№ 7570
гр. София, 14.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20221110139682 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
С искова молба ищецът *********** е предявило против А. С. П. по реда на
чл.422 ГПК положителни установителни искове с правно чл.32 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи вр. чл.1, ал.2 ЗРВКУ вр. чл. чл. 200
ЗЗД, вр. чл.198о, ал.1 ЗВ и чл.86 ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено,
че ответникът дължи суми, както следва: 3313,80лв., представляваща неплатена цена за
потребени ВиК услуги за периода от 03.03.2012г. до 30.03.2020г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 27.05.2021 г. до
окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. №29914/2021г.
Ищецът твърди, че между него и ответникът, в качеството на потребител, е
възникнало облигационно правоотношение по предоставяне на ВиК услуги на имот с
адрес: **********, за периода от 03.03.2012г. до 30.03.2020г., като за процесния
период претендираните суми не били заплатени.
Съобщение с указания по чл.131 ГПК е изпратено до ответника, който в срок чрез
назначения особен представител е подал отговор, в който намира исковата молба за
неоснователна. Оспорва наличието на облигационно отношение между страните по
отношение на имота. Отделно от това възразява за погасяване на сумите по давност.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен e по реда на чл.422 ГПК положителeн установителeн иск с правно
основание чл.32 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи вр. чл.1,
1
ал.2 ЗРВКУ вр. чл. чл. 200 ЗЗД, вр. чл.198о, ал.1 ЗВ.
С доклада по делото съдът е разпределил в тежест на доказване на ищеца:
наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на ВиК
услуги - за доставка на питейна вода, за отвеждането на отпадъчни води, за
пречистване на отпадъчни води, по силата на което продавачът се е задължил да
прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и продавачът да е
доставил ВиК услуги - за доставка на питейна вода, за отвеждането на отпадъчни води,
за пречистване на отпадъчни води в твърдяното количество на купувача. По
възражението за давност – е разпределил в тежест на доказване на ответника, че спрямо
него е било налице изискуемо вземане, за което е изтекъл необходимия в закона срок, в
който случай ищецът следва да докаже, че са налице действия по спиране/прекъсване
на давността.
От приложеното по делото ч.гр.д. № 29914/2021 по описа на СРС, 27 състав, се
установява, че същото е образувано по депозирано на 27.05.2021г. заявление по чл.410
ГПК от *********** срещу А. С. П.. Съдът уважава в цялост заявлението и на
15.06.2021 г. издава заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
срещу длъжника за сумата от 3313,80лв., представляваща неплатена цена за потребени
ВиК услуги за периода от 03.03.2012г. до 30.03.2020г. за имота на адрес **********,
кл. № ***********, договорна сметка № **********, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 27.05.2021 г. до окончателното
плащане.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите, обществените отношения, свързани с
услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги, при спазване на изискванията на този
закон. Според разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги, водоснабдителните и
канализационните /ВиК/ услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно-
битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и
дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии
/населените места и селищните образувания/, както и дейностите по изграждането,
поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи,
включително на пречиствателните станции и другите съоръжения. В § 1, т. 2 от ДР на
закона се съдържа легална дефиниция на понятието "потребители на ВиК услуги, като
съгласно б. "а" от посочената разпоредба това са юридически или физически лица -
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК
услуги, а според б. "б" от нормата - това са юридически или физически лица -
собственици или ползватели на имоти в етажната собственост
В разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 год. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи е указано, че потребители на услугите
ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право
на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост.
Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на ВиК системи и
от съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен
срок от публикуването им в централен ежедневник - чл. 8, ал. 1 и 3 от наредбата.
2
Следователно нормативната уредба - ЗРВКУ и Наредба № 4 от 14.09.2004г.
предвижда качеството "потребител" на ВиК услуги да възниква единствено по
отношение на определена категория лица - носители на вещни права или концесионно
право, като никакви други облигационни правоотношения на договорно или
извъндоговорно основание, включващи в съдържанието си фактически възможността
да се държи съответния обект, присъединен към водоснабдителната и канализационна
мрежа, не могат да обосноват възникване на правоотношение с оператора на ВиК
мрежата, а са относими единствено в отношенията между собственик/титуляр на
ограничено вещно право или концесия и лицето, което фактически ползва имота.
По делото е приобщена информация от *************“, съгласно която по
данни на информационната система на Столична община за периода от 14.11.2012г. до
09.10.2019г., имотът в **********, е деклариран от ответника с декларация по чл.14
ЗМДТ от 04.01.2013г.
Настоящият съдебен състав счита, че данъчната декларация не е предвиден в
закона способ нито за придобиване, нито за доказване правото на собственост върху
недвижим имот /в този смисъл решение № 972 от 06.01.2010г. на ВКС по гр.д. №
4266/2008г., IV ГО/. Декларирането на един имот има само административноправно
значение, но няма гражданскоправни последици и не поражда последици относно
възникването или прекратяването на правото на собственост върху същия. Правото на
собственост възниква по силата на предвидените в закона способи /чрез правна сделка,
по давност, или по други начини, определени в закона/ и се доказва със съответните
документи, удостоверяващи тези способи /така и Решение № 261167 от 01.04.2022 г. по
в. гр. д. № 5689 / 2021 г. на Възз. II-a състав на Софийски градски съд/.
С оглед изложеното се налага извод, че ищцовото дружество, чиято е
доказателствената тежест в процеса съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК,
не е ангажирало доказателства за твърдяното облигационно правоотношение между
страните по делото за процесния период. Не са представени доказателства нито за
титулярството в правото на собственост, респективно на ограниченото вещно право на
ползване върху процесния имот, нито доказателства за сключването на изричен писмен
договор между страните, вкл. в процесния имот – данните на измервателния уред били
отчитани въз основа на усреднена консумация от предходни периоди, отчитането било
правено през по-големи периоди, като има приложен хартиен карнет за имота, но с
клиент *********** за периода 2014-2015г., като от заключението по ССчЕ се
установява, че за имота имало партиди с кл. № ********** с титуляр *********** и
новосъздаден кл. № *********** с титуляр ответника. При изричното оспорване на
качеството на потребител от страна на ответника, установяването единствено на факта,
че е открита индивидуална партида на лицето при ищцовото дружество, без да е ясно
дали това е станало служебно или въз основа на искане, съответно по чие искане, не
може да обоснове извод за възникването на договорно правоотношение между
страните.
По разноските:
При този изход от спора право на разноски има само ответникът, който е
представляван от особен представител.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ предявения от ***********, ЕИК: ***********, със седалище и
адрес на управление: *******************, по реда на чл.422 ГПК положителен
установителен иск с правно основание чл.32 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи вр. чл.1, ал.2 ЗРВКУ вр. чл. чл. 200
ЗЗД, вр. чл.198о, ал.1 ЗВ, за признаване за установено, че А. С. П., ЕГН: **********,
******, ул. *********, дължи сумата от 3313,80лв., представляваща неплатена цена за
потребени ВиК услуги за периода от 03.03.2012г. до 30.03.2020г. за имота на адрес
**********, кл. № ***********, договорна сметка № **********, ведно със законната
лихва от 27.05.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4