РЕШЕНИЕ
№ 940
гр. Благоевград, 24.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20241210103280 по
описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
I. Обстоятелства по производството.
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е въз основа на искова молба, подадена от "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.******, представлявано от **** -
Изпълнителен директор на „Юробанк България" АД и **** Д. - Изпълнителен директор на
„Юробанк България" АД, чрез пълномощника адв. М. Ц. против А. Р., ЕГН **********, с
адрес: *****
Ищецът твърди, че се намирал в облигационно правоотношение с ответника, произтичащо
от Договор за потребителски паричен кредит № FL1118031 от 03.09.2020г. Поддържа, че по
силата на чл. 1 от този договор банката е предоставила на кредитополучателя потребителски
кредит в размер на 20 100 лв. за потребителски цели, срещу което ответникът се задължил
да върне отпуснатия кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и условията, уговорени
с договора, а именно 96 равни месечни вноски в размер на по 300,09 лв., с падеж на
последната вноска 03.09.2028г. Сочи, че кредитополучателят бил преустановил на
03.06.2024г. плащане на дължимите вноски, поради което изпаднал в забава. Излага, че
поради неизпълнение на договорните задължения на ответника да заплащал уговорените в
погасителни месечни вноски упражнил своето потестативно право, като обявил процесния
договор за кредит за предсрочно изискуем. Навежда, че уведомил ответника за обявената
предсрочна изискуемост с връчването му на препис от исковата молба. Заявява, че
задълженията на ответника към настоящия момент били, както са посочени от него.
Ответникът, чрез особения си представител, счита предявените срещу него искове за
неоснователни. В тази връзка излага доводи, че процесният договор за потребителски
кредит съдържал неравноправни клаузи, които подробно са описани в отговора.
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство
при условията на обективно съединяване са следните осъдителни искове: - чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ - относно вземането за сумата от 12 795,45 лв. -
представляваща главница по Договор за потребителски паричен кредит FL1118031 от
03.09.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата
молба /29.11.2024г./ до окончателното погасяване.
1
- чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ - относно вземането за сумата от 969,34
лв. - договорна лихва, дължима за периода: 03.06.2024 г. - 20.11.2024 г.
- чл. 86, изр. 1 ЗЗД - относно иска за сумата от 198,93 лв. - мораторна лихва, дължима за
периода: 03.07.2024 г. - 20.11.2024 г.
II. Фактически и правни изводи.
1. Относно допустимостта на предявените осъдителни искове:
Предявените осъдителни искове са процесуално допустими. Същите изхождат от
легитимирано лице, депозирани са пред компетентния съд.
2. Относно основателността на предявените осъдителни искове:
От приетите като писмени доказателства копия от Договор за потребителски кредит №
FL1118031, сключен на 03.09.2020г. и Погасителен план към него е видно, че същият е бил
сключен между "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД (като кредитодател) и ответника А. Р. (като
кредитополучател).
С оглед изложеното се доказва сключването на процесния договор между "ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ" АД (като кредитодател) и ответника А. Р. (като кредитополучател).
От съдържанието на договора и Погасителния план към него се изяснява, че по силата на
същия кредитодателят е предоставил на кредитополучателя сума в размер на 20 100 лв. за
текущи нужди. Кредитополучателят следвало да заплатил 96 месечни вноски, в размер на
300,09 лв. всяка, считано от 03.10.2020г. до 03.09.2028г. Съгласно представения по делото
Погасителен план крайната сума, която кредитополучателят следвало да върне е в размер на
28 808,11 лв., в това число главница, дължима лихва и застраховка.
От приетите по делото копи на Застрахователен сертификат с № FL1118031/2020 година за
застрахователен пакет „L“ на застрахователна програма „Защита на плащанията“ на
кредитополучателите по потребителски кредити, предоставени от „Юробанк България“ АД
съгласно Групов Застрахователен договор № 6/2009 година, както и Искане за отпускане на
кредит става ясно, че кредитополучателят е сключил договор за застраховка за обезпечаване
на плащанията по кредита, като застраховател е Кардиф Животозастраховане.
Съгласно уговореното в договора за кредит /чл. 3, ал. 1, т. 1/ кредитополучателят се бил
задължил да заплаща лихва при фиксиран лихвен процент 7,950 % за първите 12 месеца от
срока на договора. След това според чл. 3, ал. 1, т. 1 от договора от 13-ия месец до края на
договора страните се били съгласили да се прилага променлив лихвен процент в размер на
7,950% плюс надбавка, която представлявала референтния лихвен процент „Прайм“ на
ищцовата банка. Този лихвен процент се определял по методология, която била посочена в
Приложение № 1 към договора. Референтният лихвен процент ПРАЙМ на банката за
необезпечени кредити се определя от Комитета по управление на активите и пасивите,
съгласно Методологията на Банката за определяне на референтен лихвен процент ПРАЙМ
по потребителски и жилищно-ипотечни кредити, публикувана на интернет сайта на Банката
и представляваща Приложение № 1 към договора за кредит. Уговорено било, че ПРАЙМ
подлежал на преразглеждане на тримесечна база, при спазване на условията, описани в
Методологията. В случай че съгласно Методологията било налице основание за промяна на
ПРАЙМ, промяната в ПРАЙМ и нейната дата се публикували на интернет страницата на
Банката, като обявление за промяната се поставяло на видно място в офисите на Банката с
указание за датата на влизане в сила на новия размер на ПРАЙМ. При всяко публикуване на
нова актуална стойност на ПРАЙМ в периода на прилагане на променлива лихва и при
спазване на горепосочените условия, Банката извършвала съответна актуализация на ГЛП
по кредита, като новата приложима стойност на ПРАЙМ била в сила и се ползвала за
определяне на лихвения процент по кредита, считано от датата, следваща първата падежна
дата на месечна вноска по кредита след датата на публикуване на новата стойност на
ПРАЙМ. От заключението на вещото лице по приетата ССЕ се установява, че този базов
лихвен процент е бил променян, като след изтичане на първата година от договора и за
периода от 05.09.2022г. до 04.06.2023г. договорения лихвен процент се е променил от 7,950
2
% на 11,450 %, от 05.06.2023г. до 02.03.2024г. на 12,150%, от 03.03.2024г. до 02.04.2024г. на
13,650 % и от 03.04.2024г. до 13.10.2025г. на 14,350%. Следователно по делото се
установява, че лихвеният процент е бил променян, в посока неговото увеличаване, като от
7,950 % е станал 14, 350 %.
Уговорен е бил Годишен процент на разходите /ГПР/ от 11,41 %, а общата дължима сума
дължима от кредитополучателя е 29 928,31 лв., изчисЛ. към момента на сключване на
договора /чл. 3, ал. 8 от договора/.
В чл. 5 от процесния договор било предвидено задължение на кредитополучателя да
заплатил на кредитодателя следните такси и комисионни: 1. такса за разглеждане на искане
за кредит 450 лв.; 2. Месечна такса за обслужване на разплащателна сметка разкрита за
потребителски кердит в размер на 3,50 лв.
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ) и от
уточненията на вещото лице Д. Д., направени при проведеното й изслушване в открито
съдебно заседание на 27.10.2024г., става ясно, че реално главницата по процесния договор за
потребителски кредит в размер на 20 100 лв. е усвоена от ответника на датата на сключване
на договора, а именно на 03.09.2020 г.
От заключението на вещото лице по приетата ССЕ става ясно, че кредитополучателят е
направил последно плащане по процесния кредит на 29.04.2024г., като след тази дата няма
данни същият да е бил извършвал плащания по кредита.
С оглед неплащане на месечните вноски след 29.04.2024г. банката е упражнила правото си
по чл. 14 от процесния договор за потребителски кредит от 03.09.2020г., като е обявила
кредита за изцяло предсрочно изискуем преди изтичане на крайния срок за погасяване
поради неизпълнение. На кредитополучателя е връчена покана за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем от 11.03.2024г., чрез ЧСИ Борис Велинов. Поканата за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем съдържа изрично волеизявление, че банката счита кредита
за предсрочно изискуем, като е посочен и размерът на неплатеното задължение към
11.03.2024г. Фактът на връчването на нотариалната покана за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем се установява от представения констативен протокол от 26.04.2024г. на
ЧСИ Борис Велинов, от който става ясно, че на кредитополучателя А. Р. уведомлението за
предсрочната изискуемост е връчено по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК на 26.04.2025г. Става ясно
от представените от ищеца доказателства, че преди да се залепи уведомлението по чл. 47, ал.
1 ГПК е била спазена процедурата по чл. 47, ал. 1- ал. 5 ГПК. В тази връзка са извършени
справки за адресната регистрация на ответника, за наличието на трудови договори и дали
същият осъществява стопанска дейност. Установено е в хода на тези проверки, че ответникът
има настоящ адрес в Република Северна Македония, както и че няма регистриран трудов
договор в България. Настоящият съдебен състав приема, че моментът на предсрочната
изискуемост на кредита следва да се определи към момента, в който волеизявлението на
банката се счита съобщено на кредитополучателя, а именно - 26.04.2024г. Посочената дата е
предхожда по време датата, на която банката е депозирала исковата молба – 29.11.2024г.
Следователно са спазени изискванията на т.18 на ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
От заключението на допуснатата ССЕ се изясняват всички плащания, осъществени по
процесния Договор за потребителски кредит. Установява се от заключението на вещото
лице, че от страна на ответника, във връзка с вземанията по процесния договор, са били
извършени плащания в общ размер на 13 137,92 лв., като с тази сума са били погасени,
както следва: 6819,77 лв. от главницата, 5508,01 лв. от възнаградителната лихва, 36,08 лв. от
наказателната лихва, 158 лв. от таксите по кредита, 68,55 лв. от разноските по кредита и
547,51 лв. от премията по полица Кардиф Животозастраховане. Според вещото лице,
непогасената главница се равнява на 13 280,23 лв.; няма непогасена възнаградителна лихва
за периода от 03.06.2024 г. до 20.11.2024 г. (ако се приеме първоначалният лихвен процент от
7,950 %); размерът на мораторната лихва за периода от 03.07.2024 г. до 20.11.2024 г. е 198,93
лв. Според експерта, ако не се вземат предвид направените увеличения в първоначалния
3
лихвен процент, е налице плащане в повече в размер на 484,06 лв. Съдът изцяло приема
заключението на вещото лице, като при определяне на дължимите от ответника суми се
ръководи от изчисленията на вещото лице.
Съдът намира за основателно възражението на особения представител на ответника за
неравноправност на клаузите на чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от процесния договор, които предвиждат
възможността банката едностранно да увеличава договорната лихва по кредита. В тази
връзка съдът намира, че тези клаузи не са индивидуално уговорени между страните по
договора по смисъла на чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Това е така, защото индивидуална е клаузата,
която не е била предварително изготвена от търговеца, а ако е била изготвена предварително
- потребителят е могъл да изрази становище по нейното съдържание. Доказването на
обстоятелството, че клаузата е индивидуално уговорена, е в тежест на търговеца. В
настоящия случай такова доказване не бе проведено от страна на кредитодателя. От друга
страна, трябва да се изтъкне, че съгласно ал. 1 на чл. 143 ЗЗП неравноправна е уговорката,
която е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие насрещните права/задължения на страните по договора. В
разглеждания случай оспорените клаузи отговарят на всички предвидени в чл. 143, ал. 1 ЗЗП
критерии. С установяването на минимален размер на променливия компонент, оттук и на
приложимия към договора лихвен процент, банката се освобождава частично от риска за
понижаване на лихвата, прехвърляйки го на практика върху кредитополучателя, без обаче в
договора да е включена реципрочна уговорка в полза на кредитополучателя за максимален
размер на променливия компонент, респ. приложимия лихвен процент. Така предвиденото
прехвърляне на част от риска от понижаване върху кредитополучателя при запазване в
негова тежест изцяло на риска от повишаване безспорно създава значително неравновесие в
правата и задълженията на страните по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП, което е в ущърб на
кредитополучателя.
Не може да се сподели тезата на особения представител на ответника, че клаузите за
задължения за такси и комисионни (чл. 2, ал. 2, чл. 5 от договора) са нищожни. В тази връзка
следва да се отбележи, че съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПК кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, като съгласно ал. 3 от законовия текст – кредиторът не може да
събира повече от веднъж такса и/или комисионна за едно и също действие, а съгласно ал. 4 –
видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисионни, трябва да бъдат
ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. В настоящия случай тези
изисквания са спазени.
Въпреки доказателствената тежест, разпредеЛ. на ответника, за установяванe на факта, че
е погасил изцяло задълженията си за по процесния договор за потребителски кредит,
същият не е ангажирал доказателства в тази насока.
Налага се изводът на съда за частична основателност на предявените искове, за чиито
размери съдът съобрази заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза.
Поради установеното от експертното заключение по делото плащане от ответника в повече
в размер на сумата от 484,06 лв., то следва да се приеме, че с тази сума е погасено изцяло
задължението за мораторна лихва в размер на 198,93 лв. и част от задължението за главница
от 285,13 лв., съответно неплатена е останала главница в размер на 12 510,32 лв.
При това положение ответникът дължи непогасената част от главницата в размер на 12
510,32 лв., като за остатъка до пълния претендиран размер от 12 795,45 лв. искът за главница
следва да се отхвърли като неоснователен.
Останалите предявени осъдителни искове за обезщетение за забава и за договорна лихва
следва да се отхвърлят, като неоснователни.
Относно разноските:
При този изход от делото и двете страни имат право на разноски. Искане за присъждане на
разноски е направено само от ищеца. Право на разноски има и ответникът, но той е бил
4
представляван от особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, поради което няма и
направено искане в тази насока, като и няма доказателства за реално сторени съдебно-
деловодни разходи. На ищеца следва на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да се присъдят разноски
в размер на 1292,66 лв. (съобразно уважената част от исковете).
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника А. Р., ЕГН **********, с адрес: *****да заплати на ищеца
"ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
*****, представлявано от **** Д. - Изпълнителен директор и член на УС, ***** -
Изпълнителен директор и член на УС, следните суми:
- 12 510,32 лв. /дванадесет хиляди петстотин и десет лева и тридесет и две стотинки/ -
главница по Договор за потребителски паричен кредит FL1118031 от 03.09.2020г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
29.11.2024г., до окончателното погасяване, като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над
уважената част до пълния претендиран размер от 12 795,45 лв.
- 1292,66 лв. /хиляда двеста деветдесет и два лева и шестдесет и шест стотинки/, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща общ размер на дължимите разноски в
настоящето производство, съобразно уважената част на предявените искове.
ОТХВЪРЛЯ исковете на ищеца "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано от **** Д. - Изпълнителен
директор и член на УС, ***** - Изпълнителен директор и член на УС против ответника А.
Р., ЕГН **********, с адрес: ***** с които се претендира ответникът да заплати на
ищеца следните суми:
- 969,34 лв. - договорна лихва, дължима за периода: 03.06.2024 г. - 20.11.2024 г.
- 198,93 лв. - мораторна лихва, дължима за периода: 03.07.2024 г. - 20.11.2024 г.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се
подава чрез Районен съд – гр. Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
5