№ 2438
гр. София, 14.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20211100507873 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 294 вр. с 258 и сл. ГПК – върнато от ВКС
за ново разглеждане от въззивен състав.
С Решение №22959/25.01.2019г. по гр.д. № 17962 по описа за 2017г. на
Софийски районен съд, 87-ми състав Агенция по заетостта е осъдена на
основание на чл. 59 от ЗЗД да заплати на В.Я. – Областен управител на
област с административен център гр. Кюстендил сумата от 23108,64лв.,
ведно със законната лихва от 28.09.2016г. до изплащането й, представляващи
разходи за охрана на имот публична държавна собственост в гр. Кюстендил,
ул. „**** с обща площ от 568,66 кв.м. , предоставен за ползване от ищеца на
ответника за периода от 01.04.2012г. до 12.03.2015г. , с която сума ответникът
се обогатил неоснователно; сумата от 74,76лв., ведно със законната лихва от
28.09.2016г. до изплащането й, представляващи разходи за видеонаблюдение
на имот публична държавна собственост в гр. Кюстендил, ул. **** с обща
площ от 568,66 кв.м. , предоставен за ползване от ищеца на ответника за
ноември 2012г., с която сума ответникът се обогатил неоснователно; на
основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 1123,09лв., представляващи
съдебни разноски, като неоснователен е отхвърлен иска на В.Я. – Областен
управител на област с административен център гр. Кюстендил срещу
Агенция по заетостта за заплащане на основание на чл. 59 от ЗЗД на
сумата от 26,11лв. ведно със законната лихва от 28.09.2016г. до изплащането
й, представляващи разходи за електрическа енергия на имот публична
държавна собственост в гр. Кюстендил, ул. Демокрация“ **** с обща площ от
1
568,66 кв.м. , предоставен за ползване от ищеца на ответника.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх. №
5026501/15.02.2019г. по регистъра на СРС изпратена по пощата на
14.02.2019г. от ответника по исковете Агенция по заетостта в частта, в която
исковете са уважени. Навело е твърдения, че решението е неправилно,
постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на
материалния закон, необосновано.
С писмен отговор от 05.04.2019г. областният управител на област с
административен център гр. Кюстендил е оспорил жалбата. Посочил е, че
решението в обжалваната част е правилно.
По така депозирани жалба първоначално е образувано въззивно гр.д №
5165 по описа за 2019г. на СГС, 2-В състав, страни по него са били Агенция
по заетостта и Областния управител на област с административен център гр.
Кюстендил, с Решение № 5086/21.08.2020г. по дело № 5165/2019г . на СГС е
обезсилено Решение №22959/25.01.2019г. по гр.д. № 17962 по описа за 2017г.
на Софийски районен съд, 87-ми състав и производството е прекратено като
недопустимо, защото исковете са предявени от областния управител, който не
разполага с необходимата правосубектност, която да му позволи да участва
самостоятелно и в това си качество в гражданските правоотношения.
С Определение от 12.03.2021г. по касационно дело № 3877 по описа за
2020г. на ВКС, 3-то Г.О. ВКС е оставена без разглеждане касационна
жалба в частта срещу Решението по иска за сумата от 74,76лв., в останалата
част обжалваното решение на СГС е допуснато до касация.
С Решение № 60151/15.06.2021г. по касационно дело № 3877 по описа
за 2020г. на ВКС, 3-то Г.О. ВКС е отменил Решение № 5086/21.08.2020г. по
дело № 5165/2019г. на СГС в обжалваната част допусната до касация и е
върнал делото на въззивния съд за ново разглеждане с указание да се даде
възможност на ищеца да отстрани нередовности на искова молба, като посочи
кой е ищецът и дали областния управител действа от свое име или като
законен представител на областната администрация, която е ищецът по
делото.
С молба от 13.07.2021г. ищецът е уточнил, че исковете са предявени от
областната администрация на област с административен център гр.
Кюстендил , че областния управител действа като неин представител.
С Разпореждане от 15.07.2021г. въззивният съд е допуснал уточнение на
исковата молба като приел, че ищец е областната администрация на област
с административен център гр. Кюстендил.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
2
20718/28.09.2016г., по регистъра на РС-Кюстендил изпратена по подсъдност
на СРС , уточнена с молба от 13.10.2016г., 01.11.2016г., от 01.12.2016г. и от
13.07.2021г. на Областната администрация на област с административен
център гр. Кюстендил срещу Агенция по заетостта, с която е поискало от
съда да осъди ответника да му заплати на основание на чл. 59 от ЗЗД сумата
от 23108,64лв., ведно със законната лихва от 28.09.2016г. до изплащането й,
представляващи разходи за охрана на имот публична държавна собственост в
гр. Кюстендил, ул. „**** с обща площ от 568,66 кв.м. , предоставен за
ползване от ищеца на ответника за периода от 01.04.2012г. до 12.03.2015г. , с
която сума ответникът се обогатил неоснователно; сумата от 74,76лв., ведно
със законната лихва от 28.09.2016г. до изплащането й, представляващи
разходи за видеонаблюдение на имот публична държавна собственост в гр.
Кюстендил, ул. „**** с обща площ от 568,66 кв.м. , предоставен за ползване
от ищеца на ответника за ноември 2012г., с която сума ответникът се
обогатил неоснователно; сумата от 26,11лв. ведно със законната лихва от
28.09.2016г. до изплащането й, представляващи разходи за електрическа
енергия за април 2012г. на имот публична държавна собственост в гр.
Кюстендил, ул. **** с обща площ от 568,66 кв.м. , предоставен за ползване от
ищеца на ответника, както и съдебни разноски. Посочил е, че сградата е
публична държавна собственост, като 7 и 8 етаж бил предоставен за ползване
от ищеца на ответника по договор от 2002г., със споразумение от 2004г.
било уговорено процедурите по възлагане на обществени поръчки да се
провеждат от областния управител, такава била необходима и проведена за
охрана на сградата, процесните суми били платени от ищеца и така той
обеднял, а ответникът се обогатил, между страните.нямало договор за
плащането на консумативите.
Ответникът Агенция по заетостта е оспорил исковете. Посочила е, че
няма договорни отношения с областния управител, за охраната на
помещенията Агенцията по заетостта била сключила договор за охрана и
нямало основание да плащана и на ищеца за същото.
Съобщенията до ищеца в хода на производство пред РС-Кюстендил и пред
СРС са изпращани до областния управител като ищец, а не като
представител на ищеца, в съдебните актове за ищец е посочен областен
управител, а не областна администрация на област с административен
център гр. Кюстендил.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от
права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно ,
но в обжалваната част , която предмет на настоящото производство - за
3
сумата от 23108,64 лв. е недопустимо. / За сумата от 74,76лв. решението на
СГС, 2-В не е било допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила, а в
частта за сумата от 26,11лв. решението на СРС не е било обжалвано и е
влязло в сила/. В случая иск е предявен от областна администрация на
област с административен център гр. Кюстендил, а решението на СРС в
обжалваната част е постановено по отношение на областния управител, по
отношение на него е воден и процеса пред районния съд. Посочването от СРС
на областния управител като ищец по делото не е грешка, която да може да се
поправи по реда на чл. 247 от ГПК, защото не се дължи на противоречие
между мотиви и диспозитив на решението на СРС. През цялото
първоинстанционно производство всички процесуални действия на съда са
били насочени към областния управител като ищец, а не към него като към
представител на ищеца-областната администрация, решението на СРС също е
постановено по отношение на областния управител като ищец. Доколкото
иск е предявен от областната администрация, а не от областния управител, то
обжалваното решение е постановено по непредявен иск, по отношение на
лице, което не е страна и по делото и като такова това решение е недопустимо
и следва да се обезсили, а делото следва да се върне на СРС за разглеждане и
произнасяне по предявения иск. Нередовност на исковата молба поради
противоречие между обстоятелствената част и петитума , която е довела до
разглеждане на делото и постановяване на решение спрямо лице, което няма
качеството на надлежна страна, води до постановяване на недопустимо
решение. Такова решение не може да обвърже с последиците си лицето, което
би имало качеството на надлежна страна, но не е било конституирано по
делото. Това лице следва да се конституира и процесът с него следва да
започне отначало пред първата инстанция, като въззивният съд следва да
обезсили първоинстанционното решение и да върне делото на първата
инстанция за разглеждане на делото с надлежната страна. По същият начин
следва да се постъпи и когато се налага промяна в страните по делото поради
уточнения на исковата молба при отстраняване на нередовност на исковата
молба. Въззивният съд, макар и такъв по същество, не може да поеме
функциите на първоинстанционния съд в хипотезата, когато не е
конституирана надлежна страна по делото, тъй като процесуалната
легитимация е една от абсолютните положителни процесуални предпоставки
за съществуване на правото на иск, и при нейната липса производството и
постановеното по него решение са недопустими. Законът не предвижда
изключения от общото правило, че при недопустимост на
първоинстанционното решение същото се обезсилва, а ако е разгледан
непредявен иск, делото се връща на първата инстанция за произнасяне по
предявения иск /чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК/. Да се приеме, че делото не следва
да се върне на първоинстанционния съд би довело до недопустимо
ограничаване на защитата на новоконституираната страна, като се имат
предвид специфичните функции на въззивната инстанция при условията на
ограничения въззив. /В този смисъл т. 4 от ТР № 1/09.12.2013г. на ОСГТК на
ВКС по тълк.д. № 4/2012г./. Областният управител съгласно чл. 29 от Закона
за администрацията /ЗА/ е едноличен орган на изпълнителната власт в
4
областта, който осъществява държавното управление по места и осигурява
съответствие между националните и местните интереси при провеждане на
регионалната политика. Областната администрация съгласно чл. 57 от Закона
за администрацията /ЗА/ подпомага областния управител в осъществяването
на неговите правомощия и е юридическо лице на бюджетна издръжка, тя се
ръководи и представлява от областен управител, който е отговорен пред
Министерския съвет. Така разписаната нормативна уредба налага извод, че
областният управител не разполага със собствена процесуална легитимация в
спор, касаещ ползването на държавен имот, нито може да участва като страна
в гражданско правоотношение за ползването му. Областният управител може
да участва в тези правоотношения само като представител на съответната
областна администрация, на която е представено управлението на имота. В
случая исковата молба първоначално е съдържала противоречие между
обстоятелствената част и петитума, това противоречие е отстранено едва при
повторното разглеждане на делото от въззивната инстанция в изпълнение на
дадените от ВКС задължителни указания, като е уточнено че ищецът е
областната администрация, а не областния управител. Неотстраняването на
противоречието своевременно, тоест още пред СРС, е довело до разглеждане
на делото и постановяване на решение по отношение на областния управител,
тоест спрямо лице, което няма качеството на надлежна страна , поради което
и това решение на СРС е недопустимо и следва да бъде обезсилено , като
делото следва да бъде върнато на СРС за разглеждане и произнасяне по
предявения иск от областната администрация на област с административен
център гр. Кюстендил.
По отговорността за разноски:
За производство пред СРС присъдени разноски по иска за 23108,64лв.
са 1119,46лв. Само този иск е предмет на настоящото дело и само за тези
разноски решението на СРС следва да се обезсили. Тежестта за направените
по делото следва да се разпредели от СРС при съобразяване решението по
съществото на спора и правилата на чл. 78 т ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение №22959/25.01.2019г. по гр.д. № 17962 по описа
за 2017г. на Софийски районен съд, 87-ми състав в частта, с която Агенция
по заетостта е осъдена на основание на чл. 59 от ЗЗД да заплати на В.Я. –
Областен управител на област с административен център гр. Кюстендил
сумата от 23108,64лв., ведно със законната лихва от 28.09.2016г. до
изплащането й, представляващи разходи за охрана на имот публична
държавна собственост в гр. Кюстендил, ул. „**** с обща площ от 568,66 кв.м.
, предоставен за ползване от ищеца на ответника за периода от 01.04.2012г.
до 12.03.2015г. , с която сума ответникът се обогатил неоснователно; на
основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 1119,46лв., представляващи
съдебни разноски.
5
ВРЪЩА делото на СРС за разглеждане и произнасяне по предявения иск
от Областната администрация на област с административен център гр.
Кюстендил.
Решението може да се обжалва пред ВКС при условията на чл. 280 от
ГПК в едномесечен срок от получаване на съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6