№ 11074
гр. София, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА Гражданско
дело № 20211110145699 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава двадесет и пета от ГПК.
Образувано е по предявен от малолетното дете И. Т. К., действащо чрез
неговата майка и законен представител Л. С. Г., срещу Т. В. К. иск за
увеличение на присъдената месечна издръжка от 130 лева на 350 лева /с оглед
направено в молба с вх. № 43184/20.08.2021 г. увеличаване/, считано от
завеждане на исковата молба в съда, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, т.к. обстоятелствата, при които издръжката е била
определена, са се изменили съществено, както и са възникнали допълнителни
разходи с оглед здравословното му състояние. Претендират се разноски.
Ответникът в отговора на искова молба изразява становище за
основателност на исковата претенция до установения в закона минимум, като
в станалата й част я счита за неоснователна и претендира оставянето й без
уважение, като излага подробни съображения в тази насока.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, че ищцата И. Т. К. е родена на 07.12.2010 г.,
съответно същата към момента на подаване на исковата молба не е навършила
пълнолетие, както и че е дете на ответника.
С влязло в сила на 17.01.2018 г. решение от 02.01.2018 г. по гр. дело №
15257/2016 г. на СРС, 80-ти състав, е изменен размерът на определената с
решение по гр. дело № 943/2011 г. на СРС издръжка на ищцата, като
ответникът Т. В. К. е осъден да й заплаща ежемесечна издръжка в размер на
сумата от 130 лева, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска,
считано от 13.03.2017 г. до настъпване на обстоятелства, водещи до
изменението или перкратяването на издръжката.
1
От доказателствата по делото – договор за обучение № 3 от 31.08.2020 г.
и приложение към същия, се установява, че в периода 01.09.2020 г. –
30.06.2021 г. ищцата посещава ЧОУ „Прогресивно образование“ ЕООД с
годишна такса на обучение в същото в размер на сумата от 3 984 лева, като
родителите на деца със СОП не заплащат такса обучение, а допълнително
детето е включено по желание на неговите родители и в извънкласни
дейности – обучителна и терапевтична CLM програма, логопедична терапия,
кинезитерапия и арт терапия, при годишна такса 11 400 лева.
От приложени към исковата молба два броя служебни бележки е видно,
че от м. юни 2019 г. до 25.05.2021 г. И. К. посещава сесии с ерготерапевт три
пъти седмично в Детски терапевтичен център „Ваня“ към „Комплекс за
интегрирани терапии“ ООД при цена от 35 лева на сесия, както и от
16.02.2017 г. до 28.05.2021 г. посещава платени терапевтични сесии с логопед
към Терапевтично студио „Фернандина“ /в периода от 16.02.2017 г. до
31.12.2018 г. с честота три пъти седмично, а от 01.01.2019 г. – с честота от 4
пъти седмично/ при цена от 40 лева на сесия, а от постъпило по делото
удостоверение от 23.03.2022 г. от Терапевтично студио „Фернандина“, ведно
с приложен протокол към същото, се установява, че за периода 01.06.2019 г. –
23.03.2022 г. са платени 192 сесии за ищцата на общо стойност 7 820 лева. В
хода на производството са представени два броя договори за предоставяне на
лична помощ и съдействие – от 15.09.2021 г. и от 02.01.2022 г., първият от тях
сключен, от една страна, от Л. С. Г., а вторият – и от Любен Анатолиев
Ковачев, и Георги Ангелов Георгиев, от друга страна, за предоставяне на
лична помощ и съдействие по отношение на образователните потребности на
детето И. К. за общ срок по тях от 15.09.2021 г. до последния учебен ден през
2022 г. срещу уговорено месечно възнаграждение в размер на сумата от 750
лева, като са приложени разписки, озаглавени „бележки“, установяващи
плащането на част от така договореното възнаграждение. Отделно са
представени и три броя вносни бележи за заплатена от страна на Любен
Анатолиев Ковачев в полза на „А ПЛЮС ХЕЛТ“ сума в общ размер от 2 380
лева – за извършването на терапевтични процедури на ищцата.
По делото е прието експертно решение № 0791/30.03.2022 г., издадено на
И. К., в което е отразено, че работоспособността на последната е 100% ВСУ с
чужда помощ, с водеща диагноза генерализирани разстройства на здравето и
общо заболяване – генерализиращо разстройство на развитието – детски
аутизъм.
В издадено от АСП-ДСП „Възраждане“ удостоверение от 18.03.2022 г. е
отразено, че на ищцата се отпуска месечна помощ за отглеждане на дете с
трайно увреждане, на основание чл. 8г от ЗСПД, в размер на сумата от 930
лева месечно.
От постъпили по делото служебно изискани от съда справки от НАП и
НОИ за доходите на ответника се установява осигурителен такъв единствено
в периода м. 03.2020 г. – м. 05.2020 г. в размер на сумата от 700 лева, а за м.
07.2020 г., м. 08.2020 г. и м. 09.2020 г. – 350 лева, за м. 10.2020 г. – 318,18
лева, за м. 07.2021 г. – 650 лева и за м. 08.2021 г. – 118,18 лева. За периода от
м. 03.2020 г. до м. 02.2022 г. месечният осигурителния доход на майката на
ищцата прогресивно нараства, като към края на периода възлиза на сума
средно около 3 000 лева.
От представени по делото медицински документи се установява, че
ответникът страда от множество заболявания – епилепсия, дискова херния,
2
заболяване на щитовидна жлеза и др., като на 15.12.2022 г. има определена
дата за явяване пред ТЕЛК.
В хода на производството са събрани данни и за това, че към 21.03.2021
г. И. К. не е получавала социални услуги, на които има право /писмо от АСП-
ДСП „Възраждане“ на л. 157 от делото/, че на територията на Столична
община има общо три центъра, в които се предоставят безплатни социални
услуги, предназначени специално за деца с аутизъм, но капацитетът на
същите е запълнен, че детето И. може да бъде ползвател на лична помощ, но
към ДСП „Възраждане“ не е постъпило заявление-декларация от неин законен
представител за издаване на направление за ползване на механизма лична
помощ /писмо от АСП-ДСП „Възраждане“ на л. 331 от делото/, както и че с
оглед образованието и здравословното състояние на ответника, същият не
може да бъде назначен като учител/педагогически специалист по
общообразователен предмет , в това число и музика, в училище.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Следователно, получаването на издръжката е безусловно, т.е. не е обусловено
от каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличието на качеството
„ненавършило пълнолетие дете” и на нуждата от издръжка, която не е
задоволена изцяло по друг начин – например чрез получаване от детето на
доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни
добавки и други такива /в този смисъл е и т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970
г./.
Съгласно чл. 142, ал. 2 от СК „минималната издръжка на едно дете е
равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата” или
177,50 лева към момента на приключване на устните състезания. Съдът
намира, че този минимален размер касае издръжката, дължима от единия
родител, доколкото този размер се съотнася с минималната работна заплата за
страната, която представлява гарантиран минимум на трудовото
възнаграждение за едно заето по трудово правоотношение лице /а не общо за
двамата родители/. Нормата, освен това, регулира масовия случай на
претенция за издръжка спрямо единия родител, а не и срещу двамата общо.
Всеки родител е длъжен да се грижи за физическото, умственото,
нравственото и социално развитие на своите деца, както и да осигурява
условия на живот, необходими за това.
Размерът на издръжката се обуславя от съотношението между нуждите
на лицето, имащо право на издръжка, и възможностите на задълженото лице.
И тъй като посочените две величини не са константни, законодателят е
предвидил възможност при промяната им издръжката да бъде изменена, като
бъде увеличена, респективно намалена – чл. 150 от СК. За да се уважи искът
по чл. 150 от СК е необходимо да е налице трайно и съществено изменение на
нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите
на задълженото лице.
Установява се по делото, че ответникът е баща на ищцата и следователно
е лице, задължено да дава издръжка. Същият е бил осъден да заплаща такава
в размер на 130,00 лева месечно. От определяне размера на присъдената
3
издръжка по съдебен ред на ищцата са изминали повече от четири години,
като към момента на постановяване на настоящия съдебен акт И. К. е почти
на 12 години. Съдът намира, че израстването на детето през този период от
време само по себе си води до увеличаване на необходимите средства за
неговата издръжка. Нуждите на ищцата, обичайни за дете на нейната възраст
/за храна, дрехи, обувки, образователни и други нужди/, както и общите
разходи за издръжката на домакинството на майката, в което тя се отглежда,
се установяват от самия факт на биологичното й съществуване и не е
необходимо да се обосновават специално. Отделно от това, по делото са
събрани несъмнени доказателства за това, че предвид здравословното
състояние на И. К. - генерализиращо разстройство на развитието – детски
аутизъм, същата има и специални нужди, основно свързани с нейното
образование и респ. с нейното физическо и интелектуално развитие, които
обуславят ангажирането на не малък финансов ресурс за тяхното
задоволяване. Или, настъпили са промени в обстоятелствата, при които
размерът на издръжката е бил формиран. Тези изменения имат траен и
продължителен характер, от което може да се направи обоснован извод, че
няма да се възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се
обстоятелства /в този смисъл решение № 2469/1971 г. на ІІ г.о. на ВС/.
Същевременно, конкретните възможности на ответника да дава издръжки
са предпоставка за нейния размер /чл. 142, ал. 1 от СК/. Бащата е в
работоспособна възраст, трудоспособен е /макар да са ангажирани
доказателства за това, че на 15.12.2022 г. има определена дата за явяване пред
ТЕЛК, то липсва издадено решение от последната/, но същият в последните
повече от две години реализира спорадични доходи в минимален размер, като
от представените по делото медицински документи, удостоверяващи неговото
здравословно състояние, се установява, че същото се е влошило след
влизането в сила на решение от 02.01.2018 г. по гр. дело № 15257/2016 г. на
СРС, 80-ти състав.
Предвид всичко гореизложено съдът намира, че присъдената издръжка в
полза на ищцата от 130 лева месечно следва да бъде увеличена до минимално
предвидения в закона размер на издръжката, или до сумата от 177,50 лева, до
която съдът счита да се установяват по делото конкретните възможности на
ответника да я заплаща. В тази връзка следва да бъде посочено, че не могат да
бъдат споделени доводите на ищеца, че доколкото до 02.05.2021 г. Т. К. е
заплащал за двете си деца издръжка в общ размер на сумата от 260 лева /по
130 лева за всяко дете до навършване на пълнолетие от дъщеря му Катерина/,
то това сочи на възможност на последния да заплаща такъв размер на
издръжка и единствено за дъщеря си И.. Настоящият съдебен състав счита, че
заплащането на посочената сума сочи не за възможност на ответника да я
дава, а за изпълнение от негова страна на решението по гр. дело №
15257/2016 г. на СРС, 80-ти състав, с което е бил осъден да я изплаща. Що се
касае до наведеното от процесуалния представител на ищцата, че се очаква
ответникът да получи суми във връзка с образувани изпълнителни дела, то
следва да бъде отбелязано, че това обстоятелство не може да бъде съобразено
от СРС при постановяване на настоящия съдебен акт, доколкото към момента
на приключване на съдебното дирене същото не е възникнало реално - по
делото не са ангажирани никакви доказателства за това, че действително
някакви суми са постъпили в полза на ответника. Представеният в хода на
производството протокол за обявяване на постъпилите наддавателни
предложения и купувач удостоверява единствено извършването от страна на
4
частния съдебен изпълнител на процедурата по чл. 492 от ГПК, но не и
някаква направено в полза на Т. К. плащане. Поради което, съдът не може да
постави в основата си при обосноваването на фактическите си и правни
изводи по делото обстоятелство, което е евентуално очаквано, но не и
сигурно и настъпило.
Съответно, исковата претенция е основателна и следва да бъде уважена
до размер от 177,50 лева, респ. - отхвърлени за разликата над уважения
размер до пълния предявен такъв. Издръжката се дължи от датата на
предявяване на исковата молба до настъпване на законово основание за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска.
Съгласно чл. 242, ал. 1, предл. първо от ГПК, съдът постановява
предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, поради
което е задължен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и без
искане на страните.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищцата претендира разноски по делото, като е доказала за дължими
направени такива в размер на сумата от 1 000 лева - заплатено адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, като с оглед
своевременно релевираното от ответника възражение за прекомерност на
същите, съдът намира следното:
Извършвайки преценката за наличие на основанието по чл. 78, ал. 5 от
ГПК, с оглед разяснението, дадено в ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК
на ВКС, настоящият съдебен състав съобрази, от една страна, че делото се
отличава с типична, а не с изключителна фактическа и правна сложност за
този тип дела, а от друга страна - обема на предоставената адвокатска защита,
както и обстоятелството, че минималното предвидено в чл. 7, ал. 1, т. 6 от
Наредбата № 1/2004 г. възнаграждения възлиза на сумата от 300 лева, като
намери възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК за основателно, респ.
уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение от ищеца за прекомерно,
поради което и последното следва да бъде намалено до размер от 600 лева.
Или, при съобразяване уважената част от иска, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноски в размер на сумата от 129,54 лева.
Ответникът претендира присъждането на сторените от него в хода на
производството разноски в размер на сумата от 300 лева. Същевременно, от
представения на л. 189 по делото договор за правна защита и съдействие се
установява единствено размерът на уговореното между Т. К. и адвоката му
адвокатско възнаграждение, но не и обстоятелството, че същото действително
е било заплатено – по делото липсват доказателства така посочената сума да е
била реално заплатена, включително в договора няма отбелязване същият да
има характер и на разписка за получаване на сумата. Предвид изложеното,
доколкото ответникът не е доказал действителното извършване на
претендираните разноски с оглед задължителното условие за присъждането
им, регламентирано в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012г. от
06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, то и искането на последния за тяхното
присъждане следва да бъде оставено без уважение
Ищците по иск за издръжка са освободени от държавна такса, поради
което държавната такса върху уважената част от иска следва да се възложи на
5
ответника, като на основание чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 от
ГПК и чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират съдилищата
по ГПК, ответникът следва да заплати държавна такса върху увеличения
размер на издръжката в полза на съда в размер на сумата от 68,40 лева.
Воден от горното СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 от СК, размера на
определената с влязло в сила на 17.01.2018 г. решение от 02.01.2018 г. по гр.
дело № 15257/2016 г. на СРС, 80-ти състав, дължима месечна издръжка в
полза на И. Т. К., ЕГН **********, в размер на сумата от 130 лева, като:
ОСЪЖДА Т. В. К., ЕГН **********, да заплаща на малолетното си дете
И. Т. К., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Л. С.
Г., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на сумата от 177,50 лева,
считано от датата на предявяване на исковата молба до настъпване на законна
причина, изменяща размера й или прекратяваща издръжката, ведно със
законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ
исковата претенция за разликата до пълния предявен размер от 350 лева, като
неоснователна.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за
присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от Т. В. К., ЕГН **********, да
заплати на И. Т. К., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен
представител Л. С. Г., ЕГН **********, сумата от 129,54 лева – разноски по
делото.
ОСЪЖДА Т. В. К., ЕГН **********, да заплати по сметка на СРС
сумата от 68,40 лева – държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от 12.10.2022 г. /чл. 315, ал. 2, във вр. с чл. 259, ал. 1 от
ГПК/, а в частта, в която е допуснато предварително изпълнение, решението
има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба през
СГС в едноседмичен срок от 12.10.2022 г.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните /чл. 7, ал. 2 от
ГПК/.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6