№ 3442
гр. София, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 149 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря ТАТЯНА Г. ВЕЛИНОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА Гражданско
дело № 20211110157531 по описа за 2021 година
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Производството е по реда на чл. 8 и сл. от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН). Образувано е по молба на В. Г. ИЧ. срещу ИВ. ИВ. П.. Излагат се доводи, че
ответникът и молителката са живели във фактическо съжителство, като от връзката им е
родено детето К.И. П.. Посочва, че ответникът системно извършва действия на домашно
насилие спрямо молителката, изразяващи се в психическо и физическо насилие. Същият е
агресивен, като често заплашва молителката пред сина им. На 05.10.2022г., И.П. започнал да
рита с крака молителката, да я бута и удря по лицето.
Ответникът не взима становище по молбата.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5
ГПК), прави следните правни изводи:
По отношение на молбата за защита
По делото са представени писмени доказателства- декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН;
прокурорски постановления.
От показанията на св. И., които съдът кредитира, като кореспондиращи с останалите
доказателства, се установява, че в началото на октомври между страните е имало скандал.
Молителката е била силно разстроена, като ответникът е бил задържан. В. е споделяла и за
предишни случаи на насилие. В останалата част съдът не обсъжда показанията, тъй като
пресъздават чужди впечатления.
1
Други релевантни към спора доказателства не са представени по делото.
Ответникът попада сред лицата, срещу които може да се търси защита – чл. 3, т.2 от ЗЗДН.
Описаните в молбата актове представляват домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1
ЗЗДН, изразяващо се във физическо и вербално домашно насилие.
При съвкупната преценка на доказателствата по делото, а именно декларацията по чл. 9
ЗЗДН, прокурорски постановления и свидетелските показания се установява че ответникът
е извършил домашно насилие спрямо молителката на посочената в молбата дата.
Ответникът не ангажира доказателства, които да оборват изложените в молбата твърдения.
На 05.10.2022г., ответникът е нанесъл побой над молителката, като я е изгонил от дома им.
В резултат на тези действия, е образувано досъдебно производство №3382 змк-1298/2021г.
по описа на 07 РУП за престъпление по чл. 144, ал.3 вр. ал.1 НК.
По отношение на ИВ. ИВ. П. е била взета мярка за неотклонение.
Всичко изложено по-горе дава основание на съда да приеме молбата за защита, за изцяло
доказана. Налице са предпоставките за уважаване на молбата въз основа на гореизброените
писмени и гласни доказателства.
Мерките за защита от домашно насилие, макар и да не представляват наказание, имат силно
рестриктивен характер и ограничават правата и интересите на засегнатите лица. Такова
ограничаване може да се допусне само при наличие на безспорно установен акт на домашно
насилие, какъвто в случая е налице.
По вида на мярката за защита.
Съдът при налагането на мерките по чл. 5 ЗЗДН не е обвързан от искането на страните, а
следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1 ЗЗДН).
ИВ. ИВ. П. е извършвал системно действия на домашно насилие спрямо молителката.
Същият е агресивен и е действията му са опасни за живота и здравето на молителката.
Ответникът не трябва да я доближа и да контактува с нея.
Настоящият съдебен състав намира, че спрямо ответника следва да бъдат приложени
посочените в чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3, мерки за защита по отношение на молителката.
Задължаването на ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие – чл. 5, ал.
1, т. 1 ЗЗДН, само по себе си ще даде защита на пострадалия, тъй като предвидените в чл. 21,
ал. 3 ЗЗДН последици ще имат превантивен ефект спрямо извършителя на насилието.
Мерките по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН, ще създадат и допълнително гаранция за пострадалия, че
в бъдеще няма да бъде отново обект на домашно насилие. Тази мерки, следва да бъдат
наложени за срок от 18 месеца, считано от издаване на заповедта за защита, предвид
тежестта на извършения акт на домашно насилие и последиците от него, като на ответника
следва да му бъде забранено да приближава молителката, на разстояние не по-малко от 100
метра.
Мерките, съдът определи като взе предвид, че от извършеният акт на домашно насилие са
настъпили за молителя вредни последици за живота и здравето му.По размера на
2
наложената глоба.
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да наложи на
извършителя на домашното насилие глоба в размер от 400,00 до 1000,00 лева.
Съдът, като съобрази извършеното от ответника домашно насилие, настъпилите последици
за молителя от деянието спрямо него, счита, че ИВ. ИВ. П., следва да бъде наложена глоба в
размер от 300,00 лева.
Относно разноските за делото.
При този изход на делото ответникът, следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Софийския районен съд, държавна такса за производството в размер на 25,00 лева, на
основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН (т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д.
№ 6/2012 г., ОСГТК на ВКС).
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН срещу ИВ. ИВ. П., ЕГН:**********.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1,т.1 ЗЗДН ИВ. ИВ. П., ЕГН:********** да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо В. Г. ИЧ., ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗЗДН, ИВ. ИВ. П., ЕГН:********** да
приближава В. Г. ИЧ., ЕГН ********** на разстояние не по-малко от 100 метра за срок от
18 месеца, считано от издаване на заповедта за защита.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗЗДН, ИВ. ИВ. П., ЕГН:**********да
приближава жилището, обитавано от В. Г. ИЧ., ЕГН **********, находящо се в гр. София,
ж.к. „Дървеница“, бл.16, вх. Г, ет.2, ап.97 на разстояние не по-малко от 100 метра за срок от
18 месеца, считано от издаване на заповедта за защита.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 3 ЗЗДН, на ИВ. ИВ. П., ЕГН:**********,
да приближава местоработата, както и местата за социални контакти и отдих за срок на В. Г.
ИЧ., ЕГН ********** за срок от 18 месеца, считано от издаване на заповедта за защита.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН, ИВ. ИВ. П., ЕГН:**********, че при
неизпълнение на настоящата заповед, полицейският орган е длъжен да го задържи и
незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 3 ЗЗДН ИВ. ИВ. П., ЕГН:**********, глоба в размер на
300,00 (триста) лева, платима в полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН ИВ. ИВ. П., ЕГН:**********да заплати по
сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер на 25,00
(двадесет и пет) лева.
3
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок от
връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН), като издадената заповед подлежи на
незабавно изпълнение (чл. 20 ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ – СДВР по местоживеене на
страните за сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4