Р Е Ш Е Н
И Е
№257
гр. Велико Търново,19.10.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр.
Велико Търново, VIII-ми
състав, в публично съдебно заседание на пети октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: Диана Костова
при
участието на секретаря П. Иванова, изслуша докладваното от съдия Костова адм.
дело №438 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 113, ал. 2 от Закона за
туризма (ЗТ).
Образувано е по
подадена жалба от МИЛЕН ЦОНЧЕВ ЕООД гр. Б., ет. 3 адвокатска кантора З.
и партньори против мълчалив отказ на Кмета
на Община В. Търново да се произнесе по Заявление . декларация с вх. №
5300-22211-3/22.05.2023г. Към същата е присъединено адм.д. 462:23г. , чийто
предмет е изричен отказ по същото заявление обективиран със Заповед № РД 22-1395/17.7.2023г. на Кмета на Община
В. Търново.
В жалбата се излагат подробни съображения за
незаконосъобразност на мълчалив отказ на Кмета да се произнесе по подаденото
заявление и последващия изричен отказ, като противоречащи на § 1, т. 28 от ДР на ЗТ и чл. 129а от същия
закон. Органът е допуснал смешението на две различни процедура и тази по
регистрацията на туристически обект и тази по неговата категоризация.
Единственото условие на закона в цитираната по- горе норма е в легалното определение за „къща за гости“
като самостоятелни или в апартаменти до 5 стаи . По смисъла §1,т. 29 от ДР на
ЗТ апартаменти за гости са самостоятелни апартаменти в една жилищна сграда,
предоставяни на туристи за нощувка. По този начин органът неправилно е тълкувал
закона, като е приел, че за регистрация на туристически обект стая за гости
следва да се установи, че същият се намира в жилищна сграда. Следователно след
като не е променено предназначението на имота от такъв за търговски нужди в
такъв за жилищни не може да бъде регистриран туристическия обект. Освен това е
недопустимо с подзаконов нормативен акт да се въвеждат изисквания, несъдържащи
се в акт от по- горна степен. С оглед на това незаконосъобразно е позоваването
на нормата на чл. 31, ал.1, т.1 б „г“ от общинската Наредба за изискванията към
категоризираните места за настаняване и заведения за хранене и развлечения , за
реда за определяне на категория , както и за условията и реда за регистрация на
стаи за гости и апартаменти за гости, наричана по- долу Наредбата. Никъде в
закона не се съдържа изискване деклариранията за регистрация обект стая за
гости да е част от жилищна сграда или стаята за гости да е част от апартамент.
Освен това по делото са представени доказателства, че съседни стаи вече са
регистрирани като такива, поради което органът е допуснал и непозволеното от
закона дискриминационно отношение. От съда се иска отмяна на обжалвания акт и
връщане преписката на АО за постановяване на нов законосъобразен акт –
регистрация на туристическия обект стая за гости. Претендира разноски.
В о.з. се представлява от адв. З., който поддържа
така подадената жалба с направените в нея оплаквания. Допълнителни подробни
развива в депозирана по делото писмена защита.
Ответната
страна – Кмет на Община Велико Търново, чрез процесуалния си представител ...В.,
оспорва жалбата като неоснователна. В представена писмена защита излага доводи
за законосъобразността на оспорената заповед. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено следното от фактическа страна, което не е
спорно между страните:
С Постановление за
възлагане на недвижим имот от 19.05.2022 г. на ЧСИ, надлежно вписано в службата
по вписванията В. Търново №5008/28.6.2022г. е възложен в собственост на „Милен Цончев“
ЕООД самостоятелен обект 10447.507.178.1.12 по КККР на гр. В. Търново,
разположен на трети етаж от сграда с идентификатор 10447.507.178.1,
представляващ обект 8, с трайно предназначение – за офис, който имот по
документ за собственост представлява самостоятелен обект – офис № 8, разположен
на таванския етаж, със застроена площ на обекта от 42,50 кв.м. състоящ се от
входно антре,кабинет, стая за отдих, баня- тоалетна при граници на обекта : улица, офис № 7,
стълбище и стълбищна площадка на етажа, калкан заедно с прилежащите му 7,25%
ид.ч. от общите части на сградата ,равняващи се на 11,26 кв.м. заедо с
припадащите се за самостоятелни обект съответни ид.ч. от правото на собственост
върху земята и от правото на строеж.
Съгласно схема на самостоятелен обект в сграда № 15-734438-07.07.2023
г., имот с идентификатор 10447.507.178.1.12 се намира на етаж 3 в жилищна
сграда с идентификатор 10447.507.178.1, предназначение: жилищна
сграда-еднофамилна, като предназначението на самостоятелния обект е: за офис.
От „Милен Цончев“ ЕООД е подадено
заявление-декларация вх. № 5300-22211-3/22.05.2023 г. с искане за регистриране
за упражняване на дейност хотелиерство в една стая за гости, клас В, с брой
легла 3, наименование на обекта „Винтидж апратаменти“ с адрес гр. ...В. Т.и
идентификатор по КККР
10447.507.178.1.12., като обаче в заявлението изрично е посочено, че се касае
за стая за гости, а не за апартамент за гости.
До „Милен Цончев“ ЕООД е изпратено писмо изх.
№ 5300-22211-2#2/31.05.2023 г. на Кмета на Община Велико
Търново, с което същият е уведомен, че сградата, намираща се в УПИ XXIV-348, кв. 82 по плана на гр. В. Търново, с
административен адрес ул. ...Х К., е въведена в експлоатация с удостоверение №
13/28.01.2009 г. като Офис сграда с кафе-бар, салон за красота и ателиета. В
Техническия паспорт на същата било посочено предназначението на сградата –
„Сграда със смесено предназначение/салон за красота, кафе-бар, 12 бр. ателиета.
Имотът на жалбоподателя – самостоятелен обект с идентификатор
10447.507.178.1.12 не е с променено предназначение и към момента е с
предназначение – офис № 8, което не отговаря на изискванията на Закона за
туризма и наредбите към него. С писмото на жалбоподателя е даден 14-дневен срок
да отстрани нередовността, като представи документи, удостоверяващи
преустройство и промяна на предназначението на обекта за да може да се ползва
за целите на заявлението. Указано е, че ако в указания срок нередовността не
бъде отстранена Кметът на общината ще постанови акт, с който ще откаже регистрирането на туристическия обект.
Писмото е връчено на жалбоподателя на 05.06.2023 г.
На 12.07.2023 г. дружеството е подало жалба срещу мълчалив отказ на Кмета
на Община Велико Търново по подаденото от жалбоподателя заявление-декларация
вх. № 5300-22211-3/22.05.2023 г., във връзка с която е образувано настоящото
дело.
Със Заповед № РД22-1397/17.07.2023 г. на
Заместник Кмет Община Велико Търново на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА и чл.
31, ал. 3 от Наредба за изискванията към категоризираните места за настаняване
и заведения за хранене и развлечения, за реда за определяне на категория, както
и за условията и реда за регистриране на стаи за гости и апартаменти за гости
във връзка с чл. 129а, ал. 1 от ЗТ е отказано регистриране на туристически
обект от клас „В“ – стая за гости, с адрес: гр. .. В.Т., представляващ
самостоятелен обект с идентификатор 10447.507.178.1.12 по КККР на гр. В.
Търново и предназначение „за офис“, по повод подадено заявление-декларация с
вх. № 5300-22211-3/22.05.2023 г. от „Милен Цончев“ ЕООД. В мотивите на
заповедта е посочено, че съгласно извършена служебна проверка посоченият в
заявлението-декларация обект е разположен в сграда, въведена в експлоатация с
удостоверение № 13/28.01.2009 г. като „Офис сграда с кафе-бар, салон за красота
и ателиета“, а същевременно процесният обект е с предназначение „за офис“ с код
660 съгласно Класификатора за предназначение на сградите, на съоръженията на
техническата инфраструктура със самостоятелни обекти и на самостоятелните
обекти в тях по Приложение № 4 към чл. 16, ал. 3 от Наредба № РД-02-20-5 от 15
декември 2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната
карта и кадастралните регистри. Посочено е, че въпреки дадените му указания с
писмо изх. № 5300-22211-2#1/31.05.2023 г. от жалбоподателя не е представен документ, удостоверяващ
промяна на предназначението на обекта, за да бъде използван като „стая за
гости“. На следващо място в заповедта е посочено, че съгласно чл. 31, ал. 1, б.
„г“ от Наредба за изискванията към категоризираните места за настаняване и
заведения за хранене и развлечения, за реда за определяне на категория, както и
за условията и реда за регистриране на стаи за гости и апартаменти за гости,
заявлението-декларация следва да съдържа данните за правото на собственост
върху апартамента, в който се намира стаята за гости/апартамента за гости. По
аргумент от този текст и § 5, т. 30 от ДР на Закона за устройство на
територията /ЗУТ/ за „жилище“, е направен извод, че „стаите за гости“ бидейки
част от апартамент следва да задоволяват жилищни нужди и да се ползват според
това предназначение. Посочено е, че по арг. от чл. 38, ал. 3 от ЗУТ и чл. 98,
ал. 2, т. 5 от Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. за правила и нормативи за
устройство на отделните видове територии и устройствени зони, офисите имат
нежилищни функции, като е без значение дали същите са разположени в жилищни
сгради или в сгради със смесено предназначение. Според административния орган
да се регистрират обекти с нежилищни функции като „стаи за гости“ би
представлявало превратно тълкуване и недопустима интерпретация на Закона за
туризма и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Процесният обект
няма функционално жилищно предназначение, тъй като не е предприета процедура по
промяна предназначението на имота. Органът се е позовал и на чл. 178, ал. 4 от ЗУТ за да мотивира отказа
си. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 20.07.2023 г и е оспорена пред
АЯСВТ и образувано адм.д. 462/23г.С Определение № 332/3.08.2023г. същото е
присъединено към настоящото такова. Жалбоподателят в о.з. заявява , че поддържа
и тази жалба.
Въз основа на тази
фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
С оглед разпоредбите
на чл. 58, ал. 3 и чл. 172, ал. 3 от АПК и постъпилото уточнение от
жалбоподателя, предмет на настоящото оспорване и на съдебна проверка за
законосъобразност са както мълчаливият отказ, така и последвалият го изричен
такъв със Заповед
№ РД 22-1395/17.7.2023г
Жалбата се явява
процесуално допустима, като подадена от
лице, имащо правен интерес от обжалването, срещу индивидуален административен
акт и в законоустановения срок.
Съгласно разпоредбата
на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на
основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След
извършване на проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че жалбата е
основателна, като съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 128, ал. 2 от ЗТ кметът на
общината или оправомощено от него длъжностно лице извършва регистрация на места
за настаняване от клас "В", в които се извършва хотелиерска дейност,
чрез вписване в Националния туристически регистър.Според чл. 31, ал. 3, изр. 1
от Наредбата, ако в указания срок недостатъците по заявлението-декларация не
бъдат отстранени, Кметът на общината отказва със заповед регистрирането на
туристическия обект. С оглед на горното оспорваната В Заповед № РД
22-1395/17.7.2023г. е издадена от компетентен орган,2 в рамките на
правомощията. Същата е подписана от Заместник Кмет на Община
Велико Търново, който е действал при условията на заместване на Кмета на Община
Велико Търново поради неговото отсъствие :ползване на платен годишен отпуск, за
което е определен със Заповед № РД22-1380/13.07.2023 г. на Кмета на Община
Велико Търново.
Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа
фактическите и правни основания за постановения с нея отказ. Не се установяват
допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят отмяната на
административния акт на това основание.
По
съответствието с материалния закон, съдът намира следното :
Съгласно
чл. 31, ал. 1 от Наредбата, лицето, което ще извършва хотелиерство, като
предоставя услугата „настаняване в стаи за гости или в апартаменти за гости“,
или упълномощено от него лице подава заявление-декларация по образец съгласно
чл. 129а от ЗТ до Кмета на съответната Община по местонахождение на обекта. В
ал. 2 е предвидено, че ако искането за регистрация на обект – стая за гости или
апартамент за гости, не удовлетворява изискванията по ал. 1, т. 1 и чл. 129а от
ЗТ, регистриращият орган или оправомощено от него длъжностно лица уведомява
заявителя да отстрани недостатъците в 3-дневен срок от съобщението за това с
указание, че неотстраняването им ще предизвика прекратяване на производството,
а съгласно ал. 3 ако в указания срок недостатъците по заявлението-декларация не
бъдат отстранени, Кметът на Общината отказва със заповед регистрирането на
туристическия обект. Отказът подлежи на обжалване по реда на АПК.
Съгласно
чл. 31, ал. 1, т. 1, б. "г" от Наредбата, заявлението-декларация
съдържа данни за правото на собственост върху апартамента, в който се намира
стаята за гости/апартамента за гости. В съответствие с тази норма органът е
приел, че за да бъде регистриран един обект като стая за гости, в която се
упражнява хотелиерска дейност, е необходимо тя да е част от апартамент.
Този
извод на органа не кореспондира с легалното определение на „стая за гости“,
която ЗТ е въвел. Съгласно § 1, т. 28 от
ДР на ЗТ, по смисъла на този закон "Стаи за гости" са до 5 стаи -
самостоятелни или в апартаменти, в една сграда, предоставяни на туристи за
нощувка. Съгласно § 1, т. 17 от Наредбата, по смисъла на тази наредба
"Стаи за гости" е място за настаняване по смисъла на § 1, т. 28 от ДР
на ЗТ. Видно от цитираните разпоредби, законодателят е предвидил алтернативно,
че стаите за гости могат да са самостоятелни или в апартаменти, тоест неправилно
е прието от административния орган, че за да се регистрира един обект като
„стая за гости“ по реда на ЗТ и Наредбата, е необходимо той да е част от
апартамент. Действително в цитираната норма на чл. 31, ал. 1, т. 1, б.
"г" от Наредбата, е посочено, че в заявлението следва да се съдържат
данни за правото на собственост върху апартамента, в който се намира стаята за
гости, но така формулирано това изискване е незаконосъобразно, тъй като
посредством него се въвеждат допълнителни ограничения спрямо стаите за гости,
които се различават от тези зададени в закона. Съгласно чл. 15, ал.1 от ЗНА в
този случай следва да се приложи нормативния акт от по- висок ранг, а именно
ЗТ. Според настоящия състав не са налице и законови основания да се откаже
извършването на исканата регистрация на обекта с аргумента, че същият
представлява офис и е разположен в сграда със смесено предназначение, Следва да
се има предвид и че в легалните дефиниции дадени от законодателя в нормите на §
1, т. 27 и т. 29 от ДР на ЗТ изрично е предвидено, че "къща за гости"
е жилищна сграда, а "апартаменти за гости" са самостоятелни
апартаменти в една жилищна сграда, предоставяни на туристи за нощувка, а спрямо
стаите за гости в т. 28 е предвидено, че те са самостоятелни или в апартаменти
в една сграда, без да е въведено изискване какво следва да е предназначението
на сградата. Правните норми следва да се прилагат според точния им смисъл,
съгласно чл. 46, ал. 1 от ЗНА и ако законодателят е имал в предвид, че стаите
за гости следва да са разположени в жилищни сгради, то това би било изрично
предвидено. Недопустимо е посредством разширително тълкуване на цитираните
норми да се въвеждат допълнителни ограничения спрямо правата на отделните лица
и да се утежнява тяхното положение, като им се ограничава правото да ползват
собствените си обекти. В този смисъл са
били и разсъжденията на АО, като същият е допуснал регистрацията по ЗТ на
другите офиси като стая за гости на други търговци, поради което е допуснал нарушение
на принципа за равно третиране на всички правни субекти. На следващо място
неправилно органът е допуснал смешение на легалните определения по §1 т.28 от
ЗТ и т. 29 от ЗТ, съгласно последната апартаменти
за гости са самостоятелни апартаменти в една жилищна сграда, предоставяни на
туристи за нощувка. Или изискването за наличие на жилищна сграда касае
единствено „апартаментите за гости“ и това изискване не може автоматично да
се привнася към изискванията за „стая за
гости“ т.е. да се прилага по аналогия. Прилагането на материална норма по аналогия
е допустимо от ЗНА само в случаите на празнота в правото, каквато в настоящия
казус не е налице.
Легалната
дефиниция за "жилище", "жилищна сграда" и
"административна сграда" се съдържат
в ЗУТ, като съгласно § 5, т. 29 от ДР на ЗУТ, "жилищна сграда"
е сграда, предназначена за постоянно обитаване, и се състои от едно или повече
жилища, които заемат най-малко 60 на сто от нейната разгъната застроена площ.
Съгласно т. 29 "Сграда със смесено предназначение" е нежилищна
сграда, която се състои от самостоятелни обекти с различно предназначение, като
при наличие на жилища, те заемат по-малко от 60 на сто от разгънатата й
застроена площ", а съгласно т. 30, "Жилище" е съвкупност от
помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено
в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди. Стаите за гости, доколкото
посредством тях се извършва хотелиерска дейност по смисъла на ЗТ и не се
ползват за задоволяване на жилищни нужди, не представляват жилище по смисъла на
ЗУТ. Следователно стаите като разположени в сгради със смесено предназначение
по смисъла на Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на
отделните видове територии и устройствени зони, каквото е сградата в която е
разположен процесния обект не променят предназначението на имота/ сградата/
като такава за търговски нужди, а не за задоволяване на жилищни такива.
Следователно не е налице противоречие и
предвидения начин за трайно ползване "за офис", за хотелиерска
дейност , както и с нормата на чл. 178, ал. 4 от ЗУТ, забраняваща строежите или
части от тях да се ползват не по предназначението им или в нарушение на
условията за въвеждане в експлоатация. Предназначението на обекта няма и как да
бъде променено от офис на жилище, тъй като не са налице законовите изисквания
за това – не е разположен в жилищна сграда, съответно не служи и не може да
служи за задоволяване на жилищни нужди. Ето защо, с посоченото в писмо с изх. №
5300-22211-3#1/31.05.2023 г., указание жалбоподателят
да представи документи удостоверяващи
преустройство и промяна на предназначението на обекта, изначално са
дадени неизпълними указания.
В нормата на чл. 129а, т. 1 от ЗТ е предвидено
минималното съдържание на заявлението-декларация, а именно, а) наименованието
на лицето, както и името на местата за настаняване – стаи за гости, апартаменти
за гости (с изписване с български и с латински букви), и адрес; телефон/факс и
адрес на електронна поща, ако разполага с такива; в противен случай се изписват
имената на упълномощеното лице и неговите телефон/факс и адрес на електронна
поща; б) че лицето има право да извършва дейност в обекта, в случай че това
лице е различно от собственика на обекта, като се посочват индивидуализиращи
данни за документа за ползване в зависимост от вида му, а ако същият подлежи на
вписване, се посочват акт, том и година и службата по вписванията, в която е
вписан. Съответно, документите предвидени в нормата на чл. 129а, т. 2 от ЗТ, са
а) копие от документа за ползване на обекта, ако не е собствен и не подлежи на
вписване; б) изрично пълномощно, когато заявление-декларацията се подава от
пълномощник.
В
случая от представените доказателства безспорно се установява, че
жалбоподателят е собственик на обекта, чиято регистрация е заявил.
Видно
от подаденото от жалбоподателя заявление-декларация, то отговаря на минимално
предвиденото съдържание в нормата на чл. 129а, т. 1 от ЗТ, поради което дори и
да не е отговаряло на част от изискванията предвидени в Наредбата, на основание
чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове (ЗНА), е следвало да се приложат
нормите на ЗТ, а не на Наредбата и не са били налице основанията за
постановяване на обжалвания отказ.
С оглед
на изложеното, следва да се приеме, че обжалваната заповед е незаконосъобразна,
тъй като не са налице предвидените от законодателя материалноправни
предпоставки за постановяване на отказ по подаденото от жалбоподателя
заявление-декларация. Неговото съдържание е в съответствие с изискванията на
чл. 129а от ЗТ и чл. 31, ал. 1, т. 1 от Наредбата, съответно не съществува законова
пречка и ограничение за извършване от жалбоподателя на хотелиерска дейност по
смисъла на ЗТ, в обекта посочен в заявлението, поради което обжалваната заповед
следва да бъде отменена на основание чл. 172, ал. 2 от АПК. На основание чл.
173, ал. 3 от АПК, преписката следва да бъде върната на административния орган
за ново произнасяне по подаденото от „Милен Цончев“ ЕООД заявление-декларация
за регистриране за упражняване на дейност хотелиерство в стая за гости, при
спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в
мотивите към настоящото решение.
.
При този изход на делото
в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски. Следва да се присъди
внесената държавна такса в размер на 50 лв. Жалбоподателят претендира разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 720 лв. по договор за правна защита и
съдействие № 808604, но не са представени доказателства за заплащане на
уговореното възнаграждение по сметка, както е посочено в договора. Предвид това
съдът намира, че не са налице основания за присъждане на адвокатско
възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
|
ОТМЕНЯ по жалба от МИЛЕН ЦОНЧЕВ ЕООД гр. Б., ет. 3
адвокатска кантора З. и партньори,
мълчалив отказ на Кмета на Община В. Търново да се произнесе по
Заявление . декларация с вх. № 5300-22211-3/22.05.2023г. както и последвалият
го изричен отказ обективиран със Заповед № РД 22-1395/17.7.2023г. на
Заместник Кмета на Община В. Търново. ВРЪЩА делото като преписка
на кмета на Община Велико Търново за ново произнасяне по подаденото от
жалбоподателя заявление-декларация вх. № 5300-22211-3/22.05.2023 г. съобразно
дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона. ОСЪЖДА Община Велико Търново
да заплати на „Милен Цончев“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Велико Търново, ул. „Филип Тотю“ № 15, вх. Б, ет. 1, разноски
по делото в размер на 50 лв. /петдесет лева/. Решението подлежи на обжалване в
четиринадесетдневен срок от съобщението до страните пред Върховен
административен съд. |
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: