№ 11988
гр. София, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ТАНЕВА
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ТАНЕВА Гражданско дело №
20231110143001 по описа за 2023 година
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл.150, ал.1 ЗЕ, вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД, и чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „То, е предявил осъдителни искове срещу П. Валери, за заплащане на
сумите, както следва: сумата от 99,82 лева - главница, представляваща стойността на
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законна лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане на
дължимото; сумата от 20,38 лева, представляваща законна лихва за забава за периода
15.09.2020 г. до 10.07.2023 г. ; сумата от 22,55 лева, представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2020г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законна лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането, лихва
в размер на 5,86 лева за периода от 15.08.2020г. до 10.07.2023 г.
В исковата молба се твърди, че П. Валери е бил клиент на “То,АД, в качеството му
на собственик на недвижим имот с адрес: гр. София, общ. ,, вх. А, ап.15 и е потребявал
топлинна енергия за абонатен № ,1 и № на инсталацията **********, като не е
заплатил начислените суми за процесния период. Моли съда да уважи предявените
искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител,
оспорва иска по основание и размер, и моли да бъде отхвърлен. Прави възражение за
изтекла погасителна давност за периода 05.2019 г. – 2020 г. Възразява, че шрифтът и
формата на договора между Техем и ЕС е недействителен, по-малък от 12. Оспорва, че
не били представени всички фактури и документи за доставяне на топлинна енергия.
1
Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис” ЕООД изразява
становище за основателност на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, и чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с
ответника, съществувало към процесния период, е престирал /доставил е топлинна
енергия за отопление и/или подгряване на вода/ и за ответника е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния
факт на погасяване на дълга, както и възраженията си /правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията,
респективно срещу изискуемостта им.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване.
По делото е представено саморъчно завещание от 20.06.2006 г. /л. 19/, от чието
съдържание се установява, че подписаната И,ова завещава на П. Валери – Ва,ов, неин
син, собствената 3/4 част от апартамент, находящ се на бул. „Кон,5, с площ от 66
кв.м., като 1/4 ид.ч. от имота се полага на същото лице по наследство от баща му
П,нов, починал през 1994 г. Видно от приложените удостоверения за наследници /л. 16-
17/, П,нов е починал на 21.06.1994 г., а И,ова – на 29.10.2017 г., като и двамата са
оставили като единствен наследник по закон своя син Валери Павлов Трифонов.
Предвид изложеното, съдът намира, че по силата на наследствено правоприемство от
своите родители ответникът е придобил собствеността върху процесния недвижим
имот. В тази връзка същият е депозирал заявление-декларация до топлопреносното
дружество за откриване на партида на негово име за процесния имот /л.14-15/. В
качеството на титуляр на правото на собственост, ответникът е и страна по
облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот.
Договорът касае обект с абонатен № ,1, инсталация **********.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие
и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответниците и без
2
приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на
общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото си по чл.
150, ал. 3 ЗЕ.
Предвид изложеното, възражението на ответника, че не е спазен общоприетият
стандарт за оформяне на официални документи по отношение на формата и размера на
шрифта на договора между Техем и ЕС, съответно на общите условия на
топлопреносното дружество, се явява неоснователно. Съдът намира, че представените
документи са четими и могат да се разберат с оглед техническото им оформление.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, е прието заключение по съдебно-техническата експертиза,
съгласно което количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда,
се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се
отчитат по електронен път в 0:00 часа на първо число на месеца, като отчетът се
извършва от служител на ТР „София“ посредством преносим терминал. Посочено е, че
в процесния имот, за процесния период абонатът не ползва ТЕ за отопление и ТЕ за
БГВ, като се заплаща само ТЕ за сградна инсталация пропорционално на отоплителния
обем по проект.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответниците е
доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената
енергия е измервано коректно. Следва да се даде отговор на въпроса, какво е
количеството потребена енергия, за което се дължи заплащане на цена.
Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при
определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния
дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т.е. сумите по
изравнителните сметки. Ето защо за определяне размера на дължимата цена съдът
ползва данните на СТЕ, според която размерът на действително потребената топлинна
енергия за процесния период е в размер от 183,48 лв., съобразявайки и изготвените от
ФДР изравнителни сметки, които са за възстановяване. С оглед диспозитивното начало
предявеният иск за сумата от общо 99,82 лв. се явява изцяло основателен.
Ответникът, чрез назначения му особен представител, своевременно е заявил
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от ищеца
с исковата молба вземания за периода от 01.05.2019 г. до 2020 г. Задълженията за
плащане на цената на доставена и потребена топлинна енергия представляват
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, поради което се погасяват с
изтичане на тригодишна давност. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД
давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, а ако е
3
уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от
деня, в който задължението е възникнало. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат
с подаването на исковата молба на 01.08.2023г., като в периода 13.03.2020 г. –
20.05.2020 г. същият е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от
ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).
По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от 2016 г., като
съгласно чл.33, ал.1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Доколкото исковата молба е депозирана на 01.08.2023 г. и като се вземе предвид, че в
периода 13.03.2020г. – 20.05.2020г. давност не е текла, то следва да се приеме, че
вземанията на ищеца за периода от 01.05.2019 г. до 31.03.2020 г. вкл., са погасени по
давност. При кредитиране заключението на СТЕ, при съобразяване на подлежаща на
възстановяване сума на потребителя, на основание чл. 162 ГПК, съдът приема, че
погасените по давност вземания са в размер на 82,35 лв. Извън погасителната давност
са останалите вземания за периода от 01.04.2020 г. до 30.04.2021 г. /задължението за
м.04.2020 г. е станало изискуемо на 15.06.2020 г./, които възлизат в общ размер на
сумата от 101,13 лв. Ищецът претендира по-малка сума – 99,82 лв., поради което с
оглед диспозитивното начало предявеният иск се явява изцяло основателен по размер,
като следва да бъде отхвърлен единствено в частта за периода от 01.05.2019 г. до
31.03.2020 г., който обхваща вземания, погасени по давност.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за главницата
за цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са ангажирани писмени
доказателства, че услугата е извършвана в процесния период – протокол от ОС на ЕС
за сключване на договор с разпределителното дружество, договор на ЕС с ФДР,
договор между ищцовото дружество и „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на
услугата дялово разпределение. Исковата претенция за цената на услуга дялово
разпределение обхваща периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2021 г., т.е. обхваща период
извън погасителната давност, поради което искът е основателен за пълния предявен
размер от 22,55 лв.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни задължения
и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия
консумирана през процесния период са приложими новите Общи условия на ищеца,
одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, влезли в сила на 11.08.2016 г.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
4
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Тълкувайки разпоредбите на чл. 33, ал. 3, 4 и 5 от ОУ,
предвиденият 45-дневен срок за изпълнение на задълженията по чл. 32, ал. 3 не би
могъл да тече преди изготвянето на изравнителните сметки и издаването на фактура от
страна на ищеца, т.е. преди 31 юли на съответната година, от което следва,
че ответникът е в забава, считано от 16 септември на съответната година, т.е.
обезщетение за забава се начислява само върху вземането по общата фактура.
В случая от ответника се претендира обезщетение за забава за периода от
15.09.2020 г. до 10.07.2023 г. в размер на 20,38 лв. Доколкото на основание чл. 119 ЗЗД
при погасяване по давност на главното вземане се погасява и акцесорното такова,
макар давността за него да не е изтекла, то погасени са и онези вземания на ищеца за
лихва за забава, начислени върху погасените по давност вземания за цена на потребена
топлинна енергия.
С оглед релевираното от ответницата възражение за давност, съдът установява по
реда на чл. 162 ГПК, че за периода от 15.09.2020 г. до 10.07.2023 г. мораторната лихва
върху установената главница от 99,82 лв. възлиза на стойност 29,32 лв., а исковата
претенция е в по-малък размер – 20,38 лв., поради което и предявеният акцесорен иск
се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок
за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът
изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от
дата, предхождаща подаването на искова молба за образуване на настоящото
производство, поради което акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна
и подлежи на отхвърляне – съответно за сумата от 5,86 лв., представляваща лихва за
забава в плащането на главницата за разпределение на ТЕ за периода от 15.08.2020 г.
до 10.07.2023 г.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има
ищецът, съобразно уважената част от исковете в размер на 720,43 лв., представляващи
заплатена държавна такса, депозити за СТЕ и за особен представител, както и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по чл. 78, ал. 8 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право на разноски, съобразно с
отхвърлената част от исковете. Същият обаче не е сторил такива, доколкото е
представляван в настоящото производство от особен представил, назначен по реда на
чл. 47, ал. 6 ГПК.
Така мотивиран, съдът
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. Валери, роден на ********** г., личен номер 10, Германия, да
заплати на „Топ,46, на основание чл. 150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, и чл. 153, ал. 1 от
ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 99,82 лв., представляваща цена
на доставена топлинна енергия в апартамент № 15, находящ се гр. София, общ. ,, вх. А,
абонатен № ,1, инсталация **********, за периода от 01.04.2020 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба /01.08.2020 г./ до
плащането, сумата от 20,38 лв. – лихва за забава, начислена върху вземането за ТЕ за
периода от 15.09.2020 г. до 10.07.2023 г., сумата от 22,55 лв., представляваща цена за
дялово разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва, считано от подаване на исковата молба /01.08.2023 г./ до плащането,
като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за периода от 01.05.2019
г. до 31.03.2020 г., както и иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 5,86 лв. – лихва за
забава в плащането на главницата за разпределение на ТЕ за периода от 15.08.2020 г.
до 10.07.2023 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, П. Валери, роден на ********** г.,
личен номер 10, Германия, да заплати на „Топ,46, сумата от 720,43 лв.,
представляваща разноски по делото.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис” ЕООД като помагач
на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6