№ /14.04.2022 год., гр. Варна
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ с-в, в публичното заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет
и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЛИЦА АНДОНОВА
при секретаря Ангелина Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. №1962 по описа за 2021 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл.143 ал.6 и ал.13 от ЗДвП и е образувано по жалба от К.Г.Г., ЕГН
**********,***, чрез пълномощника й адв. С.Д. ***, против отказ, обективиран в
писмено уведомление изх.№ 7/13.08.2021г. на ст. инспектор Ал. П. към
ОДМВР-Варна, сектор „Пътна полиция“, по нейно заявление за прекратяване
регистрацията на собствения й л.а. Пежо 206 с рег.№ **** на осн.чл.18 и сл. от
Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства
(Наредбата). Жалбоподателката твърди незаконосъобразност на оспорения отказ като
сочи, че в случая застрахователната компания е определила настъпилото увреждане
на автомобила й като тотална щета; че е подала заявлението си за дерегистрация
на осн.чл.18 т.1 от Наредбата, а наличието на наложен запор върху л.а. е пречка
за извършване на определена административна услуга по Наредбата само в случаите
на промяна в регистрацията или при служебно прекратяване на регистрацията в
лимитативно изброени хипотези, какъвто настоящият случай не представлява. С
тези съображения настоява за отмяна на отказа за прекратяване на регистрацията
и за издаване на удостоверение за това, като съдът даде задължителни указания
по тълкуването и прилагането на закона на административния орган, т.е. същият
да прекрати регистрацията при спазване на процедурата, и да издаде поисканото
удостоверение. Претендира и присъждане на сторените в производството разноски.
В съдебно заседание адв.Д. поддържа изцяло жалбата, като излага и съображения за
неоснователност на становището на ответника, че прекратяването на регистрацията
е вид промяна на същата; поддържа и искането си за присъждане на разноски.
Ответникът ст.
инспектор Ал. П. към ОДМВР-Варна, сектор „Пътна полиция“ се представлява от ю.к.Г.Г.,
който оспорва жалбата, а по същество настоява оспореното писмо да бъде
прекратено като правилно и законосъобразно. Претендира и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните в
производството доказателства по отделно и в тяхната съвкупност съдът приема за
установено от фактическа страна
следното:
Жалб.К.Г. е собственик на
л.а.“Пежо 206“ с рег.№ ****, върху който са наложени запори по три изпълнителни
дела №20198940401236/30.08.2019г; №20198940401384/20.10.2019г №201998920401474/09.04.2020г. На 19.05.2021г
лекият автомобил, управляван от трето лице, участвал в ПТП, описано в
Констативен протокол от същата дата от дежурен служител при ОДМВР-Варна. Видно
от отразеното там, другият водач отнел предимството на водача на л.а.“Пежо 206“
с рег.№ ****, в резултат на което били получени повреди и побитости в задната
му дясна част. Според писмо изх.№491/21.06.2021г от „Лев инс“ АД, адресирано до
К.Г. ***, във връзка с уврежданията на л.а. при застрахователя била образувана
преписка по щета №0003-5000-21-000419. След проучване на документите по случая
по преписката е определено застрахователно обезщетение, което съгл.чл.390 ал.1
от КЗ представлява тотална щета (пълна загуба). Жалбоподателката е уведомена, че с цел изплащане на
обезщетението е необходимо да представи документи за прекратяване на
регистрацията на МПС: удостоверение от МВР за дерегистрация и перфорирано СУМПС
(първа част) на л.а.“Пежо 206“ с рег. № ****.
По този повод е поставено и
началото на настоящото административно производство – със заявление №210819039375/13.08.2021г
жалбоподателката чрез пълномощника си адв.С.Д. *** прекратяване на
регистрацията на собствения си л.а. след изплатена щета (според заглавната част на заявлението). Към него били приложени регистрационните табели на л.а.
и СУМПС, личната карта на собственичката и пълномощно, а също и писмото изх.№491/21.06.2021г
от „Лев инс“ АД. С оспореното понастоящем Уведомление №7/13.08.2021г
ст.инспектор Ал.П. при сектор „ПП“ при ОДМВР – Варна посочил, че поисканата
аддминистративна услуга – прекратяване на регистрацията на л.а. с рег.№ **** не
може да бъде извършена поради наличието на наложени три запора по изпълнителни
дела, както и че услугата ще бъде продължена след отмяна или писмено разрешение
на органа, постановил ибезпечението, или друг компетентен орган съгл.чл.143
ал.13 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка, по
същество безспорна между страните, съдът приема за установена въз основа на
писмените доказателства по АНП и тези, приобщени в хода на съдебното дирене,
които са взаимно обвързани, последователни и безпротиворечиви, и анализирани в
съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената фактология
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в
законоустановения 14-дневен срок, от легитимиран субект – собственик на л.а. и
адресат на акта, и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество тя е основателна.
На първо място следва да бъде
отбелязано, че доколкото т.нар. „писмено уведомление“ съдържа отказ да бъде
извършена поисканата от жалбоподателката услуга, с изложени мотиви, издаден от
служител на сектор „ПП“, то тя представлява индивидуален административен акт по
см.чл.21 ал.2 от АПК, поради което подлежи на самостоятелно обжалване. Противно
на поддържаното от ответника това уведомление не съдържа изявление за спиране
на образуваното административно производство – изречението в този смисъл,
включено в уведомлението, има характер на указание при какви обстоятелства
услугата може да бъде извършена, не и волеизявление за спиране на
производството; в случая и по принцип липсват данни за наличие на основание за
спиране по см.чл.54 от АПК.
Приложима към настоящия казус е
уредбата на Глава Втора, раздел III
от Наредба №
I-45/24.03.2000г. за регистриране, отчет,
спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства (Наредба № I-45/24.03.2000г.), озаглавена „Прекратяване регистрацията на моторните
превозни средства и
ремаркетата, теглени от тях“. Чл.18 от Наредбата предвижда два способа за прекратяване на
регистрацията – с писмено заявление от собственика по т.1 и служебно по т.2.
Настоящият казус попада в хипотезата на чл.18 т.1 от Наредбата, а съобразно
основанието за заявеното прекратяване на регистрацията – възприетата от
застрахователя тотална щета на л.а. по чл.390 ал.1 от КЗ, към казуса са
приложими разпоредбите на чл.18а ал.7 и ал.8 от Наредба № I-45/24.03.2000г. Според чл.18а ал.7 от Наредбата при прекратяване на регистрацията по чл.18
т.1 на основание взето решение за изплащане на тотална щета, уведомление от
лицензиран застраховател се получава по служебен път от информационните системи
на Гаранционния фонд. Ал.8 на същия текст предвижда, че при прекратяване на
регистрацията по чл.18 т.1 на основание взето решение за изплащане на тотална
щета част първа от свидетелството за регистрация се отбелязва като невалидна
(чрез перфориране и надпис „Прекратена регистрация – тотална щета“) и се връща
на собственика, а част втора се прилага към заявлението за прекратяване на
регистрацията; предвиждането на този текст съответства на това на чл.390 ал.1
от КЗ.
В случая депозирайки заявлението си
за прекратяване на регистрацията, жалбоподателката е представила и писмото изх.№491/21.06.2021г
от „Лев инс“ АД – на стр.31 по делото то е приложено в заверен за вярност с
копието препис, изготвен от издателя на оспорения ИАА като част от
доказателствата по преписката, представени от него, т.е. писмото е налично в
сектор „ПП“ и издателя на акта е запознат с него. Служителят на сектор „ПП“
обаче не е продължил изпълнението на процедурата по ал.7 и ал.8 на чл.18а от
Наредбата, като е мотивирал отказа си с наличието на наложени запори върху
автомобила на жалбоподателката, позовавайки се – макар и без да го цитира – на чл.8
ал.3 от Наредба № I-45/24.03.2000г., според който промяна в
регистрацията на превозни средства с наложен запор или друго законово
ограничение се извършва след отмяна или писмено разрешение на органа,
постановил обезпечението, или друг компетентен орган.
Съдът счита, че така установеното
законодателно изискване за отмяна на наложения запор е неприложимо в случая.
Текстът е достатъчно ясен и конкретен и не се нуждае от граматическо тълкуване
– това изискване е приложимо само при промяна в регистрацията на МПС по реда на
Глава Втора, Раздел II, чл.14 – 17 вкл. от Наредбата,
озаглавен „Промени в регистрацията на МПС и на ремаркетата, теглени от тях“. В
настоящия казус е поискано прекратяване на регистрацията по реда на Глава
Втора, Раздел III, чл.18 – 21 вкл. от Наредбата,
озаглавен „Прекратяване регистрацията на МПС и ремаркетата, теглени от тях“, конкретно – чл.18 т.2 вр.чл.18а ал.7, поради
взето решение за изплащане на тотална щета от застрахователя. Изискването за
отмяна на запора при промяна на регистрацията на МПС е обяснимо с
необходимостта да се съхранят интересите на кредиторите по образувано
изпълнително производство от нарушаване на запора и непозволено разпореждане
със запорираната вещ, която продължава да съществува и след разпореждането.
Обратно – в общия случай на прекратяване на регистрацията на МПС то престава да
съществува като вещ изобщо, или като вещ, която ще бъде използвана по
предназначение като автомобил; конкретно в случая погиването се дължи на
настъпило не по вина на собственичката ПТП, в резултат на което наложените
запори стават лишени от предмет – поради това законодателят не е предвидил
изискване за вдигане на запор при прекратяване на регистрацията на МПС.
Като е приел обратното и е
отказал да прекрати регистрацията на собствения на жалбоподателката лек
автомобил поради неизпълнение на неприложимото изискване на чл.8 ал.3 от
Наредба № I-45/24.03.2000г., административният орган е постановил незаконосъобразен
поради неправилно приложение на материалния закон ИАА, което квалифицира
жалбата против него като основателна и налага отмяната му, след което – връщане
на делото като преписка на сектор „ПП“
при ОДМВР- Варна за извършване на заявената от К.Г. услуга.
При този изход на делото
претенцията на жалбоподателката за разноски е основателна и следва да бъде
уважена в доказания й размер от 410 лв. (10лв. ДТ + 400лв. адвокатско възнаграждение по договор на стр.45 по делото
с подписи на страните с характер на разписка за получаване на сумата); съответно претенцията на ответника за юрисконсултско
възнаграждение е неоснователна.
Предвид изложеното и на
осн.чл.172 ал.2 и чл.173 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ отказ, обективиран в писмено уведомление изх.№ 7/13.08.2021г.
на ст. инспектор Ал. П. към ОДМВР-Варна, сектор „Пътна полиция“, по заявление от
К.Г.Г., ЕГН **********,***, за прекратяване регистрацията на собствения й л.а.
Пежо 206 с рег.№ ****, и
ВРЪЩА делото
като преписка на сектор „ПП“ при ОДМВР-Варна за изпълнение на заявената услуга съобразно
задължителните указания по приложение на закона.
ОСЪЖДА ОДМВР-Варна
да заплати на К.Г.Г., ЕГН **********,***, разноски в
производството в размер на 410 (четиристотин и десет) лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред
Върховния административен съд на РБ.
Преписи
от решението да се връчат на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: