№ 73839
гр. София, 08.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Частно гражданско
дело № 20251110118788 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК във връзка с чл. 146, ал. 2 ЗЗП.
Подадено е заявление от М. Ф. М. АД, с което се иска издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК за сумата от общо 982,09 лв., от която 800лв. главница, 27.04 лв. договорна
възнаградителна лихва за периода 17.02.2020 г. - 18.03.2020 г., 155,05 лв. - законна лихва за
забава за периода 26.10.2023 г. - 24.03.2025 г., както и законна лихва от датата на заявлението
до окончателното изплащане.
Вземането произтича от Договор за цесия от 26.10.2023г., сключен между цедент Ф. Б.
/сегашно наименование М. Б./ и цесионер М. Ф. М. АД, по силата на което е прехвърлено
регресно вземане Ф. Б. по договор за гаранция между Ф. Б. и К. Д. Ч., обезпечаващ договор
от разстояние № 857977/ 17.02.2020 г., сключен между К. Д. Ч. и Ф. Б. ЕООД, отпуснат за
сумата от 800лв. главница, срок на заема 30 дни от датата на превеждане на сумата, лихвен
процент от 3,38 %, ГПР в размер на 49.85%.
В практиката на СЕС, обективирана в решение на съда от 23.01.2025 г. по дело С-677/23 се
приема, че Член 10, параграф 2, буква ж) от Директива 2008/48, изменена с Директива
2011/90, трябва да се тълкува в смисъл, че допусканията, използвани за изчисляването на
годишния процент на разходите (ГПР), трябва да бъдат изрично посочени в договора за
кредит и в това отношение не е достатъчно потребителят сам да може да ги определи чрез
анализ на клаузите от договора.
Това изискване не е изпълнено с процесния договор, в който единствено е посочено, че ГПР
е 49,85 %. Съгласно решението на СЕС това посочване трябва да позволи на потребителя да
провери дали ГПР е изчислен от търговеца правилно.
От данните, съдържащи се в договора, както и от преддоговорната информация, по никакъв
начин не се установява как действително е изчислен посоченият размер на ГПР.
Настоящият съдебен състав намира, че е налице вероятна недействителност на договора за
потребителски кредит по чл.22 ЗПК, защото е грешно посочен ГПР, защото от съдържаните
на договора за потребителски кредит от разстояние и от договора за гаранция и твърденията
1
в заявлението си противоречат, доколкото в описания в договора ГПР не е ясно какво се
включва в изчислението, доколкото не е посочен правилен лихвен процент, не е посочена
такса за „гаранцията“, а в заявлението се претендира „възнаградителна лихва“, която не
съответста на посочения размер в договора - 3,38 %.
Следователно с оглед чл.23 ЗПК се дължи единствено чистата стойност на кредита, вкл. не
се дължи законна лихва от заявлението (Решение № 129/30.07.2024г. по т.д. № 630/2023г. по
описа на ВКС). При издаване на заповедта по чл.410 ГПК, на заявителя следва да се
присъдят и разноски само пропорционално на уважената част от вземането.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявление за издаване на заповед за
изпълнение с вх. № 112790/31.03.2025 г., подадено от М. Ф. М. АД срещу К. Д. Ч., В
ЧАСТТА, с която се иска издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумата 27.04
лв. договорна възнаградителна лихва за периода 17.02.2020 г. - 18.03.2020 г., 155,05 лв. -
законна лихва за забава за периода 26.10.2023 г. - 24.03.2025 г., както и законна лихва от
датата на заявлението до окончателното изплащане.
УКАЗВА на заявителя, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, че може да предяви осъдителен иск за
вземанията си в едномесечен срок от съобщението, като при спазване на срока ще се ползва
от внесената в заповедното производство държавна такса и следва да довнесе единствено
разликата.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Препис да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2