№ 352
гр. Шумен, 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VIII-И СЪСТАВ ( Н ), в публично
заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Валентина Люб. Тонева
при участието на секретаря Й.Р.К.
като разгледа докладваното от Валентина Люб. Тонева Административно
наказателно дело № 20253630201873 по описа за 2025 година
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА, серия „К” № 11209777
на ОДМВР - Шумен, с който на Н. А. П., ЕГН ********** на основание чл.189, ал.4, във вр. с
чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева,
за извършено нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП вр. чл. 21, ал.1 от ЗДвП в условията на
повторност.
Жалбоподателят моли съда да отмени издадения електронен фиш серия К” №
11209777 на ОДМВР - Шумен, оспорвайки законосъобразността и правилността му.
В съдебно заседание, редовно призован, не се явява лично и не изпраща
представител. Счита, че нарушението в ЕФ следва да бъде променено, като му бъде
наложена глоба в размер на 100лв.
Процесуалният представител на административно - наказващият орган моли жалбата
да бъде отхвърлена като неоснователна.
Намира нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят, за безспорно
установено, поради което моли да бъде преквалифицирано нарушението, описано в ЕФ и
моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП, поради което е процесуално
допустима.
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:
Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП задължава водачите на МПС да съобразяват
скоростта при управление на МПС с императивно определени норми, очертани за конкретно
място на движение за различните пътни превозни средства. Разграничителният критерий,
даден в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, установяващ допустимите скорости на движение, зависещи от
категорията на пътното превозно средство и мястото на движение – населено място, извън
населено място, магистрала. В рамките на населеното място, ограничението на скоростта е
до 50 км/ч.
На 18.07.2025 г. в 20,50 часа в обл. Шумен по път I-7 км 119+000 до фирма
Ставрополу при ограничение на скоростта 60 км ч с ПЗ В 26 и отчетен толеранс от 3 км
въведено, било констатирано нарушение на скорост, като е установена скорост от 82 км ч ,
превишение с 22 км .
Било констатирано, че нарушението е извършено в условията на повторност, в
едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К 10406309 на 30.04.2025г.
1
Нарушението било установено и заснето с автоматизираното техническо средство №
00209D32447.
Съставеният ЕФ серия „К” № 11209777 бил връчен на жалбоподателя на 20.08.2025г.
Видно от представените доказателства по делото от МВР ОД МВР - Разград също за
нарушение на чл. 21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от ЗДВП на осн. чл. 189, ал.4 вр. чл. 182, ал.2, т.2
от ЗДВП, извършено на 26.12.2024г. от ОДМВР - Разград на жалбоподателя е бил съставен
ЕФ серия К № 10406309 , който му е бил връчен лично на 15.04.2025г. и е влязъл в
законна сила на 30.04.2025г.
При тези данни нарушението, описано в обжалвания ЕФ серия „К” № 11209777 на
ОДМВР – Шумен, е преценено от АНО, че е извършено в условията на повторност.
Съгласно чл. 182, ал.2, т.3 от ЗДВП водач, който превиши разрешената скорост извън
населено място, се наказва за превишаване от 21 до 30 km/h - с глоба 100 лв като за всеки
следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв.
Съобразно чл. 182, ал.4 от ЗДВП действащ към датата на нарушението, когато
нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за
съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3,
т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да
се управлява моторно превозно средство за срок три месеца.
Съдът намира, че административно - наказващият орган към датата на нарушението
правилно е преценил, че нарушението по обжалваният ЕФ е извършено в условията на
повторност, тъй като нормата на чл. 182, ал.4 от ЗДВП към този момент предвижда, че
повторност може да е налице при нарушения по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 – 5., като е
включена изцяло алинея 2 с точки от 1 до 6 -та. В този смисъл, съдът не споделя заявеното
в с.з. от страна на жалбоподателя за изначално допусната грешка в преценката на
административно наказващият орган досежно наличие на повторност . Към момента на
нарушението според настоящата инстанция, правилно е преценката, че нарушението е
извършено в условията на повторност, в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ
К/10406309 влязъл в сила на 30.04.2025г.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДВП, действаща към момента на
нарушението , при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство
или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш
съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.
Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. В § 6, т.
65 от ДР на ЗДвП законодателят е предвидил, че автоматизираните технически средства и
системи и уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно ЗДвП, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни –прикрепени
към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя установяващи нарушение
в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. С
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн. ДВ
бр. 36 от 19.05.2015 г. издадена на основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП е определен начина и
реда за използването й.
От представените като писмени доказателства по делото - протокол № 157-СГ-
ИСИС/21.11.2024г. за извършена метрологична проверка от БИМ се установява годността
на техническото средство/ стр. 17/.
Приложена е снимка, на която системата е отразила посоката ,скоростта и времето
на засичане на движението на процесното МПС. От приложената по преписката снимка
безспорно се установява, че автомобилът е управляван с по-висока скорост от разрешената, а
именно 82 км/ч. С електронният фиш е приспаднат толеранс от 3%. Посоченият толеранс
намира правното си основание в нормата на чл. 755 от НАРЕДБА за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол /НСИКПМК/, където е описано, че
максимално допустимите грешки на скоростомерите трябва да бъдат:
± 1 km/h до 100 km/h или ± 1 % от измерената стойност за скорости над 100 km/h – в
лабораторни условия при измерване на скорост чрез симулиране на сигнал;
± 3 km/h до 100 km/h или ± 3 % от измерената стойност за скорости над 100 km/h –
2
при реални условия на измерване на скорост при полеви тестове;
Съдът намира, че правилно е определен и субектът на нарушението.
От представеното писмено доказателство по делото – данни за първоначална
регистрация на МПС се установява, че към датата на заснемане на нарушението, именно
жалбоподателят е собственик на МПС. В срока по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, жалбоподателят не
е представил писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на
свидетелството му за правоуправление.
С електронният фиш е приспаднат толеранс от 3%, с оглед на което съдът намира, че
жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Ел. фиш е издаден при
изяснена фактическа обстановка, която се подкрепя с доказателствата и доказателствените
средства, събрани и проверени в хода на производството.
След издаване на обжалваният електронен фиш и преди постановяване на
настоящото съдебно решение е последвала промяна в ЗДВП, като в разпоредбата на чл.
182, ал. 4 от ЗДвП, след промяната /в сила от 07.09.2025г./ деянието по чл. 182, ал. 2, т. 3 от
ЗДвП е изключено от повторността.
Поради горното, се налага извод, че посочената разпоредба след изменението от
07.09.2025г., се явява по-благоприятна за нарушителя, тъй като не предвижда наказание за
повторно извършено деяние по посочената правна квалификация.
Съобразно ТР № 8 от 16.09.2021 г. на Общото събрание на първа и втора колегия на
ВАС и чл. 63, ал. 7 от ЗАНН, районният съд изменя акта по чл. 58д от ЗАНН, когато се
налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без
съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. Измежду актовете по чл. 58д е и
електронният фиш.
Според разпоредбата на чл.63 ал.7 т.1 от ЗАНН / изм., бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г. / съдът изменя акта по чл. 58д, когато се налага да: 1. приложи закон за същото,
еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението. Според задължителни указания посочени в Тълкувателно решение №
8/16.09.2021 г. по ТД № 1/2020 г. на ВАС, при липса на съществено изменение на
съставомерните факти в наказателното постановление на основание чл.337 ал.1 т.2 от НПК,
във връзка с чл.84 от ЗАНН, районният съд може да приложи закон за същото, еднакво или
по-леко наказуемо административно нарушение, тоест районният съд има правомощие да
преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние,
подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга
нарушена законова разпоредба, без да отменя наказателното постановление.
При тези обстоятелства, съдът намира, че следва нарушението описано в
обжалваният ЕФ да бъде преквалифицирано, като такова по чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП и
наказанието „глоба „ да бъде намалено на 100 лева.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на процесуалния
представител на административно - наказващия орган е направено искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че жалбоподателят следва да заплати
юрисконсултското възнаграждение на основание чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ на АНО в размер на 130 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА, серия „К” №
11209777 на ОДМВР - Шумен, с който на Н. А. П., ЕГН ********** на основание чл.189,
ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 200 лева, за извършено нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, вр. чл. 21, ал.1 от ЗДвП,
като ПРЕКВАЛИФИЦИРА НАРУШЕНИЕТО по чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП и намалява
наказанието “глоба” на 100 лева.
ОСЪЖДА на Н. А. П., ЕГН ********** да заплати на ОДМВР - Шумен
юрисконсултско възнаграждение в размер на 130 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен
срок от съобщаване на страните, че е изготвено
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
3
4