Р Е Ш Е Н И Е
№ .....
гр.Плевен, 02,08,2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в публично заседание на двадесет и трети юли две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА НАЙДЕНОВА
при
секретаря Цецка Симеонова, като разгледа докладваното от съдията
ВЕРА НАЙДЕНОВА гр.д. №2835 по описа на съда за 2019 година, на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
С
определение от 07,05,2019 г., постановено по гр.д.№9090/2018 г. на ПлРС, съдът
не е приел за разглеждане в производството по гр.д.№9090/2018 г. на ПлРС
предявеният с допълнителна искова молба иск за осъждане на ***да заплати на О.П.
сумата от 775,30 лева, представляващи задължение за ел.енергия за ползван от ***нает
недвижим имот-павилион, заплатено от О.П. като е постановено предявеният с
допълнителната искова молба иск ведно с постъпилия писмен отговор да се
докладват на Председателя на ПлРС за образуване на ново дело.
По
допълнителната искова молба е образувано настоящото дело от О.П. чрез юрк.Б.,
против ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***. В молбата се твърди, че съгласно заповед
№РД-10-1640/03,10,2017 г. на Кмета на О.П. на 13,10,2017 г. е сключен договор
за наем между ***и ответника, за временно и възмездно ползване за срок от пет
години на имот-публична общинска собственост, представляващ едноетажна сграда
със ЗП 26,00 кв.м., находяща се в гр.Плевен, при месечен наем 407,88 лева с
ДДС. Сочи се, че в договора е уточнено, че павилионът е предназначен за
закусвалня. Сочи се, че на 09,07,2018 г. ответникът е подал заявление – с
вх.№Ж-26-5192-2, с което на основание глава 5, чл.24.2. уведомява ***, че от
датата на получаване на писмото започва да тече едномесечно предизвестие за
прекратяване на договора за наем, като е последвало и подписване на
приемо-предавателен протокол на 26,09,2018 г. и доброволно освобождаване на
наетия имот. Сочи се, че поради проявен интерес за наемане на имота, е
проведена тръжна процедура, на която има кандидат, спечелил търга, но поради
неплатени задължения от предходния наемател – ответника, е отказано откриването
на партида за ток. С оглед ползването на общинския павилион по предназначение, О.П.
е платила старите задължения в размер на 775,30 лева за ползваната от ***електроенергия.
В заключение ищеца моли съда да осъди ответника да му заплати посочената сума.
В с.з. процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск,
като сочи, сумата от 10,32 лева, дължима за последния месец, също следва да се
заплати от ответника, тъй като към посочения период същият не е бил освободил
наетия имот.
В срока по
чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който сочи, че искът е
допустим, но е неоснователен. Сочи се, че действително през периода м.март 2018
г. – м.август 2018 г. плащането на ел.енергия е преустановено, като доставчика
на услугата – ***се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за дължимите суми за консумирана и незаплатена ел.енергия. Твърди се, че
тъй като доставчика на услугата е реализирал правата си по съдебен ред, то
извършеното от ищеца плащане се явява без правно основание и следва да се иска
неговото връщане. Сочи се, че искът следва да бъде отхвърлен. В с.з., за което
е редовно призован, ответникът не изпраща представител.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
От
представеното по делото копие на Договор за наем на общински недвижим имот от
213,10,2017 г., сключен между страните по делото, се установява, че ищеца, чрез
***– Плевен, е предоставил на ответника за временно и възмездно ползване
имот-публична общинска собственост, представляващ едноетажна сграда, метална
конструкция със ЗП 26,00 кв.м., находяща се в ***, за срок от пет години, срещу
уговорен месечен наем в размер на 407,88 лева с ДДС. В Раздел III, чл.12 от договора е уговорено задължение
на наемателя да заплаща всички разходи, свързани с обикновеното ползване на
имота, на съответния доставчик.
От
приложеното в цялост ч.гр.д.№7190/2018 г. на ПлРС се установява, че доставчикът
***е потърсил по реда на заповедното производство дължими от ответника суми за
ползвана, но незаплатена ел.енергия и
услуга „цена за достъп“ за периода 02,03,2018 г. – 01,09,2018 г., за
електроснабден имот в ***, с кл.№210038759761.
От
представеното копие от платежно нареждане от 05,02,2019 г. се установява, че ***Плевен
е заплатило на ***сумата от 775,30 лева, за сметка на задълженото лице „Б.2.“
ЕООД с кл.№210038759761.
От
заключението на ВЛ по изготвената СИЕ се установява, че плащането от 05,02,2019
г. е осчетоводено в счетоводството на ***Плевен. ВЛ е установило, че със сумата
от 775,30 лева са платени следните задължения на ответника: по фактури
№№**********/11,04,2018 г., **********/10,05,2018 г., **********/11,06,2018 г.,
**********/10,07,2018 г., 02463266948/09,08,2018 г., **********/10,09,2018 г.,
както и съдебните такси по ч.гр.д.
От представения
приемо-предавателен протокол от 26,09,2018 г. се установява, че на посочената
дата ответникът-наемател на процесния павилион, е предал общинския имот на
представител на ***Плевен.
С оглед на обсъдените
доказателства, съдът намира от правна страна следното:
Безспорно,
между страните е бил налице валиден наемен договор. Консумативни
разходи за използван ток са дължими от ответника по силата на чл.12
от
договора за наем. Доколкото върху наемателя – ответник е лежало задължението да
плаща консумативните разходи, което не е сторено, същият следва да възстанови
платената от наемодателя сума за ел.енергия за посочения период. Правото на
ищеца да претендира заплащането на консумираната от ответника ел.енергия
произтича от наличието на облигационно отношение между страните, по силата на
което наемателят следва да заплаща освен наема, и всички консумативи. Такова
валидно облигационно отношение, както бе посочено по-горе, е съществувало към
процесния период.
Предвид изложеното
съдът счита, че предявения осъдителен иск по чл.79, ал.1
вр.чл.232, ал.2, предл.второ от ЗЗД в размер на 775,30 лева се явява
основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.
С оглед
изхода на спора ответникът дължи на ищеца и направените деловодни разноски за държавна
такса в размер на 50,00 лева, за ВЛ в размер на 60,00 лева и за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лева /определено от съда по реда на чл.78,
ал.8 от ГПК/, или общо разноски в размер на 210,00 лева.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на
основание чл.232, ал.2, предл.2 вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД ***, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от ***, ДА
ЗАПЛАТИ на О.П. БУЛСТАТ *********, представлявана от ***, сумата от сумата от 775,30 лева, представляваща неплатена ел.енергия за
имот, публична общинска собственост, представляващ едноетажна сграда със ЗП
26,00 кв.м., ползван от ответника по силата на договор за наем от 13,10,2017 г.
с ***, ведно със законната лихва от подаване на ИМ – 19,03,2019 г., до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ на О.П.
БУЛСТАТ *********, представлявана от ***, сторените по делото разноски в общ размер
на 210,00 лева.
Решението подлежи на
обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: