Р Е Ш Е Н И Е
№…….............../........12.2022 г.
гр.
Варна
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание, проведено на 02.12.2022 година, в
състав:
СЪДИЯ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
при
участието на секретаря Христина Атанасова,
като разгледа докладваното от съдията,
т.д. № 45/2020 г., по
описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Д.Г.М.,
ЕГН ********** с адрес *** срещу Н.Ш.Й. с ЕГН ********** с адрес ***, иск с правно основание
чл.422 от ГПК, вр. чл.415, ал.1, т. 1 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД за признаване
за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи сумата от 150
000 лева, представляваща непогасена вноска с падеж 31.08.2014г. по Договор за
покупко-продажба на дружествени дялове от ****на нот. Д.Б.с рег. №012 към НК, за която е
издадена Заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 6746/02.09.2019 г. по ч.гр.д. №13978/2019г. на ВРС.
В исковата молба се
поддържа, че между страните е сключен договор за покупко-продажба от
01.08.2013г., с който ищецът е прехвърлил на ответницата притежаваните от него
50% дружествени дялове от капитала на „Стройснаб“ ООД, срещу продажна цена от
600000 лева. Договорът е сключен в изпълнение на взето решение общо събрание на
съдружниците в „Стройснаб“ ООД за
прекратяване на съвместната им дейност и прехвърляне на дяловете на ищеца на Н.Ш.
– съпруга на другия съдружник Д.Й.. Сочи се, че по договора е извършено
плащане в размер на 300 000 лв. със средства от договор за револвиращ
банков кредит между „Стройснаб“ ООД и „Българска банка за развитие“ АД.
Съгласно процесния договор останалата част от продажната цена е разсрочена на
две равни вноски с падежи както следва: до 31.08.2014г. сумата от 150000 лева
на основание чл.2 б.“Б“ и до 31.08.2015г. сумата от 150000 лева на основание
чл.2, б. „В“ от договора. Поради
изпадането в забава на длъжника ищецът се е снабдил със Заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК за
сумата от 150000 лева с падеж 31.08.2014г. на основание чл.2 б.“Б“ от договора, срещу която ответницата е подала възражение по чл.415 от ГПК, откъдето
произтича правният интерес от съдебно установяване на вземането.
В срока по чл. 367 от ГПК е постъпил
отговор от ответницата, в който се изразява становище за неоснователност на
иска. Твърди се, че вземането не съществува
поради автоматично прекратяване на договора съгласно чл.5 от същия в резултат
неплащане на цената, в евентуалност се твърди погасяване на задължението чрез
извършено прихващане с трето за спора лице, а в евентуалност поради изтекла
погасителна давност с начална дата вписването на договора за покупко-продажба
на дружествени дялове в ТРег. – 08.08.2013г., до подаване на заявлението за
образуване на заповедно производство на 30.08.2019г. Материалноправното възражение за прихващане е основано на
твърдения, че ищецът, в качеството си на ЕТ„ДАГС-Д.М.“, е имал натрупани
задължения към „Стройснаб“ООД за доставени, но незаплатени стоки, като за
периода 2011г. – 2013г. стоковият кредит бил в размер на 229307.95 лева. Същият
бил закрит без знанието на другия съдружник в „Стройснаб“ООД - Д. Й.и без
реално да са осъществявани плащания от ищеца. С тази сума след смъртта на Д.Й.,
неговият син А.Д.Й.и ищецът прихванали задълженията за втора и трета вноска по
процесния договор.
В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК е
постъпила допълнителна искова молба, в която се оспорва договорът да е бил
прекратен поради неплащане на продажната цена, доколкото към момента на
сключването му първата вноска от 300 000 лв. е била осигурена с банковия
кредит. По отношение на оставащите две вноски се поддържа, че не са погасени с
прихващане, тъй като визираните от ответницата договорки са такива, постигнати
с трети за облигационното правоотношение лица и са неотносими към спора, като
се оспорва съществуването на твърдените парични задължения на ЕТ „Дагс – Д.М.“
към „Стройснаб“ ООД, а в евентуалност се прави възражение за погасяването им по
давност. Излага се, че твърдението за натрупан стоков кредит на ЕТ се
опровергава от представеното от самия ответник извлечение от сметка-411
Клиенти. Възражението за погасителна давност се оспорва като неоснователно с
твърдения, че същата е започнала да тече от падежа на вземането – 31.08.2014
г., а не от датата на сключване на договора - 01.08.2013 г. или от датата на
вписването му в ТР – 08.08.2013 г.
В депозирания съгласно чл. 373, ал. 2 от ГПК
допълнителен отговор се поддържат вече изложените възражения и фактически
твърдения. В допълнение се сочи, че вследствие на претърпян на 10.10.2014 г.
мозъчен инфаркт, здравословното състояние на ищеца е значително влошено, като
степента на увреждането му е 100 % и същият има нужда от чужда помощ. Поради
тази причина ответницата поставя под съмнение способността на ищеца да пише и
да асимилира завеждането и воденето на настоящия процес.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно
и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството има
за предмет иск с правна квалификация чл.422 от ГПК, вр. чл.415, ал.1, т. 1 от ГПК,
вр. чл. 79 от ЗЗД, вр. чл.129 от ТЗ. Същият е предявен
по реда на чл.415, ал.1 от ГПК от заявителя срещу длъжника по ч.гр.д. №13978.2019г. на ВРС в преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото от него
възражение. Ищецът не е поставен под запрещение и на съда не са станали
достояние факти, които да поставят под съмнение неговата дееспособност, като
абсолютна процесуална за надлежното упражняване на правото на иска. Напротив,
образуваното в тази връзка ДП 84/2021 на РУ-Аксаково е прекратено с представеното
по делото Постановление на ВРП от 07.12.2021г., а по останалите свързани с
настоящото производства въпросът за способността на ищеца да разбира свойството
и значението на постъпките си, е разрешаван утвърдително (т.д. 45/2020г. на ВОС
и т.д. 1939/2019г. на ВОС). Подобни данни не са констатирани и по останалите
водени от ищеца производства във връзка с процесния договор – т.д. 1023/20г. на
ВОС и 83/2021г. на ВОС. Пълната пожизнена неработоспособност на ищеца, приета за
безспорна с протоколно определение от 21.10.2022г., е определена от ТЕЛК поради
физическо, а не психическо заболяване, видно от поставената диагноза. По
изложените съображения съдът намира, че предявеният иск се явява процесуално
допустим и следва да бъде разгледан по същество.
За успешното му провеждане в тежест на
ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валиден договор за покупко - продажба на дружествени
дялове, размера на вземането си и настъпването на неговата изискуемост, а ответникът следва
да докаже твърденията си за прекратяване на
договора автоматично поради неплащане, за погасяване на задължението поради
извършено прихващане с насрещно, изискуемо и ликвидно задължение на ищеца към
ответника, както и за изтичане на твърдяния давностен срок.
Съгласно чл.129 от ТЗ (в приложимата
към момента на сключване на договора редакция от ДВ, бр. 48 от 1991г.,
в сила от 1.07.1991г.) прехвърлянето на дружествения дял от един съдружник на друг се
извършва свободно, а на трети лица - при спазване на изискванията за приемане
на нов съдружник.
Прехвърлянето на дружествения дял се извършва с
нотариално заверени подписи на договора и се вписва в търговския регистър.
По делото не е спорно и се установява от представените писмени
доказателства възникването на облигационно правоотношение по договор от
01.08.2013г. с нотариална заверка на подписите рег. №
2299 на нотариус Д.Б., рег. № 012 в НК, за
покупко-продажба на 50% дружествени дялове от капитала на „Стройснаб“ ООД,
сключен между съдружника Д.М. като продавач и Н.Ш.Й. като купувач. Видно от протокол от ОС на дружеството от 01.08.2013г. Н.Ш.Й. е била приета
като съдружник в „Стройснаб“ ООД, във връзка с което Д.М. продава на Н.Ш.Й. 50
дяла от дяловото си участие. Следователно налице е прехвърляне на дружествени
дялове между съдружници. Изискуемата от закона форма за действителност е
спазена. Договорът е вписан в Търговския регистър на 08.08.2013г. По този начин
са спазени всички законови изисквания за валидност и оповестяване.
В чл.2 и 3 от договора е уговорена цена в размер на 600 000 лева,
платима както следва: 300 000 лв. по специална сметка на името на
„Стройснаб“ ООД в срок до 25.08.2013г., 150 000 лв. по сметка на продавача
в срок до 31.08.2014г. и 150 000 лв. по сметка на продавача в срок до
31.08.2015г.
Прието е за безспорно между страните, че е извършено плащане на първата
част от договорената сума в размер на 300 000 лв. Не е спорно също, че за
изпълнение на задължението по плащане на първата вноска от 300 000 лева
“Българска банка за развитие“ АД е предоставила кредит в този размер на
„Стройснаб“ ООД, а Н.Й., Д. Й.и ЕТ „Импулс – Н.Й.“ са гарантирали с
поръчителство кредита.
Възраженията си за недължимост на процесната втора вноска в размер на
150 000 лв. ответникът основава на клаузата на чл.5 от договора, която
предвижда, че ако продажната цена на дяловете не бъде заплатена съгласно чл.2
от договора при описаните условия, договорът се счита прекратен и не поражда
каквито и да е права и задължения за страните по него.
В цитираната договорна клауза е предвидено прекратяване на договорната
връзка при неизпълнение на задължението за плащане на уговорената цена, което
налага изясняване на понятието за прекратяване на договор и различието му с
хипотезата на разваляне при неизпълнение. Законът употребява и двата термина - разваляне
и прекратяване на договори - чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, но влага в тях
различно съдържание. Развалянето и последиците му са изрично уредени в чл. 87 и сл. ЗЗД, като развалянето
има винаги обратно действие, освен при договорите за продължително или
периодично изпълнение - чл. 88, ал. 1 ЗЗД. Прекратяването на договорите не е
уредено както развалянето, но разпоредбите, относими към прекратяването - чл.
20а, ал. 2 и чл. 25 ЗЗД, чл. 306, ал. 5 и чл. 307, ал. 1 ТЗ,
дават основаниe да се приеме, че законодателят свързва прекратяването с
преустановяване на договорната връзка за в бъдеще, а не с обратно действие. /в този смисъл решение № 1694 от
11.11.2002 г. на ВКС по гр. д. № 1265/2002 г., V г. о./
В случая с клаузата
на чл.5 от договора страните са приели, че при неизпълнение настъпват
договорени от тях последици – автоматично прекратяване на договорната връзка.
Няма основание да се приеме, че така договореното прекратяване на договора има
обратно действие, каквото е присъщо на развалянето на договора по чл. 87, ал. 2 ЗЗД, доколкото
развалянето не настъпва автоматично, а представлява потестативно право на
изправния кредитор, което той може да упражни при неизпълнение от страна на
длъжника, каквато не е настоящата хипотеза. Още повече, че в случая се касае за
транслативен договор, чието прехвърлително действие е настъпило в момента на
сключването му и е оповестено в Търговския регистър. Тълкуването на клаузата в
смисъл на автоматично отпадане на транслативния ефект в случай на неизпълнение
противоречи на сигурността в гражданския оборот.
Въз основа на изложеното се налага извода, че
по силата на чл.5 договорът е прекратен поради неизпълнение на задължението за
изплащане на втората вноска с падеж 31.08.2014г., но с оглед липсата на обратно
действие възникналите права и задължения на страните по договора не са
отпаднали. Договорът следва да се счита прекратен занапред, считано от деня
следващ датата на падежа, а именно 01.09.2014г. Доколкото задължението за
плащане на процесната вноска с падеж 31.08.2014г. е възникнало преди
прекратяване на договора, следва извод за неговата дължимост.
Твърденията за погасяване на вземането по процесния договор чрез извършено материалноправно прихващане
се явяват недоказани, доколкото търговските взаимоотношения между „Стройснаб“
ООД, ЕТ „Дагс – Д.М.“ и ЕТ „Импулс – Н.Ш.“ не са относими към задължението на
физическото лице Н.Ш.Й. за заплащане на цената на придобитите дружествени дялове.
Доводите на ответника за наличие на задължения на ищеца в качеството му на
едноличен търговец към „Стройснаб“ ООД не са в състояние да установят извършено
прихващане на насрещните вземания по процесния договор между физическите лица Н.Й.
и Д.М., поради липсата на идентичност на страните по двете правоотношения.
Неоснователно се явява и релевираното от ответника възражение за погасяване на процесното вземане по давност.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от момента, в който
вземането е станало изискуемо. В случая задължението за заплащане на цената по
процесния договор е разсрочено на три вноски, като процесната вноска е с падеж
31.08.2014г. От този момент тече приложимият петгодишен давностен срок съгласно
чл.110 от ЗЗД. Същият не е изтекъл към датата на завеждане на заповедното
производство – 30.08.2019г., от
когато се счита предявен искът по чл.422 от ГПК. Липсва основание да се приеме,
че давностният срок тече от датата на сключване на договора или от вписването
му в ТР, както твърди ответникът, доколкото началото на давностния срок е
обвързан не с момента на възникване на вземането, а с настъпване на неговата
изискуемост.
Поради липса на ангажирани доказателства за погасяване на процесното вземане
в размер на 150 000 лв. с падеж 31.08.2014г. по договор за прехвърляне на
акции от 31.10.2008г. чрез някой от твърдените способи, предявеният положителен
установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК се явява основателен и
следва да бъде уважен.
Предвид изхода от
спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените
съдебно-деловодни разноски в размер на 3000 лева за заповедното производство,
представляващи заплатена държавна такса и 7530
лева за исковото производство, изразяващи
се в заплатена държавна такса (3000 лева) и адвокатско възнаграждение (4530
лева). Релевираното от ответника възражение за
прекомерност на претендирания от ищеца адвокатски хонорар се явява
неоснователно, доколкото същият не надхвърля предвидения в Наредба
1/09.07.2004г. минимален размер – 10650 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Н.Ш.Й.
с ЕГН ********** с адрес ***, дължи на Д.Г.М., ЕГН ********** с адрес ***, сумата от 150 000 лева, представляваща непогасена
вноска с падеж 31.08.2014г. по Договор за покупко-продажба на дружествени
дялове от ****на нот. Д.Б.с рег. №012 към НК, за която е издадена Заповед за изпълнение въз основа
на документ по чл.417 от ГПК №
6746/02.09.2019 г. по
ч.гр.д. №13978/2019г.
на ВРС, на основание чл.422 от ГПК, вр. чл.415, ал.1, т. 1 от ГПК, вр. чл. 79
от ЗЗД.
ОСЪЖДА Н.Ш.Й. с ЕГН ********** с адрес ***, да заплати на Д.Г.М., ЕГН ********** с адрес ***, сторените в производството съдебно-деловодни разноски в размер на сумата
от 3000 лева, за заповедното
производство по ч.гр.д.
№13978/2019г. на ВРС
и сумата от 7530 лева, за
първоинстанционното производство, на основание чл.78, ал.1
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД: