О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№………./ .12.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, II с-в,
в закрито съдебно заседание на 04.12.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ
НЕДЕЛЧЕВА
мл.с. ИВАН СТОЙНОВ
като разгледа докладваното
от младши съдия Стойнов
въззивно
гражданско дело № 1657 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 268 ГПК, образувано по подадена
въззивна жалба от Д.И.Г. ***, срещу Решение № 2583 от 10.06.2019 г.,
постановено по гр.д. № 13042/2017 г.
по описа на ВРС, с което първоинстанционният съд е:
1/ РАЗПРЕДЕЛИЛ ползването на недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор № 10135.536.55, по КККР на гр.Варна ,одобрени със Заповед
№ 300-5-18/04.03.2004 г. на ИД на АГКК , с административен адрес на поземления
имот – гр. Варна, район Приморски, п.к. 900, Прим.парк м-ст Салтанат, местност
Приморски парк „Салтанат„ –дворно място с площ 1347 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
обществен селищен парк, градина, с номер на имота по предходен план 2122, при
съседи по скица: имоти с идентификатори 10135.536.283, 10135.536.429,
10135.536.56, 10135.536.54 /с площ по предходен документ за собственост 1200
кв.м./ и с последен актуализиран административен адрес – гр. Варна, „Приморски
парк 536“, № 055, Като Д.И.Г., ЕГН
**********, с адрес: *** ПОЛЗВА
673,5 кв.м. (шестстотин
седемдесет и три цяло и пет) от
дворното място представляващи ДЯЛ Първи по приложената скица – Приложение 3,
приобщена на л. 363 от делото повдигнат в син цвят а Р.С.Д., ЕГН ***********, с
адрес: *** Б ПОЛЗВА 673,5
кв.м. (шестстотин
седемдесет и три цяло и пет) от
дворното място представляващи ДЯЛ Втори по приложената скица – Приложение 3, приобщена
на л. 363 от делото повдигнат в червен цвят, като Д.И.Г., ЕГН ********** и Р.С.Д., ЕГН *********** ДА ПОЛЗВАТ общо
изградения в дворното място кладенец, водомерна шахта и В и К система, на
основание чл. 32, ал. 2 ЗС. Скицата на вещите лица Гергана Горунска –
приложение № 3 на л.363 от делото, приподписана от съда, съставлява неразделна
част от настоящото Решение.
2/ ОТХВЪРЛИЛ изцяло предявения от ищеца Д.И.Г., ЕГН **********, с адрес: ***
против ответника Р.С.Д., ЕГН ***********, с адрес: *** Б осъдителен иск с
искане ответникът да бъде ОСЪДЕН ДА ЗАПЛАТИ НА ИЩЕЦА припадащата му се част
от разходите, които ищецът извършил за необходими ремонти и
възстановяване в общия имот (поземлен
имот с идентификатор № 10135.536.55, по КККР на гр. Варна), СМР по отношение на
претендираните суми за подобрения, както следва: за ремонт на покрив сумата от
7458 лв., представляваща 44 % от количествената сметка на стойност 16950 лв.,
сумата от 80 лева - представляваща стойността на демонтаж на каратаван и негова
баня, сумата от 150 лева, представляваща ½ от стойността на демонтаж на
каратавани и на външна тераса (за ремонт на покрив - подробна
количествено-стойностна сметка за ремонт на четирискатен покрив, включващи
демонтаж и нови СМР - подмяна на част от дървена конструкция, обшивка на покрив
с нерендосани иглолистни дъски 2.5 см., монтаж на дървена скара за нареждане на
керемидите, направа на покрив - система Тондах, поправка на комини – 2 бр.,
монтаж на осб обшивка над гредите, монтаж на челни дъски, монтаж на сачак
/вагонна шарка/, други - пирони, валяци, четки и др.); за
почистване на междусъседска граница – сумата 1025 лева представляваща ½
от общата стойност на в размер на 2050 лв.за извозване на отпадъци – сумата от
180 лева – представляваща ½ от общата стойност в размер на 360 лева; (за
почистване на междусъседска граница - подробна количествено-стойностна сметка, включваща почистване на
саморасла растителност и извозване на растителни отпадъци); за
пренареждане на камъни и укрепване на подпорна стена – 1652,45 лева,
представляваща ½ от общата стойност в размер на 3304,90 лв. (за
пренареждане на камъни и укрепване на подпорна стена - подробна
количествено-стойностна сметка, включваща разваляне на еднолицева каменна
зидария и суха каменна зидария); за доставка и монтаж на
модулна ограда - сумата от 645,75 лв., представляваща ½ от стойността на
заплатената от ищеца половина част в размер на 1291,50 лева, която от своя
стана представлява ½ от общата стойност в размер на 2583,00 лева - ОБЩО
СУМАТА от 10 688,70 лева /десет хиляди шестстотин осемдесет и осем
лева и седемдесет стотинки/, ВЕДНО със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата
молба в съда – 31.08.2017 г., на основание чл. 72, ал. 2 ЗС, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като неоснователен и недоказан.
Жалбоподателят Д.И.Г. твърди, че първоинстанционното
решение е неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалния
закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Обжалва го изцяло.
Излага, че първоинстанционният съд се е произнесъл по въпроси, които не са
поставени от страните, а именно: сградите на страните не се намират като
самостоятелни обекти в режим на етажна собственост; не е налице приложното поле
на чл. 38, ал. 1 и 3 ЗС, защото не е налице ЕС и искът по чл. 72, ал. 2 ЗС е
недоказан по основание; наличието на функционална връзка между обекти в
различни сгради не обуславя етажна собственост, включително когато помещение в
една сграда е предназначено да обслужва обекти в други постройки. Сочи, че
съдът неправилно е квалифицирал искането за извършени от ищеца СМР като
подобрения в процесния имот. Твърди, че съдът не е обсъдил доказателствата и не
е изследвал факта на наличие на хоризонтална етажна собственост, както и това,
че другият съсобственик е знаел и с негово съгласие са извършени подробно описаните
СМР. Излага, че неправилно съдът е определил като безспорен факта, че жилищата
на страните са на калканна стена, което означава, че жилищата са самостоятелни
от основите до покрива и са свързано застроени. В тази връзка обяснява, че
помещенията в жилищните сгради се делят на подземни и надземни, като в случая
едно от подземните помещения на ответника е изцяло под едното жилищно помещение
на ищеца, а две от подземните помещение на ищеца са изцяло под жилищните
помещения на ответника, както и голяма част от третото. Сочи, че подпокривното
пространство е общо, не е разделено и липсва задължителния за определянето на
стената като калканна противопожарен надзид, излизащ над покрива. За да бъдат
двете сгради определени като разделени с калканна стена, те трябва да имат
независима конструктивна устойчивост, каквато в процесната сграда не
съществува. Твърди, че е налице хоризонтална етажна собственост, поради което
ЗУЕС е приложим и искове от един съсобственик към друг са допустими, а в
евентуалност се прилагат правилата за неоснователно обогатяване. Излага, че са
пренебрегнати доказателствата във връзка с ремонта, както и подписаното между
страните споразумение във връзка с извършената делба. Твърди, че съдът се е
произнесъл по непредявен иск като е разпределил ползването на изградената ВиК
инсталация. Сочи още, че неправилно е прието, че ако таванът бъде разпределен
на самостоятелни обекти или обслужващи помещения, той престава да бъде обща част, защото в сградата няма тавански
помещения, а само подпокривно пространство. Излага, че двете сгради не са в
режим на обща собственост и паянтовата постройка обслужва общата за страните
жилищна постройка. Твърди, че етажна собственост има само по отношение на
основната вилна сграда, в която са правени ремонтите и за която е предявен
иска. Моли за разпределя на ползването така както е заявено с исковата молба и
уважаване на иска за припадащата се част от извършените разходи. Моли за
допускане на тричленна СТЕ за установяване на подробности по конструкцията на
сградата и на свидетеля Иван Митев, който е изпълнител по Договора за ремонт на
покрив и не е могъл да бъде разпитан поради заболяване. Моли за присъждане на
разноски по делото.
В срока по чл. 263 ГПК
въззиваемият Р.С.Д. депозира писмен
отговор на жалбата, с който я оспорва като неоснователна. Твърди, че
въпросът за наличието на етажна собственост на двете жилища е повдигнат още с
отговора на исковата молба, като допускането на доказателства в тази връзка е
преклудирано и страната цели да поправи собствената си небрежност. Излага, че
паянтовата постройка не е обслужваща общата за страните жилищна сграда, а тя е
самостоятелен обособен обект с идентификатор с функционално предназначение –
друг вид сграда за обитаване, която е индивидуална собственост на Р.Д.. Сочи,
че са правилни изводите на първоинстанционния съд, че дворното място не е обща
част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС. Твърди, че когато в дворното място
съществува и сграда в режим на индивидуална собственост, независимо дали
нейният притежател е етажен собственик или не, специалните правила по
управлението, ползването и разпореждането със земята като обща част не могат да
намерят приложение, тъй като мястото обслужва не само сградата в режим на
етажна собственост, но и друг обект, чийто собственик не може да бъде подчинен
на този режим при незачитане на правата му. Излага, че неотносимо към спора е
влязлото в сила решение по гр.д. № 2752/2018 г. на ВОС, с което е отхвърлен
иска за делба на дворното място. Сочи, че дворното място е правилно
разпределено, включително по отношение на кладенеца и ВиК шахтата, доколкото
същите са подобрения, които всеки съсобственик има право да ползва. В тази
връзка твърди, че в съдебно заседание има изразена воля от двете страни за
това. Излага още, че е правилен извода, че сградите 10135.536.55.1.2 и
10135.536.55.1.1 не се намират като самостоятелни обекти в режим на етажна
собственост, като те имат само една обща калканна стена. Сочи, че ищецът не
оспорва това твърдение и този факт се потвърждава от понятието по т. 56, § 5 от
ДР на ЗУТ, че калканна стена е външната стена на сграда или постройка без
корниз или стреха и без отвори за врати и прозорци, разположена на вътрешната
граница на поземлен имот. Моли за оставяне без уважение на доказателствените
искания на ищеца, потвърждаване на решението и присъждане на разноски.
Постъпилата въззивна жалба
е редовна и отговоря на изискванията на чл. 260 ГПК – подадена е от надлежна
страна, срещу акт подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими
приложения. Държавна такса е заплатена.
С Определение № 2832 от
30.09.2019 г. по делото съдът е оставил без движение исковата молба и е дал
указания на ищеца да отстрани нередовностите в нея. С уточняваща молба от
23.10.2019 г. нередовностите са отстранени и на ответника е дадена възможност
да изрази становище, което той е направил на 05.11.2019 г.
Ищецът е уточнил, че
извършените от него разходи за ремонт на покрив са в качеството му на етажен
собственик, който притежава обект в сграда в режим на етажна собственост, а
извършените разходи в дворното място са в качеството му на съсобственик. Всички
извършени разходи са били необходими за запазването на вещта с изключение на
доставката и монтажа на модулната ограда, които се явяват полезни разноски.
Ответникът поддържа
становището си, че двете жилища в сградата не са в режим на етажна собственост.
Оспорва твърденията, че извършените разноски са били необходими за запазване на
вещта, а по отношение на оградата сочи, че същата е изградена изцяло в съседния
имот без негово съгласие.
След отстраняване
нередовностите на исковата молба настоящият състав намира, че не следва да се
дават нови указания на страните.
По доказателствените искания:
Въззивникът е отправил
доказателствени искания за допускане на свидетелски показания и СТЕ.
Ищецът е поискал пред
първоинстанционния съд разпит на трима свидетели. Допуснати са му двама, като
по-късно е поискал разпит на свидетеля Иван Митев, във връзка с оспорване на
документ, но съдът му е отказал. След разпита на другите двама свидетели
страната не е поискала отново разпит на този свидетел. Не са налице процесуални
нарушения от страна на първоинстанционния съд и не се твърдят с жалбата
обстоятелства по чл. 266, ал. 2 ГПК, поради което искането следва да се остави
без уважение. Първоинстанционният съд не се е произнесъл с акта си по същество
по отношение на това дали другите свидетели са установили спорния факт, поради
което не е налице и основанието по чл. 159, ал. 2 ГПК.
По отношение на искането за
допускане на СТЕ по въпроси свързани с конструкцията на сградата и
разпределението на ползването съдът намира, че същото следва да бъде уважено,
защото е допустимо, относимо и необходимо. Делото е останало неизяснено от
фактическа страна, поради което въззивният съд е длъжен да събере
доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед,
освидетелстване/ при въведено оплакване във въззивната жалба за неизясненост на
делото от фактическа страна или необоснованост на решението. Между страните е
спорно каква точно е конструкцията на сградата (дали има калканна стена), както
и как следва да се разпредели ползването, предвид наличието на подобрения в
дворното място, които следва да се ползват общо от двамата съсобственици. В
допълнение към горното е налице и допуснато процесуално нарушение от страна на
първоинстанционния съд, защото ищецът е оспорил допълнителната техническа
експертиза и е поискал назначаването на нова, но съдът е оставил това искане
без уважение.
Делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба от Д.И.Г. ***, срещу Решение № 2583 от 10.06.2019 г., постановено по гр.д. № 13042/2017 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за
допускане до разпит на свидетеля Иван Митев.
ДОПУСКА тройна съдебно-техническа
експертиза вещите лица по която, след оглед на място в присъствието на
представител и на двете страни, и след запознаване с материалите по делото, да
изготвят експертно заключение, в което да отговорят на въпросите:
1. Жилищната сграда с идентификатор 10135.536.55.1 изградена ли е на калкан и в този смисъл има ли калканна стена между двата самостоятелни обекта в нея? Налице ли е за процесната сграда хипотезата по чл. 82 от Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони и ако да, отговаря ли сградата на посочените там изисквания?
2. Какви са площите
на изградените в дворното място водомерна шахта, септична яма, общи тръби за
чисти и фекални води, шахта за извеждане на уличния канал и кладенец? Да се
изготви скица на дворното място, на
която графично да бъдат отразени тези
обекти, заедно
с изградените в дворното място постройки.
3. Да се изготвят варианти (придружени със скици)
за разпределяне ползването на дворното място между страните по делото в
следния смисъл:
Вариант I – Съобразно
това, че всеки съсобственик притежава ½ ид.ч. от дворното място и всеки от
тях следва да има достъп до кладенеца, септичната яма и водомерната шахта, 1) като се отчете само застроената площ
на изградените в дворното място постройки; 2)
като се отчете и застроената площ на
изградените в дворното място съоръжения по Въпрос 2.
Вариант II – Съобразно това, че Д.Г.
притежава 56.11 % ид.ч., а Р.Д. притежава 43,89 % ид.ч. от дворното място и
всеки от тях следва да има достъп до кладенеца, септичната яма и водомерната
шахта, 1) като се отчете само
застроената площ на изградените в дворното място постройки; 2) като се отчете и застроената площ на изградените в дворното място съоръжения по
Въпрос 2.
Ако някой вариантите не е
възможен, да се предложи вариант, който най-много се доближава до задачата.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 450 лева, вносим от въззивника
в едноседмичен срок от съобщението с представяне на доказателства за това в
същия срок.
НАЗНАЧАВА в качеството на вещи лица по допуснатата СТЕ
– Калина Василева Василева, Йовка Недева Атанасова и Танислав Христов Онцов, които да се
уведомят за поставената им задача след представяне на доказателства за внесен
депозит.
ЗАДЪЛЖАВА вещите лица да представят заключението си в
срока по чл. 199 ГПК – най-късно една седмица преди датата на съдебно
заседание.
УКАЗВА на вещите лица, че за определяне на
окончателен размер на дължимото по СТЕ възнаграждение следва да представят
справки – декларации, съгласно Наредба за вещите лица.
ЗАДЪЛЖАВА страните да осигурят достъп на вещите лица до
имота.
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на
горното задължение и/или ако станат причина за отлагане на делото съдът ще им
наложи глоба по чл. 92а ГПК и ще приложи последиците на чл. 161 ГПК.
НАПЪТВА на основание чл. 273, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК страните към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба
посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и
ефективно уреждане на спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и
бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения между тях. При приключване на делото
със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на
основание чл. 78, ал. 9 ГПК
НАСРОЧВА производството по в.гр.д № 1657/2019 г. на ВОС за
29.01.2020 г.
от 10,00 ч.,
за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение, като на въззивника се връчи и препис от отговора на въззивната
жалба, както и преписи от Становище вх.№ 32598/05.11.2019 г. и молба вх.№
32888/07.11.2019 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.