№ 420
гр. София, 04.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Величка Цанова
Атанас Ст. Атанасов
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
в присъствието на прокурора П. Ем. П.
като разгледа докладваното от Камен Иванов Наказателно дело за
възобновяване № 20241000601317 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.424 ал.1 вр.чл.422 ал.1 НПК,като е образувано по
искане за възобновяване на наказателно производство по реда на чл.421 ал.3,изр.2-ро
вр.чл.419 вр.чл.420 ал.2 НПК,подадено от С. Г. К.,с установена самоличност и посочен
съдебен адрес, понастоящем в Затвор гр.***,ЕГН ********** за възобновяване на
наказателното производство по внохд №3728/2021 година на Софийски градски съд и нохд
№20034/2019 година на Районен съд гр.София.
В подаденото искане по същество сочи наличие на основания,разписани в чл.422
ал.1,т.5 НПК,като анализ на сторените оплаквания,релевирани в искането обобщаващо
препращат към оплакване по чл.422 ал.1,т.5 НПК вр.с касационните основания по чл.348
ал.1,т.1 и т.2 НПК–нарушение на материалния закон и съществено нарушение на
процесуалните правила.
Анализът на изложеното,с изводими конкретни оплаквания са развити в две насоки:
1.Допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила,доколкото
наказателното производство срещу осъдената К. се е развило без участието и,по реда на
чл.269 НПК,без да са налице основания за това,като по този начин е нарушено правото и на
защита,вкл.лично да се защити по повдигнатото и обвинение.
2.Твърди се,че материалният закон е нарушен,защото данните по делото са неточни
и по същество не се касае за лице с установена самоличност,осъдено с окончателно влязъл в
1
сила съдебен акт.
На основа на горното се иска възобновяване на производството по внохд №
3728/2021 година на Софийски градски съд и нохд№20034/2019 година на Районен съд
гр.София.
Пред настоящия съд защитникът на осъдената поддържа доводите,изложени в
искането. Излага лаконични съображения,свързани с направените в искането оплаквания за
нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон,като акцентира
сторените вече оплаквания.
Осъдената С. Г. К. е представена пред състава на настоящия съд от мястото,където
изтърпява наложеното и наказание „лишаване от свобода“.
Поддържа стореното искане за възобновяване на наказателното производство по
изложените в него съображения.
Поддържа искането си и в предоставената и последна дума.
Представителят на САП изразява становище за неоснователност на направените
искания.Намира,че не са налице предпоставките на Закона за възобновяване на
производството по цитираното наказателно дело по описа,нито за отмяна на постановеното
въззивно решение и присъда.
След като прецени изложените доводи в стореното искане от осъдената К. и
поддържаните доводи на защитника и пред настоящия съд,като съобрази наведените за
възобновяване основания и прецени изразеното становище на представителя на държавното
обвинение,Софийският апелативен съд намери,че разгледано по същество стореното искане
не е основателно.
Съображенията са следни:
Следва да се подчертае,че настоящата извънредна инстанция няма правомощие при
проверката си да изменя проверяваните и приети от съдилищата по делото фактически
положения,включително да изгради своя самостоятелно възприета фактическа обстановка.
Предметът на извънредната проверка е изрично очертан в нормата на чл.422 ал.1,т.5 вр.
чл.348 ал.1,т.1-3 НПК,както по основанията за проверка,така и касателно подлежащите на
такава проверка съдебни актове.Изрично е посочено,че предмет на тази проверка е
наличието или не на допуснати съществени нарушения по чл.348 ал.1 т.1-3 НПК,като
включва проверка за нарушение на материалния закон-ако законът е приложен неправилно
или не е приложен закон,който е трябвало да се приложи,ако е допуснато нарушение на
процесуалните правила,довело до ограничаване на процесуалните права на страните и не е
отстранено,ако липсват мотиви на проверяваните съдебни актове или протокол от съответно
съдебно заседание,ако съдебните актове са постановени от незаконен състав или тайната на
съвещанието е била нарушена. Предметът на проверка ясно е очертан с оглед разписаното в
чл.422 ал.1,т.5 вр. чл.348 ал.1,т.3 вр. ал.5 НПК,касателно преценката за явна несправедливост
на наложено наказание. Предметът на проверка е свързан и с начина,по който е изградено
вътрешното убеждение на решаващия съд и преценка дали то е основано на
2
обективно,всестранно и пълно изследване на всички правно-релевантни факти и
обстоятелства по делото.В този смисъл право на конкретната съдебна инстанция по
същество е да кредитира едни доказателствени източници за сметка на други, поставяйки ги
в основата на фактическите си констатации,като съществено нарушение на процесуалните
правила ще е налице тогава,когато не са изложени съображения,относно оценката на
доказателствените материали,когато те са оценени едностранчиво и тенденциозно или са
сторени изводи на основата на негодна или несъществуваща доказателствена основа.
По оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения.
Във връзка със сторените оплаквания от страна на осъдената К.,на първо място,
съдът следва да даде отговор на поставените от нея въпроси и възражения,свързани с
твърденията за нарушеното и право на защита,като следствие от допуснати съществени
процесуални нарушения.
Неоснователно е оплакването на осъдената К. и защитата и,че е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила,доколкото наказателното производство
срещу осъдената К. се е развило без нейно участие и в нарушение на Закона,по реда на
чл.269 НПК,без да са налице основания за това.
Неоснователно е свързаното с горното твърдение оплакване,че по този начин е
нарушено правото и на защита,включително лично да се защити по повдигнатото и
обвинение.
За да даде отговор на това оплакване следва да се провери процесуалното движение
на наказателното дело пред първия съд и пред въззивния съд.
В Софийски Районен съд е внесен обвинителен акт против А. М. за престъпление по
чл.195 ал.1,т.4 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 НК вр.чл.63 ал.1,т. НК,както и обвинение
против С. Г. К. за престъпление по чл.195 ал.1,т.4 и т.7 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1
вр.чл.28 ал.1 НК.
Пред първия съд съдебното производство по отношение на С. К. се е развило по
реда на чл.269 ал.3,т.1 и т.4 НПК.
Видно е,че за съдебните заседание,включително за провеждане на разпоредително
с.з. и за съдебно следствие,С. К. е надлежно призовавана от известните по делото постоянен
и настоящ адрес в с.***,ул.“***“,община ***,обл.***,вж.л.37,л.66,л.80 и л.104 от
делото,като е отбелязано в съответните съдебни книжа,че лицето не пребивава на посочения
адрес.
Призовавана е и от адрес в гр.***,ул.“***“30,обл.***,като призовката е получена от
брат и-пълнолетен,със задължение да я уведоми,вж.л.36 от делото.
Поради това,че подсъдимата тогава С. К. не е открита на известните по делото
постоянен и настоящ адрес в с.***,ул.“***“,община ***,обл.***,нито на адреса в
гр.***,ул.“***“30,обл.***,същата,с оглед справка от МВР,че е напуснала Република
България на 05.02.2020 година и не са налице данни да се е завръщала в страната,е обявена
3
на издирване с телеграма №6206/09.03.2020 год. на ГД“НП“,и с Бюлетин №49/19.02.2021
година,вж.л.105,л.133 и л.134 от делото.
Не е установена,въпреки опитите за откриване и призоваване по наказателното
дело.
Назначен и е служебен защитник.
В разпоредително съдебно заседание този защитник е заявил,че са налице условията
на Закона за провеждане на т.н.“задочно производство“по отношение на С. К.,а след
изслушване на страните съдът е дал ход на делото.
При изложените факти настоящият съд намира,че оплакването на осъдената К. и
защитата за това,че незаконосъобразно осъдената е лишена от възможността да участва в
наказателното производство,е неоснователно.Правилно при установените обективни факти
първият съд е провел съдебното следствие при условията на чл.269 ал.3,т.1 и т.4 НПК.
Обосновано първият съд е намерил,че след като подсъдимата С. К. е издирвана и не е
открита на постоянен и настоящ адрес,и не е уведомила за промяна на пребиваването си
/чл.269,ал.3 т.1 НПК/,то разглеждането на делото в отсъствие на подсъдимата С. К. няма да
попречи на обективната истина.Още повече,тази констатация се явява обоснована,
доколкото се установява от посочени писмени доказателства-справки от МВР,че лицето е
напуснало Р.България,а местоживеенето му е неизвестно.
Няма спор,че С. К. е надлежно привлечена към наказателна отговорност и е знаела
за воденото срещу нея,и А. М. наказателно производство.Укрила се е без да уведоми
съответните органи /нито държавното обвинение,нито съда/,но е имала тази възможност
,след като съдебните книжа са получени от пълнолетния и брат,и е търсена на известните по
делото настоящ и постоянен адрес.
С присъда,постановена на 14.06.2021 година по н.о.х.д.№20034/2019 година по
описа на Софийски районен съд подсъдимата А. М.,на основание чл.304 НПК е призната за
невиновна по повдигнатото и обвинение по чл.195 ал.1,т.4 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК,а
подсъдимата С. Г. К. е призната за виновна в това,че на 17.11.2018 година,в
магазин,намиращ се в МОЛ„Сердика“,гр.София,бул.„Ситняково“№48,чрез използване на
специален начин-особена ловкост,е отнела чужди движими вещи на обща стойност 75 лева
от владението на М. П. без нейното съгласие,с намерение противозаконно да ги
присвои,като случаят не е маловажен и деянието е извършено повторно,поради което на
основание чл.195 ал.1,т.4 и т.7 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.28 ал.1 НК е осъдена на 1/една/ година
„лишаване от свобода“ при първоначален „общ“ режим за изтърпяване.Подсъдимата К. е
оправдана по обвинението да е извършила това престъплението в съучастие с подс.М. като
съизвършители по чл.20 ал.2 НПК.
Неоснователно е оплакването на осъдената К. и защитата и,че отново е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила,доколкото и въззивното наказателно
производство срещу осъдената К. се е развило без нейно участие,в нарушение на Закона,по
реда на чл.269 НПК,без да са налице основания за това.
4
Неоснователно е твърдението,че така и въззивният съд е нарушил правото и на
защита.
Установава се,че с въззивна присъда №13/31.01.2022 година,постановена по
в.н.о.х.д.№ 3728/2021 година на Софийски градски съд,първоинстанционната присъда е
отменена в оправдателната й част,като подс.А. М. е призната за виновна в това,че на
17.11.2018 година,в магазин LC WAIKIKI,МОЛ„Сердика“,находящ се в гр.София,бул.
„Ситняково“№ 48 ,като непълнолетна,но можеща да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, в съучастие като съизвършител със С. Г. К.,чрез
използване на специален начин-особена ловкост,е отнела чужди движими вещи на обща
стойност 75 лева от владението на М. П. без нейното съгласие,с намерение противозаконно
да ги присвои,като на основание чл.195 ал.1,т.4 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр. чл.63 ал.1,т.3
вр.чл.54 НК е осъдена на една година „лишаване от свобода“,изпълнението на което на
основание чл.66 ал.1 НК е отложено за изпитателен срок от три години,считано от влизане
на присъдата в сила.
С въззивната присъда първоинстанционната присъда,постановена по отношение на
С. Г. Н. /К./ е отменена в оправдателната й част,като К. е призната за виновна в това,че е
осъществила деянието по 195 ал.1,т.4 и т.7 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл. 28 ал.1 НК в
съучастие с А. М.,като съизвършители.
По отношение на С. Г. Н. /К./ съдебното производство пред въззивната инстанция се
е развило по реда на чл.269 НПК,отново поради невъзможност осъденото лице да бъде
установено и призовано пред въззивния съдебен състав.
Още с определението си за насрочване,л.л.16-18 от делото,въззивния съд е
постановил да се изискат отново всички справки за подс.К. за да се призове надлежно за
участие във въззивно производство,като я е обявил за общодържавно и международно
издирване.Стореното е с оглед пълното охраняване правата на подс.тогава К. и осигуряване
възможност да участва във въззивното производство.
Въпреки многократните опити подс.К. да бъде установена,резултат от издирването
не е налице,а подсъдимата не е открита на адресите,от които надлежно е призовавана,вж.
приложени справки за К. и съдебни книжа в тази насока.
При пълно спазване на процесуалния закон и при взети мерки за охраняване правата
на подс.С. К. в хода на въззивното производство/участие на защитник/ въззивният съд е
разгледал делото по реда на чл.269 НПК и се е произнесъл със законосъобразен съдебен акт.
Въззивният съдебен акт,присъда №13/31.01.2022 година,постановена по в.н.о.х.д.№
3728/2021 година на Софийски градски съд,по отношение на С. Г. Н. /К./ е с характер на
решение и е влязъл в сила за нея към датата на постановяването му.
Процесуални нарушения не са констатирани от настоящият съдебен състав нито в
хода на съдебно следствие пред първия съд,нито в проведеното въззивно наказателно
производство.
Оплакванията на осъдената К. и на защитата и,че са нарушени правата и и в
5
нарушение на процесуалния закон делото е разгледано и решено от първия и от въззивния
съд са необосновани и сочат на некоректно и/или неточно обсъждане на установените факти
и обстоятелства,свързани с усилията на съдебните състави да осигурят явяването на подс.К.
пред съд.
На основа на гореизложеното настоящият съд не намира да са налице твърдените
основания за възобновяване на наказателното производство по внохд № 3728/2021 година на
Софийски градски съд и нохд№20034/2019 година на Районен съд гр.София при условията
на чл.422 ал.1,т.5 НПК вр.с касационно основание по чл.348 ал.1,т.2 НПК–съществено
нарушение на процесуалните правила.
За пълнота на изложението следва да се посочи,че по подадена касационна жалба от
защитник на подс.А. М. срещу постановената въззивна присъда,състав на ВКС се е
произнесъл,като с Р№28/20.01.2023 година по н.д.№891/2022 година е оставил в сила
въззивна присъда №13/31.01.2022 година,постановена по внохд №3728/2021 година на
СГС,а с Определение №175/04.11.2022 година по н.ч.д.№827/2022 година на ВКС е оставено
в сила Определение №1889/15.09.2022 година с което е върната касационна жалба от името
на С. К. против постановената въззивна присъда.
Отговаряйки на поставените процесуални оплаквания от страна на осъдената К. и
защитата и,настоящият съд намира за необходимо отново да подчертае,че самото искане за
възобновяване на наказателното производство по внохд № 3728/2021 година на Софийски
градски съд и нохд№20034/2019 година на Районен съд гр.София е допустимо,доколкото
правото на осъдената С. Г. Н. /К./ да иска възобновяване на наказателното производство
възниква,по силата на чл.421 ал.3,изр.2-ро НПК,от момента на узнаване на влизане в сила на
въззивния съдебен акт,като по повод дадени от настоящия съд указания е доказано /молба от
29.10.2024 година/,че осъдената К. е узнала за постановения по отношение на нея
окончателен съдебен акт на 23.03.2024 година,когато е задържана в Р.Германия и
впоследствие е екстрадирана в Р.България.Понастоящем се намира в Затвор гр.***.
Във връзка с оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения в
искането на осъдената К. настоящият съд намира,че следва да даде отговор дали при
извършената цялостна проверка установява да са допуснати други процесуални
нарушения,даващи основание да се възобнови наказателното производство по цитираните
наказателни дела.
Ясни са принципните съображения,че съдебният акт следва да почива на пълно,
всестранно и обективно изследване на релевантни за предмета на доказване факти и
обстоятелства,включени в нормата на чл.102 НПК,които да се подложат на задълбочен
анализ във взаимовръзката им,при спазване на процесуалните стандарти,разписани от
Законодателя.
На първо място настоящият съд следва да посочи,че не са нарушени процесуалните
правила при изготвяне на обвинителния акт.Същият е изготвен в съответствие с нормата на
чл.246 ал.2 НПК.Изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа
6
обстановка и посоченото в диспозитивната му част сочи на това,че обвинителния акт е
съответен на поставените стандарти в нормата на чл.246 ал.2 НПК.Подробно са описани
релевантни за предмета на доказване по см.на чл.102 НПК факти и обстоятелства,участието
на осъдената К. в изпълнителното деяние,за което е предадена на съд,условията на
време,място и обстановка на реализирането на престъпната деятелност,както и начина на
извършване на престъпното деяние.Подробно са изложени в обвинителния акт съображения
за реализиране признаците на престъпление от обективна и субективна страна.
Проведено е редовно разпоредително съдебно заседание,в което еднозначно,са
решени въпросите,поставени за разглеждане от нормата на чл.248 ал.1 НПК.
Не се установява да е допуснато нарушение на чл.13 НПК,чл.14 НПК ,чл.107 ал.3 и
ал.5 НПК от първостепенния и от въззивния съд.В конкретния наказателно-правен спор
крайният резултат на доказателствения процес е обективиран от първия и от въззивния съд
по ясен,несъмнен и убедителен начин.Волята и вътрешното убеждение на въззивния съд е
възможно да бъдат проследени в еднаква степен от страните в процеса,а и от настоящия
извънреден състав. Събрани и проверени са възможните доказателствени
източници,относими към т.н.“главен факт на доказване“.
Не се установява да е налице липса на всестранно и задълбочено обсъждане на
доказателствения обем,а при оценка на доказателствените източници от първия и от
въззивния съд не е допуснато превратно тълкуване на доказателствата и доказателствените
средства. Изведени са точни фактически и правилни правни изводи.Мотивите на
първостепенния съд,а и тези на въззивния съд,са задълбочени и ясни.Първостепенният съд е
провел съдебно следствие в съответствие с изискванията на Закона,като е събрал и проверил
възможния доказателствен обем при стриктно спазване правата на страните в
процеса.Събирането на доказателствения обем е последвано от анализ на доказателства и
доказателствени средства поотделно и в съвкупност, като вътрешното убеждение на съда е
изградено при спазване изискването на чл.14 НПК.
Формирането му е ясно проследимо.
Липсва основание настоящият съд да приеме,че първия съд е изградил фактическите
си изводи въз основа на едностранчиво и/или тенденциозно тълкуване,нито може да
възприеме тезата,че тези фактически изводи са изведени на базата на негодна или
несъществуваща доказателствена основа.Мотивите на първия съд,а и фактическите изводи в
решението на въззивния съд,отговарят на изискването на чл.305 ал.3 НПК,доколкото е
посочено кои доказателства и доказателствени средства са кредитирани и кои-не,както и
поради какви причини е изведена и приета фактическа обстановка,послужила за извеждане
на правните изводи на съда.
На основа изложеното настоящият съд намира липса на допуснато съществено
процесуално нарушение по чл.348 ал.3,т.2 вр.ал.1,т.2 НПК,като се налага извод,че доводите
в искането за възобновяване на наказателното производство по реда на чл.422
НПК,касателно допуснати съществени процесуални нарушения,са неоснователни.
7
По оплакването за нарушение на материалния закон.
Неоснователно е стореното оплакване на осъдената К.,поддържано и от защитата
и,че материалният закон е приложен неправилно,доколкото осъдителната присъда е
постановена на основата на неизяснена фактическа обстановка,описана в обвинителния акт
от прокурора ,изградена на основа на предположения.И по-горе се изложиха относими към
това оплакване съображения от настоящия съд,даващи основание да се приеме,че не е
налице възобновителното основание по т.1 на чл. 348 ал.1 НК,защото не е допуснато
нарушение на материалния закон.
Нарушение на материалния закон е налице тогава,когато закона е приложен
неправилно или не е приложен закон,който е трябвало да се приложи.В конкретния случай
настоящият съд не намира да са налице такива обстоятелства,които да обосноват извод за
нарушение на материалния закон.Следва да се акцентира,че с произнасянето си с
Р№28/20.01.2023 година по н.д. №891/2022 година,с което ВКС на РБ е оставил в сила
въззивна присъда №13/31.01.2022 година ,постановена по внохд №3728/2021 година на
СГС,и с произнасянето си с Определение №175/04.11.2022 година по н.ч.д.№827/2022
година,с което ВКС е оставил в сила Определение №1889/15.09.2022 година,с което е
върната касационна жалба от името на С. К. против постановената въззивна присъда,са
дадени категорични отговори и на поставени понастоящем въпроси от осъдената и защитата
и.
Необосновано е оплакването,че е нарушен материалния закон,доколкото не е
установена категорично самоличността на осъденото лице.Напротив,по делото безспорно е
установено,че именно подсъдимата С. К. е предадена на съд и осъдена за извършено от нея
престъпление в съучастие с А.М..Дори защитата и самата К. пред настоящия съд не
поддържат такова оплакване.
На основа на горното настоящият съд намира,че не е нарушен материалния закон и
не е налице възобновително основание по смисъла на чл.422 ал.1,т.5 НПК вр.чл.348 ал.2
вр.ал.1,т.1 НПК.Материалният закон е приложен правилно и не са допуснати съществени
процесуални нарушения.
С оглед изложеното,Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. Г. К.,с установена самоличност и
посочен адрес,понастоящем в Затвор гр.***,ЕГН ********** за възобновяване на
наказателното производство по внохд №3728/2021 година на Софийски градски съд и нохд
№20034/2019 година на Районен съд гр.София.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9