и за да се произнесе взе предвид следното : Настоящото производство е с правно основание чл.100,ал.3 от ГПК и се движи по реда на чл.217 от ГПК. Производството е образувано по частна жалба,депозирана от адв. Чилова,в качеството й на пълномощник на Съби Миланов Тодоров и Юлияна Юриева Тодорова,насочена срещу определение № 214/04.02.2007 г.,постановено по гр.д. № 13/07 г. по описа на Районен съд- Кърджали. В жалбата се твърди ,че атакуваното определение,с което съдът е прекратил производството по делото и е върнал исковата молба ,ведно с приложенията ,е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се съображения,че съдът се е позовал на възражение, направено в съдебно заседание от процесуалния представител на първия ответник, че продавачът по нотариален акт №144, том IV, нот. Дело №717/06г. по описа на нотариус с рег. №0220 с район на действие РС - Кърджали е починал в Р. Турция и това обстоятелство правило нищожен самият нотариален акт приложен като доказателство по делото. Твърди се ,че представеното в тази връзка доказателство от страна на ответника, а именно акт за смърт- съставен в Р. Турция, преведен и легализиран, не е представен по надлежният ред в Р. България, съгласно изискванията на КМЧ, в частност чл.118, където изрично била упомената процедурата по съставянето на актове издадени от други държави. В жалбата се твърди също,че по делото е приложеното удостоверение за наследници на Исмаил Мюмюн Исмаил /Исмаил Чалаян/, от което се установява,че същият в регистрите на населението в Р. България се води жив и съответно се поражда невъзможността да бъдат привлечени като ответници по делото неговите наследници, поради обстоятелството, че липсва факта на наследяване и поради тази причина не са изпълнени указанията на първоинстанционния съд. Изтъква се, че за ответника по гражданското дело съществува правната възможност да оспорва нотариален акт №144, позовавайки се на нищожност на същия в друго производство извън първоинстанционното гражданско производство, като представи надлежни доказателства обаче в тази насока. Твърди се също,че когато ответната страна се позовава на евентуална нищожност на представеното от страна на ищеца доказателство или оспорва истинността на други доказателства, то тежестта на доказване в съдебният процес лежи върху същата страна,и тя следва да го докаже чрез годни доказателства. В жалбата се твърди също,че е сезирана Районна прокуратура,гр. Кърджали, относно това дали съответното длъжностно лице, издало представеното от ищците удостоверение за наследници е имало право да го издаде в този му вид,като се изтъква,че това обстоятелство съгласно чл. 182, ал.1, б."д" от ГПК,е основание за спиране на делото, а не за оставяне без движение на исковата молба и съответно прекратяване на производството, тъй като от разкриването на тези обстоятелства зависел изходът на гражданския спор. С оглед изложеното жалбодателите молят да бъде отменено определение № 214,постановено по гр.д.№13/07г. по описа на КРС, с което е прекратено производството по същото,като делото бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Настоящата инстанция при извършената по повод и във връзка с частната жалба,проверка,прие за установено следното: В Кърджалийският окръжен съд е образувано гражданско дело № 13 по описа за 2007 г.,по повод искова молба с правно основание чл.278 и сл. от ГПК, със страни - ищци ,жалбодателите в настоящото производство Съби и Юлияна Тодорови, и ответници Бехчет Мюмюн Исмаил и Азизе Мюмюн Абдула.От фактическите твърдения в исковата молба и от представените доказателства,се установява,че ищците претендират право на собственост върху недвижимия имот,предмет на съдебната делба ,като притежавания от тях дял в размер на 1/10 ид. ч.,съставляващ СИО,е придобит чрез покупко-продажба от Исмаил Мюмюн Исмаил /ИСМИЛЧАЛАЯН/ на 07.07.2006 г. с Нот акт № 144,т.ІV,рег.№ 7447,н.д. № 717/06 г. на Нотариус № 020. В съдебно заседание от 07.03.2007 г.,ответникът Бехчет Исмаил,чрез процесуалния си представител е представил заверен превод от турски на български език на препис-извлечение от семеен регистър на област Измир,община Борнова,от който се установява,че лице с име ИСМАИЛЧАГЛАЯН е починало на 22.03.2005 г. и е оставило живи наследници. Ответникът Бехчет Исмаил,чрез процесуалния си представител,във тази връзка е направил възражение за нищожност на сделката от 07.07.06 г. като изповядана без представителна власт на пълномощника,поради настъпила преди това смърт на упълномощителя Исмаил Исмаил . Въз основа на това прието по делото доказателство съдът е оставил без движение исковата молба с указание ищците “...да отстранят нередовностите,като посочат ответниците по делото и наследниците на Исмаил Исмаил / Исмаил ЧАЛАЯН/,починал на 22.03.2005 г. “. В изпълнение на дадените указания,ищците са представили удостоверение за наследници № 88/29.03.2007 г. на Кметство Опълченско, на името на Милан Ивайлов Тодоров,техен наследодател,от което се установява,че Исмаил Мюмюн Исмаил /син на наследодателя и брат на ищеца Съби Тодоров/ е жив. Първоинстанционният съд като е приел,че с това си действие ищците са изпълнили дадените от него указания, с резолюция от 21.04.2007 г. е насрочил делото за разглеждане в о.с.з. на 30.05.2007 г. В съдебно заседание на 27.06.2007 г. , на същото правно основание и поради същото възражение,направено отново от ответника Б. Исмаил,съдът отново е оставил без уважение исковата молба ,със същите указания. Съдът е изпратил и препис от протокола от съдебното заседание и до Районна прокуратура,гр. Кърджали,за проверка на представеното по делото удостоверение за наследници № 88/2007 г. С определение № 214/04.07.2007 г.,предмет на настоящия съдебен въззивен контрол,съдът поради не отстраняване в срок на констатираните от него нередовности в исковата молба,е прекратил производството по делото и е разпоредил исковата молба ,ведно с приложенията да се върне на ищците. В хода на тези констатации настоящата инстанция изгради своето становище. Счита депозираната частна въззивна жалба за основателна. Действително константната съдебна практика приема,че в делбеното производство с оглед събраните надлежни доказателства ,съдът следва да положи усилия и да конституира всички съделители на съответната вещ,било тя движима или не. В това първоинстанционно производство обаче с оглед на така събраните доказателства ,решаващият съд не е бил изправен пред такова задължение. И това е така защото пред същия е било представено писмено доказателство ,изходящо от чужда държава без да притежава съответния изискуем се апостил от Хагската конвенция от 1961 г.,по която страни са и Р. България и Р. Турция. Нещо повече от същото писмено доказателство се установява само ,че едно лице с име ИСМАИЛЧАГЛАЯН е починало в Р. Турция на 22.03.2005 г.,без по делото да са събрани доказателства, че това лице е идентично с лицето е Исмаил Мюмюн Исмаил /ИсмилЧАЛАЯН/,посочено като праводател по сделката ,обективирана в нот.акт № 144,т.ІV,рег.№ 7347,н.д. № 717/07.07.2006 г. на Нотариус с рег.№ 020 на Нотариалната камара ,с район на действие РС,гр. Кърджали. Още повече ,че по делото е бил приложен в оригинал писмен документ –Удостоверение за наследници,изходящ от надлежен орган на изпълнителната власт ,какъвто орган е кметът на едно кметство. Разбира се ако истинността на същия е породила у съда съмнения,негово право е да сезира съответните компетентни органи,но тогава последното обстоятелство е основание за приложение на разпоредбата на б.”д” на ал.1 на чл.182 от ГПК,чието приложение води до спиране на делото,а не до оставяне без движение на исковата молба ,стояща в основата на производството. А що се касае до възможност да е налице идентичност между лицата,до вероятност в чужда държава да са настъпили промени в гражданския статус на същите,то законодателят в чл.117 и сл. от Кодекса на международното частно право е предвидил нарочна административна процедура за отразяване на тези промени в регистрите на населението в Р. България. А актът ,който административният орган издава в резултат на осъществената административна процедура е и актът ,който може да докаже този факт в едно съдебно производство. Именно такова доказателство е следвало да бъде представено по делото,от контекста на което да се налага оставяне без движение на исковата молба,респ. до конкретизация на страните по делото. Прочие,с оглед изложеното следва в настоящото производство,атакуваното първоинстанционно определение № 214/04.07.07 г.,постановено по гр.д. № 13/07 г. по описа на КРС, с което съдът неправилно е прекратил производството по делото и е върнал исковата молба ,ведно с приложенията на ищците,да бъде отменено.Прочие следва делото да бъде върнато на надлежния,Кърджалийски районен съд, за предприемане по-нататъшни действия. Водим от горното и на основание чл.217,ал.2 от ГПК,съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 214/04.07.07 г.,постановено по гр.д. № 13/07 г. по описа на Кърджалийския районен съд, с което е прекратено производството по делото и е върната исковата молба,ведно с приложенията към нея на ищците . ВРЪЩА делото на Кърджалийския районен съд за предприемане по-нататъшни действия. Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1.
2.
|