РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе, 01.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Русе, в публично заседание на девети септември през две
хиляди и двадесета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДИАН ВАСИЛЕВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
|
|
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА |
|
|
|
При
секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА и с
участието на прокурора ДИАНА НЕЕВА, като
разгледа докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА
КАН дело № 246 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изречение 2
от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на С.А., гражданин на
Република Турция, депозирана чрез адвокат-пълномощник С.М. ***, против Решение
№ 374 от 21.04.2020 г., постановено по АНД № 251/2020 г. по описа на Районен
съд – Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 38-0000092 от
24.01.2020 г. на Главен инспектор Областен отдел ”Автомобилна
администрация”-Русе, с което: по т. 1 - за нарушение на чл. 8, § 2, изр. 2, във
връзка с чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр и чл. 2,
§ 3 от Регламент № 561, AETR,
ДВ, бр. 28 от 1995г. и на основание чл. 93б, ал.7, т. 3 от ЗАвПр на С.А. е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 500 (хиляда и петстотин)
лева; по т. 2 - за нарушение на чл. 12 § 2, б.“б“, т. (ii) от Приложение „Контролен уред“, във
връзка с чл. 78, ал. 1, т. 2 от ЗАвПр, AETR, ДВ, бр. 28 от 1995г. и на основание
чл. 93в, ал. 11 от ЗАвПр е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 1500 (хиляда и петстотин) лева, по т. 3 – за нарушение на чл. 103, предл. 3 ЗДвП и на основание чл. 175 ал. 1 т. 4 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в
размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност
на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на
материалния закон. Основните аргументи са за неспазване на срока за възражение,
предвиден в разпоредбата на чл. 44 ал. 1 ЗАНН и издаване на обжалваното НП
преди да е изтекъл този срок. Развиват се и съображения за нарушаване на
правото на защита на жалбоподателя, тъй като не му е бил осигурен преводач при
връчване на АУАН.
Претендира се да се отмени решението и да се постанови
друго, с което да се отмени НП.
Ответникът по касационната жалба не
взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава
заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни
основания, становищата на страните,
събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното
решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба, като подадена от надлежна страна, в
срока по чл.211, ал. 1 от АПК и отговаряща на изискванията на чл. 212 и чл. 213
от АПК, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е частично основателна, но
не по изложените в нея съображения.
За да постанови оспореното в настоящото производство
решение РС - Русе е приел, че при издаването на НП и АУАН не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и правилно е приложен
материалният закон. Счел е, че наказаното лице безспорно е осъществило
вменените му нарушения по ЗАвПр и ЗДвП, както от обективна, така и от
субективна страна.
Фактическата обстановка, нарушенията по ЗАвПр и по
ЗДвП и авторството на деянията са правилно установени в хода на протеклото
административнонаказателно производство пред наказващия орган и в
производството пред първата съдебна инстанция. Всички релевантни за
съставомерността и индивидуализацията на деянията факти и обстоятелства, които
обуславят административнонаказателната отговорност, са установени и удостоверени. При установяване на нарушенията няма
допуснати съществени процесуални нарушения. Районният
съд е събрал посочените от страните доказателства, които е обсъдил подробно, в
тяхната съвкупност и взаимовръзка, като въз основа на тях правилно е установил
фактическата обстановка. Въззивният съд е анализирал установените факти и
приложимите правни норми и е приел, че нарушенията са правилно установени и
безспорно доказани, като предвидените за тях наказания са определени от закона
в абсолютен размер. Обсъдил е подробно и възраженията на жалбоподателя, които е
приел за неоснователни, а именно - относно допуснати съществени процесуални
нарушения, свързани с правото му на защита и по-конкретно – липсата на преводач
от български на турски език. Отхвърлил е и възраженията на жалбоподателя
относно твърдените нарушения на разпоредбите на чл. 44 ал. 1, чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, като е изложил подробни мотиви. Мотивиран така, РС - Русе е потвърдил
изцяло наказателното постановление.
В касационната жалба се твърди незаконосъобразност
на въззивното решение, като се излагат същите доводи, наведени във въззивната
жалба, на които районният съд е дал мотивиран отговор в решението си. Настоящата
инстанция изцяло споделя фактическите и правни изводи на Районен съд – Русе
относно съставомерността на нарушенията, за които е наказан жалбоподателя с
оспореното НП.
Неоснователно е
възражението на касационния жалбоподател за неспазване на тридневния срок за
възражение, регламентиран с разпоредбата на чл. 44 ал. 1 ЗАНН. Тази норма важи
за общия случай на съставяне на АУАН, но не и когато са налице предпоставките,
визирани в чл. 44 ал. 4 ЗАНН – липса на постоянен адрес на нарушителя в
България. В настоящия случай жалбоподателят е турски гражданин, преминаващ
транзитно през България и без постоянен адрес на територията на страната,
поради което законосъобразно съставения АУАН се връчва незабавно, на същия ден,
в който е съставен, на наказващия орган. В изречение второ на цитираната
разпоредба е предвидено към акта да се приложат писмени обяснения или
възражения на водача, т.е. нарушителят не е лишен от възможността да направи
възражения или да даде писмени обяснения още при съставяне на акта. Такива,
видно от материалите по делото, той не е направил. Законосъобразно наказващият
орган е издал обжалваното НП в деня, в който е получил
административнонаказцателната преписка, съгласно разпоредбата на чл. 52 ал. 1,
изр. второ ЗАНН. В тази връзка неоснователни са възраженията на жалбоподателя,
че е следвало АНО да изчака 3-дневния срок за възражение. Законът задължава
наказващия орган да се произнесе в деня на получаване на административната
преписка, независимо дали същата съдържа само АУАН. Следва да се отбележи и
следното : Предвиденият в чл. 44 ал. 1 ЗАНН срок за възражение е с оглед
реализиране правото на защита на нарушителя, но дори и същият да не е спазен от
АНО, който е издал НП преди да изтече този срок, това нарушение не е
съществено, тъй като в случая жалбоподателя е имал възможност да оспори
процесното НП по съдебен ред, с което е реализирал в пълнота правото си на
защита.
Неоснователно и недоказано остана и възражението за неосигуряване на
преводач при издаването на АУАН. С
акт за назначаване на преводач от 24.01.2020 г. началникът на ОО „Автомобилна
администрация“ – Русе, на основание чл.142 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН, е назначил
Осман Наимов Мехмедов за преводач, като му е възложил да превежда от български
език на турски език и обратно разговорите между касатора и служителите на ОО
„Автомобилна администрация“ при връчването на АУАН и снемането на обяснения и
възражения от водача, както и да преведе на същия от български на турски език
цялото съдържание на АУАН, НП и съставената заповед за прилагане на ПАМ. С
декларация от 24.01.2020 г. назначеният преводач е декларирал, че е присъствал
при връчването на АУАН и снемането на възражения/обяснения от нарушителя и че е
превеждал разговорите между него и служителите от ОО „АА“ – Русе, както и че е
превел на касатора цялото съдържание на АУАН и НП и че същият е разбрал какво
нарушение е извършил, какво наказание му е наложено, както и правото си да
обжалва наложеното наказание, по какъв ред и в какъв срок може да стане това.
При това положение обосновано се явява направеното от въззивната инстанция
заключение, че в извънсъдебната фаза на процеса не са допуснати процесуални
нарушения като и двата акта, издадени в нея (АУАН и НП) са преведени на езика
на наказаното лице и по този начин е гарантирано напълно правото му на защита,
което е и практически реализирано в развилото се производство по съдебно
обжалване на наложената санкция.
Неоснователни са и развитите
оплаквания за допуснати от въззивната инстанция нарушения на материалния закон.
Районният съд е изложил подробни мотиви защо счита, че не са нарушени
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН при описания на нарушенията. Видно е както
от АУАН, така и от НП, че всяко нарушение е индивидуализирано със
съставомерните си признаци, посочени са времето и мястото, когато са извършени.
Обстоятелство на кой от всичките изходи на ГКПП Дунав мост, гр.Русе, се е
намирал нарушителя при извършване на проверката от контролните органи и
установяване на нарушенията, е неотносимо към съставомерността на деянията.
С оглед изложеното се налага
извода, че жалбоподателят действително е извършил посочените в НП нарушения,
поради което е и санкциониран с налагане на съответните наказания. Същевременно
касационната инстанция счита, че правните изводи на въззивния съд относно
определянето на размера на наложените санкции за деянията по
чл. 8, § 2, изр. 2, във връзка с чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр и чл. 2, § 3 от Регламент № 561, AETR, ДВ, бр. 28 от 1995г. и чл. 12 § 2,
б.“б“, т. (ii)
от Приложение „Контролен уред“, във връзка с чл. 78, ал. 1, т. 2 от ЗАвПр, AETR, ДВ, бр. 28 от 1995г. са неправилни
поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 3 ал. 2 ЗАНН ако
до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни
разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Със
Закон за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози (ДВ
бр.60/07.07.2020 г., в сила от същата дата) са направени изменения в
разпоредбите на чл. 93б ал. 7 т. 3 и чл.
93в ал. 11 ЗАвПр, като предвидената санкция е намалена от 1500 лв. на 500 лв.
При това положение, тъй като обжалваното НП към настоящия момент все още не е
влязло в сила, а последвалата, след неговото издаване, законодателна промяна е
по-благоприятна за нарушителя, следва въззивното решение да бъде отменено, а
процесното НП – изменено.
Мотивиран така и на основание
чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Административният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 374 от 21.04.2020 г., постановено по АНД № 251/2020 г. по описа на Районен
съд – Русе, В ЧАСТТА, с която е
потвърдено Наказателно постановление (НП) № 38-0000092 от 24.01.2020 г. на
Главен инспектор Областен отдел ”Автомобилна администрация”-Русе, с което на С.А.,
гражданин на Република Турция, за нарушение на чл. 8, § 2, изр. 2, във връзка с
чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр и чл. 2, §
3 от Регламент № 561, AETR,
ДВ, бр. 28 от 1995г. и на основание чл. 93б, ал.7, т. 3 от ЗАвПр е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1 500 (хиляда и петстотин)
лева и за нарушение на чл. 12 § 2, б.“б“, т. (ii) от Приложение „Контролен уред“, във
връзка с чл. 78, ал. 1, т. 2 от ЗАвПр, AETR, ДВ, бр. 28 от 1995г. и на основание
чл. 93в, ал. 11 от ЗАвПр е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 1500 (хиляда и петстотин) лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ НП
№ 38-0000092 от 24.01.2020 г. на Главен инспектор Областен отдел ”Автомобилна
администрация”-Русе, В ЧАСТТА, с
която на С.А., гражданин на Република Турция, за нарушение на чл. 8, § 2, изр.
2, във връзка с чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр и чл. 2, § 3 от Регламент № 561, AETR, ДВ, бр. 28 от 1995г. и на основание
чл. 93б, ал.7, т. 3 от ЗАвПр е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева и за нарушение на чл. 12 § 2,
б.“б“, т. (ii)
от Приложение „Контролен уред“, във връзка с чл. 78, ал. 1, т. 2 от ЗАвПр, AETR, ДВ, бр. 28 от 1995г. и на основание
чл. 93в, ал. 11 от ЗАвПр е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 1500 (хиляда и петстотин) лева, като НАМАЛЯВА
така наложените глоби на основание чл. 93б, ал.7, т. 3 от ЗАвПр съответно
на 500 (петстотин) лева и на
основание чл. 93в, ал. 11 от ЗАвПр - на 500
(петстотин) лева.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 374 от 21.04.2020 г., постановено по АНД № 251/2020 г. по описа на
Районен съд – Русе в останалата му част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.