Р Е Ш Е Н И Е №260077
В ИМЕТО НА
НАРОДА
гр. ПЛЕВЕН 14.10.2021
г.
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение, в открито заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря Кона Дочева и в
присъствието на прокурора ……………………..,
като разгледа докладваното от съдията Димитрова т.д.№78 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
На
09.06.2020 г. в Плевенски Окръжен съд е постъпила искова молба от Н.В.Н., подадена чрез адв. Т.П., в която се твърди,
че на 25.02.2018 г. около 18.00 часа при заснежено време управляваният от Ю.К.Н.
лек автомобил марка ***, модел ***, с ДК
№***се движел по път I-3, обходен на гр. Долни Дъбник, в посока град София,
когато водачката задействала внезапно спирачната система, защото я „засякъл“ управляваният от М.Т.М. товарен
автомобил марка ***, модел ***, с ДК №***.
При задействането на спирачната система лекият автомобил се плъзнал по
платното, станал неуправляем и със задната си лява част се блъснал в задната
лява част на товарния автомобил. Ударът станал в платното на лекия автомобил.
След този първи удар лекият автомобил се ударил челно в лек автомобил марка ***,
модел ***, с ДК №***, управляван от В. Н. Б.. Последният починал, а пътуващите
във ***А пътници Ц.М.В. и ищецът Н.В.Н. претърпели средни телесни повреди,
което наложило образуването на досъд.произв.
№Д-106/2018 г. по описа на Плевенска Окръжна прокуратура.
Твърди се
по-конкретно, че на ищеца били причинени разкъсно-контузни рани и дълбоки
охлузвания на крайниците, политравма, гръдна травма и пневмоторакс двустранно.
Твърди се,
че ищецът в продължение на месеци след ПТП е изпитвал силно главоболие и силни
болки при вдишване и издишване. При ПТП преживял ужас, стресирал се от
травмите, депресирал се.
Твърди се,
че товарен автомобил марка ***, модел ***,
с ДК №*** е бил застрахован по риска „Гражданска отговорност“ в „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ***“АД,
съгласно полица №BG/22/***, валидна от 01.06.2017 г. до 01.06.2018 г.
Към ИМ е
приложена молба с вх.
№15361/19.11.2019 г., с която ищецът е предявил пред застрахователя претенция
за „справедливо“ обезщетение за претърпените
неимуществени вреди. Тъй като „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ***“АД не отправило предложение във вр. с така
предявената претенция, Н.В.Н. е сезирал Плевенски Окръжен съд с иск по чл.432,
ал.1 от КЗ срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ***“АД-гр. София с петитум:
ответникът да бъде осъден да заплати в полза на ищеца 26 000 лв. като
обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди – резултат от телесни
увреждания при ПТП, причинено виновно от водача на товарен автомобил марка ***,
модел ***, с ДК №***, със застраховка
„ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ” в „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ***“АД-гр. София, съгласно
полица №BG/22/***, ведно с лихва за забава в размер на законната такава по чл.86,
ал.1 от ЗЗД, считано от 21.02.2020 г. до окончателното изплащане на обезщетението.
В исковата
молба се съдържа искане по чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаване на ищеца от
заплащане на ДТ и разноски по делото.
В изпълнение
на указания, дадени с разпореждане №844 от 10.06.2020 г., с молба от 15.07.2020
г. е представена декларация за материално и гражданско състояние, в която
ищецът е посочил, че е на 19 години; че не е женен; че не притежава недвижимо
имущество и влогове; че притежава МПС – BMW; че работи
и получава месечен доход от заплата 929 лв.; че се грижи само за собствената си
издръжка и че не страда от заболяване, което да налага постоянни разходи.
Въз основа
на така посочените данни, съдържащи се в декларацията, Плевенски Окръжен съд на
основание чл.83, ал.2 от ГПК е освободил Н.В.Н. от заплащането на 721 лв. –
част от следващата се ДТ в размер на 1 040 лв. Останалите 319 лв. са
внесени с плат. нареждане от 28.08.2020 г., постъпило в съда на 02.09.2020 г.
Преписи от
исковата молба и приложенията към нея са връчени на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ***“АД
на 25.09.2020 г. и в указания срок-на 06.10.2020 г. е постъпил отговор, в който
ответникът не отрича изрично, че при него
е постъпила молба с вх. №15361/19.11.2019 г. и не твърди изрично
да е отправял конкретно предложение до ищеца за „справедливо“ обезщетение за
претърпените неимуществени вреди.
Ответникът
не отрича изрично съществуването на застрахователно правоотношение, съгласно полица №BG/22/***.
Ответникът
оспорва съществуването на елементи от фактическия състав на деликта, а именно:
Твърди, че има неяснота относно механизма на настъпване на ПТП, респ.
относно действията и/или бездействията на водачите-участници в ПТП, тъй като от
една страна в исковата молба не е описана в пълнота фактическата обстановка, а
от друга страна липсва информация за развитието на досъд.произв. №Д-106/2018 г.,
за да се съпоставят релевантните факти в гражданското и в наказателното
производство.
Твърди, че вина за ПТП има не М.Т.М., а Ю.К.Н., по отношение на която обаче
досъд.произв. №Д-106/2018 г. е прекратено, без да е доказана защитната й теза,
че товарен автомобил марка ***, модел ***,
с ДК №*** се е движел частично в нейното пътно платно.
Твърди, че няма данни ищецът да е бил с поставен предпазен колан по време
на ПТП и че евентуално нарушение на чл.137а от ЗДП допринася за настъпване на
вредите, респ. за намаляване отговорността на застрахователя.
Твърди, че има неяснота относно механизма на настъпване на телесните
увреждания на ищеца, респ. че няма причинно-следствена връзка между тях и
преживените болки и страдания.
Ответникът оспорва като завишен размера на
обезщетението за неимуществени вреди, като твърди, че причинените при ПТП телесни увреждания и съпътстващите ги болки и страдания
не са с такива вид, интензитет и продължителност, че да обосновават определяне
на обезщетение в размер на 26 000 лв.
В отговора
си „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ***“АД-гр. София моли да бъде привлечено като
трето лице-помагач „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ***“АД-гр. София –
застраховател по гражданската отговорност на водача на лек автомобил марка ***,
модел ***, с ДК №***– Ю.К.Н..
Препис от
отговора на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ***“АД е връчен на ищеца за допълнителна
искова молба на 05.11.2020 г. и в указания срок – на 06.11.2020 г. такава е
изпратена по пощата. В нея се прави ново доказателствено искане.
Препис от ДИМ е връчен на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ***“АД на
16.11.2020 г. за допълнителен отговор и в указания срок – на 19.11.2020 г. е
депозиран такъв. В него се поддържат вече направените становища по
допустимостта и основателността на иска и доказателствените искания.
С определение
от 25.11.2020 г. съдът е допуснал привличането на основание чл.367, ал.4,
предл.2 във вр. с чл.219 от ГПК на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ***“АД,
като трето лице-помагач на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ***“АД.
Преписи от
ИМ, отговора, ДИМ и допълнителния отговор са връчени на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ***“АД на 22.12.2020 г. и на 11.01.2021 г. по делото е
депозирано неговото писмено становище, в което се признава съществуването към
25.02.2018 г. на валидно застрахователно правоотношение по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ относно лек автомобил
марка ***, модел ***, с ДК №***. Твърди
се, че е неясен механизма на настъпване на ПТП, но се оспорва отговорността на Ю.К.Н.,
която не е имала практическата възможност да предотврати ПТП. Твърди се, че товарен
автомобил марка ***, модел ***, с ДК №*** е с
десен волан, поради което за да види водачът му насрещно движещите се, е
следвало да се „изнесе“ в лявата лента поне с 1.5 м, което „изнасяне“ се
възприема от насрещно движещите се като опит за изпреварване. Иначе казано –
твърди се, че действията на Ю.К.Н. са резултат от действията на М.Т.М..
Твърди се от
третото лице-помагач още, че след отварянето на въздушните възглавници Ю.К.Н. не
е имала техническа възможност да предотврати удара с автомобила, в който е
пътувал ищецът. Сочи се, че за Ю.К.Н. събитието е случайно по смисъла на чл.15
от НК, тъй като тя не е нарушила виновно правилата за движение, а е била
поставена в невъзможност да избегне настъпването на ПТП.
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ***“ АД твърди, че ищецът е бил без поставен при ПТП
предпазен колан, което е допринесло за уврежданията му.
Третото
лице-помагач оспорва размера на претендираното обезщетение като завишен –
несъответен на претърпяната от Н.В.Н. лека телесна повреда.
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ***“ АД е поискало спиране на производството по настоящото
дело на основание чл.229, ал.1, т.5 от ГПК – до приключване на досъд.произв.
№Д-106/2018 г. по описа на Плевенска Окръжна прокуратура. С определение,
постановено в о.с.з. на 07.06.2021 г., съдът е оставил без уважение това искане
по следните съображения:
В
постановления от 05.10.2018 г. и от 04.10.2018 г. по досъд.произв. №Д-106/2018 г. на Плевенска Окръжна прокуратура за привличането съответно на М.Т.М. и на Ю.К.Н. като обвиняеми е прието е, че М.Т.М., нарушавайки чл.5,
ал.1, т.1 от ЗДП, чл.42, ал.1, т.2 и чл.42, ал.2, т.2 от ЗДП и Ю.К.Н.,
нарушавайки чл.5, ал.1, т.1 от ЗДР, чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДП, при условията на
независимо извършителство, по непредпазливост са причинили смъртта на В. Н. Б.
и средна телесна повреда на Ц.М.В.. В постановленията не се споменава при
ПТП ищецът Н.В.Н. също да е претърпял телесни повреди.
В
постановлението от 07.02.2020 г., с което досъдебното производство е частично
прекратено по отношение на Ю.К.Н. се сочи, че на Н.В.Н. са причинени болки и
страдания с временно и неопасно за живота разстройство на здравето.
С определение №209 от 17.03.2020 г. по ч.н.д.
№157/2020 г. на Плевенски Окръжен съд е отменено постановлението
от 07.02.2020 г., с което досъдебното производство е частично прекратено по
отношение на Ю.К.Н.. С определение №140 от 10.07.2020
г. по в.ч.н.д. №207/2020 г. на Великотърновски Апелативен съд е потвърдено
определението на Плевенски Окръжен съд.
Не е даден
по настоящото дело категоричен отговор от Плевенска
Окръжна прокуратура на въпроса за вида и степента на
телесните увреждания на ищеца и дали за тяхното причиняване е повдигнато
обвинение на М.Т.М. и на Ю.К.Н..
При така
наличните данни искането на третото лице-помагач „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО ***“ АД е оставено без уважение.
Пред Плевенски
Окръжен съд ищецът Н.В.Н. е представил писмено становище от 20.09.2021 г., в
което сочи за доказано по делото, че вина за настъпване на процесното ПТП имат М.Т.М.
и Ю.К.Н.. Позовава се на решение №121 от 18.09.2014 г. по т.д. №2859/2013 г. на
ВКС, I т.о., според което при
съпричиняване по чл.53 от ЗЗД на увреждането от няколко деликвенти,
застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с един от
тях, отговаря спрямо увреденото лице за пълния размер на вредите, а не
съобразно приноса на увреждането на застрахования при него деликвент. Ищецът
поддържа иска си срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ***“АД както е първоначално
предявен. Възразява срещу адв. възнаграждение, платено от ответника, ако е над минимума.
Претендира направените разноски, в т.ч. иска присъждането на адв.
възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Представя списък по чл.80 от ГПК и
договор за правна помощ, сключен с адв. Т. И. П..
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ***“АД е представило на 23.09.2021 г. писмена защита с подробни
аргументи по съществото на спора. Счита за доказано безспорно, че цялата вина
за настъпване на ПТП е на Ю.К.Н., която движейки се със скорост, несъобразена с пътните условия:
заснежена пътна настилка, на къси светлини в тъмната част на денонощието и по-висока от скоростта, при която е
технически възможно спиране в зоната на видимост на къси светлини, е
задействала спирачната система, загубила е контрол върху управлението на
автомобила, навлязла е в насрещната пътна лента и със задната част на ***А е
ударила задната част на ***ТО.
Ответникът
намира, че не е доказано водачът на ***ТО да е извършвал маневра за
изпреварване на движещата се пред него товарна композиция, при която да е навлязъл
в насрещната пътна лента и там да е ударил ***А.
Според
ответника, изключителен принос за настъпване на процесните телесни увреждания
има самият ищец, който е пътувал без поставен предпазен колан. Сочи, че този
извод се потвърждава от естеството на травмите – от удари върху прилежащи
вътрешни повърхности на купето и от липсата на т.нар. „коланни“ травми.
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ***“АД моли да бъде отчетено, че липсват данни за всички посочени в
исковата молба телесни увреждания и за продължителен и все още незавършен оздравителен
процес.
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ***“АД претендира направените разноски.
Писмени
бележки са депозирани и от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ***“АД. Според
тях, по делото е доказано, че вина за настъпване на ПТП има изцяло водачът на ***ТО,
който не се е движел в полагащата му се пътна лента. За доказан се сочи и
съществения принос на ищеца за телесните му увреждания, изразяващ се в
непоставянето на предпазен колан.
Третото
лице-помагач моли да бъде съобразено, че в резултат на ПТП Н.В.Н. е получил
единствено натъртване на гръдния кош с необилно проникване на въздух в
плевралната кухина, от което увреждане се е възстановил за 2-3 седмици.
Съдът, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Видно от констативен
протокол за ПТП с пострадали лица от 02.03.2018 г. и план-схема към него, при движение на 25.02.2018 г., около 18.00 часа, по пътя Бяла-Ботевград, в
района на км. 104+874, управляваният от Ю.К.Н. лек автомобил марка ***, модел ***, с ДК №***/участник №1/ губи напречна
устойчивост, навлиза в лентата за насрещно движение и се удря със задната си
лява част в насрещно движещия се товарен автомобил марка ***, модел ***, с ДК №***, управляван от М.Т.М.
/участник №2/. От удара участник №1 се завърта и се удря челно в насрещно
движещия се лек автомобил марка ***, модел ***, с ДК №***, управляван от В. Н. Б.
/участник №3/.
В констативния протокол са посочени три пострадали при ПТП лица, сред които и ищецът Н.В.Н. – с
натъртвания по тялото.
Като свидетели в о.с.з. на 15.02.2021 г. са разпитани
водачите на ***А и ***ТО. Ю.К.Н. твърди, че преди ПТП валял сняг и
пътищата не били добре обработени, не било тъмно, смрачило се след ПТП докато
чакали полицията. Твърди, че минавайки моста на град Долни Дъбник, на един
десен завой видяла колона от автомобили, които се движели срещу нея. В колоната
имало тир и една кола зад него тръгнала да го изпреварва. Свидетелката не може
да каже дали тази кола е била с пуснат ляв мигач. Уточнява, че и двата предни фара
на тази кола били насочени срещу нея, което тя възприела като предприета
маневра за изпреварване, а не като просто „надничане“
да се види има ли насрещно движеща се кола. Твърди, че преценила, че колата
няма да има достатъчно място, за да приключи изпреварването и намалила, като
натиснала плавно спирачката, защото пътят не бил „обработен“. Колата й „леко
поднесла“, но останала в платното си на движение. Разминала се с тира и
тогава изпреварващата го кола тръгнала да се прибира зад него. При
разминаването си с нея свидетелката усетила удар отляво в задната част на своята
кола, при който се отворили предните въздушни възглавници и страничната лява. Свидетелката
твърди, че колата й се завъртяла и след това усетила още един удар, който бил
челен. Според Ю.К.Н., удара между ***А
и ***ТО е станал в нейната лента за движение.
М.Т.М. твърди, че на 25.02.2018 г., на смрачаване, пътувал към град Плевен, когато след острия
завой на град Долни Дъбник, на 40-50 метра напред видял как се разминават
камион и автомобил ***. Последният не
бил устойчив на пътя, който бил заледен и неопесъчен. ***А се пързалял
наляво-надясно, след което го ударил в задната страна. Уточнява, че е възможно
при разминаването между камиона и ***А, да се е завихрила въздушна струя, която
да е породила криволиченето на автомобила.
М.Т.М. твърди, че се е
движел в колона – кола до кола. При завоя преди удара имало видимост, поради
което нямало нужда да „наднича“ иззад тира и да се изнася към осевата линия.
Твърди, че не е имал намерение да изпреварва и в тази връзка да наднича иззад
тира и да се изнася наляво към осевата линия.
М.Т.М. твърди, че в неговото платно е станал удара с ***А. Последният тръгнал с предницата
към него и като се изравнили, задницата му се завъртяла и го ударила.
За изясняване механизма на процесното ПТП е
назначена комплексна съдебна експертиза, заключението по чиято автотехническа
част е изготвено от ВЛ инж. В. И. на база събраните по настоящото дело гласни
доказателства и материалите по досъд.произв. №Д-106/2018 г. по описа на Плевенска Окръжна прокуратура.
ВЛ е стигнало до извода, че преди първия сблъсък ***А се е движел със скорост 87.59 км/час, а ***ТО –
със скорост 45.32 км/час. Когато двата автомобила се намират на разстояние един
от друг 103.80 м, ***ТО променя направлението си към насрещната пътна лента,
като навлиза в нея най-малко на напречно разстояние от 1.5 м. Присъствието на ***ТО
е възприето от водача на ***А и той предприема спиране с отклонение надясно. Няма
данни за отложени следи по пътната настилка от гумите на ***А. Двата автомобила
продължават да се движат и поради различната си скорост, изминават различно
разстояние до мястото на удара: ***ТО изминава 35.43 м, а ***А – 68.37 м.
Ударът между тях настъпва в лентата за движение на ***А.
В резултат
на ударния импулс, който е с направление отляво спрямо масовия център на ***А,
последният се завърта в посока обратна на часовниковата и се отклонява към
насрещната пътна лента. Изминава около 33.60 м. и се удря със скорост 74.59
км/час с предната си лява част в предната лява част на ***А, който в този
момент се движи със скорост 29.19 км/час. Преди удара ***А се е движел със
скорост 39.64 км/час, т.е. е предприел спиране чрез намаляване на скоростта.
Заключението на ВЛ е, че при движение на ***ТО в полагащата му се пътна лента, ПТП с насрещно
движещия се *** не би настъпило. От друга страна – ПТП е било предотвратимо, ако
***А се е движел със скорост, при която може да спре в зоната на видимост при
движение на къси светлини /която е около 50 м/ и която е съобразена със
състоянието на пътната настилка. Казано иначе – движейки се с разрешена, но
несъобразена скорост, ***А не е могъл да спре безопасно преди мястото на удара,
а ***ТО не е могло да се прибере напълно в своята пътна лента.
Според ВЛ, Ю.К.Н. е
започнала да спира чрез плавно намаляване на скоростта, но не е спряла рязко.
Безопасността на подобно рязко спиране при заснежена пътна настилка зависи от
квалификацията на водача и от състоянието на гумите, конкретни данни за които
обстоятелства липсват по делото.
Заключението
на ВЛ инж. В. И. не е оспорено от страните и е прието от съда, който счита, че
следва да го кредитира като обективно и компетентно. То категорично сочи, че и
водачът на ***ТО, и водачът на ***А са нарушили правилата за движение, което е
довело до удара помежду им. След този удар ***А е продължил да
се движи с висока скорост, при това извън контрола на Ю.К.Н., защото в резултат
на този удар са се отворили въздушните възглавници на ***А и са възпрепятствали
видимостта и движенията на водачката му. Така се е стигнало неизбежно до удара
между ***А и ***А, при който са причинени травми на ищеца.
Според
съда, процесните увреждания са
съпричинени от М.Т.М. и от Ю.К.Н. в хипотезата на чл.53 от ЗЗД. И двамата са
нарушили общата забрана, визирана в чл.5, ал.1, т.1 от ЗДП, а именно – с
поведението си като участници в движението да не създават опасности и пречки за
движението, да не поставят в опасност живота и здравето на хората и да не
причиняват имуществени вреди. М.Т.М. е нарушил и
чл.25, ал.1 от ЗДП и чл.42, ал.2, т.2 от ЗДП, като е предприел маневра изпреварване
без да се съобрази с ***жението, посоката и скоростта на останалите участници в
движението и навлизайки в пътната лента, предназначена за насрещното движение, е
създал опасност и пречки за превозните средства, движещи се по нея. Ю.К.Н. не е
изпълнила задължението си по чл.20, ал.2 от ЗДП като водач на ППС да избере
скорост на движение, съобразена с атмосферните условия, със състоянието на пътя
и с конкретните условия на видимост, която скорост да й позволи да спре пред
всяко видимо препятствие. Това е способствало
за настъпване на удара с ***ТО, при който Ю.К.Н. губи изисквания от чл.20, ал.1
от ЗДП непрекъснат контрол върху управлявания от нея *** и води до удара с ***А.
Според съдебната практика, обективирана
в Решение № 121 от 18.09.2014 г. на ВКС
по т. д. № 2859/2013 г., I т. о., ТК, „при съпричиняване по чл. 53 от ЗЗД на
увреждането от няколко делинквенти, застрахователят по застраховка
"Гражданска отговорност", сключена с един от тях, отговаря спрямо
увреденото лице за пълния размер на вредите до размера на застрахователната
сума, а не съобразно приноса за увреждането на застрахования при него
делинквент“. Този извод се налага,
предвид функционалната обусловеност на прякото право на пострадалия по чл.432,
ал.1 от КЗ от деликтното му право по чл.45 от ЗЗД и поради социалната функция и
предназначение на това пряко право.
Съобразявайки цитираната практика, Плевенски
Окръжен съд намира, че ищецът надлежно е упражнил
правото си да избере за ответник застрахователя на един от двамата делинквенти,
а именно – „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ***“АД.
Безспорно е между страните, че товарен автомобил марка ***, модел ***, с ДК №*** е бил застрахован по риска
„Гражданска отговорност“ в „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ***“АД, съгласно
полица №BG/22/***.
Свидетелката Ю.К.Н. твърди, че след удара е отишла до ***А. В него имало трима души – водачът, момче до
него на предната седалка и жена на задната седалка. Момчето и жената били
контактни и излезли от автомобила. М.Т.М.
не свидетелства за състоянието на пострадалите.
Видно от епикриза от 01.03.2018 г. по ИЗ №7652, Н.В.Н. е постъпил на 25.02.2018 г. в отделението по гръдна хирургия на
Клиниката по хирургия при УМБАЛ „Д-р Георги Странски“АД-гр. Плевен с оплаквания,
че е губил съзнание, че има болки и
бодежи в гърдите, придружени със задух. Направено е образно изследване КАТ със
заключение, че липсват данни за черепно-мозъчна травма. Установен е парциален
пневмоторакс двустранно. Направена е рьо графия на ляво ходило, но е установена
само стара травма. Направена е лицева графия на лява подбедрица, но не са
установени травматични костни увреди. При консултация с хирург данните от
анамнезата за политравма /травми по цялото тяло/ не са потвърдени или поне не
са конкретизирани. Пациентът е изписан на 01.03.2018 г. – здрав, с разгънат бял
дроб, с окончателна диагноза: политравма, гръдна травма.
Като свидетел е разпитана лелята на ищеца – Г.Н.В.,
която твърди, че веднага след ПТП отишла в Бърза
помощ в Плевен, където докарали близките й. Племенникът й претърпял при ПТП
комоцио, но данни за това нямало в епикризата. Тук е мястото да се каже, че
така дадените показания кореспондират с данните от епикризата за съмнения за
черепно-мозъчна травма, които не са се потвърдили.
Свидетелката твърди, че Н. имал охлузни и разкъсни рани в областта на главата, както и травма на левия
крак. Самият ищец твърди, че е имал разкъсно-контузни рани и охлузвания на
крайниците, а не в областта на главата. Показанията на свидетелката за травма
на левия крак кореспондират с данните от епикризата за съмнения за костни
травми на лявото ходило и лявата подбедрица, които не са се потвърдили.
Г.Н.В., твърди, че след
изписването му от болницата Н. изпитвал затруднения с дишането – задух, който
продължил около 2-3 седмици. Изпитвал и дискомфорт от охлузните рани, трудно се
миел. През първите 2 седмици се оплаквал и от главоболие в предната част на
главата. Г.Н.В. свидетелства и за психическата
травма, преживяна от ищеца от загубата на баща му, който починал от травмите си
10 дни след ПТП, но тези болки и страдания не са предмет на обезвреда по
настоящото дело.
За изясняване причинно-следствената връзка
между процесното ПТП и телесните увреждания на ищеца е назначена комплексна
съдебна експертиза, заключението по чиято медицинска част е изготвено от д-р С.
К. на база събраните по настоящото дело писмени и гласни доказателства и
материалите по досъд.произв. №Д-106/2018 г. по описа на Плевенска Окръжна прокуратура.
ВЛ е стигнало до извода, че ищецът е получил гръдна травма – натъртване /контузия/ на гръдния кош с
необилно проникване на въздух в плевралната кухина /двустранен парциален
пневмоторакс/, клинично проявена с болки в гръдния кош и задух. Тази гръдна
травма е довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Оздравителният процес е протекъл за 2-3 седмици, без усложнения.
ВЛ е
посочило в заключението си, че в епикризата има само анамнестични данни
/съобщения от пострадалия/ за травми по тялото, т.е. липсват документално
отразени клинични и морфологични данни за политравма. За увреждания по главата
и на левия крак съобщава свидетелката Г.Н.В., но според съда, първо – няма
пълно съвпадение на свидетелските показания с твърденията на самия ищец и второ
– съществуването на политравма не се установява/доказва чрез гласни
доказателства, а чрез съответни медицински прегледи, изследвания и пр. Без
такива няма как да се прецени надлежно за какъв тип разстройство на здравето
става дума.
Според ВЛ, процесната
гръдна травма е резултат от удара на тялото с вътрешни повърхности на купето,
т.е. е типична за пътник на предна седалка при челен удар с насрещно движещ се
автомобил.
Д-р С. К. не е дал категоричен отговор на
въпроса дали ищецът е бил при ПТП с поставен предпазен колан. Според него, липсата на документирани травматични увреждания по тялото
/политравма/ предполага ищецът да е бил фиксиран в мястото за седене, като тази
възможност не е изключена от липсата на увреждане/следа от колана /т.нар.
„коланна“ гравма/.
Според ВЛ, ако се даде
вяра на свидетелските показания на Г.Н.В.,
която съобщава за охлузни и разкъсни рани по главата и травма на левия крак, може
да се обсъжда и възможността ищецът да е бил без колан и да е получил тези рани
при инерционното преместване на тялото в автомобила.
Плевенски Окръжен съд намира, че не е безспорно доказано от ответника, че ищецът е нарушил на чл.137а от
ЗДП. Дори и да беше доказано, че ищецът е бил без поставен предпазен колан при
ПТП, не е доказано това му бездействие да е съпричинило гръдната му травма,
наред с неправомерното поведение на виновните водачи на ***А и ***ТО.
Според
съдебната практика, не всяко поведение на пострадалия,
действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от
закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена
причина за произлезлите вреди. Релевантен за съпричиняване на вредата от страна
на увредения е само онзи конкретно установен принос на последния, без който не
би се стигнало, наред с проявеното от виновния за непозволеното увреждане
неправомерно поведение./в т.см. виж Решение
№ 169 от 28.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 762/2010 г., II т. о., ТК/.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че възражението на ответника за съпричиняване на вредите от страна на самия
ищец, поддържано и от третото лице-помагач, се явява неоснователно и
недоказано.
В заключение – Плевенски Окръжен съд намира за
доказани твърденията, че при процесното ПТП ищецът е
претърпял гръдна травма – натъртване /контузия/ на гръдния кош с необилно
проникване на въздух в плевралната кухина /двустранен парциален пневмоторакс/,
клинично проявена с болки в гръдния кош и задух. Тази гръдна травма е довела до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Оздравителният процес е
протекъл за 2-3 седмици, без усложнения. Не е доказана по-голяма от посочената
продължителност на оздравителния процес.
Не е доказано при ПТП ищецът да е претърпял и конкретни разкъсно-контузни рани и дълбоки
охлузвания на крайниците, за да се приеме, че наред с гръдната травма, става
дума за политравма.
Не е доказано ищецът да е
преживял други психологически травми, освен моментния стрес при удара.
Последващите ПТП негативни емоционални преживявания са свързани със страха за
здравето на бащата на ищеца, с реалната загуба на същия 10 дни след ПТП, но не са
пряк резултат от неправомерното поведение на виновните водачи на ***А и ***ТО.
С оглед събраните писмени и гласни доказателства,
съдът намира, че справедливо обезщетение за претърпените от Н.В.Н. моментен
психически стрес и гръдна травма се явява сумата от 6 000 лв. За тази сума
се явява основателен и доказан предявения иск, а за разликата от 6 000 лв. до 26 000 лв. следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Обезщетението за неимуществени вреди в
размер на 6 000 лв. се дължи, ведно с лихва за забава, считано от 21.02.2020
г., съгласно чл.497, ал.1, т.2 от КЗ.
При този
изход на спора по същество Н.В.Н. следва да
заплати в полза на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ***“АД сумата от 972.53 лв., явяваща се разноски по
компенсация. Следва да се отбележи, че ищецът не е внесъл в срок, а и към
настоящия момент, своята част от определения в о.с.з. на 20.09.2021 г.
допълнителен депозит за възнаграждение на ВЛ инж. В. И., а именно – сумата от 150 лв., поради което остава задължен
за тази сума по смисъла на чл.77 от ГПК. Налага се издаването на съответно
определение за принудителното им събиране. Следва да се каже също, че при
определяне на разноските съдът не е отчел като направени такива тези за
депозити за свидетели в размер на общо 40
лв., тъй като свидетелите са заявили, че не желаят да им бъдат изплатени.
Депозитите подлежат на връщане на страните като неусвоени след подаване на
съответна молба до съда. На трето място – при определяне на разноските съдът е
счел за неоснователно възражението на ищеца по чл.78, ал.5 от ГПК, тъй като
минималното адв. възнаграждение за защита по дело с материален интерес
26 000 лв. е 1 310 лв., а
ответникът е платил 1 000 лв.
По делото е
представено дадено от Н.В.Н. на адв. Т.П. пълномощно, както и сключен помежду им договор за предоставяне
на безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищеца като материално затруднено
лице, в който случай и на основание чл.38, ал.2 от ЗА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ***“АД
следва да бъде осъдено да заплати в полза на адв. Т.П. сумата от 630 лв. като адв. възнаграждение, съобразно
уважената част на иска.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.432, ал.1 от КЗ „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ***“АД-гр. София, с ЕИК:*** да заплати в полза на Н.В.Н. ***, с ЕГН: ********** сумата от 6 000 лв.
като обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди – моментен психически стрес и гръдна травма вследствие
на ПТП, причинено на 25.02.2018 г. виновно от водача на товарен автомобил марка
***, модел ***,
с ДК №*** – М.Т.М., с ЕГН: ********** със застраховка „ГРАЖДАНСКА
ОТГОВОРНОСТ НА АВТОМОБИЛИСТИТЕ” в „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ***“АД-гр. София,
съгласно полица №BG/22/***, ведно с лихва за забава в
размер на законната такава по чл.86, ал.1 от ЗЗД, считано от 21.02.2020 г. до
окончателното изплащане на
обезщетението, а иска за разликата до претендираните 26 000 лв. ОТХВЪРЛЯ
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78 от ГПК Н.В.Н. ***, с ЕГН: ********** да заплати в полза на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ***“АД-гр. София, с ЕИК:*** сумата от 972.53 лв., явяваща се разноски по
компенсация.
ОСЪЖДА на основание чл.77 от ГПК Н.В.Н. ***, с ЕГН: ********** да заплати в
полза на ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД сумата от 150 лв., явяваща се съответната
част от определения в о.с.з. на 20.09.2021 г. допълнителен депозит за
възнаграждение на ВЛ инж. В. И..
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ***“АД-гр. София, с ЕИК:*** да заплати в полза на адвокат Т.
И. П. от Софийска адвокатска колегия, с ЕГН:********** сумата от 630 лв.
като адв. възнаграждение, съобразно уважената част на иска.
РЕШЕНИЕТО е
постановено по дело с участието на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ***“ АД-гр.
София, с ЕИК: *** като трето лице-помагач на ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ***“АД-гр. София, с ЕИК:***.
РЕШЕНИЕТО в частта си
по чл.77 от ГПК има характер на определение и подлежи на обжалване с частна
жалба, а в останалата си част подлежи на въззивно обжалване пред ВТАС в
2-седмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: