РЕШЕНИЕ
№ 59
гр. Благоевград , 03.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на пети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Гергана М. Симеонова
при участието на секретаря Димитрина В. Павлова
като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно
наказателно дело № 20211210200702 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „П.“ ЕООД с ЕИК ., представлявано от управителя Ю.
В. против Наказателно постановление № 33/19.04.2021г., издадено от директора на РЗИ
- Благоевград с което на дружеството –жалбоподател на основание чл.209а, ал. 4, вр.
чл.209а, ал.2 от Закона за здравето е наложена имуществена санкция в размер на 2000
лева, за повторно нарушение на т.16 от Заповед № РД-01-677/25.11.2020г. изм. и доп.
със Заповед № РД-01-718/18.12.2020г на Министъра на здравеопазването във вр. чл.63,
ал.4 от Закона за здравето.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на атакуваното
наказателно постановление, както и че същото е издадено при допуснати нарушения на
процесуалните правила. В тази връзка се твърди, че в присъствието на управителя на
дружеството не са констатирани посетители използващи входа и изхода не по
предназначение, като не била ангажирана отговорността на нито един от посетителите
за такова нарушение. Сочи се, че в стопанисвания от дружеството обект е създадена
необходимата организация за спазване на въведените противоепидемични мерки, като
били спазвани изискванията на т.16 от Заповед № РД-01-677/25.11.2020г. изм. и доп.
със Заповед № РД-01-718/18.12.2020г на Министъра на здравеопазването. Навежда се
фактическа невъзможност за осъществяването на индивидуален контрол на всеки един
от посетителите по отношение спазване на създаденото еднопосочно движение между
търговските маси, поради което за неспазването му не може да бъде ангажирана
отговорността на дружеството.
По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
В съдебното заседание дружеството жалбоподател, редовно призовано се
представлява от адв. Т., който поддържа подадената въззивна жалба. Навежда
1
необоснованост на направения от наказващия орган извод за извършено от
дружеството нарушение.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. М., която излага доводи за
законосъобразност на издаденото наказателно постановление и моли същото да бъде
потвърдено. Счита, че събраните по делото доказателства установявали по несъмнен
начин нарушаване на въведените от министъра на здравеопазването
противоепидемични мерки в стопанисван от дружеството обект. Прави искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление,
доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено
от фактическа страна следното:
С т.16 от Заповед № РД-01-677/25.11.2020г. изм. и доп. със Заповед № РД-01-
718/18.12.2020г на Министъра на здравеопазването е предвидено задължение на
всички пазари, тържища и базари да се създаде организация за еднопосочно движение
и осигуряване на дистанция от най-малко 1,5 м. между посетителите, като работещите
и посетителите са длъжни да носят защитна маска за лице.
С цел проверка на спазването на въведените със съответните заповеди от
Министъра на здравеопазването противоепидемични мерки, на 13.01.2021г. около
11.10ч. РЗИ –Благоевград С.И. и Т.Х., и п.служител М. Г. извършили проверка в
търговски обект – Ц.- Б., находящ се в гр. Б., ул. „Ч.“ №, стопанисван от „П.“ ЕООД с
ЕИК .
Проверяващите констатирали, че на входа и изхода на откритата част на пазара са
поставени табели, обозначаващи „Вход“ и „Изход“, като входът се намирал срещу
сградата на покрития пазар, а изходът от страната на бул. „Д. Б.“. Независимо, че на
входа и изхода на обекта имало по един охранител, който следвало да контролира
посоката на движение на посетителите и носенето на защитни маски, било установено
че посетителите на пазара не спазвали въведеното еднопосочно движение, като им
било позволено да влизат през изхода и да излизат през входа.
Резултатите от извършената проверка били обективирани в Констативен протокол
от 13.01.2021г.
Предвид установеното при проверката, свидетелката С.И. приела, че дружеството
е нарушило т.16 от Заповед № РД-01-677/25.11.2020г. изм. и доп. със Заповед № РД-
01-718/18.12.2020г на Министъра на здравеопазването във вр. чл.63, ал.4 от Закона за
здравето.
На 22.01.2021г., свидетелката И. в присъствието на свидетелите Т.Х. и Н.Щ. и
управителя на „П.“ ЕООД съставила срещу дружеството АУАН № 12/22.01.2021г.
Актът е връчен на същата дата на управителя на дружеството, който го подписал без да
обективира възражения
В предвидения с чл.44, ал.1 ЗАНН срок пред наказващия орган са депозирани
писмени възражения срещу съставения акт за установяване на административно
нарушение.
Въз основа на акта, на 19.04.2021г. директорът на РЗИ- Благоевград издал
обжалваното НП, което е връчено на служител на дружеството на 22.04.2021г.
Посочените фактически обстоятелства се установяват въз основа на събраните по
делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в
показанията на свидетелите С.И., Т.Х., Н.Щ. и М. Г., както и приобщените по
надлежния процесуален ред на чл. 283 НПК писмени доказателства: Заповеди
№675/2020 г., №718/2020 г. и №677/2020 г. на Министъра на здравеопазването, НП
№19/18.03.2021 г., справка за плащане на имуществена санкция от 01.04.2021г.
2
№137013, Констативен протокол от 13.01.2021г.; Покана; Обратна разписка; АУАН
№12/22.01.2021г.; Възражение вх. №94-126-2/25.01.2021 г., Обратна разписка; Плик.
В основата на фактическите си изводи съдът постави показанията на свидетелите
И., Х., Щ. и Г., като отчете тяхната последователност, непротиворечивост и
корелацията им с приетите по делото писмени доказателства, както и това, че с тях
свидетелите пресъздават преките си възприятия за релевантни към предмета на делото
обстоятелства.
Писмените документи, доколкото са относими към предмета на делото и изясняват
същото, съдебният състав кредитира изцяло и основа фактическите си изводи и въз
основа на тях, като същите са приобщени по надлежния процесуален ред.
От свидетелските показания и писмените документи се установят обстоятелства
около извършената проверка, направените при нея констатации и процедурата по
съставяне и връчване на АУАН.
От Заповед № РД-01-677/25.11.2020г. на министъра на здравеопазването,
въззивният съд установи вида и срока на действие на въведената с тази заповед
противоепидемична мярка, чийто срок на действие е удължен до 31.01.2021г. със
Заповед № РД-01-718/18.12.2020г на Министъра на здравеопазването
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за
обжалване по чл. 59, ал.2 от ЗАНН (НП е връчено на 22.04.2021г., а жалбата е от
27.04.2021г.), и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административно-
наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка
относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
посочените от жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Законосъобразността на съставения АУАН и издаденото НП е обусловена от
спазването на въведените с чл.42 и чл.57 ЗАНН императивни изисквания към тяхното
съдържание. Абсолютно задължително е в наказателното постановление,
санкционираното нарушение да бъде описано пълно, прецизно и разбираемо, с
посочване на всички признаци на посочената като нарушена норма от съответния
нормативен акт. Наличието на пълно описание на нарушението и съответствието на
словесното му описание с правната квалификация и санкционната норма са основна
гаранция за осъществяване на съответна на административното обвинение право на
защита.
В случая съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП не отговарят не
предвидените с чл.42, т.5, респ. и чл.57, т.6 ЗАНН изисквания, доколкото и в двата
документа отсъстват законните разпоредби, които са нарушени от санкционираното
юридическо лице.
В акта за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление е посочено, че дружеството жалбоподател е нарушило т.16 от Заповед
№ РД-01-677/25.11.2020г. изм. и доп. със Заповед № РД-01-718/18.12.2020г на
Министъра на здравеопазването във вр. чл.63, ал.4 от Закона за здравето, което обаче
не е нарушената от дружеството законова разпоредба.
3
С разпоредбата на чл.63, ал.1 ЗЗдр в редакцията й към датата на нарушението
законодателят е предоставил възможност при възникване на извънредна епидемична
обстановка министърът на здравеопазването да въвежда противоепидемични мерки на
територията на страната или на отделен регион.
На основание посочената разпоредба министърът на здравеопазването е издал
Заповед № РД-01-677/25.11.2020г. чието действие е удължено до 31.01.2021г. със
Заповед № РД-01-718/18.12.2020г на Министъра на здравеопазването във вр. чл.63,
ал.4 от Закона за здравето, като се въвеждат съответните противоепидемични мерки,
една от които (т.16) се твърди да е нарушена от дружеството жалбоподател.
Съгласно ЗНА нормативни актове са Конституцията на Република България,
кодексите, законите, правилниците, наредбите и инструкциите.
Така издадената от министъра на здравеопазването заповед представлява общ
административен акт, поради което не може да се приеме, че посочените в нея точки,
въвеждащи съответните противоепидемични мерки представляват законови
разпоредби, с нарушаването на които се осъществява състав на административно
нарушение. Посочената в АУАН и НП разпоредба на чл.63, ал.4 Закона за здравето
също не може да се приеме за нарушената от дружеството законова разпоредба,
предвид това че същата не съдържа конкретно правило, което да може да бъде
нарушено от дружеството, а както беше посочено, създава правомощие за министъра
на здравеопазването да въвежда съответните противоепидемични мерки.
При така направеното словесно описание на нарушението относимата към
деянието на жалбоподателя нормативна регламентация се съдържа в чл.209а, ал.1
ЗЗдр, която е следвало да бъде посочена от актосъставителя и наказващия орган като
нарушена от дружеството законова разпоредба . /В този смисъл Решение № 10 от
13.01.2021 г. на АдмС - Смолян по к. а. н. д. № 168/2020 г., Решение № 148 по
к.а.н.д.441/2020г. на АдмС-Благоевград и др ./
Липсата на посочване на нарушената законова разпоредба накърнява установения
с чл.2, ал.1 ЗАНН принцип за законоустановеност на деянието като административно
нарушение и представлява неотстранимо съществено процесуално нарушение,
предпоставящо отмяна на НП.
Отсъствието на посочване на нарушената законова разпоредба лишава и съда от
възможността да извърши дължимата от него преценка за компетентност на
актосъставителя и наказващия орган да установят нарушението и да наложат за него
административно наказание, за наличието на съответствие между словесното описание
на нарушението и неговата правна квалификация, както и дали юридическото лице, на
което е ангажирана съответната административнонаказателна отговорност е
извършило административно нарушение.
Отразяването на съответната санкционна норма, въз основа на която е наложена
имуществената санкция не може да преодолее създадената неяснота за нарушената
законова разпоредба, тъй като е недопустимо същата да се извежда по тълкувателен
път. Следва да се акцентира, че разпоредбата на чл.209а, ал.1 ЗЗдр не е посочена и при
санкционната разпоредба, въз основа на която се налага имуществената санкция, като
наказващия орган е следвало да направи необходимата връзка на чл.209а, ал.2 ЗЗдр с
ал.1 на същата разпоредба, което в случая не е сторено
Констатираното от съда процесуално нарушение, засяга съществено правото на
защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице и налага
отмяна на наказателното постановление, предмет на настоящия съдебен контрол.
При този изход на делото право на разноски възниква за дружеството-
жалбоподател, предвид липсата на направено искане за това в законоустановения срок,
4
такива обаче не следва да се присъждат.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, изр.1 предл.3 ЗАНН, Районен съд -
Благоевград НО, 7-ми състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 33/19.04.2021г., издадено от директора
на РЗИ - Благоевград с което на „П.“ ЕООД с ЕИК , представлявано от у. Ю. В. на
основание чл.209а, ал. 4, вр. чл.209а, ал.2 от Закона за здравето е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лева, за повторно нарушение на т.16 от Заповед
№ РД-01-677/25.11.2020г. изм. и доп. със Заповед № РД-01-718/18.12.2020г на
Министъра на здравеопазването във вр. чл.63, ал.4 от Закона за здравето.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК пред
Административен съд - Благоевград, в 14-дневен срок от получаване на съобщението
от страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
5