РЕШЕНИЕ
№ 361
гр. Перник, 30.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Перник, в публичното заседание на първи
септември две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Силвия Димитрова
при секретаря Анна Манчева, като разгледа докладваното от съдия
Димитрова административно дело № 154 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. чл.41, ал.1 от Наредба № 6 от 28.03.2016 г. за прилагане на подмярка
7.6. "Проучвания и инвестиции, свързани с поддържане, възстановяване и
подобряване на културното и природно наследство на селата" от мярка 7
"Основни услуги и обновяване на селата в селските райони" от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.
Образувано е по жалба на ****с ЕИК **** и адрес: с. Я., общ. Т., обл.
Перник, представляван от председателя на ****Н.П., срещу Решение №
14/07/6/0/00278/3/01/22/01 от 09.12.2019 г. за изплащане на финансова помощ по
Договор № 14/07/6/0/00278 от 07.06.2017 г. за отпускане на безвъзмездна
финансова помощ по подмярка 7.6 „Проучвания и инвестиции, свързани с
поддържането, възстановяването и подобряване на културното и природно
наследство на селата“ от мярка 7 „Основни услуги и обновяване на селата в
селските райони“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 –
2020 г.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и
при неустановяне на обективната истина при изпълнение на сключения договор за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Навежда доводи за немотивираност
и липса на фактически и правни основания за издаването, което води до
невъзможност неговият адресат да установи кои са конкретните факти, въз основа
на които административният орган е счел, че следва да упражни предоставените му
властнически правомощия. Сочи се, че от оспорения акт не става ясен начина, по
който е изчислена сумата 153 418,29 лв. и дали тази сума представлява отказ за
плащане, редукция или финансова корекция, като по този начин не може да се
прецени дали тя е вярно изчислена.
Искането на жалбоподателя е за отмяна на оспорения акт и присъждане на
направените по делото разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателят – редовно призован, не изпраща
представител.
Ответната страна - изпълнителният директор на Държавен фонд
„Земеделие“ – гр. София, редовно призован, не изпраща представител в съдебно
заседание. В представена по делото Молба вх. № 1811/29.06.2020 г. /л.552/
изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли за отхвърлянето й като
такава. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Перник, като обсъди доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено следното:
Жалбоподателят ****с ЕИК **** и адрес: с. Я., общ. Т., обл. Перник, е
местно поделение на Софийска митрополия. Представлява се от председателя на ****свещеник
Н. Х. П., определен със Заповед № 33/08.03.2018 г. на Негово Светейшество
Неофит - Митрополит Софийски и Патриарх Български Неофит /л.80/. Същият е
ползвател по Договор № 14/07/6/0/00278 от 07.06.2017 г. /л.24 и сл./ за
отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 7.6 „Проучвания и
инвестиции, свързани с поддържането, възстановяването и подобряване на
културното и природно наследство на селата“ от мярка 7 „Основни услуги и
обновяване на селата в селските райони“ от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2014 – 2020 г., съфинансирана от ЕЗФРСР, сключен с ДФЗ. С
договора, на ****- с. Я., общ. Т., обл. Перник, се предоставя безвъзмездна
финансова помощ за изпълнението на одобрен проект № 14/07/6/0/00278. Съгласно
уговореното в чл.2, ал.3 от договора, финансовата помощ може да бъде изплащана
авансово, междинно и окончателно, ако ползвателят подаде заявка за такова
плащане, при условията и в сроковете по договора и съгласно Наредба №
6/28.03.2016 година.
Съгласно чл.3, ал.8 от договора междинно плащане е допустимо не повече
от един път за периода на изпълнение на проекта, когато ползвателят е заявил
такова плащане и същото е предвидено в договора, като междинното плащане е
допустимо за одобрена, обособена част от инвестицията, съгласно Приложение № 1,
неразделна част от договора, а плащането се заявява не по-късно от четири
месеца преди изтичане на крайния срок за извършване на инвестицията по договора
за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ.
Съгласно чл.4, ал.1 от договора, окончателният размер на помощта за
изплащане на ползвателя се определя от фонда в срок не по-късно от три месеца
след подаване на заявката за окончателно плащане по реда на чл.37 и 38 от
Наредба № 6/28.03.2016 г., окомплектована с всички изискуеми документи и след
извършване от страна на фонда на съответните проверки и анализи по чл.39 от Наредба
№ 6, въз основа на резултатите от които да бъдат установени конкретни факти и
обстоятелства, подробно описани в т.1, 2 и 3.
Неразделна част от договора, сключен между жалбоподателя и Държавен
фонд „Земеделие“ са Приложение № 1 – Таблица с инвестициите към договора,
Приложение № 2 – Списък на критериите за подбор, по които ползвателят е получил
приоритет, Приложение № 3 – Формуляр за наблюдение изпълнението на дейностите
по проекта по подмярка 7.6. „Проучвания и инвестиции, свързани с поддържането,
възстановяването и подобряване на културното и природно наследство на селата“,
Приложение № 4 – Застрахователни рискове и Приложение № 5 –
Количествено-стойностна сметка. Към договора са сключени и три анекса: Анекс І
от 11.07.2017 г. /л.52 и сл./, с който е извършена промяна относно банковата
сметка, Анекс ІІ от 07.02.2018 г., с който първоначално одобрената финансова
помощ се променя от 720 765,44 лв. на 719 003,29 лв., и
Анекс ІІІ от 31.10.2018 г.
На 10.12.2018 г. жалбоподателят подал Заявка за плащане № 14/07/6/0/00278/2/01
от 10.12.2018 г. /л.12/ с данни за доставчици, изпълнители и получатели на
плащания по заявените за подпомагане разходи, както и таблици за разходи. С
Решение № 14/07/6/0/00278/2/01/22/01 с изх. № 01-2600/958 от 27.02.2019 г.
/л.9/ изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ одобрил изплащането на
финансова помощ по горепосочения договор, както следва: заявена сума: 375 939,36 лв.; отказана сума: 12 571,29 лв., оторизирана сума: 3868,07 лв.; изплатена
сума: 3868,07 лв.; прихващания и приспадания: 359 500,00 лв.
/прихванато авансово плащане/. Като дата на плащане е отразена 15.02.2019 г. В
раздел ІІ е посочен размера на отказаните разходи - 12 571,29 лв.,
редуцирани в резултат на установени несъответствия при извършена проверка на
място, и наложил финансова корекция в същия размер.
Със Заповед № 372209/03.01.2019 г. /л.161/ и Заповед № 372209/03.01.2019 г. /л.162/
административният орган възложил извършване на проверка на място с начална
дата: 04.01.2019 г. и крайна дата: 22.01.2019 г.
В хода на проверката е извършен контрол на извършените дейности и е
направена съпоставка с одобрените такива. Изследвани са договорите с
доставчиците и изпълнителите. Резултатите са обективирани в Доклад от
проверката на място /л.163 и сл./ и контролни листове /л.427 и сл./. Същите са
предявени на представляващия на ползвателя. Установени са несъответствия –
монтираният генератор е с различни параметри от одобрения /л.440/, не е
изпълнена пожароизвестителната система, включително станция, димни датчици,
ръчни бутони, UPS за аварийно захранване и електроника за контрол /л.440/,
полилей бронзов е с 18 крушки вместо с одобрените 90 броя /л.439/, липсва
гръмоотводен прът /л.438/.
На жалбоподателя са изпращани уведомителни писма за отстраняване на
нередовности /№ 14/07/6/0/00278/3/01/02/01 с изх. № 01-2600/3380 от 17.06.2019
г. /л.453/, № 14/07/6/0/00278/3/01/02/02 с изх. № 01-2600/4531 от 02.08.2019 г.
/л.455/. На 14.06.2019 г. представителят на жалбоподателя представил обяснение
/л.451/ относно гръмоотводен прът – заменен /непоставен, тъй като с кръстът на
църквата изпълнява функцията на гръмоотвод/; дървен под – неизпълнен, заменен
чрез поставяне на старинни тухли, за да се запази оригиналния облик на храма;
полилей бронзов – заменен с 18 броя крушки, с цел запазване конструкцията и
автентичността на храма; генератор – заменен с друг, който има по-добри
технически параметри.
С Писмо вх. № 01-2600/3380#2 от 07.11.2019 г. /л.498/ на председателя
на ****на храма Н.П. са изпратени: Обяснителна записка /л.513/, в която е
обективирано становище относно техническите характеристики на доставения и
монтиран генератор и е направено заключение, че същият е с по-висока мощност,
обезшумен и предназначен за работа с 4 вида гориво: метан, пропан-бутан, био-газ
и безоловен бензин; същият отговаря на последните европейски директиви за ниски
нива на шум, ниска консумация на дизел, непрекъсната автономна работа, високи
нива на сигурност, ниски експлоатационни разходи; оборудван е с пълна
автоматика и т.н.
След като се запознал с резултатите от проверката и представените от
ползвателя документи и обяснения административният орган издал процесното
Решение № 14/07/6/0/00278/3/01/22/01 с изх. № 01-2600/7503 от 09.12.2019 г.
/л.514/. С него, при заявена сума: 323 454,75 лв. отказал
изплащането на 153 418,29
лв. В раздел ІІ подробно изложил съображенията
си.
Заключението на допуснатата и приета по делото съдебно-счетоводна
експертиза, която съдът възприема като обективна и професионално изготвена,
изцяло потвърждава констатациите на проверяващите и обективираните в оспореното
решение изводи. Според вещото лице е налице несъответствие на в договорените
количества за описаните разходи в т.1 на раздел ІІ от обжалвания акт и
установеното в хода на посещение на място на 14.06.2019 г. - несъответствие в
размер на 5599,44 лв. за доставка и полагане на дюшеме и дървена конструкция
към него, които не са направени на място, несъответствие относно полилей
бронзов, който има 18 крушки вместо одобрените 90 – т.е. несъответствие 72 бр.
крушки на стойност 6877,44 лв.; несъответствие в размер на 2219,04 лв. за
пожароизвестителна система, включително станция, димни датчици, ръчни бутони,
UPS за аварийно захранване и електроника за контрол. Експертът е установил
допустимите разходи за финансова помощ, за строителен надзор, за авторски
надзор, за изготвяне на технически проект, както и разходите за оттеглянето на
подпомагането по договора. Установил е пълно съответствие между сумите, които
той е констатирал и тези, за които административният орган е отказал изплащане.
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Същата се установява от
събраните по делото писмени доказателства и обясненията на страните.
При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на
оспорвания административен акт, съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 АПК, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с
правен интерес от обжалването. Оспореният административен акт е съобщен на
жалбоподателя на 14.12.2019 г. /видно от известие за доставяне на л.517/, а
жалбата срещу него е входирана в деловодството на ДФЗ на 30.12.2019 г. /първи
присъствен ден, следващ неприсъствения ден, в който изтича срока/ - т.е спазен
е срока за обжалване по чл.149, ал.1 от АПК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
съображения:
В съответствие с чл.168 от АПК във връзка с чл.142 от АПК съдът
проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на
всички основания по чл.146 от АПК без да се
ограничава само с посочените от жалбоподателя.
Оспореният в настоящото производство административен акт - Решение №
14/07/6/0/00278/3/01/02/01 с изх. № 01-2600/7503 от 09.12.2019 г., е издаден от
компетентен орган - изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“. Съгласно § 1, т.13 от ДР на ЗПЗП, Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за
приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от
Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително
интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството
на Европейския съюз, като според чл.20а, ал.2, т.2 от с. з., тя се представлява
от изпълнителния директор. Оспореното решение е издадено от последния – т.е
изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“, който съгласно чл.31, във връзка с
чл.41 от Наредбата, е овластеният от закона орган да издава актове с процесното
съдържание. С оглед на това актът се явява издаден от компетентен орган и в
кръга на неговите правомощия. Актът е издаден в писмена форма, подписан е от
издателя си и съдържа изложени фактически и правни основания за издаването му.
Процедурата по разглеждане на заявки за плащане /арг. от чл.37, ал.1,
във връзка с чл. 35, ал. 2, във връзка с чл. 15 от Наредбата/ е регламентирана
в Глава четвърта, раздел I на Наредбата.
Съгласно §1,
т.2 от Наредба № 6/28.03.2016 „административни
проверки“ са проверки съгласно условията и разпоредбите на чл. 48 от Регламент
за изпълнение (ЕС) № 809/2014. Съгласно първото изречение на ал.5 на чл.48 от
Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 „административните проверки на
инвестиционни операции включват минимум едно посещение на място на операцията,
получила подпомагане, или на инвеститорския обект, с цел проверка на
реализирането на инвестицията“, като във второто изречение на цитираната
разпоредба се прави ясно отграничаване на посещението на място от проверките на
място, извършвани в съответствие с чл.49 от Регламент за изпълнение (ЕС) №
809/2014. Според чл.48, ал.1 от Регламента административните проверки /които
включват и минимум едно посещение на място/ се извършват за всички заявления за
подпомагане, искания за плащане, включително междинни. Проверките на място
обхващат извадка от разходи, които представляват най-малко 5 % от посочените в
чл.46 от Регламента, за които се подават искания за плащане, и които не се
отнасят до операции, за които са подадени искания за плащане само на авансови
плащания /чл.50, ал.1 от Регламента/, следват получаването на авансови и
междинни плащания /чл.49, ал.1 от Регламента – „доколкото е възможно, тези
проверки се извършват преди окончателното плащане по дадена операция/, а при
извършването им се обхващат всички критерии за допустимост, ангажименти и други
задължения, свързани с условията за отпускане на подпомагане, които могат да
бъдат проверени по време на посещението и не са били подложени на
административни проверки.
Във връзка с горното следва, че разпоредбата на чл.39, ал. 1 от Наредбата се отнася до
заявките както за окончателно, така и за междинно плащане, но процедура е
регламентирана само по отношение проверка на място, което не е съобразено и
адекватно, както на §
1, т. 2 от ДР на Наредбата, така и на разпоредбите
на Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014, цитирани по-горе. В Наредбата
процедура за посещение на място е разписана, но в разпоредбата на чл.29, ал.1,
т.4, относима към проверките при подаване на заявление за подпомагане. Същата е
без съществени отлики от процедурата по извършване проверка на място,
регламентирана в чл.39, ал.1, т.2 от Наредбата.
Предвид изложеното, съдът намира, че в процесния случай не е допуснато
съществено нарушение на административнопроизвод-ствените правила.
Подадена е заявка за окончателно плащане, предвидено в Договора /чл.2,
ал.3, във връзка с чл.3, ал.8 от Договора/. Заявката за плащане е по образец,
от одобрен ползвател по договор за финансово подпомагане, с приложени към нея
документи /чл.37, ал.1 от Наредба № 6/28.03.2016 г./ и в срока по чл.37, ал.1
от Наредбата. Извършени са административни проверки, включително и посещение на
място. Съставени са контролни листове за посещение на място, съдържащи
резултатите от посещението, същите са предоставени на представляващия
ползвателя. Последният е представил обяснения /л.451/. По делото не са
представени доказателства за предоставяне на екземпляр от контролните листове,
съставени по повод посещенията на място, но съдът не счита този пропуск за
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като с
уведомителни писма за отстраняване на нередовности на ползвателя е предоставена
възможност да представи необходимите документи, както и да даде обяснения в
срок от 10 работни дни /регламентиран както в чл.29, ал.1, т.4, б. „д“, така и
в чл.39, ал.1, б. „г“ от Наредбата/. Жалбоподателят се е възползвал от тези
възможности и е представил допълнителни документи. С оглед на тези данни се
налага извода, че независимо от вида на следваната процедура и систематичното й
място в Наредбата, при извършеното посещение на място, правото на ползвателя да
участва в производството, да представи обяснения, документи и възражения, за
което да му е предоставен разумен срок, не е ограничено в каквато и да било
степен. Предвид това следва, че в производството по издаване на обжалвания
административен акт не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да съставляват основание за
отмяна по чл.146, т.3 от АПК.
Относно съответствието на оспорения акт с материалноправните
разпоредби, съдът намира следното:
Административният орган е обосновал административния акт в оспорваната
му част в три вида фактически обстоятелства, като отказана за изплащане е сума
в общ размер на 153 418,29
лв., формирана по следния начин:
1. разходи в размер на 14 695,92 лв. са редуцирани в резултат на установени
несъответствия при извършено посещение на място, както следва: доставка и
полагане на дюшеме и дървена конструкция към него – при заявено количество,
съгласно Протокол обр.19 от 132 кв.м е установено 0,00 кв.м, налагащо редукция
в размер на 5599,44 лв. с ДДС; за полилей бронзов със заявено количество 90 бр.
крушки на място са установени 18 бр. крушки, налагащо редукция от 6877,44 лв. с
ДДС; пожароизвестителна система – 1бр., на място е установено липсата на
такава, т.е. 0 бр. и това е наложило редукция от 2219,04 лв. с ДДС;
2. разходи в размер на 50 298,00 с ДДС за „генератор 7,5 кW/220 V/ 50 Нz,
резервоар 36 л газьол, продължителност на работа 15 часа, размери 120 х 66 х 77
см, външен монтаж“, възстановени при извършено междинно плащане по проекта са
редуцирани, тъй като при извършено посещение на място след подаване на Заявка
за плащане № 14/07/6/0/00278/3/01 е установено несъответствие на параметрите на
генератора спрямо тези на одобрения и съответно актуван актив, като за
промяната не е подадено искане за изменение и/или допълнение към Договор №
14/07/6/0/00278 от 07.06.2017 г., във връзка с чл.12, ал.2, т.6 на същия;
3. разходи в размер на 1551,31 лв. с ДДС за строителен надзор, тъй като
същите се явяват разлика между заявените за финансиране разходи за дейността и
максимално допустимите за същата, съгласно изискванията на чл.23, ал.2, т.4 от
Наредба № 6 от 28.03.2016 г.;
4. разходи в размер на 775,65 лв. авторски надзор, тъй като същите се
явяват разлика между заявените за финансиране разходи за дейността и максимално
допустимите за същата, съгласно изискванията на чл.23, ал.2, т.5 от Наредба № 6
от 28.03.2016 г.;
5. разходи в размер на 3102,61 лв. за изготвяне на технически и работен
проект, тъй като същите се явяват разлика между заявените за финансиране
разходи за дейността и максимално допустимите за същата, съгласно изискванията на
чл.23, ал.2, т.3 от Наредба № 6 от 28.03.2016 г.;
6. разходи в размер на 0,01 лв. – редуцирани в резултат на математически
закръгления при разпределяне на разходите в Интегрираната система за
администриране и контрол;
7. разходи в размер на 82 994,79 лв. са редуцирани, тъй като за същите не са
спазени разпоредбите на чл.63 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията
от 17 юли 2014 г. за определяне на правила за прилагането на регламент (ЕС) №
1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната
система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и
кръстосаното съответствие.
Изрично е отбелязано в административния акт, че сумата от 82 994,79 лв. е формирана като към редукциите по Заявка за плащане №
14/07/6/0/00278/3/01 в размер на 70 423,50 лв. е добавена
сумата от 12 571,29 лв., която е редукция на плащането по Заявка за плащане №
14/07/6/0/00278/2/01.
Административният акт, включително в оспорваната му част е основан
нормативно в чл.39, ал.1, т.3 от Наредба № 6/28.03.2016 г. Във връзка с
фактическите обстоятелства, обусловили отказ за изплащане на сумата в общ
размер на 153 418,29 лв., в решението са посочени правните основания по отношение на
наложените редукции по т.3, т.4, т.5 и т.7, както следва: по т.3 - чл.23, ал.2,
т.4 от Наредба № 6 от 28.03.2016 г.; по т.4 -
чл.23, ал.2, т.5 от Наредба № 6 от 28.03.2016 г.; по т.5 – чл.23, ал.2,
т.3 от Наредба № 6 от 28.03.2016 г.; по т.7 - чл.63 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията
от 17 юли 2014 г. за определяне на правила за прилагането на регламент (ЕС) №
1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната
система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и
кръстосаното съответствие.
По отношение на редукциите по т.3, 4 и 5: съгласно разпоредбата на чл.23, ал.7 от Наредба № 6 от 28.03.2016 г., РА извършва оценка на основателността
на предложените за финансиране разходи по ал. 1 /допустими за финансиране
разходи/ чрез съпоставяне на предложените разходи с определените от РА
референтни разходи за допустими за финансиране активи и услуги и/или сравняване
на представени оферти. Съгласно § 1, т. 28. от ДР на Наредбата „референтни разходи“ са
цени и пределни стойности, ползвани от РА за сравняване при определяне
основателността на разходите за различни инвестиции. Съгласно чл.23, ал.8 от
Наредбата списък с активите, дейностите и услугите, за които са определени
референтни разходи, се съгласува от министъра на земеделието и храните и се
публикува на електронната страница на РА не по-късно от датата на публикуване
на заповедта за определяне на съответния период на прием на заявления за
подпомагане. Разпоредбата на чл.23, ал.9 от Наредбата регламентира
процедирането от страна на кандидата в случай на заявен за финансиране допустим
разход /по ал.1/, който към датата на подаване на заявлението за подпомагане е
включен в списъка на референтните разходи /по ал. 8/.
Разпоредбата на чл.23, ал.10 от Наредбата регламентира процедирането в
случаите на заявен за финансиране разход, невключен в списъка на референтните
разходи. Изисква се кандидатът да представи най-малко три съпоставими независими
оферти в оригинал с изрично определени реквизити; решение за избор на
доставчик/изпълнител; запитване за оферта по образец съгласно приложение № 6, а
в случаите, в които не е избрана най-ниската оферта и писмена обосновка за
мотивите за избора.
От доказателствата по делото се установи безспорно, че заявени за
финансиране /междинно и окончателно плащане/ от жалбоподателя са разходи за
активи с конкретно посочени параметри и технически характеристики. Установи се,
че тези активи към момента на извършване на административните проверки,
включващи и посещение на място, са били с променени технически характеристики и
параметри. По делото се установи също, че тези активи не са включени в списъка
с референтни разходи, съгласуван от министъра на земеделието и храните и
публикуван на електронната страница на РА. При това положение приложима е
хипотезата на чл.23, ал.10 от Наредбата, но по делото не се приобщиха
доказателства, от които да е видно, че заявителят е съобразил изискванията на
цитираната разпоредба и е следвал разписаната процедура.
От материалите по делото се установи, че съгласно сключения договор по
одобрена количествено-стойностна сметка за видове работи: доставка и монтаж за дюшеме и дървен
конструкция към него за 132,00 кв.м е договорена сума от 5599,44 лв.; съгласно
договор с изпълнител – съгласно Протокол обр.19 за доставка и монтаж на дюшеме
и дървена конструкция към него за 132,00 кв.м е договорена сума в размер на
5599,00 лв.; при проверка на място е установено 0 количество доставка и и монтаж
на дюшеме и дървена конструкция към него. Т.е. констатирано е несъответствие в
размер на 5599,00 лв. за доставка и
монтаж на дюшеме и дървена конструкция към него.
Съгласно сключения договор по одобрена количествено-стойностна сметка
за полилей бронзов 90 бр. крушки е договорена сума в размер на 8596,80 лв.;
съгласно договор с изпълнител – съгласно Протокол обр.19 за полилей бронзов 90
бр. крушки е договорена сума от 8596,80 лв.; при проверката са установени 18
бр. крушки за 1719,36 лв. Т.е. установено е несъответствие в размер на 6877,44
лв. за 72 бр. крушки.
Съгласно сключения договор по одобрена количествено-стойностна сметка
за видове работи: пожароизвестителна система, включително станция, димни
датчици, ръчни бутони, аварийно захранване и електроника за контрол – 1 бр., с
договорена сума от 2219,04 лв. и сума в същия размер по договор с изпълнител –
съгласно Протокол об.19, при проверка е установено липса на описаните
компоненти от пожароизвестителната система, поради което е направен извод, че несъответствието
е в размер на 2219,04 лв.
Съгласно чл.23, ал.2, т.4 от Наредбата, допустимите разходи за
строителен надзор, като част от разходите, свързани с проекта, в т.ч. разходи
за хонорари за архитекти, инженери и консултанти, консултанти за икономическа и
екологична устойчивост на проекта, извършени както в процеса на подготовката на
проекта преди подаване на заявлението за подпомагане, така и по време на
неговото изпълнение не могат да надхвърлят 2 на сто от допустимите разходи за
финансова помощ – възстановяване, реставрация, ремонт или реконструкция на
сгради с религиозно значение в т.ч. дейности по вертикална планировка и
подобряване на прилежащи пространства, за закупуване на нови машини, оборудване
и обзавеждане до пазарната им стойност. Допустимите разходи за финансова помощ
от ДФЗ – РА са в размер на 576 074,14 лв. като се вземе предвид установения размер и
редуцираните разходи. Допустимите разходи за строителен надзор са в размер на
11 521,48 лв. при заявени за финансиране 13 072,79 лв.,
поради което е установено несъответствие в размер на 15551,31 лв.
Съгласно чл.23, ал.2, т.5 от Наредбата1 допустимите разходи за
авторски надзор, като част от разходите, свързани с проекта, в т.ч. разходи за
хонорари за архитекти, инженери и консултанти, консултанти за икономическа и
екологична устойчивост на проекта, извършени както в процеса на подготовката на
проекта преди подаване на заявлението за подпомагане, така и по време на
неговото изпълнение не могат да надхвърлят 1 на сто от допустимите разходи за финансова
помощ – възстановяване, реставрация, ремонт или реконструкция на сгради с
религиозно значение в т.ч. дейности по вертикална планировка и подобряване на
прилежащи пространства, за закупуване на нови машини, оборудване и обзавеждане
до пазарната им стойност. Допустимите разходи за финансова помощ от ДФЗ – РА са
в размер на 576 074,14
лв. като се вземе предвид установения размер и
редуцираните разходи. Допустимите разходи за авторски надзор са в размер на
5760,74 лв. при заявени за финансиране 6536,39 лв., поради което е установено
несъответствие в размер на 775,65 лв.
Съгласно чл.23, ал.2, т.3 от Наредбата, допустимите разходи за
изготвяне на технически и работен проект в случаите на строително монтажни
дейности, като част от разходите, свързани с проекта, в т.ч. разходи за
хонорари за архитекти, инженери и консултанти, консултанти за икономическа и
екологична устойчивост на проекта, извършени както в процеса на подготовката на
проекта преди подаване на заявлението за подпомагане, така и по време на неговото
изпълнение не могат да надхвърлят 4 на сто от допустимите разходи за финансова
помощ – възстановяване, реставрация, ремонт или реконструкция на сгради с
религиозно значение в т.ч. дейности по вертикална планировка и подобряване на
прилежащи пространства, за закупуване на нови машини, оборудване и обзавеждане
до пазарната им стойност. Допустимите разходи за финансова помощ от ДФЗ – РА са
в размер на 576 074,14
лв. като се вземе предвид установения размер и
редуцираните разходи. Допустимите разходи за изготвяне на технически и работен
проект са в размер на 23 042,96 лв. при заявени за финансиране 26 145,57 лв., поради което установеното несъответствие е в размер на 3102,61
лв.
Несъответствията по видове разходи по Заявка за плащане №
14/07/6/0/00278/3/01 са в размер на 70 423,50 лв. При
междинно плащане по Заявка за плащане № 14/07/6/0/00278/2/01 има редукция на
плащането в размер на 12 571,29 лв.
Съгласно разпоредбата на чл.63 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията
от 17 юли 2014 г. за определяне на правила за прилагането на регламент (ЕС) №
1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната
система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и
кръстосаното съответствие, ако сумата, която е платима на бенефициента въз
основа на искането за плащане и решението за отпускане е с повече от 10 % от
сумата, която е платима на бенефициента след проверка на допустимостта на
разходите в искането за плащане се прилага административна санкция. Размерът на
санкцията се равнява на разликата между тези две суми, но не надхвърля пълното
оттегляне на подпомагането. В конкретния случай жалбоподателят е заявил плащане
в размер на 699 394,11 лв., при допустимо плащане
в размер на 621 828,89 лв. се явява разлика от 77 565,22 лв., което е повече от 10 % от сумата 621 828,89 лв. /62 182,89 лв./.
При несъответствие /редуцирана сума/ по Заявка за плащане № 14/07/6/0/00278/3/01 в размер на 70 423,50 лв. и междинно плащане по Заявка за плащане № 14/07/6/0/00278/2/01 има
редукция на плащането в размер на 12 571,29 лв.
Оттеглянето на подпомагането по Договор № 14/07/6/0/00278 от
07.06.2017 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 7.6
„Проучвания и инвестиции, свързани с поддържането, възстановяването и
подобряване на културното и природно наследство на селата“ от мярка 7 „Основни
услуги и обновяване на селата в селските райони“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 – 2020 г, съфинансирана от Европейския
земеделски фонд за развитие на селските райони е в размер на 82 994,78 лв. Наложената на жалбоподателя административна санкция е в същия
размер и се налага изводът, че той е правилно определен.
С оглед на всичко изложено се приема, че при постановяването на
процесния административен акт в оспорената му част материалният закон е
приложен правилно и не е налице основанието за отмяна по чл.146, т.4 от АПК. Не
е налице и отменителното основание по т.5 на с.н., тъй като актът съответства
на целта на закона.
Предвид горното, настоящият съдебен състав счита, че оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона
форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие
с приложимия материален закон. Същият е правилен и законосъобразен, а жалбата
срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Така мотивиран и на основание чл.172, ал. 2 от АПК, Административен
съд - Перник
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА жалбата на ****с ЕИК **** и адрес: с. Я.,
общ. Т., обл. Перник, представляван от председателя на ****Н.П., срещу Решение
№ 14/07/6/0/00278/3/01/22/01 от 09.12.2019 г. за изплащане на финансова помощ
по Договор № 14/07/6/0/00278 от 07.06.2017 г. за отпускане на безвъзмездна
финансова помощ по подмярка 7.6 „Проучвания и инвестиции, свързани с
поддържането, възстановяването и подобряване на културното и природно
наследство на селата“ от мярка 7 „Основни услуги и обновяване на селата в
селските райони“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 –
2020 г., в частта, с която е отказано изплащането на финансова помощ в размер
на 153 418,29 лв. /сто петдесет и три хиляди лева четиристотин и осемнадесет лева и
двадесет и девет стотинки/, представляваща плащане по Договор № 14/07/6/0/00278
от 07.06.2017 г. по Заявка за окончателно плащане № 14/07/6/0/00278/3/01.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на
Република България в 14-дневен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/