Р Е Ш Е Н И Е
№ V - 158
16.01.2020г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, в публично
съдебно заседание, на шестнадесети декември две хиляди и деветнадесета година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.Мл.с. Ваня Ванева
при
секретаря Таня Михова, разгледа докладваното от младши съдия Ваня Ванева
в.гр.д. №1766 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК и е образувано по
въззивна жалба,
подадена от К.А., гражданин на Украйна, родена на ***г***, притежаваща карта за
постоянно пребиваване в България на чужденец №*********, издадена на
26.04.2016г. от МВР София, ЕГН:**********, с адрес: ***, чрез пълномощника адв.
Теодор Шейков - БАК, с която се обжалва
Решение №73 от 09.04.2019г. постановено по гр.д.1199/2018г. по описа на Районен съд Несебър.
По делото е постановено и Решение
№1096/08.10.2019г., по гр.д.№1199/2018г., по описа на Районен съд Несебър, с
което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение
№73/09.04.2019г. по гр.д.№1199/2018г., по описа на Районен съд Несебър, като на
страница четвърта от решението, втори абзац от диспозитива на решението, сумата
от 9800 евро, следва да се чете 2000 евро, част от цялостно вземане в размер на
9800 евро, представляващо незаплатен остатък от дължима сума по силата на
сключен на 15.11.2016г., между страните договор за заем с нотариална заверка на
подписите, рег. №7651/15.11.2016г. по описа на нотариус, с рег. №110 на
Нотариалната камара с район на действие РС-Несебър, което не е обжалвано от
страните и което е неразделна част от първоначалното решение - Решение №73 от
09.04.2019г. постановено по гр.д.1199/2018г. по описа на Районен съд Несебър.
В резултат на допуснатата с Решение
№1096/08.10.2019г., по гр.д.№1199/2018г., по описа на Районен съд Несебър,
поправка на очевидна фактическа грешка в първоначалното Решение №73 от
09.04.2019г., постановено по гр.д.1199/2018г. по описа на Районен съд Несебър,
е осъдена на основание чл.240, ал.1, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД, К.А.,
да заплати на К.М.К., сумата от 2000 евро, част от цялостно вземане в размер на
9800 евро, представляващи незаплатен
остатък от дължима сума по силата на сключен на 15.11.2016г. между страните
договор за заем с нотариална заверка на подписите рег. № 7651/15.11.2016г. по
описа на нотариус, с рег. № 110 на Нотариалната камара с район на действие
РС-Несебър, по който К., в качеството на заемодател е предоставил по банков път
на Екатерина А. в качеството й на заемател сумата от 10 000 евро, които
заемателят се е задължил да върне по банков път в срок до 16.11.2018г.
Осъдена е на основание чл.78, ал.1 от ГПК К.А.,
да заплати на К.М.К., сторените по делото съдебни разноски в общ размер от
666,50лв. /шестстотин шестдесет и шест лева и петдесет ст./, от които 156,50лв.
за заплатена държавна такса по делото и 510лв. за заплатен адвокатски хонорар.
В жалбата, която е депозирана само срещу
първоначалното решение, се навеждат доводи за недопустимост, неправилност и
незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт. Твърди се, че районният
съд се е произнесъл по иск, с който не е бил сезиран, тъй като претенцията на
ищеца е предявена като частична – в размер на 2000 евро, а съдът е присъдил
пълния размер от 9800 евро.
Претендира се отмяна на първоинстанционното
решение. Претендират се направените разноски в
първа и въззивна инстанция. В условията на
евентуалност, в случай, че въззивният съд намери първоинстанционното решение за
допустимо, се иска отмяната му като неправилно и вместо него да се постанови
ново, с което да се уважи искът в размера на предявения пред първата инстанция.
В законоустановения срок не е подаден отговор на въззивната жалба от К.М.К..
Бургаският окръжен съд намира въззивната
жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
В съдебно заседание въззивникът К.А., се
явява лично, представлява се от адв. Шейков, който поддържа въззивната жалба.
В съдебно заседание въззиваемият К.М.К.,
се явява лично и с адв. Чакърова, която оспорва въззивната жалба.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК БОС
намери атакуваното решение за валидно и допустимо.
По основателността на въззивната жалба и
съществото на спора БОС намира следното:
Районният съд е квалифицирал иска като
такъв с правно основание чл. 240, ал.1, чл.79, вр. чл.86 от ЗЗД.
Производството пред първата инстанция е
започнало по искова молба, подадена от К.М. срещу К.А., с която се претендира
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2000 евро /равняващи се на
3911,66 лв./, частичен иск от 9800 евро, ведно със законната лихва от
предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението. Претендират се
направените по делото съдебно-деловодни разноски. Ангажирани са доказателства.
Твърди се в исковата молба, че съгласно
сключен на 15.11.2016г. между страните договор за заем с нотариална заверка на
подписите, ищецът е предоставил на ответницата сумата от 10000 евро, която
същата е следвало да му върне до 16.11.2018г. Сочи се, че до депозиране на
исковата молба, ответницата е върнала само 200 евро, а остатъка отказала да
върне.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК
е депозиран отговор на исковата молба от К.А., с който предявеният иск се
оспорва.
Признава се обстоятелството, че е сключен
между страните договор за заем, с нотариална заверка на подписите, по силата,
на който ищецът е предоставил на ответницата сумата от 10000 евро, с двугодишен
срок за връщане. Признава се и обстоятелството, че не е върната цялата сума, но
се оспорва твърдението, че са върнати само 200 евро. Посочва се, че е върната
сума в общ размер от 2600 евро, които са връщани на ръка, а не по банкова
сметка, ***, на ищеца. Твърди се, че в личен тефтер, ответницата е записвала
сумите, които е връщала на ръка на ищеца, срещу което той се е подписвал. Към
отговора на исковата молба са приложени копия от разписките, намиращи се в тефтера.
Ангажирани са доказателства.
Безспорно е между страните обстоятелството, а и се установява от представените писмени
доказателства по делото, че по силата на
сключен на 15.11.2016г.,
между К.К. и К.А., договор за
паричен
заем, с нотариална заверка на подписите рег. №7651/15.11.2016г.
по описа на нотариус Мария
Бакърджиева, с рег. №110 на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд Несебър, ищецът, в качеството си на заемодател е предоставил по банков път на ответницата в качеството ѝ на заемател сумата от 10 000 евро, които тя се е задължила да му върне в срок до
16.11.2018г. Безспорно
е още, че по банков път е върната от ответницата сума в размер на 200 евро.
Пред първата инстанция е открито
производство по чл. 193 от ГПК, в рамките, на което е изготвена и приета съдебно-почеркова експертиза, от чието заключение се установява, че нито един от изследваните общо шестнадесет подписа
срещу всяка от сумите в изследваните страници в оригинал от представения от
ответницата тефтер не са положени от ищеца К.М.К., като за нуждите на
изследването е снет сравнителен материал в присъствието и по указания на вещото
лице от ищеца, използвани са и подпис в исковата молба по делото, подпис в
договор за правна помощ по делото, пълномощно и подпис в документа за
самоличност на ищеца. Вещото лице е работило по оригинала на
разписките, намиращи се в тефтера на ответницата, който тя е представила по
делото. В съдебно заседание, проведено пред първоинстанционния съд на
21.03.2019г., вещото лице е дало подробни уточнения. В резултат на това
производство с първоначалното решение по делото – Решение №73 от 09.04.2019г.
постановено по гр.д.1199/2018г. по описа на Районен съд Несебър, е признато за
установено, на основание чл. 194, ал.3 във вр. ал.2 от ГПК, по заявеното от
ищеца оспорване на истинността на представените от ответника разписки, че в
частта за липсата на автентичност на положения подпис за К.К., оспорването е
доказано, като положените подписи не са на К.К., поради което е изключил същите
от доказателствения материал по делото.
Спорът между страните, в разглеждания
случай се свежда до това, каква част от задължението е погасена
от ответницата. Налице е признание
от заемодателя, че е получил сумата от 200 евро. Във връзка с твърденията на
ответницата, че освен тези 200 евро, платени по банков път, е извършвала на
ръка плащания в размер на 2600 евро, не са ангажирани никакви доказателства.
При нейна доказателствена тежест да установи факта на връщане на заетата сума, ответницата не
е ангажирала доказателства, че е погасила и друга част от задължението си, освен
сумата от 200 евро, за която няма спор по делото, че е върната на ищеца по
банков път. Поради това, следва да се приеме, че по делото е
установено единствено връщането на сумата от 200 евро от К.А..
По изложените съображения, предявеният иск
в размер на 2000 евро, като частичен иск от цялостен такъв в размер на 9800
евро е основателен и като такъв следва да бъде уважен.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции
съвпадат, поради което обжалваното решение следва да се потвърди.
При този изход на делото и направените от двете страни искания за присъждане на разноски, на въззивника такива не му се следват,
предвид неоснователността на въззивната жалба. Въззиваемата страна има право на
разноски, направила е искане в този смисъл своевременно, поради което такива ѝ се дължат. Представен е списък на разноските, от
който е видно, че същите са в размер на 300 лв. – адвокатски хонорар.
Представени са доказателства за плащане.
Така мотивиран, Бургаският окръжен съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №73 от 09.04.2019г., постановено по гр.д.1199/2018 г. по описа на Районен съд Несебър, поправено по реда на чл.247 от ГПК, с Решение №1096/08.10.2019г.,
постановено по гр.д.№1199/2018г., по описа на Районен съд Несебър.
ОСЪЖДА К.А., гражданин на **, родена на ***г***,
притежаваща карта за постоянно пребиваващ в България, чужденец №***, изд. на ***г.
на МВР-София, с ЕГН:**********, с адрес: *** и посочен адрес за призоваване гр.
Несебър, ул. Перла №6 /хотел Мираж/, да заплати на К.М.К., гражданин на ***,
роден на ***г. в *, гр. *, притежаващ паспорт №*, издаден на ***. от ФМС 77220,
притежаващ разрешение за пребиваване №***, издадено на ** г. на МВР - Бургас, с
адрес: гр. ***, сумата от 300 /триста/ лв., представляваща направените
съдебно-деловодни разноски по в.гр.д.1766/2019г. по описа на Бургаски окръжен
съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.