Р Е Ш Е Н И Е № 535
гр. Видин,06.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският районен съд, гражданска колегия в публичното
заседание
на двадесет
и втори юли през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
НИНА НИКОЛОВА
при
секретаря М.П., като разгледа
докладваното от съдията Николова гр. дело № 3277 по описа за 2019 г. и за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е с правно основание чл.405 КЗ.
Подадена е искова молба от П.П.К. *** против ЗД
„Л.И.“ АД - гр.С. за присъждане на застрахователно обезщетение в размер на
1240.00 лева. Твърди се от ищеца, че по силата на Договор за застраховка „Каско
на МПС” , сключен на 11.09.2017г. между страните , е застрахован личен
автомобил на ищеца марка „БМВ”,модел”Х 5”, със застрахователна стойност
12 000 лева , съгласно полица 93001710078841. Твърди, че е платил изцяло застрахователната
премия, уговорена между страните. На 22.03.2018г. настъпило застрахователно
събитие, като на паркинг в гр.Видин са били взломени и липсвали страничните
огледала, както и били срязани захранващите кабели на огледалата. Ищецът извършил всички необходими действия ,уведомил
ответника, за което е била заведена щета 0501-1501-18-403862. , и поискал изплащането
на застрахователно обезщетение, но ответникът отказал да го изплати , като се
позовал на т.27, във вр. с т.27.5 от Общите условия.
Иска
се да бъде осъден ответника да заплати сумата от 1910.00 лева, дължимо и неплатено
застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва, считано от подаване на
исковата молба -26.11.2019г. до окончателното издължаване, както и разноските
по делото.
Исковата
молба, заедно с
приложенията на основание чл.131, ал.1 ГПК е изпратена на ответника, който в
срока по същия текст е подал отговор. Оспорват се
твърденията за настъпило застрахователно събитие, като се излага, че липсват
доказателства за злоумишлени действия на трети лица, довели до частична увреда или липса на автомобила. Твърди се,че
събитието от 26.03.2018г. не е в покритието на застрахователния договор. Оспорва
се и размера на обезщетението като прекомерен, присъждане на лихви и разноски и
прекомерност на разноски.
От
събраните по делото доказателства, Съдът приема за установено следното:
Не се
спори между страните, че са сключили застрахователен договор „Каско на МПС” на
11.09.2017г., по силата на който е застрахован личен автомобил на ищеца марка
„БМВ”, модел ”Х 5”, със застрахователна стойност 12 000 лева. Твърди, че е платил изцяло застрахователната
премия, уговорена между страните. Не се спори и по обстоятелството , че са
нанесени описаните щети – повредени 2 броя огледала за обратно виждане на
предни лява и дясна врата на лекия автомобил, чрез повреждане на два броя
алуминиеви планки ,служещи за прикрепяне на огледалата към вратите,видно и от
констативен протокол от 22.03.2018г. и
служебна бележка от 18.04.2018г. на РУ Видин, и че е отказано плащане на
обезщетение на основание чл.27, т.5 от
ОУ на ищеца, видно от писмо до ищеца, по повод заведена щета №
0501-1501-18-403862.
Спори се, по отношение на
обстоятелствата дали нанесените на автомобила щети са причинени в резултат на
събитие с покрит от застрахователния договор риск и относно размера на
обезщетението.
От заключението на автотехническата
експертиза се установява, че огбледалат аза обратно виждане- 2 броя, са
взломени, чрез повреждане на планките и срязване на захранващите кабели на
огледалата..видимо има счупени парчета от пластмаса в основата на държачите на
огледалата. Установени са три броя основни щети: два броя алуминиеви планки ,
служещи за прикрепването на огледалата към вратите на лекия автомобил; взломени
огледала за обратно виждане на двете предни врати на автомобила; срязани
захранващи кабели на огледалата 2 броя; Вещото лице дава заключение, че с оглед
Методиката да определяне размера на обезщетенията за определяне на имуществени вреди по МПС,
процесният автомобил ,производство и регистрация през 2000г, към периода 18.03
2018г-22.03.2018г. е с износване 60%. И остатъчна годност 40%. , която следва
да бъде заплатена от застрахователя и чиито размер по цени на официален
доставчик към датата на увреждането
възлиза на 1 910.00 лева, в която са включени стойността на нови части и
труд.Стойността на изчислена по средни пазарни цени от алтернативни доставчици на части е 850.00 лева , в която не е включена
стойността за труд 48.00 лева.
Съдът ,с оглед установеното от
фактическа страна намира иска за основателен и доказан до размера от 898.00
лева.
Съгласно
чл. т.27, във вр. с т.27.5 от Общите условия, действащи към периода, в който е
увреден автомобила на ищеца,
застрахователят не обезщетява щети, възникнали по причина или следствие
на увреждания на гуми, джанти и емблеми, с изключение на случаите на ПТП .Изброяването
е лимитативно, поради което съдът приема, че причинената вреда подлежи на
обезщетяване и е включена в покритите застрахователни рискове.
Съгласно чл.33, т.3 от същите общи условия застрахованият
автомобил попада в клас В, -МПС със застрахователна сума- 10 001.00 лева
до 20 000 лева. Зо този клас, съгласно чл.34, .2 от общите условия,
дължимото обезщетение се определя по експертна оценка , като за частични щети
се изчислява по каталози и цени на застрахователя, по представени фактури ,
издадени от автосервиз , избран от застрахования, като застрахователят си
запазва правото да не уважава такива , отразяващи възстановителни дейности на
МПС , в случай че уговорената застрахователна премия е под 475.00 лева.
В
създадената по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика решение № 235 от 27.12.2013
г. по т.д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 37 от 23.04.2009 г. по
т.д. № 667/2008 г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т.д. №
1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 115 от 09.07.2009 г. по т.д. №
627/2008 г. на ВКС, ТК, II т.о. и др. е прието, че обезщетението по имуществена
застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна
сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да
надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като
пазарната му стойност към датата на увреждането. Този отговор е застъпен е в
разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, уреждаща че по имуществена застраховка,
застрахователят дължи действителната стойност на увреденото имущество, а за
такава се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да
се купи друго от същия вид и качество, арг. чл. 400, ал. 1 КЗ. Видно от
заключението на вещото лице този размер възлиза на сумата от 1910 .00 лева по цени на официален
представител, и 898.00 лева по цени на алтернативни доставчици.
Съдът приема, че именно тази последна сума определя размера на необходимите
средства за възстановяване на пострадалия автомобил чрез закупуване на нови
части и влагане на труд за монтирането им. Процесният автомобил е производство
2000 година, не е в срок на официална гаранция, и е категоризиран в клас В от
застрахователя ,съобразно действителната стойност на автомобила и изминалите
години от датата на производство, поради
което и възстановяването на щетите, следва да се съобрази с тези обстоятелства.
За автомобили, категоризирани в клас А, е предвидено съобразяване на дължимото
обезщетение с фактури, издадени от автосервиз на официален представител на
съответната марка МПС- чл.34, 1 от общите условия. Самият ищец в исковата молба
сочи, че не възразява срещу изготвената от оценители на застрахователя оценка
на щетата в размер на 1240.00 лева .Неоснователно е позоваването от
процесуалния представител на чл.27.4 от общите условия, тъй като отказът е
извършен на основание чл.24.5.
В конкретния казус се установи се
безспорно от събраните доказателства, които кореспондират помежду си изцяло, че
е настъпило застрахователно събитие, поради което отказът на ответника да заплати обезщетение, е
неоснователен.
Размерът на вредата се установява от
заключението на назначения по делото експерт, и е равна на стойността на
причинената на автомобила щета, вследствие настъпването на застрахователното
събитие.
С оглед горното искът е доказан в основанието и до размера от 898.00 лева. Следва да бъде присъдена и поисканата законна лихва
, считано от предявяване на исковата молба. В останалата част
до пълния претендиран размер искът следва да се отхвърли.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК, ответникът
следва да заплати на ищеца и направените разноски в производството за ДТ в размер 23.50 лева, и 42.30 лева за
възнаграждение на вещо лице, съобразно уважената част на иска. Разноски на
ищеца за адвокатско възнаграждение не следва да се присъждат, тъй като липсват
доказателства такива да са направени. В представения ДПЗС от 2019г./стр.6 от
делото/ е видно, че е уговорено възнаграждение 450.00 лева, платимо в брой, но
няма данни да е внесено.
Воден от горните съображения, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
ЗК „Л.И.“ АД - гр.С. с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр.С., бул. Ч.В. № 51 Д, да
заплати на П.П.К. с ЕГН: ********** и
адрес *** ж.к.Б.Т. ,бл.5, вх.Б, ап.33, и
съдебен адрес ***, сумата от 898.00 лева, представляваща застрахователно
обезщетение по застрахователен договор ,съгласно полица 93001710078841/ 11.09.2017г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска 26.11.2019г. до окончателното издължаване,
както и разноски в общ размер 65.80 лева. ОТХВЪРЛЯ иска над пресъдения размер и
до пълния претендиран.
ОСЪЖДА П.П.К. с ЕГН: ********** и адрес *** ж.к.Б.Т. ,бл.5, вх.Б, ап.33 да заплати на ЗК „Л.И.“
АД - гр.С. с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр.С., бул. Ч.В. № 51 Д, сумата от 26.50 лева, представляваща разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от връчването до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : П
Вярно
с оригинала
Секретар: