Р Е Ш Е Н И Е
гр.Б.С., 09.11.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Първи граждански състав,
в публично съдебно заседание на 04 ноември, Две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КАТЯ ГЕРДОВА
При секретаря Таня Тодорова, като разгледа
докладваното от съдия ГЕРДОВА гр.д.№ 1545/2019 г. по описа на РС – Б.С., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящето дело е
образувано по повод предявена искова молба от „К.Б.” ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, представляван от Р.В.–управител,
чрез пълномощника адв.Н.Ш. против А.Ц.К.
с ЕГН ********** ***, за
сумата от 100.00 лв. представляваща
неплатена главница по договор за кредит № ********** от 22.03.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата,считано от датата на подаване на и.м.-27.09.2019г./в
РС-В./, както и направените съдебни разноски.
ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.79,ал.1 от ЗЗД вр.чл.240 от ЗЗД,вр.чл.86 от ЗЗД вр.чл.99 от ЗЗД.
В хода на размяна на книжата по чл.131
от ГПК се установи от върнатото съобщение в цялост, че ответника А.Ц.К. не е намерен на адреса в с. Б.,
обл.В., ул.”Цено Мишов”№ 6, като адреса е
посетен три пъти в различно време и на различни дати, но видимо къщата е
необитаема. От приложена в исковото производство служебна
справка от ЕСГРАОН за постоянен и настоящ адрес на ответника е видно, че А.Ц.К.
е с постоянен и настоящ адрес ***.
Съдът е изискал справка от ТД на НАП-В.
за регистрирани трудови договори на лицето А.Ц.К.
с ЕГН ********** от която е видно, че последният му трудов договор с „Агенция
Кариера“ ООД-С. е прекратен на 07.07.2017г. и от тогава до настоящият момент
няма регистрирани трудово договори на територията на Р.България.
Съдът
е процедирал със залепване на уведомление по чл.47 от ГПК на постоянния и
настоящ адрес, който съвпада с адреса посочен в исковата молба, което
уведомление е залепено на 06.04.2020г.
на
входната врата на жилището находящо се в с.Б., ул.“Цено Мишов“ № 6, като
съдебните книжа, които се намирали в канцеларията на Община Б. не са потърсени
от лицето А.Ц.К. в
законоустановеният срок.
С разпореждане постановено в з.з. на
01.06.2020г. съдът е допуснал ПРАВНА ПОМОЩ на ответника А.Ц.К. с ЕГН ********** ***, призован по реда на чл.47
от ГПК, който да бъде назначен да го представлява в исковия процес по гр.д.№
1545/2019г. по описа на РС гр.Б.С..
С определение от 26.06.20202г. съдът на основание
чл.26,ал.2 от ЗПрП е назначил адв.И.И.Г.
от ВрАК за особен представител на ответника А.Ц.К. с ЕГН
********** ***, призован по реда на чл.47 от ГПК, който го представлява в
исковия процес по гр.д.№ 1545/2019г. по описа на РС гр.Б.С. с определено
адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв. внесени от ищеца по
депозитната сметка на РС-Б.С..
Препис от исковата молба и
доказателствата към нея са изпратени на адв.И.И.Г. от ВрАК за сведение и писмен
отговор по чл.131 от ГПК, както и препис от определението за назначаване, като
в законоустантовеният срок по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор.
Същият се явява в с.з. като оспорва иска
на ищцовото дружество с мотиви, че ответницата не е получила сумата по кредита,
както и че не е уведомена за цесията, тъй като не била намерена на адреса.
По делото са събрани
писмени доказателства.
Съдът като взе предвид доводите изложени в
исковата молба и след преценка на доказателствата по делото по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Ищецът твърди, че на
22.03.2016 г. между „4финанс“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под
търговската си марка „В.“ и А.Ц.К. с ЕГН **********
е сключен Договор за кредит № ********** по реда
на чл. 6 от ЗПФУР от разстояние. Съгласно разпоредбата на чл. 6 ЗПФУР договорът
за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор сключен между
доставчик и потребител, като част от системата за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправяне на
предложението, до сключването на договора, страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние – едно или повече. Счита, че договорът е
оформен съгласно разпоредбите на чл. 3 във вр. с чл. 2 ЗЕДЕУУ. Посочва, че
кредитополучателят е подал заявка за отпускане на кредит след регистрация в
системата „В.“ на интернет страницата на кредитодателя – www.vivus.bg, като имал цялата преддоговорна
информация - стандартен европейски формуляр, общи условия, проект на договора.
След подаване на заявката, проект на договора за кредит се предоставял на
кредитополучателя на интернет страницата на „В.“. С натискане на бутон
„подпиши“ се считало, че той е подписал договора, както и, че се е запознал с
Общите условия. Договорът между „4финанс“ ЕООД и ответната страна бил сключен
на 22.03.2016г. По силата на договора в полза на последната била отпусната
сумата в размер от 100,00 лв., за период от 30 дни с падежна дата 21.04.2016 г.
Сумата от 100,00 лв. била предоставена на кредитополучателя чрез паричен превод
посредством „Изи Пей“ на 22.03.2016г. С
настъпване на падежа на договора – 21.04.2016 г., кредитополучателят не е погасил
дължимите суми и изпаднал в забава. На основание т. 13. 3 б. „а“ от ОУ, при
изпадане в забава длъжникът следвало да заплати и надбавка за наказателна
лихва, изчислима като сбор от наказателния лихвен процент, в размер на
законната лихва – 10,00% към уговорения в специалните условия на договора
лихвен процент.
На 23.11.2018г. „4финанс“
в качеството си на цедент, прехвърлило на “К.Б.” ЕООД – цесионер вземанията по
процесния договор, за което прехвърляне било изпратено уведомление до длъжника,
чрез обратна разписка, която е върната в цялост с отметка: „Преместен на друг
адрес“. Поради това с исковата молба е приложено уведомление за цесията. Към
настоящия момент липсвало изпълнение от длъжника. По изложените съображения се
моли за уважаване на предявените искове, ведно със законните последици.
Ответницата А.Ц.К.
не е намерена на адреса, призована е по реда на чл.47,ал.5 от ГПК, поради което
й е назначен особен представител, койтто в срока по чл.131 от не е представил
писмен отговор.
Същият се
явява лично в с.з. и оспорва иска по основание и размер, относно неполучаване
на сумата по кредита, както и неуведомяването на ответницата за извършената
цесия.
При така изяснената фактическа обстановка и събрани
доказателства, настоящият състав, прави следните правни изводи:
Районен съд – Б.С. е сезиран с осъдителен
иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240 ЗЗД във връзка чл. 6
от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, във вр. с чл. 99 ЗЗД.
Ищецът твърди, че в качеството му на
цесионер е кредитор на длъжника за вземане, произтичащо от сключен с цедента
договор за кредит.
С договор за цесия от 23.11.2018г.,
сключен между „4финанс“ ЕООД и “К.Б.” ЕООД страните са уговорили, че
продавачът прехвърля на купувача станалите ликвидни и изискуеми в пълен размер
вземания, описани в Приложение № 1. По делото е представено Приложение № 1 към
договора, в което е посочено вземането на цедента „4финанс“
ЕООД против А.Ц.К., с посочен единен граждански номер, по договор № **********
от 22.03.2016 г., с общ размер на прехвърленото вземане от 132,44 лв. и
такса за събиране от 30,00 лв. Съдът намира, че е налице воля за прехвърляне на
процесното вземане, доколкото и последното е надлежно индивидуализирано в
представеното приложение към договора.
Прехвърлянето на вземането е произвело
правното си действие по отношение на длъжника в съответствие с изискванията,
въведени в разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. На първо място следва да се
посочи, че по делото е представено пълномощно от цедента, с което се
упълномощава цесионера да изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Предишният
кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до
длъжника като негов пълномощник, в който смисъл е и Решение №
156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. на ВКС.
Длъжникът не е получил уведомлението за
прехвърляне на вземането, доколкото видно от представената по делото обратна
разписка се е върнала с отбелязване като „Преместен на друг адрес“. Видно е,
че кредитора е положил достатъчно усилия за уведомяването на
длъжника за цедиране на вземането си към него. От цитираното отбелязване
е видно, че дори да са били предприети последващи опити за
връчване на уведомление, включително чрез други способи, не би
се постигнало лично връчване на адресата. Въз основа
на това може да се изведе едно явно недобросъвестно поведение на длъжника по заема,
доколкото са налице достатъчно данни, че същият не е
сменил постоянния си адрес и на него е бил търсен многократно и от
длъжностното лице по връчванията при Община Б..
С исковата молба ищецът е представил за
връчване и уведомлението за цесията на длъжника, което съгласно препотвърдената
съдебна практика, следва да се зачете съгласно чл. 235, ал.
3 от ГПК като нов факт настъпил в хода на делото. Ответникът отново
не е намерен на същия си постоянен адрес и е приет за редовно призован по реда
на чл. 46 ал 5 от ГПК. Назначен му е особен представител по чл. 46 ал. 7 от ГПК
на разноски на ищеца, с оглед охрана на интересите му, на когото са връчени
всички книжа.
Връчването на всички книжа по делото на
ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент
се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. Това се отнася и
до уведомлението по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД за извършеното прехвърляне на вземането
и то поражда последиците по чл. 99 ал. 4 от ЗЗД. В тази връзка е налице
практика на ВКС /Р. №
148/02.12.2016 г. по т. д. № 2072/2015 г. на ВКС, I т. о., Р. № 25/03.05.2017
г. по гр. д. № 60208/2016 г. на ВКС, II г. о., Решение №
198/18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на ВКС, ТК, І т. о.и др./, приложими в
случая по аналогия, в която се застъпва най-общо становището, че кредиторът,
ако не е уговорено друго, може да избере начин за връчване на своите изявления
на длъжника, включително и чрез нотариална покана, и той ще е редовно
осъществен, ако е била проведена процедура по чл. 50 ЗННД
вр. чл. 47, ал. 1-5 ГПК
- отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК
се удостовери от длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени, т. е. и
без да е необходимо назначаване на особен представител в нотариалното
производство.
По тези съображения настоящата съдебна
инстанция приема, че уведомлението, представено с исковата молба на ищеца -
цесионер и достигнало до ответника с извършеното по реда на чл. 47 ГПК връчване
на съдебните книжа, съставлява надлежно съобщаване на цесията съгласно чл. 99,
ал. 3 ЗЗД, с което осъщественото прехвърляне на вземането поражда действие и за
длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Договорът за цесия е договор, по силата
на който носителят на едно вземане го отстъпва на трето лице и по силата на
който настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор
става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си. Предвид
изложеното следва да се приеме, че цесионерът – ищец разполага с
материланоправна легитимация в исковото производство пред настоящата съдебна
инстанция.
Вземането, предмет на договора за цесия,
е породено от договор за кредит, по отношение на който следва да намерят
приложение разпоредбите на Закона за потребителския кредит, доколкото заемното
правоотношение, представлява такова по смисъла на чл. 9 ЗПК.
Между праводателят на ищеца „4 Финанс“
ЕООД и ответника по делото е сключен договор за кредит, по силата на който е
предоставена на ответника А.Ц.К. с ЕГН **********, сумата в размер
на 100.00 лв., която следвало да върне до 21.04.2016г.
Настоящият съдебен състав намира, че тези
приложените с исковата молба документи в своята цялост представляват годни
доказателствени средства, установяващи валидното сключване на договор за кредит
по реда на чл. 6 от ЗПФУР и предаването на договорената сума от кредитодателя,
в чиито права е встъпил ищеца.
Естествено е на представения физически
носител – хартия, да не се намира материално положен параф /подпис/ на
ответника-потребител, но това не отнема действителността на договора и не
отрича съществуването му в правния мир.
Както бе посочено вече, страните са
сключили договора за предоставяне на финансова услуга от разстояние,
използвайки изключително средство за комуникация от разстояние – интернет
страница на доставчика. Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от ЗЕДЕУУ, „електронен
документ“ представлява всяко електронно изявление, записано на магнитен,
оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено.
Според чл.2, ал. 1 от ЗЕДЕУУ „електронно изявление“ е
словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за
преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията. Електронното
изявление се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ, според
който за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена
или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото
авторство, като законът въвежда три форми на електронния подпис – обикновен,
усъвършенстван и квалифициран.
Несъмнено представеният върху хартиен
носител договор обективира електронен документ, тъй като той
съдържа електронно изявление /каквото е изпълнението на
протокола на уеб сайта чрез попълване на електронни формуляри/,
запазено в архивните файлове в базата данни на съответния сървър на
доставчика, с възможност за неговото възпроизвеждане, т.е. визуализира електронен
документ. Доколкото същият не съдържа характеристиките на усъвършенстван или
квалифициран електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 2 и ал.
3 от ЗЕДЕУУ, следва да се приеме, че документът е подписан с обикновен
електронен подпис – част от електронните изявления са свързани и с установяване
на авторството на документа, като съдържат информация за самоличността на
лицето, от което изхождат изявленията - съгласно чл. 3 т. 10 от Р/ЕС №
910/14г. - три имена на ответника, адрес, телефон, ЕГН, сметка
и други.
Нормотворецът придава значение
на подписан саморъчно документ само на този електронен документ, към който е
добавен квалифициран електронен подпис, но допуска страните да се
съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис
стойността на саморъчен, което е закрепено изрично в чл. 13, ал.
4 от ЗЕДЕУУ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът
признава на подписания писмен документ, като ако се касае за частен
документ /какъвто е процесният/, той се ползва с такава сила само за
авторството на изявлението, съгласно чл. 180 ГПК, а в случай, че това
авторство бъде оспорено, тежестта за доказване истинността на документа се
разпределя съобразно специалното правило на чл. 193 ГПК. В тази насока се
е установила последователната актуална съдебна практика на ВКС. Представеното
хартиено копие на договора не е оспорвано от процесуалния представител на
ответника касателно неговата автентичност.
Настоящата съдебна инстанция приема, че в
настоящия случай е налице уговорка между страните, с която на обикновения
електронен подпис е придадена стойността на саморъчен, която се съдържа в
точната, подробна и ясна формулировка на чл. 1.8 от Общите условия за кредит,
станали неразделна част от договора между доставчика и ответника с приемането
им.
Безусловно на посочения от ищеца сайт
- www.vivus.bg на доставчика “4 финанс“
ЕООД, гр. С., са предоставени приложимите общи условия, преддоговорна
информация и проект за договор, като от първите е видно, че е спазено
изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗПФУР, както и на чл. 18, ал. 1, т. 1 от ЗПФУР.
Страницата е активна, общодостъпна и позволява извършването на информативна
справка от всяко лице. Електронната система за кандидатстване и сключване на
договори от разстояние на vivus.bg, съдържа алгоритъм, който е и описан в
общите условия, и съдържа задължителна възможност за изрично съгласие на всеки
етап от регистрацията, запознаването с условията, приемането им и сключването
на договора от разстояние, който изключва преминаването към всяка следваща фаза
/от отправянето на поканата, отправянето на предложението, приемането
му, приемането на ОУ, предоставянето на преддоговорната информация и
т.н., до сключването на договора/ без даване на съответното съгласие в
предходната и съответно - приключването на процедурата по сключване на договора
без полагането на обикновен електронен подпис съгласно чл. 1.8 от ОУ на всяка
страница чрез натискане на бутон „подпиши“.
В тази светлина е обяснимо и закономерно
ищецът да не може да представи документи, проследяващи хронологията на развитие
на процедурата по създаването на договорното правоотношение – от включването на
ответника-потребител в сайта до завършването й с подписан електронен договор.
Динамиката на развитие и популяризирането на кибертехнологиите в ежедневния
живот повишават стандарта на общата елементарна култура и правят ноторни, а не
специфични знанията, свързани с функционирането на подобни електронни услуги.
Така е ясно, че различните етапи от регистрацията се визуализират само за
потребителя, ползващ съответното средство за комуникация от разстояние и
единствено той може да ги отпечата като изображение върху хартиен носител, но
фактически те не биха имали необходимата доказателствена стойност по смисъла на
ГПК. При доставчика се генерира еиднствено подписаното /по см.
на чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ/ крайно електронно
изявление, от което биха могли да произтекат някакви последици – права и
задължения, каквото в случая е договорът за кредит.
Видно е, че ответникът е предоставил
всички изискуеми данни – три имена, ЕГН, адрес, телефон, имейл и банкова
сметка, ***, разпространена надлежно по реда на чл. 290 и чл. 291 от ТЗ,
отправил му е предложение за сключване на договор и такова е последвало в
предписаната от закона форма. Както вече се посочи по-горе ответната страна не
е оспорвала авторството на изявленията.
Следователно,
при спазването на изискванията на чл. 18, ал. 1 от
ЗПФУР и при наличието на предпоставките на чл. 13, ал.
4 от ЗЕДЕУУ следва да се приеме, че представеният по делото
електронен документ – договор за кредит, възпроизведен на хартиен носител,
е саморъчно подписан документ и се ползва с формална доказателствена сила
по смисъла на чл. 180 ГПК. Това, от своя страна, безспорно
доказва възникването на заемно правоотношение между цедента
/праводател на ищеца/ и ответника, чиято разновидност представлява договорът за
кредит.
Тъй като, най-общо, договорът
за заем е реален и едностранен /по него задължения възникват само за
заемателя/, за сключването на процесния договор е индиция и категорично
доказаното от ищеца реално плащане от страна на кредитодателя на уговорената
сума от 100,00 лв. чрез превеждането й на потребителя по „Изи Пей“, видно от
приложената разписка/л.59 от делото/.
Понеже в предвидения срок – 21.04.2016 г.
последният не е изпълнил основното си задължение – да върне получената сума
/такова правопогасяващо възражение нито е заявявано, нито е доказано надлежно,
тъй като тежестта на доказване на този положителен факт лежи върху ответника,
черпещ изгодни за себе си правни последици от реализирането му/, то за
кредитора-ищец /по силата на договора за цесия с доставчика, даващ му
материалната легитимация да встъпи в правата му/, се поражда правото да
ангажира отговорността за забавено изпълнение на ответника на паричното му
задължение, като поиска реално изпълнение на същото.
Поради това главният иск се явява
изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен в пълния претендиран
размер от 100,00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, начина от
27.09.2019г./датата на подаване на исковата молба в РС-В./ до окончателното й
изплащане.
РАЗНОСКИ:
Ищеца с исковата молба е поискал присъ
ждане на разноски, за което е представил списък по чл.80 от ГПК, в размер на
50,00 лв. заплатена държавна такса, 360,00 лв. с ДДС заплатено адвокатско възнаграждение и 300,00 лв. за особен
представител.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК следва да
се осъди ответницата да заплати на ищеца поисканите съ дебни разноски в общ
размер от 710,00 лв.
Водим от гореизложените съображения и на
основание чл.79,ал.1 от ЗЗД вр.чл.240 от ЗЗД, вр.чл.6 от ЗПФУР, вр.чл.99 от ЗЗД,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
А.Ц.К. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „К.Б.” ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, представляван от Р.В.–управител,
чрез пълномощника адв.Н.Ш., на основание чл.79,ал.1 от ЗЗД вр.чл.240 от ЗЗД,вр.чл.86 от ЗЗД вр.чл.99 от ЗЗД, сумата от 100.00 лв.(Сто лева) представляваща неплатена главница по договор
за кредит № ********** от 22.03.2016г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
и.м.-27.09.2019г./РС-В./, както и направените съдебни разноски на основание
чл.78,ал.1 от ГПК в общ размер от 710,00
лв./седемстотин и десет лева/.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ОС-В. в двуседмичен срок от уведомяването на
страните по делото, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: