РЕШЕНИЕ
Номер 3731 Година 2016 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски Районен съд VІІІ граждански състав
На 05.12
Година 2016
В публично
заседание на 23.11.2016 г. в следния състав:
Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ
Секретар: Вера Тодорова.
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело номер 9316 по описа за 2016
година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Бързо производство по реда на чл.310 и
следващите от ГПК.
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3
във връзка с чл.225, ал.1 от КТ и инцидентен установителен иск с правно
основание чл.74 от КТ.
Ищцата
В.Т.И. *** моли съдът да постанови решение, с което да признае за незаконни и
като такива да отмени Заповед .... и Заповед № .... и двете на Кмета на Община
П..., да я възстанови на предишната работа – Д... на И... м... – гр. П...,
както и да осъди ответната страна да й заплати обезщетение за оставането на
ищцата без работа поради уволнението през периода 22.06.2016 г. – 26.07.2016 г.
в размер на 708, 97 лева, заедно със законната лихва, както и да се произнесе
по съществуването или несъществуването на трудово правоотношение между Община П....
и лицето С.... Щ... В..., уредено с Трудов договор № ......, като бъде обявен
същия за недействителен, по изложените в исковата молба и в писмена защита
съображения. Претендира разноски.
Ответникът И....
м... – гр. П...оспорва ОСИ и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и
недоказани, по изложените в отговора на исковата молба и в писмена защита
съображения. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от събраните по делото
писмени доказателства – и особено тези, съдържащи се в ЛТД на ищцата се
установява, че тя е работила в ответната страна по трудово правоотношение на
длъжност „Д.... И... м....“ от..... С процесната Заповед № ....., връчена й при
условията на отказ на ...г. (което обстоятелство е удостоверено с подписите и
имената на двама свидетели на отказа върху самата З...), на основание чл.188,
т.3 от КТ във връзка с чл.190, ал.1, т.1, т.3, т.4 и т.7 от КТ, и при спазване
на изискванията на чл.189 от КТ, чл.193 от КТ и чл.194 от КТ, на В.Т.И. е било наложено
дисциплинарно наказание “У.....”, а с последващата процесна Заповед № ...., връчена
на ищцата на .... също при условията на отказ (което обстоятелство е
удостоверено с подписите и имената на двама свидетели на отказа върху самата З...,
считано от ....трудовото правоотношение с ищцата е било прекратено на основание
чл.330, ал.2, т.6 от КТ – поради наложеното й дисциплинарно наказание „У...“
със Заповед № .... г.
Като конкретни причини за издаването й, в процесната
Заповед № ..... е посочено, че ищцата е ползвала компенсация на ..... г. и ....г.
без знанието и разрешението на работодателя си, отсъствала е на ........ г., ......
и ....г., без уведомлението и разрешението на работодателя си, не е представяла
болнични листове на работодателя си и не го е информирала при отсъствие поради
временна нетрудоспособност през периодите ............................, при
отсъствието от работното й място ищцата е заключвала дневника за входяща и
изходяща кореспонденция на ответната страна в стаята си и не е назначила лице,
което да отговаря за документооборота и с това е възпрепятствала същия, а също
така – че ищцата не зачита работодателската власт на К.... на Община П.... с
което В.И. е извършила следните нарушения на трудовата дисциплина: по чл.187,
т.1 от КТ – преждевременно напускане на работа и неявяване на работа, по чл.187,
т.7 от КТ – неизпълнение на възложената й работа и по чл.187, т.8 от КТ –
злоупотреба с доверието и доброто име на предприятието.
С оглед разпоредбата на чл.61, ал.2 от КТ съдът намира за
неоснователни наведените от ищцата доводи за незаконосъобразност на процесните
заповеди (и дори – нищожност на същите), поради издаването им от К... на Община
П... в качеството му на К...., а не от същия като законен представител на
ответния И....... м... – доколкото трудовият договор с ищцата е подписан за
Работодателя, и двете Заповеди са издадени от К.. на Общината именно като
по-горестоящ от работодателя на ищцата (ответникът по делото) орган.
Както се установява от събраните по делото писмени
доказателства и показанията на разпитаната по делото свидетелка П..... А..... Б.....–
И... ищцата действително е извършила посочените в Заповед № ......... нарушения
на трудовата дисциплина, както и, че от горестоящия на ответната страна орган
са били поискани от ищцата писмения обяснения за констатираните нарушения на
трудовата дисциплина и тя е депозирала такива, поради което съдът намира, че
ответникът, респективно – горестоящия орган, е изпълнил задължението си по
чл.193, ал.1 от КТ преди налагане на дисциплинарното наказание да ислуша
работника или служителя, или да приеме писмените му обяснения.
При така установената фактическа обстановка съдът намира,
че и двете процесни заповеди се явяват законосъобразни, издадени при спазване
на сроковете по чл.194 от КТ, на задължението на работодателя по чл.193 от КТ,
а с оглед характера и степента на тежест на нарушенията на трудовата
дисциплина, извършени от ищцата, наложеното дисциплинарно наказание със Заповед
№ ...........и прекратяването на трудовото правоотношение между страните със Заповед
№ ........... съответстват на тежестта на нарушенията, поради което искът с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ се явява
неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли, а оттук – с оглед
отхвърлянето на главния иск и акцесорния им характер, като неоснователни и
недоказани следва да се отхвърлят и обективно съединените с него искове с
правно основание чл.344, ал.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ.
От страна на ищцата не са ангажирани каквито и да е
доказателства, от които да се установява недействителност на сключения между
Община П... – като горестоящ орган на ответната страна, и лицето С.... Щ.... В...
Трудов договор № ... за заемане от последната на длъжността Д.... на И... м... – гр. П..., поради което
съдът намира, че предявеният от ищцата инцидентен установителен иск също се
явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.
С оглед на изхода от спора ищцата следва да заплати на
ответната страна направените разноски за производството по делото в размер на 500
лева – платено адв. възнаграждение.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от В.Т.И., ЕГН **********,*** – Д.... ц.... П...., ет..... офис ....,
адв. А.П., против И... м.... – гр. П..., ЕИК ....., със съдебен адрес:***, офис
..., адв. М.И., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1,
т.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ и инцидентен установителен иск с
правно основание чл.74 от КТ - за признаване за незаконни и отмяната като
такива на Заповед № .... и Заповед № ...., и двете на К... на Община П....,
възстановяване на ищцата на предишната й работа – Д...на И....м... – гр. П....,
осъждане на ответната страна да заплати на ищцата обезщетение за оставането й
без работа поради уволнението през периода 22.06.2016 г. – 26.07.2016 г. в
размер на 708, 97 лева, заедно със законната лихва, както и да се произнесе по
съществуването или несъществуването на трудово правоотношение между О.... П....
и лицето С.... Щ... В...., уредено с Трудов договор № ........ г., като бъде
обявен същия за недействителен, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА В.Т.И., с посочените ЕГН и
съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА И.... м.... – гр. П.... с посочените седалище, ЕИК
и съдебен адрес, направените разноски за производ В РАЗМЕР НА 500 лева.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок, СЧИТАНО ОТ 07.12.2016 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Павел Павлов.
Вярно с оригинала.
М.Х.