Р
Е Ш Е
Н И E
гр.Бяла Слатина, 21.01.2022
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, Втори
граждански състав, в публично съдебно заседание на 28 септември, Две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ЙОРДАНОВ
при секретаря Таня Тодорова, като разгледа
докладваното от Съдия Йорданов гр.д. № 283/2021 год. по описа на РС-Б.Слатина,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявена е искова молба от Ю.“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представляван от Ю.Б.Ц.,
чрез Адвокатско дружество „Г. и П.“ с ЕИК *********, представлявано от адв.В.Г., вписан в САК, със съдебен адрес ***, с която се
иска да се установи наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът издаде изпълнителен
лист срещу ответника И.Р.С. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***,
за сумата от 265,55 лв. - главница,
дължима по сключен Договор за далекосъобщителни услуги №
**********/05.12.2013г. и допълнително споразумение от 10.12.2015г. с „БТК„ ЕАД, което вземане е прехвърлено на
„С.Г.Груп“ ООД, с договор за цесия от 16.10.2018г., а „С.Г.Груп“ ООД го е
прехвърлило на „Ю.“ ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019г., за което вземане
са издадена съответна фактура за периода от 08.10.2017г. до 07.04.2018г., мораторна лихва в размер на 66,72 лв. за периода от 24.04.2018г. до 13.10.2020г., както
и направените деловодни разноски в
заповедното и исковото производство.
ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, чл.124,ал.1 от ГПК и чл.86 от ЗЗД.
В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК
ответника И.Р.С. не е открит на посоченият в и.м. адрес, поради което съдът с
определение № 260332/31.05.2021г. е допуснал правна помощ на ответника И.Р.С. с
ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, за процесуално
представителство.
С определение № 260350/18.06.2021г. съдът е
назначил на основание чл.26, ал.2 от ЗПрП адв.М.К. от ВрАК за особен
представител на ответника И.Р.С. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***
да го представлява по гр.д.№ 283/2021г. по описа на БСлРС
с определено адвокатско възнаграждение от 300,00 лв. внесено от ищеца.
В срока по чл.131 от ГПК адв.К.
е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковите претенции на ищеца, като
твърди, че не е налице предсрочна изискуемост на задълженията по договора за
кредит.
По делото са събрани писмени доказателства.
Приложено е ч.гр.д.№ 1096/2020г. на РС-Бяла Слатина.
Съдът
като взе предвид доводите изложени в исковата молба и след преценка на
доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 1096/2020г. на
РС-Б.Слатина срещу длъжника И.Р.С. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес
***, е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 260128/30.10.2020г. за сумата от 265,55 лв. - главница, дължима по сключен Договор за
далекосъобщителни услуги № **********/05.12.2013г. с „БТК„ ЕАД, което вземане е
прехвърлено на „С.Г.Груп“ ООД, с договор за цесия от 16.10.2018г., а „С.Г.Груп“
ООД го е прехвърлило на „Ю.“ ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019г., за което
вземане са издадена съответна фактура за периода от 08.10.2017г. до
07.04.2018г., мораторна лихва в
размер на 66,72 лв. за периода от
24.04.2018г. до 13.10.2020г., както и
направените деловодни разноски за това производство, в размер на 25.00 лв. държавна такса и 180,00
лв. адвокатско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на
чл.47,ал.5 от ГПК.
Впоследствие на заявителя е изпратено
съобщение, че издадената заповед по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника по
чл.47,ал.5 от ГПК, въз основа на което кредиторът „Ю.“ ЕООД *** срок иска по
чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземането по процесният
договор за далекосъобщителна услуга.
Особеният представител на ответника оспорва
иска по основание и размер по изложените в него съображения.
В исковата молба ищеца навежда доводи, че между
длъжника/ответник в настоящето производство/ И.Р.С. с ЕГН ********** и „БТК“ ЕАД -София е сключен договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги № **********/05.12.2013г. с „БТК„, с
клиентски номер **********, за ползване мобилен номер ********** по избран тарифен план
VIVACOM MegaCall S, с
месечна абонаментна такса в размер на 9,80 лв. с ДДС, с допълнителен пакет +GROUP 1 С
абонамент 2,90 лв. с ДДС за срок от 24 месеца.
С
допълнително споразумение от 10.12.2015г. ответника продължил срока на
договора, като добавил за ползване и мобилна услуга за данни за мобилен
телефонен номер ********** при
условията на тарифен план VIVACOM EasyCall S, с
месечен абонамент 12,80 лв. с ДДС за срок от 24 месеца.
Въз
основа на процесният договор за далекосъобщителни
услуги сключен между С. и „БТК“ ЕАД са
издадени фактури, обективиращи вида и размера на неплатената
електронна съобщителна услуга в посочените в исковата молба фактури.
Абонатът
е потребил, но не е заплатил мобилни услуги на обща стойност
265,55 лв. фактурирани за няколко последователни отчетни месеца: м.11/2017г., м.12/2017г.,
м.01/2018г., м.02/2018г., м.03/2018г. и м.04/2018г. Към всяка от фактурите има
детайлизирано приложение-извлечение за размера на сумите.
В раздел
VІІІ „Права и задължения на абоната“ от ОУ на „БТК“ЕАД, в чл.43.1. от ОУ на „БТК“ ЕАД е посочено, че
абонатът има задължението да плаща в срок дължимите суми за предоставените
услуги, а чл.44.1 от същите ОУ визира, че абонатът отговаря за забава в
плащането на дължими суми за предоставените телефонни услуги по тези Общи
условия. „БТК“ЕАД има право да получава изцяло и в срок плащане на дължимите от
Абоната суми за предоставените услуги по Договора и Общите условия(чл.45.1).
При
неспазване на кое и да е задължение визирано в т.43 от ОУ, мобилният оператор има
право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, да прекрати едностранно
индивидуалният договор с потребителя или да откаже сключването на нов договор с
него.
В случая
поради неплащане на ползваните мобилни услуги за няколко месеца, за които са
издадени горепосочените фактури, кредитора „БТК“ЕАД е прекратил едностранно
индивидуалният договор със С. и е издал крайна фактура № **********/08.04.2018г.
с начислена обща сума за плащане.
Датата на деактивация
на процесния абонамент е 04.04.2018г., като същата се генерира автоматично по вградената електронна система на Оператора при
нерегистрирано плащане и наличието на
незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за
заплащане и съобразно уговорения
краен срок на действие на ползвания абонамент.
В процесният договор № **********/05.12.2013г. и в допълнителното
споразумение от 10.12.2015г./стр.12 находящ се в
исковото производство/ е записано, че с прекратяването на споразумението се
прекратяват всички допълнителни споразумения към него, включително и за допълнители услуги. Ако споразумението бъде прекратено
преди изтичане на уговореният срок (в случая той е за 24 месеца, от 10.12.2015г.
до 10.12.2017г.) по искане или по вина на абоната, включително при неплащане на
дължими суми, абонатът дължи на
оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси до изтичане срока
за ползване, като за физическите лица това е ограничено до размер на трикратния
размер на месечните абонаментни такси.
Впоследствие е сключен договор за цесия от 16.10.2018г.
между„БТК“ ЕАД и „С.Г.Груп“ ООД.
По силата на чл.5 от договора, цесионерът
е задължен и упълномощен да уведоми длъжника от името на цедента
за прехвърлянето на вземането. Приложено е и изрично пълномощно в тази насока
изготвено от „БТК“ ЕАД (л.33 от делото), както и потвърждение за прехвърляне на
вземането на И.Р.С. по чл.99,ал.3 от ЗЗД(л.32 от делото).
Видно от Договор за цесия от 01.10.2019г.
сключен между „С.Г.Груп“ ООД и „Ю.“ ЕООД се установява, че цедентът
„С.Г.Груп“ ООД е прехвърлило на цесионера „Ю.“ ЕООД следните
свои вземания, а именно: вземане в размер на 265,55 лв., придобито по силата на
Договор за цесия, сключен между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и
„С.Г. Груп“ ООД от 16.10.2018г., подробно индивидуализирано в Приложение № 1
към този договор.(л.31 от делото).
По делото е представено Уведомление за цесия
изходящо от„БТК” АД, чрез “С.Г.Груп” ООД
и от “Ю.” ЕООД до ответника, за
извършените цесии, като липсват доказателства за връчването му.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД
прехвърлянето на вземането поражда действие между цедента
и цесионера с постигането на съгласие между тях, а по
отношение на третите лица и на длъжника от момента на съобщаването на цесията
на длъжника от предишния кредитор - чл. 99, ал. 4 ЗЗД .
Уведомление, изходящо от цедента,
но приложено към исковата молба на цесионера и
достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията,
съгласно чл. 99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Същото следва да
бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след
предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В този смисъл
постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по
т. д. № 1711/2013 г., I т. о.
В съдебната практика се приема, че е налице
валидно съобщаване, както в случаите, когато това е направено лично от цедента, така и в случаите, когато по пълномощие на цедента такова съобщаване извърши цесионерът,
както е и в настоящия случай. Дори да се приеме хипотетично, че липсват
категорични доказателства за уведомление, което да е връчено на длъжника преди
образуване на настоящото дело с получаване на препис от исковата молба, чрез
особения представител, назначен на ответника, ведно с приложенията към нея,
съдържащи процесния договор за цесия и упълномощаване
на цесионера да извърши уведомяване от името на цедента, ответникът /като длъжник/ е узнал за цедирането на вземането. Особеният представител е
процесуален представител на ответника, който при спазване предпоставките на чл.
47, ал. 5 от ГПК се назначава с оглед охрана на интересите му. Връчването на
всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения
представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни
последици /в този смисъл е Решение № 198/18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 г. на
ВКС, І т. о./ Затова особеният представител има правото да извърши всички
процесуални действия по спора от името и за сметка на представлявания ответник
/с изключение на действията по чл. 29, ал. 5 от ГПК/ в. т. ч. и получава
адресираните до страната книжа. По делото не е спорно, че уведомлението до
длъжника за цедиране на процесното
вземане е връчено с препис от исковата молба на назначения му особен
представителна основание чл. 47, ал. 6 от ГПК, поради което следва да се
приеме, че е изпълнено изискването по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, което обстоятелство
е настъпило в хода на делото и следва да бъде съобразено при решаване на спора.
Доколкото законът не поставя специални
изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то
получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за
установяване съществуването на цедираното вземане, не
може да бъде игнорирано и на основание чл. 235, ал.3 от ГПК следва да бъде
съобразено. Ефектът на уведомяването следва да се зачете като новонастъпил пред съда факт, стабилизиращ легитимацията на цесионера, като титуляр на спорното материално право. В
този смисъл е и съдебната практика: Решение № 123/24.06.2009г. по т.д.№ 12/2009
г. на ВКС, ІІ т.о.; Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г.на ВКС, I
т.о.; Решение № 78/09.07.2014 г. по т.д.№ 2352/2013 г. на ВКС, II т.о.
С оглед изложеното съдът намира, че договорът
за цесия е произвел действие по отношение на ответника, което обосновава извод
за доказаност на активната и пасивната материална
легитимация по предявения иск.
Предвид обстоятелството, че договорите и на
двете цесии и Уведомлението за цесия изходящо от„БТК” АД, чрез “С. Г. Груп” ООД и от “Ю.” ЕООД до ответника са били приложени към исковата
молба, които са получени от назначеният му особен представител на 21.06.2021г./л.65 от делото/, следва да
се приеме, че той е надлежно уведомен за тях.
При така изложената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявеният положителен установителен
иск с правно основание чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК вр.чл.79 от ЗЗД е допустим- предявен е от лице -
заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на вземанията си по издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на
чл.47,ал. 5 от ГПК.
Предявеният положителен установителен
иск има за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ
съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото
съществуване спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да
докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.
В случая, предмет на предявеният иск е вземане,
произтичащо от договор за далекосъобщителни услуги **********/05.12.2013г.,
сключен между длъжника И.Р.С. с ЕГН ********** и „БТК“ ЕАД-София(VIVACOM) от който е видно, че между страните са възникнали валидни облигационни правоотношения, по
силата на които операторът е предоставил на абоната телефонен номер, при
съответна месечна такса и условия и срок на действие на договора,
срещу задължението за заплащане на уговорената цена на услугата- абонаментни
такси и цени на услуги извън включените в съответния тарифен план. В договора
се съдържа описание на тарифният план, ценовите условия, като са посочени
задълженията на абоната и последиците от неизпълнението им, свързани с начисляване
на неустойки. Договорът откъм съдържание отговаря на законовите изисквания за
договори, сключени при общи условия, като те включват необходимите реквизити за
страни, предмет, срок и описание на услугите, а липсващите елементи могат да
бъдат заместени от общите условия, които са неразделна част от тях. Те са
приети с положения подпис на абоната в самият договор, който не е оспорен и по
този начин лицето е декларирало, че е запознато с тях(л.5 от договора).
Ищцовото дружество претендира вземане
в размер на 265,55 лв. представляваща главница по неизплатени
електронни съобщителни услуги по договор № **********/05.12.2013г. и
допълнително споразумение към него от 10.12.2015г. сключен между ответника С. и
„БТК„ ЕАД-София(VIVACOM), което вземане е
прехвърлено на „С.Г.Груп“ ООД, с договор за цесия от 16.10.2018г., а „С.Г.Груп“
ООД го е прехвърлило на „Ю.“ ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019г.
Съществуването на паричното
задължение на ответника е въз основа на договор за далекосъобщителни услуги от дата 05.12.2013г.,
сключен с мобилния оператор „БТК„
ЕАД-София(VIVACOM) и ответника И.Р.С.,
който е абонат на дружеството-доставчик на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер № ********** и титуляр по услугата VIVACOM MegaCall S, с допълнителен пакет +GROUP 1, с
уговорен срок на ползване от 24 месеца.
С допълнително споразумение от 10.12.2015г. ответника
е титуляр и на услугата VIVACOM EasyCall S, с уговорен срок от 24 месеца.
Видно от представените
доказателства е, че ответника, чрез назначеният му особен представител е бил
уведомен за настъпилата
цесия от дата 21.06.2021г., с получаване на съдебните книжа, видно от
върната разписка на съобщението.
Следва да се приеме, че договорът
и фактурите към него са редовни и установяващи записаните в тях обстоятелства, защото
договорът носи подписа на ответника, а за фактурите, с оглед чл. 229 от Директива
2006 (112) ЕО на Съвета от 28.11.2006г. държавите членки на ЕС страните нямат право
да изискват фактурите да бъдат подписани. В настоящия случай ответницата не е
оспорила в срок дължимите суми (чл.41 от ОУ на „БТК“ ЕАД), с оглед на което следва
да се приеме, че това преклудира възможността й да
оспори същите
в по-късен срок.
Наличието на всички конститутивни
елементи от фактическия състав, обуславящ основателността на претенцията на
ищеца, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД – наличие на валидно
правоотношение, елемент от което е задължение за заплащане на стойността на
месечни абонаментни такси и потребени от ответника
чрез далекосъобщителната мрежа на ищеца услуги и неизпълнение на последното, са
налице, което обуславя извод за доказаност на
исковете по основание.
Ищеца претендира и мораторна лихва за забава в размер на 66,72
лв. за периода от
24.04.2018г. до 13.10.2020г.
Мораторната лихва се дължи наред с главното
задължение, но само при забава в изпълнението на главния дълг. Обезщетението за
забава не е уговорено в прекомерни размери. Въпросът дали предсрочната
изискуемост е била обявена валидно на ответника не стои практически, доколкото
срокът на договора е изтекъл преди депозирането на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда.
Началният момент и размерът на обезщетението
за забава не са обвързани от обявяването на предсрочната изискуемост, поради
което претендираната в размер на 66,72
лв. за периода от
24.04.2018г. до 13.10.2020г. се дължи от ответника.
При тези данни и с оглед установеното от фактическа и правна страна
съдът намира, че иска по чл.422 ГПК е основателен за признаване за установено,
че ответника И.Р.С., дължи на ищцовото дружество сумата 265,55 лв. - главница, дължима по сключен Договор за
далекосъобщителни услуги № **********/05.12.2013г. и допълнително споразумение
от 10.12.2015г. с „БТК„ ЕАД, което
вземане е прехвърлено на „С.Г.Груп“ ООД, с договор за цесия от 16.10.2018г., а
„С.Г.Груп“ ООД го е прехвърлило на „Ю.“ ЕООД с договор за цесия от
01.10.2019г., за което вземане са издадена съответна фактура за периода от
08.10.2017г. до 07.04.2018г., мораторна лихва в
размер на 66,72 лв. за периода от 24.04.2018г.
до 13.10.2020г., както и направените
деловодни разноски в заповедното и исковото производство, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 260128/30.10.2020г. по
ч.гр.д.№ 1096/2020г. по описа на РС-Б.Слатина.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 ГПК и предвид
уважаването на исковете, ответника И.Р.С. следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по настоящето исково производство разноски в общ размер на
505,00 лв., от които: 25,00 лв.-заплатена държавна такса за производството по
делото, 180,00 лв. адвокатско възнаграждение и 300,00 лв.-възнаграждение за
особен представител на ответника, съгласно приложените платежни документи и с
разноските по чл.80 от ГПК/л.76 от делото/.
Съгласно т.12 на ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС по
тълкувателно дело № 4/2013г., съдът който разглежда иска с правно основание
чл.422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство. Предвид изхода на спора,
ответника И.Р.С. следва да заплати на
ищеца и сумата от 205,00 лв. –разноски по ч.гр.дело № 1096/2020г. по описа на
РС-Б.Слатина.
Воден от гореизложените мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника И.Р.С. с ЕГН **********
с постоянен и настоящ адрес ***, че СЪЩИЯТ
ДЪЛЖИ на „Ю.“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***-н Триадица “България” № 81, вх. В, ет. 8,
представляван от Ю.Б.Ц., чрез Адвокатско дружество „Г. и П.“ с ЕИК *********,
представлявано от адв.В.Г., вписан в САК, със съдебен
адрес ***, на основание чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, чл.124,ал.1 от ГПК и чл.86 от ЗЗД, сумата от 265,55 лв. - главница, дължима по сключен Договор за
далекосъобщителни услуги № **********/05.12.2013г. и допълнително споразумение
от 10.12.2015г. с „БТК„ ЕАД, което
вземане е прехвърлено на „С.Г.Груп“ ООД, с договор за цесия от 16.10.2018г., а
„С.Г.Груп“ ООД го е прехвърлило на „Ю.“ ЕООД с договор за цесия от
01.10.2019г., за което вземане са издадена съответна фактура за периода от
08.10.2017г. до 07.04.2018г., мораторна лихва в размер
на 66,72 лв. за периода от
24.04.2018г. до 13.10.2020г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №
260128/30.10.2020г. по ч.гр.д.№ 1096/2020г. по описа на РС-Б.Слатина.
ОСЪЖДА
И.Р.С. с ЕГН ********** с
постоянен и настоящ адрес ***, да
заплати на „Ю.“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***-н Триадица “България” № 81, вх. В, ет. 8,
представляван от Ю.Б.Ц., чрез Адвокатско дружество „Г. и П.“ с ЕИК *********,
представлявано от адв.В.Г., вписан в САК, със съдебен
адрес ***, направените деловодни
разноски по исковото производство по гр.д.№
283/2021г. по описа на БСлРС, в общ размер от 505,00 лв., както и сторените от ищеца
в заповедното производство по ч.гр.д.№ 1096/2020г.
по описа на РС-Б.Слатина разноски в общ размер от 205,00 лв.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок пред ВрОС от
уведомяването на страните по делото, че е изготвено.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от
решението да се връчи на всяка от страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
(И.Йорданов)