№ 143
гр. Пловдив , 30.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
закрито заседание на тридесети юни, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно частно наказателно
дело № 20215000600341 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава двадесет и втора от НПК.
С протоколно определение № 83 от 02.06.2021 г. по ЧНД № 315/2021 г.
Пазарджишкият окръжен съд, на основание чл. 440, вр. чл. 437 от НПК е
оставил без уважение молбата на осъдения Ш. Н. Х. за условно предсрочно
освобождаване по отношение на неизтърпяната част от наказанието
„Лишаване от свобода“ 1 година, 2 месеца и 11 дни, от наложеното му
наказание в размер на 3 години и 6 месеца „Лишаване от свобода“ с Решение
№22/14.04.2020г. по ЧНД № 66/2020г. на Окръжен съд – Кърджали.
Недоволен от постановеното определение е останал осъденият Х., който
на 10.06.2021 г. е подал жалба с искане да се отмени, като необосновано и
бъде условно предсрочно освободен. Намира за неправилно преценено, че не
е дал доказателства за поправянето си, като са налице законовите
предпоставки за условното му предсрочно освобождаване. В тази връзка се
възразява срещу необективността в становището на началника на затвора по
отношение на поведението на осъдения, взаимоотношенията му със
затворническата администрация, полагането на труд, награждаването и
похвалите, което не отговаря на крайните изводи. Изразява се несъгласие и с
определения риск от рецидив. Счита се, че поведението но осъдения ясно
показва наличието на поправящо и превъзпитателно въздействие и по-
нататъшния му престой в затвора не е в интерес на осъдения, на семейството
му и на обществото и т.н.
Началникът на Затвора – * и Окръжна прокуратура – Пазарджик не са
изразили становище по подадената жалба.
Апелативният съд, след като се запозна с изложените доводи в
постъпилата жалба и с материалите по делото, приема за установено
следното:
1
Жалбата е подадена в законоустановения седмодневен срок и от лице с
нужната процесуална легитимация, но по съществото си е неоснователна.
В Окръжен съд – Пазарджик, на основание чл.437, ал.2 от НПК е
подадена молба от осъдения Х. с искане да бъде предсрочно освободен от
остатъка на наложеното му наказание „лишаване от свобода“.
Първоинстанционният съд е разгледал постъпилата молба в открито
съдебно заседание с участието на страните, като е оставил без уважение
искането на осъдения Х., преценявайки, че не са налице предпоставките за
неговото условно предсрочно освобождаване.
Противно на доводите на жалбоподателя, окръжният съд подробно е
обсъдил кумулативните предпоставки на чл.70, ал.1 от НК, изискващи
осъденото лице да е изтърпяло съответната част от наложеното му наказание
лишаване от свобода, както и на доказателствата за неговото поправяне.
Съгласно представената справка за правното му положение е видно, че
л. св. Х. е осъждан, както следва:
С Решение № 22/14.04.2020 г. по ЧНД№ 66/20г. на Окръжен съд гр.
Кърджали е постановено да изтърпи в Република България присъда № 9-
17/2019 г. на Окръжен съд Хилерьод и Решение № S-1140-19 от 16.10.19г. на
Висшия съд на Дания, с която е признат за виновен в това, че:
1/ в периода 01.01.2014 - 24.08.2018г., няколко пъти седмично е удрял,
блъскал и ритал сина си Б. Х.;
2/ в периода 01.01.2014 - 24.08.2018г., няколко пъти седмично е
извършвал насилие над съпругата си Р. Х.;
3/ в периода 01.11.2017 - 24.08.2018г., няколко пъти седмично е
принуждавал чрез насилие съпругата си Р. Х. към полов акт против нейната
воля, поради което на основание чл. 131, 131, 152, 23 НК е осъден на 3 години
и 6 месеца лишаване от свобода.
Начало на наказанието: 22.07.2020 г.
Към 11.05.2021 г. осъдения Х. фактически е изтърпял 2 години 1 месец
и 4 дни, от работа 1 месец и 18 дни или общо 2 години 2 месеца и 22 дни.
Остатъкът за изтърпяване на наказанието към тази дата е 1 година 3
месеца и 8 дни, а към датата на съдебно заседание е 1 година 2 месеца и 11
дни.
В приложеното към делото становище на началника на Затвора -* се
сочи, че осъденият Х. е запознат с изискванията на реда и дисциплината.
Притежавал добри комуникативни умения. Внимателно подбирал
обкръжението си, като се дистанцира от системните нарушители и
субкултурата. Не е предявявал претенции към условията и служителите. До
момента проявявал добър самоконтрол и толерантност спрямо околните.
Поведението му е определено като примерно, спазвал установените правила и
2
режимните изисквания. Спрямо служителите проявявал респект и уважение.
Според депозираното становище, изготвената първоначална оценка на
правонарушителя определяла висок риск от вреди по отношение на бившата
съпруга, роднините й и децата, ниска към средна степен на риск от вреди по
отношение на други л/св. в условията на МЛС и ниско ниво на риск от вреди
по отношение на останалите категории. Рискът от рецидив е определен със
средни стойности.
Като гранични и проблемни са изведени следните зони: настоящо
правонарушение; отношение към правонарушението; жилищно устройване;
взаимоотношения; междуличностни проблеми и умения за мислене.
Отношението към плана на присъдата е определено като положително. В този
смисъл се посочва, че дейностите заложени в плана на присъдата, имащи за
цел преодоляване на негативите от извършеното престъпление, осъзнаване на
последиците от това и постигане на емоционален стабилитет, се изпълняват.
Изрично е посочено в становището, че в условията на пенитенциарна
изолация от постъпването на осъдения Х. в ЗО „*“ работил първоначално на
доброволен труд, заемайки длъжности в обслужваща дейност, и последно
според нуждите, отново на доброволен труд по хигиенизиране и
облагородяване на района на затвора, като до настоящия момент се е доказал
като изпълнителен и дисциплиниран работник, а с поставените задачи се
справял много добре навсякъде, където е работил,предвид което и заради
подчертана дисциплинираност, проявена активност в социално -
педагогическата работа и показани високи трудови резултати, е награждаван
със заповед № Л-203/ 04.02.2021 г. с „3 денонощия домашен отпуск“. Не е
наказван.
Посочва се, че при последвалата преоценка на направонарушителя,
вследствие на проведените социално-педагогическимероприятия, съгласно
плана на присъдата, риска от рецидив е сведен до нисък, като е редуциран от
54 т. на 29 т., основно в следните зони:
- Отношение към правонарушението: осъзнал е обществено
опаснияхарактер на деянието и признава вината си.
- Междуличностно поведение и умения за общуване - враждебните
нагласи са сведени до минимум, доказва, че умее да се контролира.
- Умения за мислене: лишеният от свобода е наясно с причините,
поради които е осъден и е наясно с последиците за него.
Според становището, рискът от сериозни вреди спрямо близките, към
които проявил агресия в миналото, останалите лишени от свобода,
служителите и обществото е определен като нисък. До момента няма данни за
склонност към суицидни прояви. Ресурсите на осъдения са изградените
трудови навици и липсата на обвързаност с криминалния контингент.
Вслушвал се в разумни доводи и съвети, при възникнали проблеми търсил
съдействие за решаването им. Сочи се, че осъденият успял да извлече поука
от своите действия и постъпки. Декларирал, че няма да търси реваншизъм
спрямо бившата си съпруга и е наясно с последиците за него ако предприеме
3
такива действия.
В заключение е посочено, че прогнозата за развитие на лишения от
свобода Х. в условията на живот на свобода е благоприятна.
В приложеното по делото психологическо становище е направено
положително обобщение с акцент върху постигнатите успехи в корекционен
план.
Въззивната инстанция намира за безспорно установено по делото, че
осъденото лице е изтърпяло фактически повече от изискването в чл.70, ал.1,
пр.2, т.1 от НК, за не по-малко от ½ от наложеното му наказание лишаване от
свобода.
В мотивите към атакуваното определение е посочено, че противно на
становището на началника на затвора, по делото няма обективни данни, от
които да се направи категоричен извод, че л.св. Х. е дал доказателства за
своето поправяне, да е налице настъпила трайна и необратима, положителна
промяна у него по време на изтърпяване на наказанието по чл.439а, ал.1 от
НПК, като добро поведение, участие в трудови, образователни, обучителни,
квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за
въздействие, общественополезни прояви.
С основание е акцентирано на факта, че лишеният от свобода е бил
приведен от Затвора – * в Затвора – * на 04.11.2020г. , като остава неясно как
за изминалия твърде малък период от време затворническата администрация е
успяла да изгради изводите си за поправянето на осъденото лице. Още
повече, че в приложената по делото експертна оценка за актуалното психично
и емоционално състояние на Ш.Х. затворническият психолог е посочил, че
осъденият все още възприема съдебното решение като несправедливо, както и
при обсъждане на инкриминираното деяние, категорично отхвърля виновно
поведение. Въпреки тези отрицателни данни и констатации в експертната
оценка от 25.05.2021г. , не само за първостепенния, но и за настоящия
въззивен състав остава неясно, защо затворническата администрация приема,
че са налице изискуемите доказателства за поправяне на осъденото лице.
Противно на този извод, експертното заключение е, че от страна на осъденото
лице липса осъзнаване на вината и последиците от деянието, което не говори
за наличието на поправяне на дееца. С основание е поставен акцент върху
въпроса, че л.св. Х. е бил осъден за престъпление засягащо физическата и
полова неприкосновеност на своята съпруга и син, което съпоставено с
предходните констатации за неосъзнаване на противоправността на деянието
говори, че рискът от рецидив спрямо тези две лица остава много висок. Още
повече и след като остатъкът от наказанието не е малък.
В заключение, поради тези съображения, въззивният състав намира за
правилна и обоснована преценката на окръжния съд, че липсва най-важната
кумулативна предпоставка на чл. 70, ал. 1, пр.1 от НК за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието на осъдения Х.,
тъй като не е дал всички изискуеми доказателства за своето поправяне по чл.
439а, ал.1 - 3 от НПК.
Настоящият въззивен състав констатира, че по процесуално-неиздържан
4
ред като представител на *, съобразно представеното пълномощно от Главния
директор, в производството по делото е бил допуснат до участие младши
юрисконсулт при Затвора - *. Съгласно чл.12 и чл.13 от ЗИНЗС прякото
ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода
и пробационните служби се осъществява от *, защото затворите и ОСИН са
териториални служби към нея. Но разпоредбите на чл.439, ал.1 - 6 от НПК са
изрични, че при разглеждането на делото за предсрочно освобождаване,
участието на прокурора, началника на затвора или негов представител и на
осъдения е задължително. В този смисъл макар и Главния директор на * да
осъществява ръководство спрямо работата на МЛС, началникът на затвора
или упълномощен от него представител могат да бъдат процесуално
легитимирани да участват в това производство и това става съгласно с негова
заповед по чл.15, ал.2 от ЗИНЗС. Въпреки тази забележка, не е било
ограничено съществено правото на защита на осъденото лице, тъй като
процесуалният представител на * само е защитил изразеното в писмен вид
становище на началника на затвора, което е в кориците на делото.
По гореизложените причини, следва да се потвърди атакуваното
определение, а жалбата на осъдения Х., да се остави без уважение, поради
което и на основание чл.440, ал.2, вр. чл.345 от НПК, Апелативният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 83 от 02.06.2021 г. по
ЧНД № 315/2021 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е оставена без
уважение молбата на осъдения Ш. Н. Х. за условно предсрочно
освобождаване по отношение на остатъка на наказанието „Лишаване от
свобода“ от 1 година, 2 месеца и 11 дни, от наложеното му наказание в размер
на 3 години и 6 месеца „Лишаване от свобода“ с Решение №22/14.04.2020г. по
ЧНД № 66/2020г. на Окръжен съд – Кърджали.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5