Решение по дело №1531/2019 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 760
Дата: 5 ноември 2019 г. (в сила от 10 февруари 2020 г.)
Съдия: Светлана Нейкова Нейчева
Дело: 20194520201531
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  N

град Русе, 05. 11. 2019 годна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен състав,

            в  публично заседание на 19.09.2019год., втори наказателен състав, с:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА НЕЙЧЕВА

            при секретаря ВИОЛЕТА ЦВЕТКОВА,

            разгледа докладваното от съдията АНД N 1531,

            по описа за 2019год. на Русенски районен съд

            и за да се произнесе съобрази:

 

            Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Постъпила е жалба от „ПЪТИНЖЕНЕРИНГ" АД, ЕИК:*********, представлявано от К. П., ЕГН **********, против НП N18-001397/ 20.06.2019г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда"  - Русе, с което за нарушение на т. 1.25.2 от Приложение №1 към чл. 2, ал. 2 във връзка с чл. 16, т. 1, буква „б" от Наредба № 2/ 22.03.2004г. за минималните изисквания за ЗБУТ при извършване на строителни и монтажни работи, на основание чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда, в качеството му на работодател му е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1500 лв. Процесуалният защитник моли за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.

            РРП не взема становище по жалбата.

            Представителят на Наказващия орган поддържа наказателното постановление.

            След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна:

            На 03.06.2019год по работни места и на 04.06.2019год. по документи  контролни органи към Дирекция Инспекция по труда, между които св.Д., извършили проверка по повод станала трудова злополука с работника Г. Й. Г., на длъжност „работник строителство" в посоченото дружество. Установили, че „ПЪТИНЖЕНЕРИНГ АД извършвало пътно-строителни дейности в гр.Русе, ул. „Яна Войвода”, изразяващи се в премахване  на стара настилка и товаренето й чрез багер в самосвал, при което работникът Г. Й. Г. се намирал в обсега на действие на багера и бил ударен от него в гърба. В резултат залитнал и ударил челюстта си в товарната част на намиращия се в близост самосвал. Констатацията от проверката материализирали в протокол за извършена проверка, подписан от пълномощник на дружеството. Впоследствие бил съставен акт за нарушение на т. 1.25.2 от Приложение №1 към чл. 2, ал. 2 във връзка с чл. 16, т. 1, буква „б" от Наредба № 2/ 22.03.2004г. за минималните изисквания за ЗБУТ при извършване на строителни и монтажни работи. Актът бил подписан от пълномощника на дружеството без възражение. Впоследствие било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което за посоченото нарушение, на основание чл.413 ал.2 КТ, наложили на търговеца горепосочено наказание.  

            Съдът, като съобрази приложените към преписката писмени доказателства и установеното с разпита на св.Д., констатира:

            Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Факта на извършеното нарушение се доказва с разпита на актосъставителя, според който проверката е направена след постъпил сигнал за трудов инцидент с Г. Г., работещ на обект, на който се извършвали пътно-строителни дейности  - премахване  на стара настилка и товаренето й чрез багер в самосвал. Съобразявайки снетите писмени обяснения /приложени по преписката/ от А. Б. и Д.Н., водачи на самосвала и багера, а впоследствие и представените писмени документи в Инспекцията по труда, св.Д. изяснил механизма на възникналата трудова злополука и отговорността на субекта за нея: „ПЪТИНЖЕНЕРИНГ АД

Материалният закон е приложен правилно – деянието е квалифицирано по  чл. 16, т.1, б. "б" от Наредба № 2/22.03.2004 г., според която „строителят осигурява комплексни ЗБУТ на всички работещи, вкл. на подизпълнителите и на лицата, самостоятелно упражняващи трудова дейност, при извършване на СМР на изпълняваните от него строежи, в съответствие с минималните изисквания на тази наредба, както и предприема съответни предпазни мерки за защита на работещите от рискове, произтичащи от недостатъчна якост или временна нестабилност на строителната конструкция. В §1, т.9 от ЗЗБУТ е дефиниран критерият за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд – това са най-малките допустими изисквания за опазване на здравето на работещите и осигуряването на тяхната безопасност при работа.

В разглеждания случай, предвид специфичния характер на дейностите по строителство, с Наредба № 2/2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи са въведени специални изисквания, на задължените лица е вменено съгласно т. 1.25.2 от Приложение №1 към чл. 2, ал. 2 от Наредба № 2/ 22.03.2004г. задължение за всеки строител, какъвто се явява и жалбоподателят, при осъществяване на дейността по извършване на земни работи да не допуска преминаването и престоя на хора, както и изпълнението на други видове СМР в обсега на действие на строителна машина (багер, булдозер, скрепер, валяк и др.), изпълняваща земни работи. След като при строителните работи се е стигнало удряне на работника с кофата на багера, в резултат на което е засегнато здравето му, то несъмненият извод е, че не са били изпълнени комплексните здравословни и безопасни условия на труд.

Относно субекта на нарушението, нормата по която е квалифицирано нарушението, чл. 16 от Наредба № 2, е ясна и категорична. Задължен да осигури комплексни ЗБУТ и да предприемане на съответни предпазни мерки за защита на работещите от рискове, произтичащи от недостатъчна якост или временна нестабилност на строителната конструкция е строителят.

В §1 от ДР на Наредба № 2 са дадени легални определения на използваните в нормативния акт понятия, според които т.2. "Строител" е лицето, определено в ЗУТ, което самостоятелно наема работещи по трудово правоотношение, какъвто безспорно е ПЪТИНЖЕНЕРИНГ АД. При определяне на правилния субект на нарушението не е налице противоречие и със санкционната норма на чл. 413 от КТ, тъй като тук, предвид правилото Lex specialis derogat generali, понятието работодател е това, което е зададено в §1, т.10 от ДР на Наредба № 2, а именно "Работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, което самостоятелно наема работещи по трудово правоотношение, както и всеки, който възлага работа и носи цялата отговорност за организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и др.).Тоест, работодател тук не е само лицето по §1, т.1 от ДР на КТ, а това според §1 от приложимата Наредба № 2,каквото несъмнено се явява санкционираното дружество в качеството си на изпълнител

От тук, приложение за вменената отговорност на санкционираното дружество и аргумент в полза на правилността на обжалваното НП са разпоредбите на Директива на съвета от 12 юни 1989 г. за въвеждане на мерки за насърчаване на безопасността и здравето на работниците на работното място (89/391/ЕИО), в чл. 5 на която изрично е зададено като цел за постигане възлагането на отговорност на работодателя за осигуряване на безопасни и здравословни условия на работниците.

Предвид гореизложеното не може да бъде споделено възражението на жалбоподателя, че неправилно е определен субектът на нарушението, тъй като работодателят възлага на конкретни свои служители контрол върху изпълнението на ЗБУТ и подзаконовите нормативни актове. Разпоредбата начл. 16, т. 1, буква „б" от Наредба № 2/ 22.03.2004г. е императивна и дава възможност на наказващите органи да наложат административно наказание именно на строителя. Виновното неизпълнение на задължения на определени служители, на които е възложен контрол върху ЗБУТ, вменени с длъжностната характеристика е единствено основание за работодателя да ангажира дисциплинарната им отговорност, но не и да им прехвърли отговорността по осигуряване на ЗБУТ.

С оглед на гореизложеното и при липсата на констатирани процесуални нарушения при издаване на обжалваното НП, съдът намира,че същото е законосъобразно и следва да се потвърди. Отговорността тук е обективна, следва от самия факт на засягане на живота и здравето на работещите на обекта по време на изпълнение на СМР .

            Поради изложеното НП се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

            Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА  НП N18-001397/ 20.06.2019г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда"  - Русе, с което за нарушение на т. 1.25.2 от Приложение №1 към чл. 2, ал. 2 във връзка с чл. 16, т. 1, буква „б" от Наредба № 2/ 22.03.2004г. за минималните изисквания за ЗБУТ при извършване на строителни и монтажни работи, на основание чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда, на „ПЪТИНЖЕНЕРИНГ" АД, ЕИК:*********, е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1500лв.

 

            Решението подлежи на касационно облжалване в 14дневен срок от съобщаването му пред Русенски административен съд.

 

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:..................................