Решение по дело №2115/2019 на Окръжен съд - Пловдив

 

 

 

                                           Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  №  100

                                                      гр.Пловдив 23.01.2020г.

 

 

                          В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

                         Пловдивският окръжен съд,четиринадесети съдебен състав,в открито съдебно заседание на седми ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:АННА ИВАНОВА

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ:РАДОСЛАВ РАДЕВ

                                                                                                     ИВАН АНАСТАСОВ

 

при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВАСИЛЕВА,като разгледа докладваното от съдията Р.Радев в.гр.д.№2115/2019г. по описа на ПОС,за да се произнесе,взе предвид:

 

                         Обжалвано е решение №2871/08.07.2019г. по гр.д.№2054/2019г. по описа на РС-Пловдив,ХIV гр.с-в от ответника в първоинстанционното производство,с което е уважена исковата претенция с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК и е признато за установено,че ищцата не дължи на ответника сумата от 637,47лв.,представляваща стойност на топлинна енергия,доставена в обект на потребеление,собственост на ищцата,за която сума е издаден изпълнителен лист от 21.01.2014г. по ч.гр.д.№18754/2013г. по описа на РС-Пловдив поради изтекла погасителна давност.Недоволен от така постановеното решение е останал ответника и моли решението като неправилно и незаконосъобразно да се отмени и вместо него да се постанови ново,с което исковата претенция да се отхвърли. 

                         В срока е постъпил отговор на въззивната жалба,като въззиваемата страна счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова моли да се потвърди,а жалбата като неоснователна да се остави без уважение.

                         Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,установи следното:

                         Предявена е искова претенция по реда на чл.124,ал.1 от ГПК,като въззиваемата счита,че погасителната давност е започнала да тече от момента на издаване на изпълнителния лист-19.12.2013г.,като след завеждане на изпълнителното дело,взискателя е упълномощил ЧСИ с правата по чл.18 от ЗЧСИ,а именно да извършва действия по изпълнителното производство от името и за сметка на взискателя.Веднага ЧСИ е изпратил призовка за доброволно изпълнение,като в същата е насрочил и опис на движими вещи,като това е станало на 17.03.2014г.,но описът не се е състоял.Бил е насрочен нов опис на 11.09.2015г.,който също не се е състоял.Давността се прекъсва с всяко същинско действие на ЧСИ и започва да тече нова погасителна давност.Видно от приложеното изпълнително дело до момента на изтичане на давностния срок 19.12.2016г. по изпълнителното дело няма извършено нито едно същинско действие на ЧСИ,което да е спряло теченето на давността и да е започнала да тече нова давност,тъй като няма извършвани такива действия.Следва да се отбележи,че в настоящия случай тече кратката тригодишна погасителна давност по чл.111,б.“в“ от ЗЗД,тъй като вземането е с периодичен характер,поради което същата е изтекла на 19.12.2016г.Жалбоподателя е навел доводи,че видно от заключението на в.л. са извършвани плащания по делото,но такива плащания не са извършвани конкретно от длъжника по изпълнителното дело,а са извършвани от други лица,които не са били пряко упълномощени от длъжника и няма направено изрично волеизявление от длъжника,че са погасени частично вземанията по изпълнението.Следователно в настоящия случай независимо от факта,че е налице плащане на задължението,то не може да се приеме,че длъжника,в случая въззиваемата да е извършила признание на задължението и да е започнала да тече нова давност.    

                        При така събраната фактическа и правна обстановка настоящата инстанция намира решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и като такова следва да го потвърди.Правилно районният съд е приел,че вземането на жалбоподателя се е погасило по давност с кратката тригодишна такава поради периодичността на задължението,поради което исковата претенция е била уважена като основателна.  

                        Пред настоящата инстанция са претендирани разноски от страна на въззиваемата страна съгласно чл.38 от ЗА и такива се дължат в минимален размер съобразно НМРВА в размер на 300лв.

                          Като взе предвид гореизложеното,съдът

 

                                                                Р   Е   Ш   И:

 

                         ОСТАВЯ В СИЛА решение №2871/08.07.2019г. по гр.д.№2054/2019г. по описа на РС-Пловдив,ХIV гр.с-в.

                         ОСЪЖДА „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ“ ЕАД с ЕИК-**** със седалище и адрес на управление:гр.**** да заплати на Б.С.Х. с ЕГН-********** ***, направените от нея разноски пред въззивната инстанция в размер на 300лв./триста лв./ за адвокатско възнаграждение съобразно чл.38 от ЗА.                          

                          РЕШЕНИЕТО е  окончателно.

                            Председател:                                                Членове: