Решение по дело №420/2019 на Районен съд - Царево

Номер на акта: 160
Дата: 18 ноември 2019 г. (в сила от 11 декември 2019 г.)
Съдия: Мария Атанасова Москова
Дело: 20192180200420
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 септември 2019 г.

Съдържание на акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е 

 

 

                                   18.11.2019г.                 гр.Царево

 

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Царевският районен съд                                                          наказателен състав

На двадесет и девети октомври                  две хиляди и деветнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

 

                                                    Председател: М. Москова

секретар Стефка Илиева,

като разгледа докладваното от съдия Москова НАХД № 420/2019г. по описа на РС-Царево, за да се произнесе взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на ******със седалище и адрес на управление: ********, против Наказателно постановление № ********година на Директора на *****, с което в качеството му на работодател за нарушение на чл.152 от КТ, му е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 1800 лева на основание чл.414 ал.1 от КТ. Считайки същото за постановено в нарушение на  материалноправния и процесуален закон, жалбоподателят моли НП да бъде отменено.

В с.з., дружеството-жалбоподател, редовно уведомено, се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител –адв.Н., която поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено.

Ответната по жалбата страна, редовно уведомена, се представлява в с.з. от надлежно упълномощен процесуален представител – ю.к.К., чрез която взема становище за неоснователност на жалбата и моли НП да бъде потвърдено.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

На 20.08.2019г. актосъставителят П. и колегата му Н.Б. /и двамата инспектори от ******/ извършили проверка на място по спазване на трудовото законодателство в обект на контрол – бар „****“, находящ се в гр.****, ул.“****“ №*** и стопанисвано от дружеството-жалбоподател. В хода  на проверката служителите на Инспекцията по труда установили от представения график за месец август 2019г., отговарящ на отработеното време до 20.08.2019г., че дружеството в качеството си на работодател не е осигурило непрекъсната междудневна почивка не по-малко от 12 часа на 06.08.2019г. на  служителя С. Д. на длъжност „сервитьор“, която е полагала труд на длъжност „сервитьор“ в проверявания обект на 05.08.2019г. втора смяна до 22:00 часа, а на 06.08.2019г. е започнала работа първа смяна в 06:00 часа, с което междудневната й почивка е била 8.00 часа. Св.П. приел, че дружеството в качеството си на работодател е нарушило разпоредбата на чл.152 от КТ, за което съставил срещу дружеството  АУАН № ******., препис от който е връчен на управителя на дружеството, който го е  подписал без възражение.

В законоустановения срок дружеството не е депозирало пред АНО възражение във връзка със съставения му АУАН.

Въз основа на така съставения АУАН и след преценка на събраните доказателства, на 16.09.2019г. е издадено атакуваното наказателно постановление, с което административно-наказващият орган изцяло е възприел констатациите на длъжностните лица и за нарушение на чл.152 от КТ и е наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 1800 лева на основание чл.414 ал.1 от КТ.

Видно от приложената по делото разписка /л.26/, препис на НП е връчено на 19.09.2019г. на управителя на дружеството, а  жалбата е депозирана на 20.09.2019г., видно от входящия регистрационен номер на съда /л.2/

Съдът установи изложената фактическа обстановка след анализ на събрания по делото доказателствен материал - показанията на свидетеля П.,  както и писмените доказателства по АНП, приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена от лице, което има правен интерес да обжалва наказателното постановление и в законоустановения срок на обжалване, а разгледана по същество жалбата е частично основателна, като съображенията на съда са следните:

Настоящата инстанция намира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са спазени разпоредбите на ЗАНН и КТ. Спазени са сроковете за издаване на АУАН и НП, същите са съставени от компетентни лица, видно от представените по делото заповед № *****. и заповед № *****. на Изпълнителния директор на „*****“ /л.27-28/. АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити съгласно ЗАНН и са надлежно връчени на нарушителя. Не е допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на наказателно постановление, обуславящо неговата незаконосъобразност, изразяващо се в неспазване на императивните изисквания на нормата на чл. 57 от ЗАНН.

От приложените по делото писмени доказателства – представения график за работа за месец август 2019г., съответстващ на отработеното време до 20.08.2019г. /л.24-25/ и събраните в хода на съдебното следствие устни доказателства – показанията на св.П., безспорно се установи, служителя С. Д. на длъжност „сервитьор“, е полагала труд на длъжност „сервитьор“ в проверявания обект на 05.08.2019г. втора смяна до 22:00 часа, а на 06.08.2019г. е започнала работа първа смяна в 06:00 часа, с което междудневната й почивка между 05.08 и 06.08.2019г. е била по-малко от 12 /дванадесет/ часа. В тази връзка съдът намира, че несъмнено е осъществено нарушението по чл.152 от КТ. Това е така, тъй като според посочената норма “работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа”, а в конкретния казус безспорно се установява, че работодателят не е осигурил на посоченото лице междудневната почивка с минималната продължителност от 12 часа.

За така извършеното нарушение на чл.152 от КТ, е неприложима разпоредбата на чл. 415в ал.1 от КТ, предвид характера на засегнатите обществени отношения и предвид естеството на самото нарушение –нарушението е реализирано и обективно е невъзможно да бъде отстранено, тъй като се касае до факт от миналото, който не може да бъде поправен по реда  на КТ и следователно няма основание за приложение на нормата на чл.415в от КТ, тъй като не се констатира наличието на цитираните в него кумулативно предвидени предпоставки.

За нарушението на цитираната по-горе разпоредба, АНО правилно е ангажирал административнонаказателна отговорност на дружеството съгласно чл. 414. ал.1 от КТ, сочещ, че работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание – с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.  АНО обаче неправилно е определил  наложената санкция в размера на 1800 лева, необосновано завишавайки същата над минималния, определен в закона, като не е взел под внимание, че по делото липсват данни за други нарушения на КТ, за които дружеството да е било наказано с влезли в сила наказателни постановления, поради което настоящето се явява първо такова.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р      Е     Ш     И     :

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № ******година на Директора на ****, с което на ******със седалище и адрес на управление: *******, в качеството му на работодател за нарушение на чл.152 от КТ, му е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 1800 лева на основание чл.414 ал.1 от КТ, като НАМАЛЯ размера на имуществената санкция от 1800 лева на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване чрез РС-Царево по реда на АПК на основанията предвидени в НПК пред Административен съд-Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: