Присъда по дело №1468/2023 на Софийски градски съд

Мотиви по ВНОХД № 1468/2023г. на Софийския градски съд,
Наказателно отделение, XІV въззивен състав.
С присъда от 05.12.2022г. по НОХД № 9173/20г. по описа на СРС, НО, 136
състав, подсъдимият П. Б. П. е признат за виновен в това, че на 10.01.2019г., около
21:30 часа, в село Мировяне, ул.’’****, в двора на къщата е извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото - влязъл в двора на къщата, заедно с майка си С.Б. Н.,
като свалил резето на външната врата, започнал да псува Ц. Т. П. -.: ”Ще
*******н!...Ще те заколя и ще Ви запаля всичките, ще видите Вие!...Къде е оня
мъжа ти, да видим що за мъж е!..Хайде, ела ми бе!...”, хванал с ръце за косата Ц.
Т. П.-К.а и след това я хванал с две ръце за гърлото и започнал да я души, когато
Д. Л. К., Т. Ц. П. и Е. М. П., го изблъскали от Ц. Т. П.-., той блъснал с ръце Т. Ц.
П., отказал да напусне двора на къщата и едва, когато Д. Л. К. се обадил на
телефон № 112 и извикал полиция, П. П. си тръгнал, като отново хванал с ръка за
косата Ц. Т. П.-К.а, повалил я на земята и започнал да я влачи към външната
врата, изскубвайки кичури коса от главата й; крещял на Ц. Т. П.-К.а, Т. Ц. П. и Е.
М. П.: ”Ще видите Вие какво ви чака оттук нататък!...Ще вляза, докато спите и ще
му отрежа главата на тоя едва клефащия!...Няма да успеете да си живеете живота,
ще се погрижа за това!...”и изкрещял на Д. Л. К.: ”А теб ще те размажа!...“, като
деянието по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм /брутални
обиди, псувни и физическо насилие към горепосочените лица, в присъствие на
майка му/ и дързост /влязъл в двора на чужда къща в тъмната част на
денонощието, след като свалил резето на външната порта/, поради което и на
основание чл. 325 , ал.2, вр.с ал.1 от НК във вр.с чл.54 от НК е осъден на
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 (шест) месеца.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяване на наложеното наказание
„лишаване от свобода“ е отложено с изпитателен срок от 3 (три) години.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият П. Б. П. е осъден да
заплати по сметка на СДВР сумата от 731,31 лв. – деловодни разноски, както и по
сметка на СРС сумата от 498,20 лв. – деловодни разноски.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият П. Б. П. е осъден да
заплати на частните обвинители направените разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1 000,00 лева.
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба и
допълнение към нея, депозирани от адв. Б. Н. от АК - гр. Кюстендил, в качеството
му на упълномощен защитник на подсъдимия П. П. с оплаквания за
необоснованост на съдебния акт и материална незаконосъобразност на същия.
Твърди се, че въпреки установената фактическа обстановка, районният съд
неправилно е приложил материалния закон, тъй като поведението на подсъдимия
е било обусловено от негов личен мотив – среща с негова интимна приятелка, на
която нейните сестра и родители са се опитали да попречат, т.е. поведението му не
е ръководено от намерение да смути обществения ред и спокойствие. В
допълнението към въззивната жалба жалбоподателят твърди, че деянието е
несъставомерно от субективна и обективна страна по повдигнато обвинение.
Излагат се аргументи, че деецът не е желаел или целял да наруши обществения
1

ред и спокойствие, т.е липсва хулигански мотив, а поведението му е било
продиктувано само и единствено от личен мотив да се срещне с неговата
приятелка, което сочи, че възникналият инцидент е междуличностен.
Жалбоподателят изтъква, че от обективна страна деянието не е извършено на
публично място, а в частен имот, по време на инцидента не е имало други
свидетели освен участниците в него, които да се възмутят от поведението на
подсъдимия, т.е поведението му нито е нарушило обществения ред, нито
представлява демонстрация на явно неуважение към обществото. Твърди се, че от
доказателствата по делото не може да се изведе извод за наличие на
квалифициращите признаци „изключителен цинизъм и дързост“ при
осъществяване на деянието, като в подкрепа на тезата си цитира съдебна практика
на ВКС. С оглед гореизложеното се отправя молба атакувания съдебен акт да бъде
отменен, като въззивният съд постанови оправдателна присъда.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция защитникът на
подсъдимия поддържа въззивната жалба и допълнението към нея по
изложените в тях съображения и пледира за оправдателна присъда, поради
липса на извършено престъпление.
Представителят на СГП оспорва жалбата. Пледира за потвърждаване на
присъдата на СРС като правилна и законосъобразна. Излага съображения, че
анализът на районния съд е извършен при пълнота на доказателствата, от
които по безспорен начин се доказва авторството на деянието и начина на
извършването му.
Процесуалният представител на частните обвинители адв. С. пледира, че
СРС е изложил подробни мотиви към атакуваната присъда, които потвърждават
ясната фактическа обстановка и обуславят доказаност на обвинението. Моли
съдът да потвърди присъдата като правилна и законосъобразна.
Частният обвинител Е. П. потвърждава казаното от адвоката й, счита, че
обжалваната присъда е правилна.
В правото си на последна дума подсъдимият моли съда за справедливост,
твърди, че той не е хулиган и че към настоящия момент продължават
отношенията му с А.П..
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбите‚ както и тези,
изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл.314
НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че са
налице основания за нейното отменяне и постановяване на нова присъда по
следните съображения:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа
обстановка, като районният съд е положил необходимите усилия за установяване
на фактите и събиране на относимите доказателства и доказателствени средства,
които е обсъдил в съответствие с тяхното действително значение и правилата на
логиката. Въззивният съд намира за установена сходна фактическа обстановка,
която е следната:
На 10.01.2019г., около 20:30 часа, след като изпил два литра бира
подсъдимият П. П., в състояние на обикновено алкохолно опиване – към средна
2

степен, отишъл до дома на дългогодишната си приятелка А.П., за да се срещне с
нея. Двамата имали предварителна уговорка да се срещнат, но когато П. П.
позвънил по телефона на св. А.П. и тя не му отговорила, той решил да влезе в
двора на съседите – Т. и Е. П.и /родители на А.П., с които тя живеела в едно
домакинство/, махайки резето, с което била залостена външната порта на имота им
в гр. София, с. Мировяне, ул. ****, за да я извика. Подсъдимият навлязъл около
30 метра навътре в двора, придружен от майка му - свидетелката С. Н.. Тъй като
кучетата в двора се разлаяли, от къщата излязла първа св. Ц. П., последвана от
годеника й св. Д. К., по-късно към тях се присъединили Е. и Т. П.и, които
възприели подсъдимия като пиян, силно лъхащ на алкохол.
Когато св. Ц. П. видяла подс. П. и майка му в двора на къщата, тя им
заявила, че сестра й А.П. няма да излезе да разговаря с тях и да напуснат имота на
родители й. Подс. П. проявил упорство и не си тръгнал, като между него и св. Ц.
П. възникнал словесен конфликт, който бързо преминал във физически такъв –
подсъдимият напсувал и заплашил св. П. с думите: ”Ще *******н!...Ще те заколя
и ще Ви запаля всичките, ще видите Вие!...Къде е оня мъжа ти, да видим що за
мъж е!..Хайде, ела ми бе!...”, между двамата започнало боричкане, при което
подсъдимият хванал за косата свидетелката, а след това и за гърлото. Свидетелите
Д. К., Е. и Т. П.и се притекли на помощ на Ц. П., опитвайки се да избутат
подсъдимия и майка му от двора си, при което между подс. П. П. и св. К.
започнало сборичкване, като подсъдимият хванал св. К. за гърлото. Въпреки това
стълкновение, св. К. успял да се обади от мобилния си телефон на номер 112 и да
сигнализира за случващото се в 20:58 часа. Същевременно подсъдимият се
насочил към св. Т. П., който бил трудно подвижен, вследствие на прекаран
инсулт, бутнал го с ръка, като пострадалият залитнал и се блъснал в кол, а
подсъдимият го напсувал.
След като възприел как св. К. подава сигнал на телефон 112 за случващото
се, подс. П. П. се отправил към външната порта, за да излезе, пътьом отново
хванал за косата Ц. П. и започнал да я влачи, отправяйки към нея и към
родителите й обиди и заплахи, а именно: ”Ще видите Вие какво ви чака оттук
нататък!...Ще вляза, докато спите и ще му отрежа главата на тоя едва
клефащия!...Няма да успеете да си живеете живота, ще се погрижа за това!...”, а
към Д. К. се заканил с думите: ”А теб ще те размажа!”. Свидетелката А.П. излязла
за кратко по време на инцидента, но бързо се прибрала обратно.
След като подсъдимият и майка му напуснали двора на съседната къща, те
се прибрали в тяхната къща. Около 22:00 часа на мястото на инцидента
пристигнали полицейски служители на 02 РУ СДВР – свидетелите К.И. и М.В.,
които възприели обясненията на св. Ц. П., св. Д. К. и св. Е. П. за случилото се.
На следващия ден – 11.01.2019г. св. Ц. П. и св. Д. К. били прегледани от
съдебен медик, на когото съобщили, че на 10.01.2019г. около 20:30-21:00 часа,
били нападнати от познат мъж /съсед/, който блъскал, стискал за ръцете и душил.
При прегледа на Ц. П. се установили следните травматични увреждания:
кръвонасядане и охлузване на дясната мишница, оток на лявата предмишница, а
на Д. К. се установили: кръвонасядания и охлузване на шията, кръвонасядане на
дясната предмишница. В съдебномедицинските удостоверения по отношение и на
двамата е посочено, че тези травматични увреждания са получени в резултат от
3

действието на твърди, тъпи и тъпоръбести предмети, по механизма на удари с или
върху такива, както и от тангенциалното /косото/ им действие и могат да се
получат по време и начин, както съобщават прегледаните.
От изготвената в хода на досъдебното производство комплексна съдебно-
психиатрична и психологична експертиза на подс. П. П., се установява, че същият
е психично здрав, като към момента на извършване на инкриминираното деяние е
бил в състояние на обикновено алкохолно опиване-към средна степен, могъл е да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
След близо 4 месеца от инцидента, през месец май 2019г., Ц. П.-К.а подала
писмена жалба в полицията относно случилото се на 10.01.2019г, провокирана от
последващо поведение на подсъдимия, който подал сигнал до полицията, че
бащата на свидетелката – Т. П. го заплашил с убийство.
Приетата от настоящата инстанция фактическа обстановка се установява от
събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите Ц. П., Д. К., Е.
П., Т. П., А.П., С.на Н., К.И. и М.В., дадени по време на съдебното следствие и в
хода на досъдебното производство, приобщени по надлежния процесуален ред;
съдебномедицинските удостоверения по отношение Ц. П. и Д. П., заключението
на съдебно-медицинска експертиза, потвърдена при разпита на експерта,
заключението на комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза,
касаеща освидетелстването на подс. П. П., потвърдена при разпита на експертите,
справки за съдимост на подсъдимия, както и от приобщените по реда на чл. 283 от
НПК доказателства, съдържащи се в кориците на делото.
На основание чл. 316 от НПК въззивният съд прие нови фактически
обстоятелства, свързани с повода за посещението на подс. П. в двора на съседите
и мотивите за поведението му. На процесната дата подс. П. П. предварително се
уговорил по телефона с дългогодишната си приятелка А.П. да се срещнат по-
късно вечерта пред дома й, но тъй като тя не отговорила на последващото му
обаждане, той отишъл заедно с майка си св. С. Н. до съседната къща, за да я
извика. Когато двамата влезли в двора на съседите те срещнали първо св. Ц. П.,
която отказала да извика сестра си А.П. и настояла подсъдимият и майка му да
напуснат двора на родители й. Мотивиран от желанието си да се види с
приятелката си, подсъдимият продължил да ходи към къщата, където живеела св.
А.П., въпреки противопоставянето на св. Ц. П.. В резултат на това между св. Ц. П.
и подс. П. възникнал словесен спор, който преминал във физически такъв, при
което се намесели св. Д. К., Е. и Т. П.и.
При самостоятелен анализ на показанията на свидетелите Ц. П.-К.а, Д. К., Е.
П. и Т. П., настоящият състав намира същите за достоверни относно времето,
мястото, протичането на инцидента и участниците в него, като в тази част
показанията на свидетелите са последователни, в логическа взаимовръзка със
свидетелските показания на полицейските служители, отзовали се на подадения
до номер 112 сигнал, на обективните данни, съдържащи се в СМУ и
заключението на СМЕ, писмените доказателства и доказателствени средства,
приложени по делото. Следва да се отбележи наличието на близка роднинска
връзка между посочените свидетелите, което обуславя по-критичен подход при
преценката за достоверността на показанията им, дадени в подкрепа на
4

обвинителната теза.
В тази връзка настоящата инстанция намира показанията на горепосочените
свидетели за противоречиви относно причината за посещението на подсъдимия и
майка му в техния имот. Така например през различните фази на наказателното
производство св. Е. П. е колеблива в показанията си, знаела ли е за връзката между
подсъдимия и голямата й дъщеря А., както и за повода той да влезе в имота й в
процесната нощ. В о.с.з., проведено на 15.07.2021г. пред първа инстанция (л. 127
от съд. дело) тя заявява две противоположни твърдения, че не е знаела за връзката
помежду им, нито защо подс. П. е влязъл в двора й неканен, а от друга страна, че
го умолявала да си тръгне и да дойде да разговаря с дъщеря й на другия ден. В
показанията си в хода на съдебното следствие и досъдебната фаза св. К. твърди,
че той, годеницата му (понастоящем съпруга) Ц. П.-К.а и нейните родители са
знаели за връзката между подсъдимия и А.П., която продължавала от няколко
години и не са били против нея. Обратно - св. Ц. П.-К.а, бивайки пестелива в
показанията си, заявява, че не е знаела какви са отношенията на сестра й с
подсъдимия. В хода на съдебното следствие пред първа инстанция, в о.с.з.
проведено на 22.10.2022г. (л.59 от съд. дело) св. К. заявява категорично: „Чух, че
П. искаше да извикаме А., но ние не я извикахме, защото тя ако искаше щеше да
излезе, когато стана разправията“, „Казахме му да излезе извън двора и с А. да се
разберат по телефона“. От друга страна св. Ц. П.-К.а твърди, че подсъдимият не е
казал причината за влизането му в чужд имот, докато останалите членове на
семейството, очевидно са били наясно по какъв повод е дошъл.
Контролираният съд правилно е кредитирал поддържаните от св. А.П.
показания, дадени в хода на досъдебното производство, от които се установява, че
тя е излязла за кратко навън в двора и е възприела частично как П. П. и майка му
се карат с родители й и сестра й и усилията на последните да изгонят съседите от
имота им. Анализът на показанията на св. А.П., обаче не е доведен докрай. А това
се налага в случая, с оглед прецизното изясняване на причината за посещението на
подсъдимия в съседния имот на конкретната дата и време, а оттам и на
интелектуално – волевия аспект на инкриминираното деяние. В своите показания
Св. А.П. заявява, че има интимна връзка с подс. П. и че тази връзка е възприемана
с неодобрение от сестра й и родители й, които искали тя да преустанови
отношенията си с подсъдимия - обстоятелства, които се твърдят и в показанията
на св. С. Н. и обясненията на подс. П.. Свидетелката потвърждава заявеното от
подсъдимия, че са имали уговорка двамата да се срещнат в инкриминираната
вечер, като дори заявява „Беше късно вечерта около 20:00 -21:00 часа, когато с П.
се чухме по телефона и той ми каза, че ще дойде до нас да се видим и да
поговорим, при което аз се съгласих.“. Последното по естеството си представлява
покана, отправена към подсъдимия да посети член на семейството, който обитава
процесната къща на инкриминираната дата късно вечерта, от което са останали
недоволни роднините на св. А.П., именно поради неодобрението си към техните
взаимоотношения.
Настоящата инстанция също не кредитира показанията на св. С. Н. в частта,
в която твърди, че подсъдимият не е бил повлиян от изпития алкохол, че не е
обиждал, псувал и отправял упреци към Т. и Е. П., Ц. П. и Д. К., че от негова
страна не е имало бутане и физическа саморазправа със сем. П.и, а само между
5

него и св. К.. Показанията на свидетелката, относно тези обстоятелства
противоречат на показанията на останалите свидетели-очевидци, медицинските
удостоверения и заключението по съдебно-медицинската експертиза.
Въззивният съд кредитира показанията на св. С. Н. и обясненията на
подсъдимия относно причината за посещението им в двора на съседите, а именно
че подсъдимият се уговорил по-рано същата вечер да се види с приятелка си А., но
тъй като тя спряла да отговаря на телефона, те влезли в двора, за да я извикат.
Тези обстоятелства се потвърждават преди всичко от показанията на св. А.П.,
както и косвено от показанията на св. К. и св. Е. П..
Настоящият състав кредитира като пълни, ясни и обективни заключенията
по изготвените в хода на досъдебното производство и поддържани и приети в
съдебна фаза експертизи - съдебно-медицинската експертиза, съдебно-
техническата експертиза и комплексните съдебно психиатрични и психологични
експертизи, както и показанията на полицейските служители К.И. и М.В. по
съображенията изложени от районния съд, които не намира за нужно да
преповтаря.
Като цяло установената от първата инстанция фактическа обстановка
отговаря на събраните по делото доказателства. Неправилен е обаче правният
прочит на приетите за установени фактически обстоятелства, като последицата е
декларативното възприемане за осъществени от обективна и субективна страна на
признаците на престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК, включително и
квалифициращите признаци по ал. 2 за наличие на изключителен цинизъм и
дързост на деянието.
Правният анализ на въззивния съд следва да започне с това какви са били
конкретните действия на подсъдимия и дали те са довели до нарушаване на
обществения ред и спокойствие като елемент от обективния състав на
престъплението и после да изследва субективната страна, съществуването на
умисъла да ги наруши, изразявайки явното си неуважение към обществените
порядки с действия, отличаващи се с изключителен цинизъм и дързост.
Безспорно се установява по делото отношенията между подс. П. и св. А.П. –
двамата са имали дългогодишна връзка преди инкриминирания инцидент, която
продължава и към момента, както и неодобрението на тази връзка от свидетелите
Ц., Е. и Т. П.и. Безспорно се установява още и причинно – следствения процес на
разигралия се конфликт. Посещението на подсъдимия в двора на съседите е
продиктувано от една страна от уговорката му с А.П. да се видят същата вечер и
невъзможността му да се свърже с нея по телефона след това. Това посещение е
причина за намесата на св. Ц. П.-К.а, която се опитала да изгони подс. П. и майка
му от двора на къщата на родителите й. Последвалата реакцията от страна на
подс. П. е в корелативна връзка с категоричното несъгласие от страна на св. Ц. П.
да извика сестра си, а в последствие и на останалите членове на семейството.
Всичко изложено описва случилото се като инцидент, породен и протекъл на
основата на чисто междуличностен конфликт, опосреден от поведението на
няколко лица.
За съставомерността на деянието от обективна страна по чл. 325, ал. 1 от НК
се изисква да бъде установено, че деецът е извършил непристойни действия, грубо
6

нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото.
Съгласно константната съдебна практика и ППВС № 2/29.06.1974 г., постановено
по н.д. № 4/1974 г. (т. 2) "непристойни" са онези действия, които са неприлични,
безсрамни, изразяващи се в прояви, скандализиращи обществото. "Грубо
нарушаване на обществения ред" е налице когато дееца, чрез действията си,
изразява демонстрация против установения ред, която нарушава важни държавни,
обществени или лични интереси или съществено нарушава нормите на
нравствеността. "Явно неуважение към обществото" има когато дееца, чрез
действията си, изразява открито висока степен на неуважение към личността, чрез
която се засяга обществения интерес.
Хулиганството съдържа един характерен за това престъпление признак -
специален мотив, който се заключава в явно неуважение към обществото от
страна на дееца. Този мотив е налице, когато със своите действия деецът показва,
че не се смята обвързан от съществуващите социални норми на поведение - стои
над тези норми и се отнася пренебрежително към тях. За наличието на такъв
мотив се съди по това, че хулиганските действия се извършват без смислена
причина, което ги обяснява единствено като открита демонстрация на незачитане
на цялостно установения ред.
Хулиганството е квалифицирано по чл. 325, ал. 2, пр. 1 от НК. Чл. 325, ал. 2
НК съдържа три отделни хипотези: а) когато деянието е съпро‐
водено със съпротива срещу орган на властта или представител
на обществеността, изпълняващ задължения по опазване на
обществения ред; б) когато деянието по своето съдържание се
отличава с изключителен цинизъм или в) когато се отли‐
чава с изключителна дързост.
Съдебната практика приема, че деянието се характеризира с
изключителен цинизъм, когато хулиганските действия са
особено нагли и безсрамни, грубо нарушават нравствените
принципи. Хулигански действия, отличаващи се с изключи‐
телен цинизъм, следва да се считат и развратни действия, из‐
вършени публично и създаващи възмущение сред общество‐
то, защото с тях се нарушават правилата на приличие.
Изключителна дързост е налице, когато в много груба форма се
засягат интересите на обществото или личността и упори‐
то не се прекратяват, изразяват пренебрежително отношение
към обществения ред или към други обществени или лични ин‐
тереси. С тях се скандализира обществото, изразяват грубо
нахалство или тежко оскърбление (вж. ППВС № 2/29.06.1974 г.,
постановено по н.д. № 4/1974 г., раздел ІІ, т. 2).
Така, за да е осъществен престъпния състав на чл. 325, ал.2, вр. ал.1 от НК е
необходимо да се установи кумулативното наличие на следните обективни и
субективни признаци: деецът е извършил деянието си чрез действия, които
нарушават грубо обществения ред, изразяват явно неуважение към обществото;
умишлени са и деянието се отличава с изключителен цинизъм или дързост.
Формите на хулиганството могат да бъдат най-разнообразни. Общественият
7

порядък може да бъде нарушен чрез пренебрежително отношение към хората,
дезорганизация на нормалната работа в учреждения, заведения и др., като тези
действия се извършват обикновено на обществено място в присъствието на
граждани, тъй като при тази обстановка на дееца в най-голяма степен се отдава да
демонстрира своето неуважение към обществото.
В конкретния случай безспорно се установи, че на процесната дата и място
подс. П. е проявил неуважение към човешката личност и към общоприетите
порядки за прилично поведение – влязъл в чужд имот, в тъмната част от
денонощието, като упорито отказал да напусне двора на съседите, след като те са
поискали това от него и майка му, отправил обиди и закани към собствениците на
имота и техните гости, влязъл във физическа саморазправа със св. Ц. П., Д. К. и Т.
П..
Макар действията на подсъдимия да са укорими от морална гледна точка,
при извършването им липсват съставомерни признаци от обективна страна по
повдигнатото от прокуратурата обвинение. На първо място тези действия не са
извършени на публично място, а в двора на частен имот в с. Мировяне, който с
оглед предназначението му – еднофамилна къща, не предполага свободен достъп
на трети лица. Макар действията да са извършени на открито (в двора на къщата)
липсва елементът на публичност на извършеното деяние – на инцидента не са
присъствали други свидетели освен участниците в него, нито е имало възможност
същия да стане достояние на множество лица, които да го възприемат и да се
възмутят от поведението на подсъдимия. С оглед изложеното настоящата
въззивна инстанция намира, че с поведението си подс. П. е засегнал изцяло
личните интереси на частните обвинители – тяхната чест, достойнство и
физическа неприкосновеност, но тези действия не могат да бъдат подведени под
нормата на чл. 325 от НК, защото по естеството си не са довели до грубо
нарушаване на обществения ред, нито изразяват явно неуважение към
обществото.
При извършения правен анализ на доказателствата по делото и на
установената въз основа на тях фактическа обстановка въззивният съд намира, че
извършеното от подсъдимия деяние не осъществява състава на престъплението, за
което е обвинен и от субективна страна.Видно е от приета от съда и неоспорена от
страните комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза, че към
момента на извършване на инкриминираното деяние подс. П. е бил под
въздействието на алкохол - в състояние на обикновено алкохолно опиване - към
средна степен, като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и
да ръководи постъпките си, но това от своя страна е довело до занижаване на
неговите емоционално-волеви задръжки и е повишило неговата чувствителност
към реакцията на другите. От доказателствата по делото обаче не може да се
направи извод, че подсъдимият със цялостното си поведение е целял по какъвто и
да било начин да скандализира обществото, да се самоизтъква, да изразява своето
пренебрежение към нормите на обществения порядък. В конкретния случай
действията на подс. П. са били изцяло подчинени на личния мотив за
саморазправа със своите съседи във връзка с тяхната съпротива той да осъществи
контакт с приятелката си А.П.. Фактите по делото, от които следва да се изведе
субективното отношение на подсъдимия към деянието, не сочат насоченост на
8

поведението му към грубо нарушаване на обществения ред. Волята на
подсъдимия е била изцяло насочена към саморазправа със св. Ц. П., Д. К., Е. П. и
Т. П. в отговор на тяхното поведение – не са извикали А.П. да разговаря с
подсъдимия, а са насочили поведението си изцяло да го възпрепятстват той лично
да осъществи контакт с нея. Тук и присъствието на майката на подсъдимия по
време на инцидента, която е придружила сина си още с отиването му в двора на
съседите, сочи на намерението му да има свидетел при посещението му на св.
А.П. в дома на родителите й именно поради изявеното от тях неодобрение към
връзката им, а не цел да влиза в конфликт с роднините на приятелката си, още по-
малко да демонстрира грубо нарушаване на обществения ред и спокойствие.
В показанията си частните обвинители – св. Ц. П. и св. Е. П. описват, че
преживяното е породило в тях силен стрес, уплаха и страх от евентуално нови
агресивни постъпки от страна на подсъдимия към тях и преди всичко към трудно
подвижния Т. П., който през деня оставал сам в дома си. Подобно възприятие към
случилото се заявява и св. Д. К., който изказва притеснения най-вече за бъдещи
прояви на подсъдимия към св. Т. П.. В тази връзка житейски нелогично звучи
пострадалите, които са силно притеснени и уплашени от случилото се, да не
сигнализират своевременно органите на реда, още повече, че видно от
показанията, дадени в хода на д.п. от полицейските служители, отзовали се на
сигнала в процесната нощ, те са указали на потърпевшите, че могат да подадат
жалба срещу лицето в районното управление. От друга страна самата Ц. П.
заявява в показанията си от о.с.з. на 22.10.2022г., че „Аз подадох жалбата, по
която тече настоящото дело, защото П. подаде фалшива жалба към баща ми. Аз
нямаше да подам жалба и щях да оставя нещата така. От 10.01.2019г. до
23.05.2019г. аз не бях подала абсолютно нищо и нямаше да подам. Но в резултат
на това, което той направи аз реших, че ще подам жалба и няма да оставя нещата
така.“. В тази връзка сигнализирането на органите на реда в период от 4 месеца от
инцидента следва да се тълкува по-скоро като съответна проява срещу
продължаващите взаимоотношения между подсъдимия и А.П., както и
своеобразна форма на назидание от страна на частните обвинители, за подадения
от подс. П. сигнал до полицията, че св. Т. П. го заплашил с пистолет.
Несъмнено личностните конфликти не бива да се разрешават чрез
физическа саморазправа, отправяне на псувни и заплахи, но в процесния случай
дори да се приеме, че подсъдимият е останал безразличен към този обществен
резултат, тези действия не обективират хулигански мотив, тъй като в представите
на подсъдимия не се е обхващала проявата на явно неуважение към обществото.
По изложените мотиви и на основание чл. 334, т. 2 вр. чл. 336, ал. 1, т. 3 от
НПК СГС, НО, XIV въззивен състав изцяло отмени обжалваната присъда от
05.12.2022г. по НОХД № 9173/20г. по описа на СРС, НО, 136 състав и вместо нея
постанови нова, с която призна подсъдимия П. Б. П. за невиновен и на основание
чл. 304 от НПК го оправда по повдигнатото му обвинение по чл. 325, ал. 2 вр. ал.
1 от НК.
При този изход на делото и на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, съдът
постанови, че направените по делото разноски остават за сметка на държавата.
Мотивиран от горните съображения съдът постанови присъдата си.
9

Номер на акта:	68
Дата:	21 април 2023 г. (в сила от 21 април 2023 г.)
Съдия:	Андрей Ангелов

Дело:	20231100601468
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	9 март 2023 г.

Присъда по дело №1468/2023 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите