Р Е Ш Е Н И Е №57/1.2.2021г.
гр. Пазарджик, 01.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пазарджик, в открито заседание на тринадесети
януари , през две хиляди и двадесет и първа година в касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ : НИКОЛИНА ПОПОВА
ХРИСТИНА
ЮРУКОВА
при секретаря Тодорка Стойнова с участието на прокурора Стефан Янев , като разгледа докладваното от съдия Попова КАНД № 1322 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Касаторът Т.Н.Б. ЕГН ********* , с адрес *** чрез своят представител адв. В.К.- Б. ***, е оспорил решение № 119/04.08.2020 г. по АНХД № 186/2020 г. по описа на Районен съд Велинград, с което е потвърдено наказателно постановление № 33-0000042/11.02.2020 г. , издадено от Началника на ОО „Автомобилна администрация“ – Пловдив , с което на жалбоподателя Т.Н.Б. ЕГН ********* *** , за нарушение на чл. 139 ал.1 т.1 от ЗДвП във връзка с чл. 101 ал. и във вр. с Приложение № 5, част І, т.3.2, б.в“ от Наредба № Н -32/16.12.2011 г. на основание чл. 179 ал.6, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200,00 лв. Касаторът твърди, че обжалваното решение не го удовлетворява и моли същото да бъде отменено, както незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалните правила.
В съдебно заседание касаторът, чрез своят процесуален представител поддържа жалбата и моли съда да отмени първоинстационното решение, както и потвърденото с него наказателно постановление.
Ответникът по касация Областен отдел „Автомобилна администрация „ към Регионална дирекция Автомобилна администрация гр. Пазарджик , редовно призован, не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура Пазарджик счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение предлага да бъде оставено в сила.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира следното:
Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна.
Жалбоподателят Т.Н.Б. е наказан за това, че на 27.01.2020 г. около 13,15 ч. на главен път ІІІ -376 на разклона за с. К. и с. Д. , водачът управлява лек таксиметров автомобил Д. Л. с рег. № .. , като извършва таксиметров превоз на пътници от гр. Р.. за гр. В.. за следното нарушение : лекият таксиметров автомобил е технически неизправен - нарушена е целостта на предно обзорно стъкло по дължина, като неизправността е значителна. Административнонаказващият орган е приел, че е нарушена нормата на чл.139, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата и на основание чл. 179 ал.6 т.2 ЗДвП е наложил на нарушителя глоба в размер на 200,00 лв.
Съгласно чл.139, ал., т.1 от ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни. Съгласно чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП, който управлява технически неизправно пътно превозно средство, се наказва с глоба от двеста лева – при констатирани значителни неизправности.
Районният съд е приел, че
при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати
съществени нарушения на процедурата, регламентирана в ЗАНН. Счел е, че
нарушението е доказано по несъмнен начин.
В касационната жалба се съдържат оплаквания ,че решението е
необосновано , тъй като се позовава предимно на свидетелски показания, които са
събрани в противоречие с процесуалните норми. Освен това се поддържа, че в
случая е налице маловажност, като съдът незаконосъобразно е приложил материалния закон.
От събраните пред районния съд доказателства
се установява еднозначно, че нарушението, за което е ангажирана
административно-наказателната отговорност на Т.Н.Б. е доказано. Той действително в посочения ден и
час, на описаното в наказателното постановление място е управлявал лек
таксиметров автомобил с регистрационен номер РА…, с който е превозвал шест броя
пътници, като автомобилът е бил с техническа неизправност, изразяваща се в нарушена
цялост на предно обзорно стъкло по дължина. Фактите, очертаващи обективните
предели на състава на нарушението, не се оспорват от наказаното лице, а същите
се установяват и от събраните доказателства. Жалбоподателят в съдебно заседание
дава обяснение, че пукнатината започвала
от долната част на прозореца и че той
самият я видял в момента на извършване на проверката. За наличието на пукнатина
върху предното обзорно стъкло на автомобила управляван от жалбоподателя
свидетелстват безпротиворечиво и показанията на всички разпитани по делото
свидетели. В тази връзка поддържаните от касатора оплаквания са за допуснати от
съда съществени процесуални нарушения при разпита на тези свидетели, но дори и
да се приеме наличието на такива нарушения / доказателства за които не се
съдържат в съдебния протокол, имащ обвързващ за настоящия състав
доказателствена сила / и по тази причина да се игнорират показанията на
присъствалите в съдебната зала свидетели Стаматов и Керин като компрометирани след
изслушване на показанията на св. Иванов, то фактите за наличието на посочената
неизправност се установяват от показанията на актосъставителя Иванов , както от
показанията на св. Сербезова, която заявява, че жалбоподателят се учудил, че
има такава пукнатина, но обещал да смени стъклото.
От друга не се оспорват другите съставомерни елементи на
нарушението, а имено - че жалбоподателят
е управлявал технически неизправния
автомобил. АУАН е съставен в деня и часа на установяване на нарушението от
компетентни лица, връчен е надлежно на нарушител , той го е подписал без
възражения. При съставянето на АУАН са спазени сроковете, визирани в чл.34 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено около две седмици по-късно, тоест в рамките на срока по чл.34,
ал.3 от ЗАНН. Както АУАН, така и наказателното постановление съдържат всички
изискуеми от ЗАНН реквизити. Както правилно е приел и районният съд, в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати процесуални
нарушения, а от гледна точка на материалния закон нарушението е доказано.
Основният
повдигнат от касатора спорен въпрос е относно наличието на „значителна
неизправност“.
Разпоредбата
на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП предвижда, че движещите се по пътя пътни
превозни средства трябва да бъдат технически изправни. Техническата изправност
означава нормално функциониране на всички системи на МПС. Неизправностите от
своя страна биват незначителни, значителни или опасни, които понятия са
дефинирани в § 6, т. 71, т. 72 и т. 73 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП. Разпоредбата на чл. 37 ал.1 от Наредба № Н-32 / 16.12.2011 г. за
периодичните прегледи за проверка на
техническата неизправност на пътните превозни средства/ към която изрично препраща чл. 101, ал. 4 от ЗДвП/
, разграничава неизправностите, установени при извършването на периодичните
прегледи на ППС, в три групи в
зависимост от въздействието им върху безопасността на превозното средство,
въздействието им върху околната среда и риска, който пораждат за участниците в
движението, както следва: 1. незначителни неизправности; 2. значителни
неизправности; 3. опасни неизправности.
В чл. 37 ал.2 от Наредбата е
дадена дефиниция на понятието „незначителни неизправности“, а в чл. 37 ал.3
съответно са посочени характеристиките на понятието „значителни неизправности“ , а именно такива са неизправностите, които оказват
отрицателно въздействие върху безопасността на превозното средство или оказват
въздействие върху околната среда, или пораждат риск за участниците в движението,
както и по-значителните несъответствия с експлоатационните характеристики и
конструкцията на превозното средство. При констатиране на такива неизправности
и/или несъответствия превозното средство не може да се движи по пътищата,
отворени за обществено ползване, освен за да се придвижи до място за тяхното
отстраняване, като водачът трябва да вземе необходимите мерки за безопасността
на движението. Попадането на всеки
един елемент в някоя от групите и нивото на сериозността на неизправността му
се определя съобразно списъка в Методиката за извършване на периодичен преглед
за проверка на техническата изправност на ППС – Приложение № 5 към чл. 31, ал.
1 от цитираната Наредба.
По
делото е безспорно установено , че
контролните органи са установили неизправност на автомобила управляван от
жалбоподателя - на предно обзорно стъкло
по дължина, а именно нарушаване на неговата цялост.В случая АНО е приел, че е
налице значителна неизправност, като е установено, че е създаден риск за
останалите участници в движението. Предвид естеството на неизправността в
процесния случай същата е съотносима към Приложение № 5 , т.3.2, б. „в ” от
цитираната по-горе Методика за извършване на периодичните прегледи за проверка
на техническата изправност на ППС /Приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредба
№ Н-32/16.12.2011г./ и може да бъде класифицирана като „значителна”,тъй като
безспорно се установява от всички събрани по делото гласни доказателства, че
пукнатината е била в зоната за почистване на предното обзорно стъкло и тази неизправност може да породи риск за
други участници в движението , включително и за шестимата пътници , возещи се в
таксиметровия автомобил. Показанията на св. И.. са категорични , че се касае за
пукнатина с дължина от около 50 см. , като дори и тази пукнатина да попада в
част от стикера за дължимата тарифа на
таксиметровия автомобил/ данни, за което
се съдържат в обясненията на жалбоподателя и показанията на св. Стаматова / ,
то не би могло да се приеме , че по своето местоположение и размер, пукнатината представлява незначителна
неизправност. А от това следва, че АНО е издирил и приложил съответния
санкционен състав – този на чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП.
Освен
това , районният съд правилно и
законосъобразно е приел , че в случая е неприложима нормата на чл. 28 ЗАНН, тъй
като нарушението е формално и не изисква
настъпването на вредни последици, но то е типично за вида си и не се характеризира с по-ниска степен на
обществена опасност. Същността на вмененото на водача административно нарушение е, че е управлявал
на посочена дата и място технически неизправно моторно превозно средство, като
тази неизправност е свързана с нарушена цялост на предно обзорно стъкло и е
значителна. Именно за реализирането на
тази простъпка е била ангажирана отговорността на жалбоподателя с процесното наказателно постановление, което правилно
е било потвърдено от районния съд. Поради
неоснователност на касационните оплаквания решението на районния съд следва да
бъде оставено в сила.
На основание чл.221 ал.2 във
вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63 ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд
Пазарджик :
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 119/
04.08.2020 г. постановено по АНХД № 186/
2020 г. на Районен съд – Велинград.
Решението не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ:
1./п/
2./п/