РЕШЕНИЕ
№ 61
гр. Варна , 17.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ в публично заседание на десети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Камелия Василева
при участието на секретаря Елица Т. Трифонова
като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело №
20203110110723 по описа за 2020 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК от “Водоснабдяване и
канализация” ООД срещу Е. Р. М. за приемане за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца заплащането на суми, за
които е издадена заповед за изпълнение №**/19.06.2020г. по ч.гр.д.
№**/2020г. по описа на ВРС, дължими за ползвани и незаплатени ВиК
услуги за обект, находящ се в гр. Варна, ул.“**“ №17 с абонатен №**по
издадени фактури за периода 29.01.2001г. до 28.05.2020г., както следва:
сумата от 3437.26 лева, представляваща остатък от общ сбор на главници,
дължими за периода 24.06.2002г. до 27.05.2020г.; сумата от 2 915.33 лева,
представляваща остатък от общ сбор от обезщетения за забава върху
главницата, дължима за периода 22.07.2004г. до 13.06.2020г., ведно със
законната лихва забава върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 17.06.2020г. до окончателното изплащане.
В исковата молба се излага, че ответникът е потребител на ВиК услуги
за имот, находящ се в гр. Варна, ул.“**“ №17, като предоставяните услуги се
отчитали по партида с абонатен №**по която имало неплатени задължения.
Сочи се също, че разходът за вода е определян служебно поради липсата на
водомер в имота при прилагане на методиката, регламентирана в чл.39,ал.5,
1
т.1 от Наредба №4 от 2004г. на МРРБ, а именно по 5 куб.м. месечно за двама
обитатели в имота от началото на периода до 30.05.2016г. и по 5 кум.б.
месечно за един обитател от 30.05.2016г. до 27.05.2020г.
Твърди се, че на 10.07.2020г. било подписано споразумение за
разсрочено плащане на задълженията, по което била платена доброволно
сумата в размер на 501.56 лева.
В срока по чл.131 ГПК назначеният особен представител на
ответника е депозирал отговор, в който е изразено становище за частична
неоснователност на иска като същия се оспорва по размер.
Отправя се възражение за изтекла кратка тригодишна давност за
задълженията преди 17.06.2017г.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
Представени са Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор и Решение на ДКЕВР за одобряването им,
както и Решение на ДКЕВР, с което е утвърдено изменението на цените на
„ВиК“ООД – гр.Варна.
Съгласно удостовереното от представената по делото разпечатка от СВ-
Варна за вписванията, отбелязванията и заличаванията по персонална партида
№104141 за лицето Е. Р. М. последният е собственик на дворно място със
жилищна сграда в гр.Варна, ул.“**“ 17 от 1997г..
Представен е карнетен лист за отчитане на абонатен №** за периода
месец май 2016г. –месец ноември 2019г.
Съгласно удостоверение, издадено от Община Варна, район „Младост“
на административен адрес гр.Варна, ул.“**“ 17 са регистрирани 16 лица по
постоянен адрес и 14 лица по настоящ адрес.
Представена е справка за облога и плащанията на частен абонат с
клиентски №**за периода месец януари 2002г. – месец май 2020г.
Със споразумение по чл.40,ал.2 от ОУ вр. чл.365 ЗЗД, сключено на
10.07.2020г. между А. Б. Р. като пълномощник на Е. Р. М. – титуляр на
партида с абонатен №**, действаща с пълномощно с нот. заверка на подписа с
2
рег.№**/10.10.***г. на нот.№2112- Роза Кожухарова и „ВиК Варна“ООД е
установено, че са налице задължения за ползвани и неплатени ВиК услуги в
общ размер 7272.96 лева- главници, лихви за забава и разноски по фактури,
издадени за периода 20.01.2002г. - 26.06.2020г., потребителят изцяло е
признал описаните задължения по основание и размер и е заявил, че ги
заплати доброволно съгласно погасителен план, който е обективиран в
споразумението.
Съгласно заключението по изготвената по делото ССчЕ общият размер
на месечните задължения по партида с абонатен №**за ВиК услуги за
периода 24.06.2004г. до 27.05.2020г. е в размер на 3437.26 лева и общият
размер на лихвата за забава за периода от падежа на всяка фактура до
13.06.2020г. е 2915.33 лева. За периода са издавани ежемесечно фактури. Към
датата на изготвяне на експертизата плащане по процесните фактури не е
извършено.
Съдът с оглед гореустановената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи :
По предявения положителен установителен иск за установяване
съществуване на вземането си ищецът следва при условията на главно и
пълно доказване да установи наличието на следните предпоставки :
наличието на валидно договорно правоотношение между него и ответника,
изпълнението на договорните задължения от негова страна – доставката на
претендираното за заплащане количество вода, както и размера на исковата
си претенция.
Ищецът претендира заплащането на процесната сума с твърдението, че
същата представлява стойност на потребени от ответника и доставяни от
ищеца ВиК услуги.
Не е спорно и от предствените доказателства се установява, че
ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на чл.2,ал.1 от ОУ по
партида с абонатен №**с адрес на потребление гр.Варна, ул.”**”№17.
Услугата по доставка на ВиК услуги се подчинява на общите правила
на договора за продажба на движима вещ. Дължи се само стойността на
доставена и потребена вода. Твърденията на ищеца във връзка с доставката
на ВиК услуги са, че последните са начислявани служебно в хипотезата на
чл.39,ал.5, т.1 от Наредба №4 от 2004г. на МРРБ, а именно по 5 куб.м.
месечно за двама обитатели в имота от началото на периода до 30.05.2016г. и
по 5 кум.б. месечно за един обитател от 30.05.2016г. до 27.05.2020г., поради
липсата на водомер в имота, който факт също не е спорен по делото. Съгласно
3
чл.11, ал.5 от Наредбата доставката, монтажът, проверката, поддържането и
ремонтът на индивидуалните водомери, са задължение на потребителите.
Съобразно цитираната уредба, неизправна страна в облигационната връзка е
ответникът - потребител, който не е предприел необходимите действия да
осигури средство за измерване потребяваните в имота количества вода. При
това положение и при установена адресна регистрация в имота на множество
лица, то за ВиК оператора се е породило правото да остойностява
количествата доставена вода по методиката закрепена в чл.39, ал.5, т.1 от
Наредба №4 от 14 септември 2004г. в случая в по-голямат част от периода е
минимален размер, която методика е и по-благоприятна за потребителя от
предвидената в чл.35, ал.6 от Наредба №4 от 14 септември 2004г.,
респективно чл.49 ОУ, приложима в хипотезата на неосигурен достъп.
Основният спор по делото е погасена ли е по давност част от
претенцията за дължими суми за ВиК услуги, начислени до 17.06.2017г. по
възражението на особения представител на ответника по реда на чл.111, б.”б”
ЗЗД.
С исковата молба е представено споразумение, сключено на
10.07.2020г. между ищеца и надлежен представител на ответника, с което
последният е признал изцяло съществуващото задължение за целия процесен
период и се е задължил да погаси на разсрочено плащане. Признанието на
задължението е факт, настъпил в хода на процеса /след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение/, което следва да бъде
зачетено от съда по реда на чл.235, ал.3 ГПК като имащ значение за спорното
право. Следва да се отбележи с оглед възраженията на ищеца, че не се касае
за прекъсване на давността, тъй като изтеклият давностен срок не може да
бъде прекъснат, а се касае за признание на вземането, което носи след себе си
различни правни последици. Едно вземане може да бъде признато винаги
дори и след изтичане на давностния срок като по аргумент от по-силното
основание съобразно разпоредбата на чл.118 ЗЗД щом длъжникът може да
изпълни задължението си след изтичане на давността и това да доведе до
погасяване на вземането, то той би могъл да стори и по-малкото- да признае
задължението. Признанието по същество следва да се приеме като отказ от
позоваване на вече изтеклата към датата на сключване на споразумението
давност. Съгласно разпоредбата на чл.113 ЗЗД валиден отказ от правото на
погасителна давност може да се направи само след изтичането й каквато е и
ситуацията по настоящия случай. От съдържанието на подписаното
споразумение може да се направи извод, че длъжникът не желае да се ползва
от последиците на погасителната давност и е направил валиден отказ от
последните, поради и което възражението на особения представител в този
смисъл е неоснователно.
С оглед на всичко изложено и въз основа на събраните по делото
доказателства съдът намира, че исковата претенция е основателна и следва да
4
се уважи в цялост.
По разноските :
С оглед изхода на делото в полза на ищеца се следват направените от
него разноски, на основание чл.78,ал.1 ГПК , както следва : 190.79 лева – за
заповедното производство и за исковото производство : 140.79 лева за
заплатена държавна такса; 600 лева за внесен депозит за особен представител
на ответника; 300 лева за депозит за ССчЕ, 300 лева – юрисконсултско
възнаграждение и 5 лева за д.т. за издаване на СУ.
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Водоснабдяване и
канализация-Варна „ООД, ЕИК : ********* със седалище и адрес на
управление гр.Варна, ул.“Прилеп“ 33, представлявано от Валентин Вълканов,
че Е. Р. М., ЕГН: ********** с адрес гр.Варна, ул.“**“№17 дължи на
заплащането на следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение
№**/19.06.2020г. по ч.гр.д. №**/2020г. по описа на ВРС, дължими за
ползвани и незаплатени ВиК услуги за обект, находящ се в гр. Варна, ул.“**“
№17 с абонатен №**по издадени фактури за периода 29.01.2001г. до
28.05.2020г., както следва: сумата от 3437.26/три хиляди четиристотин
тридесет и седем лева и двадесет и шест ст./ лева, представляваща остатък
от общ сбор на главници, дължими за периода 24.06.2002г. до 27.05.2020г.;
сумата от 2 915.33/ две хиляди деветстотин и петнадесет лева и тридесет и
три ст./ лева, представляваща остатък от общ сбор от обезщетения за забава
върху главницата, дължима за периода 22.07.2004г. до 13.06.2020г., ведно със
законната лихва забава върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 17.06.2020г. до окончателното изплащане, на основание
чл.422 ГПК.
ОСЪЖДА Е. Р. М., ЕГН: ********** с адрес гр.Варна, ул.“**“№17
да заплати на “Водоснабдяване и канализация-Варна „ООД, ЕИК : *********
със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Прилеп“ 33,
представлявано от Валентин Вълканов, сумата от 1536.58 /хиляда петстотин
тридесет и шест лева и петдесет и осем ст./ лева, представляваща
направените разноски в заповедното и установителното производство, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
получаването му пред Варненския окръжен съд.
5
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6