата страница) е посочен периодът
и дължима сума за възстановяване (главница и лихва, определена от датата на
неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането).
Съдебният състав намира за
неоснователно твърдението на Д., че решаващият орган неправилно е приложил
закона относно нормата на чл.114, ал.3 от КСО, тъй като тя добросъвестно е
получила изплатените обезщетения и в тежест на административният орган е да
докаже нейната недобросъвестност. В жалбата се прави изявление, че „за
периода 28.05.2013г-31.12.2013г съм имала валидни трудови правоотношения с
работодателя си, представила съм валидни болнични листи и съм ползвала
правомерно полагащото се обезщетение“.
Следва да се съобрази, че Д. твърди валидни трудови правоотношения с „Топ фуудс 1“ЕООД само за периода 28.05.2013г. –
31.12.2013г., но не и през 2014г. Решаващият орган не се е позовал на болнични
листове, издадени в този период и никой не е оспорвал валидността на
представените в административната преписка болнични листове. Фактът, че след това жалбоподателката е
работила в „Дорнел“ЕООД е без значение, тъй като размерът на изплатените
обезщетения по посочените болнични листове е формиран на база осигурителния
доход, деклариран от „Топ фуудс 1“ЕООД. Сочи се в жалбата, че свидетелските показания
на Д. пред органите на ОД на МВР- Ямбол не водят до извода, че тя е
недобросъвестна, а обясняват механизма на сключване на договора. Тъй като
последният е сключен по интернет, тя не знае къде е офисът на дружеството в
гр.Ямбол. Твърдението е несъстоятелно, тъй като към момента на сключване на
трудовия договор дружеството е било със седалище с.Кукорево, обл.Ямбол и същото
би следвало да е посочено в трудовия й договор. Д. твърди, че не помни дали е
сключила трудов договор, но е налице обявление за сключването на същия е
подадено пред органите на ТД на НАП. В хода на
административното производство безспорно е установено, че Д. не е положила
реално труд в „Топ фуудс 1“ЕООД и поради това нейната недобросъвестност
е доказана. Съгласно чл.114, ал.6 от КСО, споровете
за добросъвестност се решават по реда на глава осма
с решение на ръководителя на териториалното поделение на НОИ. Д. не е
повдигнала подобен спор, въпреки че е имала тази възможност.
Тук е мястото да се разгледа и още едно
възражение в жалбата, свързано с подадените годишни данъчни декларации по чл.92
от ЗКПО от „Топ фуудс 1“ЕООД и добросъвестността на Д.. Според
жалбоподателката, след като за 2013г. дружеството е декларирало по реда на
закона финансов резултат данъчна печалба, то е имало назначени работници и Д.
добросъвестно е полагала труд в него. Съдът не е съгласен с подобен извод.
Макар дружеството да е декларирало данъчна печалба, до тук безспорно се
констатира, че Д. не е полагала труд за същото. Следва да се отбележи, че от
счетоводната експертиза, назначена по ДП №13/2015 „Топ фуудс 1“ЕООД е спряло да
плаща публичноправни задължения от 19.07.2013г., т.е. по-малко от два месеца
след назначаването на Д. (28.05.2013г.) и по-малко от два месеца от
прехвърлянето на дружествените дялове на неграмотния Коста Георгиев
(31.05.2013г.). По смисъла на чл.162, ал.2, т.1 от ДОПК осигурителните вноски
са публични държавни вземания. Неправилно в жалбата е прието, че дружеството е
подало ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2014г., в която посочва, че извърша дейност -
напротив безспорно е установено обратното - за 2014г. е
подадена и приета декларация вх. №2800И0018680/ 26.03.2015г., в която е
декларирано, че не е упражнявана дейност. Констатацията на решаващия орган за
останалите години - 2015г., 2016г. и 2017г., че няма подавани такива декларации
само допълват общата картина за състоянието на това дружество. Обикновеното
подаване на данни за сключен трудов договор, декларации обр.1 и обр.6 не води
автоматично до формирането на осигурителен стаж на лицето, за което те се
подават, а освен това са установени нарушения във връзка със спазването на
сроковете и тяхното съдържание.
Съдът
е съгласен с направеното възражение, че допуснатите от осигурителя нарушения на
трудовото и осигурително законодателство (като подаване на декларации обр.1 и
обр.6 с неточно съдържание и при неспазване на определените срокове; неплащане
на дължими осигурителни вноски и др.), не могат да рефлектират върху ползването
на осигурителните права на осигуреното лице. Този извод обаче би бил относим за
настоящия случай, само ако по делото се установи, че Д.Д. наистина е осъществявала
трудова дейност, за която е подлежала на задължително осигуряване, включително
за риска общо заболяване и майчинство. Внасянето на осигурителните вноски от
осигурителя за лицата по чл.4, ал.1, т.1 КСО няма значение за осигурителния им
статус, когато тези вноски са били дължими. По делото се доказа, че Д. не е
извършвала трудова дейност за периода, в който е била назначена като мениджър в
"Топ фуудс 1" ЕООД.
Възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно и правото на защита на Д. не е нарушено. Съгласно чл.115,
ал.1 от КСО вземанията на НОИ за неправилно извършвани осигурителни плащания,
неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии и лихвите върху
тях се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари
на годината, следваща годината, за която се отнасят. С изтичане на десетгодишен
давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се
отнасят, се погасяват всички вземания, независимо от спирането или прекъсването
на давността, освен в случаите, когато задължението е разсрочено или изпълнението
е спряно по искане на длъжника. Д.Д. следва да възстанови недобросъвестно получено
парично обезщетение поради общо заболяване и парично
обезщетение за бременност и раждане за периода от 13.11.2014г. до 23.06.2016г.
в размер на 37`386,90 лева, от които 27`237,28 лева главница и 10`149,62 лева
лихва. Давностният срок започва да тече от 01.01.2015г. и изтича на
31.12.2019г., към който момент вече е издаден надлежен акт за събиране на
дължимото вземане – обжалваното решение на директора на ТП на НОИ-Бургас.
В жалбата е изразено
оплакване, че "докато не влезе в сила присъда или друг съдебен акт, който
да прогласи, че тази фирма не съществува, че управителят и не е същия или че има установено
престъпление, то има официално вписване на дружеството в търговския регистър,
което е задължително за всички трети лица, включително и за НОИ и не може с
подобни извлечения от записки да се твърди, че моите осигурителни права не са
действителни.". Под тази фирма съдът приема, че се има
предвид „Топ фуудс 1“ЕООД, а под "извлечения
от записки" са посочени "сведения
от Коста Георгиев". В мотивната
част на обжалваното решение никъде не се твърди, че посоченото дружество не е
съществувало за разглеждания период, нито е необходимо същото да не съществува.
Напротив, след служебна проверка в търговския регистър съдът установи, че към
момента на постановяване на това съдебно решение дружеството съществува и има
за управител именно К. Д. Г.. Съществуването на търговското дружество не е
използвано от решаващия орган по никакъв начин за доказване на тезата, че Д. не
е полагала труд в него. Без значение е кое физическо лице точно е управител на
дружеството, след като информацията до НАП е подавана чрез пълномощник. След
като компетентните органи установят наличие на престъпление и лицата, които са
го осъществили или са свързани със същото, то по надлежен ред ще бъде
ангажирана наказателната им отговорност. Събирането на недължимо получените от Д.
суми за парично обузщетение не е форма на реализация на каквото и да е по вид
отговорност спрямо нея, а правомощие на органите на НОИ да възстановят в
бюджета на институцията недължимо направени разходи.
Напълно релевантни за
изхода на настоящото производство са пространно отразените в жалбата възражения
относно задължителните предписания, издадени от контролен орган на НОИ на
19.03.2019г. и на 08.07.2019г. Съдът вече изложи мотиви в тази връзка, че
същите представляват влезли в сила административни актове, които подлежат на
изпълнение. Аналогично следва да се подходи и по въпроса за твърденията за
налично валидно трудово правоотношение между Д.В.Д. и "Топ фуудс 1"
ЕООД във връзка с цитираните норми от Кодекса на труда. Заличаването на
трудовия договор на Д. не е извършено от органите на НОИ и не може да бъде
обжалвано в настоящото производство.
Жалбоподателката твърди, че след като в
решението не е посочено кои досъдебни производства са приключени, тя не може да
упражни надлежно правото си на защита. Оплакването следва да се отхвърли, тъй
като образуваните досъдебни производства ДП №43/2015г. и ДП №44/2015г.,
обединени в едно, не са предмет на този съдебен процес, който се развива по
правилата ан АПК, а не на НПК. Относно ДП №13/2015г. изрично са изложени мотиви
за прекратяване на същото.
При
така изложените съображения съдът намира жалбата за неоснователна, поради което
същата следва да се отхвърли, а оспореното решение да се остави в сила.
По
делото е направено искане за присъждане на разноски от двете страни.
Жалбоподателката е представила само пълномощно на адвокат С.Е.,***, в което не
се сочи заплатената сума за адвокатско възнаграждение и е заплатила държавна
такса в размер на 10 лева (л.196а). Процесуалният представител на ответника е
поискал в съдебно заседание да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение
в размер на 450 лева, срещу което веднага е направено възражение за
прекомерност от адв.Е. в качеството си на процесуален представител на
жалбоподателката Д..
Като
съобрази нормата на чл.143, ал.1 от АПК и изхода на спора, настоящият съдебен
състав намира, че в полза на ТП на НОИ-Бургас следва да се присъди сумата от 200
лева юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл.78, ал.8 от ГПК,
във връзка с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл.24 от
Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание
чл.144 от АПК и ТР № 3/13.05.2010г. по т.д. № 5/2009г. на ВАС.
Мотивиран
от изложеното, на основание чл.172, ал.2, изречение второ АПК,
Административен съд - Бургас, VІІ-ми състав
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.В.Д.,
ЕГН-**********,***, против решение №1040-02-165/13.12.2019г. на директора на
Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - Бургас, с което
е потвърдено разпореждане №РВ-3-02-00668016/24.10.2019г. на ръководителя на
контрола на разходите на Държавно обществено осигуряване при ТП на НОИ-Бургас,
с което на основание чл.114, ал.1 и ал.3 от КСО е разпоредено възстановяването
на недобросъвестно получено парично обезщетение поради общо заболяване и парично обезщетение за бременност и раждане за периода от 13.11.2014г. до
23.06.2016г. в размер на 37`386,90 лева, от които 27`237,28 лева главница и
10`149,62 лева лихва.
ОСЪЖДА Д.В.Д., ЕГН-********** да заплати на Териториалното
поделение на Националния осигурителен институт - Бургас юрисконсултско въднаграждение
в размер на 200 (двеста) лева.
Решението
може да се обжалва по касационен ред в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: