РЕШЕНИЕ

 

 

Номер38/10.1.2020г.                 Година 2020                            Град Варна

 

 

                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                              двадесет и седми състав

На седми януари                                                 Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА

 

    Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА

    като разгледа докладваното от съдията  АНД № 4383 по описа на съда    за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

     Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на "А." ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК: *********, представлявано от управителя – В.В.В., против Наказателно постановление № 03-011071 от 15.05.2019г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, с което на  дружеството е наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 3000  лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 , ал.3 от Кодекса на труда, за извършено нарушение на чл. 63, ал.2 от Кодекса на труда КТ).    

 

     В подадената до съда жалба се оспорва изцяло посочената в НП фактическа обстановка. Излага се становище, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административно-наказателното производство. Сочи се, че НП е нередовно връчено. Излага се становище за несъставомерност на реализираното нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал.3 от КТ, като се твърди, че за да е допуснато такова е необходимо кумулативно да не са връчени двата документа, цитирани в нормата. Твърди се, че неоснователно е завишен размерът на наложеното наказани. Излагат се аргументи за маловажност на случая по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

     В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се представлява от адв. Г., който поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество пледира НП да бъде отменено на основанията посочени в жалбата, алтернативно пледира за намаляне на наложеното наказание до законоустановения минимум.

     Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от ю.к.Н., която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено, като сочи, че нарушението е доказано.

      С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

     На 15.04.2019 г., около 12.00 ч.  служители при Д „ИТ“ – Варна –  св. К.Д. и нейна колега М.Д., инспектори в посоченото учреждение, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство  от дружеството – жалбоподател в строителен обект – „Жилищна сграда“, находяща се в УПИ XVII 914 в гр. Варна, 759, квадрат 86 по плана на VII  м.р.  ул. София № 14, с изпълнител „А.“ЕООД. В хода на проверката било установено лицето П.Б.С., който извършвал действия по изграждане на стълбище, като в момента на проверката пренасял строителни материали. В представена на същия за попълване декларация, св.С. посочил, че работи на длъжност „работник строителство“ за „А.“ ЕООД от 1г., при работно време от 08.00 ч. до 17.00  ч. с уговорено седмично трудово възнаграждение от 250 лева, че почива събота и неделя, както и че има сключен трудов договор. Горните данни св.С. попълнил собственоръчно. На датата на проверката на проверяващите бил представен и трудов договор сключен между възз. дружество и св.С.. Впоследствие в Д“ИТ“ била представена и справка, от която проверяващите установили, че с лицето С. има сключен трудов договор от същата дата -15.04.2019г., който е регистриран в НАП на 15.04.2019 г. в 23:57:26 ч.

      С оглед горните констатации, на 07.05.2019г. св.Д., на длъжност инспектор  в Д“ИТ“-Варна съставила против въззивника АУАН за нарушение по чл. 63, ал.2 от Кодекса на труда, като приела, че същото в качеството  на работодател е допуснало до работа  лицето П.Б.С. на длъжност „общ работник”, преди да му е предоставил копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ за регистрацията на трудовия договор заверено от ТД на НАП-Варна. Било прието, че нарушението е извършено на 15.04.2019г. в гр.Варна и  квалифицирано като такова по чл.63 ал.2  от КТ.

    Актът бил съставен в присъствието, предявен и връчен на управителя на дружеството, която го подписал с отбелязване, че на строителния обект дружеството няма работници. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН писмени възражения не били депозирани пред АНО .

      На 15.05.2019г. административно наказващият орган издал обжалваното НП, с което възприел фактическите и правните констатации и наложил административно наказание от вида имуществена санкция в размер на 3 000 лева.

       В хода на съдебното следствие съдът приобщи справка за актуалното състояние на трудовите договори на св.С. към дата 12.12.2019г., от която е видно, че П.С. е работил във въззивното дружество от 29.06.2018г. до 14.02.2019г. и от 15.04.2019г. до 01.07.2019г.

       Видно от справка от Търговския регистър, общодостъпен за всички, от 01.10.2019г. възз. дружество „А.“ ЕООД се представлява от лицето Л.А.В..

        Описаната фактическа обстановка се  установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, протоколи за извършена проверка, декларация, справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ, трудов договор, писма, обратни разписки, справка за регистрирани трудови договори на св.С. и др., които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

      Като непротиворечиви, конкретни, логични и добросъвестни, съдът кредитира изцяло показанията на депозирани в с.з. от свидетеля по акта и присъствал в хода на проверката- св.Я.Д..

      Съдът не кредитира показанията на св. К., в частта в която същият сочи, че лицето С. към момента на проверката от Д“ИТ“ не е работил за възз. дружество по трудов договор , а по граждански такъв. В тази част показанията му противоречат както на показанията на св.С., който е категоричен, че той е подписал договора с възз. дружество на 15.04.2019г., така и на приложения по АНП заверено копие от ТД №3/15.04.2019г. представен в хода на АНП от възз. дружество. Те противоречат и събраното в хода на АНП писмено доказателство- декларация от св.С., в която същият е посочил, че има сключен трудов договор с възз. дружество.  За да отхвърли като достоверност показанията на този свидетел, в посочената по-горе част, съдът  взе предвид, че и понастоящем свидетелят е в служебни отношения с дружество, което има същия управляващ като настоящия жалбоподател. В останалата им част съдът кредитира показанията на този свидетел.

     Съдът не кредитира показанията на св.П.С. депозирани в с.з., че към момента на проверката не е имал сключен трудов договор с въззивното дружество, а граждански такъв. Тези показания са в противоречие с декларираното от самия него в хода на АНП, като същият потвърди пред съдебния състав, че  декларацията от 15.04.2019г. е попълнена и подписана от него, че никой от проверяващите не му е казвал какви данни да попълва, потвърди и че ТД е подписан на 15.04.2019г., както и че положеният в него подпис е негов. Нещо повече показанията му са в противоречие и с показанията на св.Д., които съдът кредитира изцяло, те са в противоречие и с приложения от възз. дружество в хода на АНП трудов договор, в противоречие са и с отразеното в справката за актуалното състояние на трудовите му  договори. В останалата им част, съдт кредитира показанията на този свидетел.

     Пак поради противоречие с кредитираните от съда гласни и писмени доказателства, съдът не кредитира и представеното по делото копие на граждански договор, като счита, че посоченият документ е създаден с оглед обслужване на защитната теза на дружеството-жалбоподател и с оглед избягване на административно-наказателната отговорност.

      Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП, не оспорени от страните и приобщени към доказателства по делото.  

       Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

        Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от узнаване за издаденото НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.

        Съдът намира, че жалбата е депозирана в законоустановения срок, тъй като АНО не е ангажирал доказателства за редовното връчване на НП, доколкото бяха събрани данни, че същото е връчено на лице без представителна власт по отношение на дружеството жалбоподател.

      Съгласно разпоредбите на  чл.416, ал.1 и 2 от КТ и приложените по делото заповеди, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Съгласно чл. 399 от КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика.  Съгласно чл. 416, ал.5 от КТ НП се издават от ръководителя на органа по чл.399 или оправомощени от него длъжностни лица съгласно съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно от цитираните по горе разпоредби органът, който може да налага адм. наказания по КТ е ИД на ИА „Главна инспекция по труда” или оправомощено от него длъжностно лице. В случая НП е било издадено от и.д.директора на Дирекция „ИТ” Варна, който е бил надлежно оправомощен от ИД на ИА „ГИТ“. В горната насока е приложената  по делото заповед на ИД на „ГИТ“ издадена на 12.01.2010год Видно от т.4 от заповедта с нея ИД на „ГИД“ е оправомощил директорите на дирекции „ИТ“ да издават НП по актове съставени от инспектори от Д „ИТ“. Видно от съдържанието на АУАН, същият е съставен от К.Д., който към момента на съставянето му е работила на длъжността инспектор.

        АУАН и издаденото въз основа на него НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

       АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение съдът намира, че не е съществено,  тъй като те не рефлектират пряко върху правото на защита на наказания субект.

      При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от   ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са  и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя –  фирмата /наименованието на дружеството/, адрес и Булстат. Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Съдът не споделя възраженията наведени в жалбата, че при издаването на НП са нарушени административно производствените правила.

          Наказващият орган не е нарушил задължението вменено му с нормата на чл. 52, ал.4 от ЗАНН. Съгласно последната разпоредба преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. Законодателят обаче не е предвидил произнасянето по възраженията да става с нарочен акт или пък задължение за АНО да ги обсъжда в НП, а само и единствено задължението да ги прецени. В случая щом като е издал НП, предмет на настоящото производство, то безспорно АНО е възприел възраженията отбелязани в АУАН за неоснователни. Следва да бъде посочено и че задължителните реквизити на НП са изчерпателно изброени в чл.57, ал.1 от ЗАНН, в десет точки и произнасяне по възраженията срещу АУАН, както и излагане на мотиви за издаване на НП не са сред задължителните реквизити на НП.

    Поради изложеното до тук съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са от категорията на съществените и които да са ограничили правото на защита на наказаното лице.

      От събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът намира, че правилно наказващият орган е приложил материалния закон и е съотнесъл установените фактически констатации към хипотезата на правната норма.  Безспорен факт е, че между "А." ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК: ********* и работника П.С. е бил  сключен трудов договор № 3/15.04.2019г., който е бил  регистриран в ТД на НАП едва на  в 23:57:06 часа на 15.04.2019г. , като в 12.04ч същия ден работникът е извършвал трудова дейност като общ работник в обекта на възз. дружество т.е. към момента на проверката такова уведомление дори не е било подадено в ТД на НАП, съответно и не е било връчено на работника. Тези обстоятелства се доказват от всички доказателства по делото- копие от трудов договор, констативен протокол, справки от ТД на НАП, показанията на св.К.Д., св.К. и св.С., и др. Извършването на строителни дейности от С. в обекта не се оспорва и от въззивното дружество. Видно от съдържанието на този договор, същият е сключен на 15.04.2019г., т.е. в деня на проверката, като съгласно него С. е следвало да полата труд като общ работник строителство на сгради.

    В случая безспорно по делото е било установено, че П.С. е полагала труд за въззивното дружество, като е работил като общ работник. Същият се е намирал на обекта по силата на трудово правоотношение, както сам е посочил на проверяващите в декларацията приложена по преписката. Именно там е записано, че работи за възз.дружеството като работник в строителството, при работно време от 08.00 ч. до 17.00  ч. с уговорено седмично трудово възнаграждение от 250 лева, с почивка събота и неделя.

    Поради това съдът намира, че правилно наказващият орган е приел, че е налице нарушение на чл.63, ал.2  от КТ. Именно тази норма  забранява на работодателя да допуска до работа работник преди да му е връчил съответните документи, един от които е копие от уведомлението.   Действително , в чл.62 ал.3 от КТ  законодателят е предвидил  като задължение в  тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, но работникът не следва да бъде допускан до работа преди да му се връчат документите по чл.63, ал.1 от КТ. Съдът не споделя виждането на въззивника, че деянието не представлява нарушение на  разпоредбата на чл. 63, ал.2 от КТ, доколкото такова би било осъществено единствено в случай, че работодателят не връчи на работника или служителя, както копие от  уведомление от НАП, така и копие на трудов договор. Посоченото тълкуване на закона не почива духа и смисъла на закона. Цитирантаа норма предвижда кумулативно изискване за представяне на двата документа, за да е законосъобразно допускането на работника или служителя до работа, поради което неизпълнението на това задължение на работодателя по отношение на всеки един от посочените документи представлява нарушение на цитираната разпоредба.

         С оглед горното и законосъобразно наказващият орган е приел, че  в случая отношенията между  П.С. и "А." ЕООД са между  „ работник”  и „работодател” ,  като    дружеството безспорно има качеството „работодател”, тъй като се явява  лице което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение.

       Правилно е била ангажирана отговорността на "А." ЕООД в качеството му на работодател чрез налагане на "имуществена санкция".Това по своята правна същност е безвиновна отговорност и представлява обективната отговорност на правния субект за неизпълнение на задължения към държавата, каквото имаме в конкретния случай и се реализира независимо от конкретния извършител, формата на вина, степента на обществена опасност на дееца и т. н.

        Съдът намира, че в случая не би могла да се приложи разпоредбата на чл.415 „в” от КТ, доколкото нарушенията на чл.63, ал.2 от КТ независимо от тяхното отстраняване,  не са маловажни съгласно чл.415 „в” ал.2 . Случаят не е маловажен и по см.чл. 28 ЗАНН. Не са налице смекчаващи отговорността обстоятелства, които да го отличават  по степен на обществена опасност от обикновените случаи от този род и няма по-ниска степен на обществена опасност. Напротив, налице са отегчаващи отговорността обстоятелства, а именно допуснати и други нарушения, подробно описани в протокола №ПР1912436/07.05.2019г., които навеждат на извод, че и по отношение на други работници е било допуснато нарушение на трудовото законодателство. 

     АНО правилно е определил и санкционната норма, тъй като именно в чл.414, ал.3 от КТ е предвидено наказание за работодател, който наруши разпоредбите на чл. 63, ал. 2, каквото имаме в настоящият случай. Наказващият орган е наложил на  "А." ЕООД имуществена санкция” в размер на 3 000лв. За извършеното нарушение, наказващият орган е наложил имуществената санкция на ЕООД – работодател много над нейния минимален размер, предвиден от законодателя. В действителност в НП липсват конкретни мотиви за налагането на конкретната санкция. В  хода на производството са събрани доказателства, видно от протокол № ПР1912436/07.05.2019г.,, за допуснати други  нарушения на трудовото законодателства. АНО обаче не е изложил твърдения защо е приел, че следва да бъде наложена конкретния размер на санкцията. По преписката няма доказателства, а и твърдения, жалбоподателят да е бил санкциониран с други влезли в сила НП. Обстоятелството, че при проверката са констатирани и др.нарушения на трудовото законодателство има отношение единствено при преценката дали случаят е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Предвид това обстоятелство съдът приема, че конкретното нарушение е първо за въззивника и намира, че следва да измени наказанието до предвидения в чл. 414, ал.3 от КТ минимум- 1500 /хиляда и петстотин/ лева. Съдът приема, че санкция в минималния размер, предвиден в санкционната норма, е съответна на допуснатото нарушение и би имала нужния превантивен ефект спрямо конкретния нарушител.

 

          Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                      Р  Е  Ш  И :

        ИЗМЕНЯ  Наказателно постановление № 03-011071 от 15.05.2019г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, с което на  "А." ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК: ********* е наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 3000  лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 , ал.3 от Кодекса на труда, за извършено нарушение на чл. 63, ал.2 от Кодекса на труда , като НАМАЛЯВА размера на наложената „имуществена санкция” от 3 000 /три хиляди/ лева  на 1 500 / хиляда и петстотин / лева. 

        Решението  подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

                                                        СЪДИЯ при РС- Варна: