№ 2158
гр. София, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Маргарита Апостолова
при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело №
20241100109489 по описа за 2024 година
Образувано е по предявени от В. З. И. срещу Прокуратурата на Република България
обективно, кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от
ЗОДОВ и чл. 86 ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника за: сума в размер на 120000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законна лихва от
31,05,2023г. до окончателното изплащане на сумата, сума в размер на 2300,00лв./ молба вх.
№98066/12,09,2024год./, представляваща обезщетение за имуществени вреди, в резултат на
разноски за адвокатско възнаграждение, ведно със законна лихва от 31,05,2023 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Твърди се, че на 11,05,2011год. ищцата е задържана от служители на 05 РПУ СДВР за
24 часа. Образувано е ДП № ЗМ 15088/2011 по описа на 05 РПУ СДВР и е повдигнато
обвинение за извършено престъпление на 11,05,2011год. за престъпление по чл.211, вр.чл.
209, вр. чл.20, ал. 2 от НК, пр.пр. № 25539/2011 по описа на СРП. Образувано е НОХД №
11640/2016, СРС, НО 132 състав, което е прекратено и върнато на прокуратурата за
констатирани процесуални нарушения. Изготвен е нов обвинителен акт и образувано НОХД
№ 9152/2018год., СРС, НО , 111 състав, по което са проведени 30 съдебни заседания.
Постановена е оправдателна присъда от 15,06,2022год. Срещу постановената присъда
постъпва протест от СРП, въз основа на който е образувано в.н.о.х.д. № 2637/2023г. по описа
на СГС, НО, 12 състав, което приключва на 31.05.2023г. Поддържа в периода от започване
на наказателното преследване до постановяване на оправдателна присъда да е търпяла
неимуществени вреди, подробно описани в исковата молба, довели до промяна във
физическото и здравословно състояние, емоционална лабилност, напрежение в семейството,
унижение пред близки и познати. Поддържа да са настъпили и имуществени вреди,
1
съставляващи разходи за адвокатско възнаграждение по воденото наказателно производство-
ДПП от 12,05,2017 г. и ДПП от 07,06,2019 г.
С оглед изложеното се заявява становище за основателност на иска, като се
претендират сторените в производството разноски.
Ответникът - Прокуратурата на Република България в указания законоустановен срок
по реда на чл. 131 от ГПК излага становище за недопустимост, респективно неоснователност
на иско вата претенция. Поддържа, че с оглед заявения срок за продължилото наказателно
преследване е предявен иск по чл.2б от ЗОДОВ, за допустимостта на който следва да е
изчерпана административната процедура по ЗСВ. Не са претърпени неимуществени вреди,
както и и не е налице причинна връзка с воденото наказателно производство. При условията
на евентуалност сочи, че е налице прекомерност на претендираното обезщетение. Оспорва
пасивната процесуална легитимация на ответника по претенцията за обезщетение, тъй като
в съдебната фаза на производство не e ръководещ орган. По отношение на исковата
претенция за имуществени вреди се заявява становище за неоснователност. Оспорва да са
представени доказателства за реално осъществена правна защита и обема на същата. При
условията на евентуалност се релевира възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, с оглед извършените процесуални действия в наказателното производство.
С оглед на изложеното се заявява становище за неоснователност на исковата
претенция и отхвърляне на иска. Релевира възражение по чл.78, ал.5 от ГПК.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Със заповед за задържане на лице от 11,05,2011 г. на служител на 05 РУ на СДВР,
ищцата е задържана за срок до 24 часа, като й е извършен и личен обиск.
С постановление за привличане на обвиняем от 12,05,2011 г. по ДП № ЗМ 15088/11 г.
по описа на 05 РУП-СДВР, пр.пр. № 25539/11 г. по описа на СРП /л. 11/, В. З. И. е
привлечена като обвиняем за това, че от ноември месец 2010г. до 11.05.2011г. в гр. София,
ул. „Т .С. Раковски“ № 79 с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила и поддържа
заблуждение в редица лица, като им е обещала да осъществи екскурзия с дестинация „Палма
де Майорка“ – Испания с превоз самолет, като тръгването ще се състои на Аерогара София,
Терминал 2, но не се осъществило пътуването, като за същото е заплатена сумата от всички
лица в размер на 125 984 лв., от които 7 за деца по 672 лв.; за 164 възрастни по 730 лв. и за
двама възрастни по 780 лв., като с това е причинила имотна вреда на 173 души, които не са
получили в замяна на сумите, които са предоставили за туристическата услуга – екскурзия и
измамата е в особено големи размери. С постановлението на ищцата е наложена мярка за
неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 3000 лв.
Последвали са нови привличания на ищцата като обвиняем с постановления от
18,01,2012 г., 06,11,2013 г. и 20,01,2014 г.
С разпореждане от 19,02,2013 г. по НОХД № 888/2013 г. по описа на СРС /л. 339/,
образуваното по предявен срещу ищцата обвинителен акт съдебно производство е
2
прекратено и делото е върнато на прокурора за отстраняване на допуснати процесуални
нарушения.
С разпореждане от 19,08,2015 г. по НОХД № 149010/2014 г. по описа на СРС /л. 42/,
образуваното по предявен срещу ищцата обвинителен акт съдебно производство е
прекратено и делото е върнато на прокурора за отстраняване на допуснати в досъдебното
производство процесуални нарушения.
Извършено е ново привличане с постановление от 16,06,2016 г. /л. 47/.
С разпореждане от 19,08,2016 г. по НОХД №11640/2016 г. по описа на СРС /л. 376/,
образуваното по внесен от прокуратурата обвинителен акт съдебно производство е
прекратено и делото е върнато на прокурора за отстраняване на допуснати процесуални
нарушения. Представено е определение от 20,06,2017 г. по чнд № 2151/2017 г. на СГС за
потвърждаване на разпореждане от 19,08,2016 г. по нохд № 11640/2016 г. на СРС /л. 57/, с
което производството е прекратено и делото е върнато на прокурора.
С разпореждане от 18,09,2017 г. по нохд № 13261/2016 г. по описа на СРС /л. 54/,
потвърдено с определение от 22,03,2018 г. по внчд № 1280/2018 г. на СГС, образуваното по
предявен срещу ищцата обвинителен акт съдебно производство е прекратено и делото е
върнато на прокурора за отстраняване на допуснати процесуални нарушения.
Ищцата отново е привлечена като обвиняем с постановление от 20,07,2017 г. /л. 62/.
Срещу ищцата е бил внесен обвинителен акт за това, че на 11,05,2011 г. в гр. София,
ул. „Г.С. Раковски“ № 79, в съучастие като извършител с И.Г. З. – извършител,
противозаконно присвоила чужди движими вещи – сумата от 125983,60 лв., собственост на
различни граждани, като не върнала същата сума в размер на 125983,60 лв. на
собствениците й на 11,05,2011 г., при налична невъзможност към 11,05,2011 г. да бъде
организирано от „З. Травел“ ЕООД и от В. З. И. туристическо пътуване – екскурзия с
дестинация „Палма де Майорка“ – Испания, пакет – с включени: 8 дни/7 нощувки за времето
от 15,05,20111 г. до 22,05,2011 г., в хотел от категория три звезди „Java can Pastillia“ 3+*, на
база изхранване „Фулборд“ (закуска, обяд, вечеря, с включени вода и вино), самолетен билет
София – Палма де Майорка – София с авиокомпания „България Еар“, трансфер летище-
хотел-летище, летищни такси, медицинска застраховка, представител на агенцията“, за
заплащане на което пътуване собствениците на горната сума я били предали на В. З. И. и
която сума тя владеела заедно с И.Г. З., последният като управител на „З. Травел“ ЕООД и
която сума следвало да послужи за организирането от „З. Травел“ ЕООД и от В. З. И. на
туристическо пътуване - туристическо пътуване – екскурзия с дестинация „Палма де
Майорка“ – Испания, пакет – с включени: 8 дни/7 нощувки за времето от 15,05,20111 г. до
22,05,2011 г., в хотел от категория три звезди „Java can Pastillia“ 3+*, на база изхранване
„Фулборд“ (закуска, обяд, вечеря, с включени вода и вино), самолетен билет София – Палма
де Майорка – София с авиокомпания „България Еар“, трансфер летище-хотел-летище,
летищни такси, медицинска застраховка, представител на агенцията“ и като обсебването е в
големи размери.
3
По внесения обвинителен акт е образувано е нохд № 9152/2018 г. на СРС.
Представени са протоколи за проведени с участието на ищцата съдебни заседания на
следните дати: 18,02,2019 г.; 02,04,2019 г.; 05,06,2019 г.; 27,09,2019 г.; 22,11,2019 г.;
27,11,2019 г.; 03,12,2019 г.; 09,12,2019 г.; 11,12,2019 г.; 22,01.2020г.; 24,01,2020 г.; 29,01,2020
г.; 31,01,2020 г.; 12,06,2020 г.; 19,08,2020 г.; 30,10,2020 г.; 10,02,2021 г.; 21,05,2021 г.;
14,07,2021 г.; 13,10,2021 г.; 10,12,21год.; 25,02,2022 г.; 15,04,2022 г. и 15,06,2022 г .
С присъда от 15,06,2022 г. по НОХД № 9152/2018 г. на СРС ищцата е била призната за
невиновна и оправдана в извършването на престъплението, за което й е било повдигнато
обвинение по чл. 206, ал. 3, алт. 1 вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК. С присъда от
31,05,2023 г. по ВНОХД № 2637/2023 г. на СГС, влязла в сила от 16,06,2023 г.,
първоинстанционната присъда е потвърдена в частта, с която ищцата е оправдана.
От заключението на изслушаната по делото съдебно-психологична експертиза, което
като обективно и компетентно изготвено следва да бъде кредитирано при постановяване на
съдебния акт, се установява, че предприетото наказателно преследване е провокирало
негативни емоционални преживявания за ищцата, като са довели до негативни прояви от
психо-социален характер, а именно: затворила се в себе си, спряла да контактува, роднините
и приятелите й са се отдръпнали от нея, децата й също. Преживяното от нея е оказало
негативно влияние върху общото й физическо състояние. При клиничното психологично
обследване се отчита болестно разстройство на адаптация тип смесена тревожно депресивна
реакция. Постоянно усещане за напрежение и нервност, ускорен пулс и задух, прекомерно
потене и треперене, натрапчиви мисли и страхове, трудности при концентрация,
раздразнителност, проблеми със съня или кошмари. Постоянно чувство на тъга или
празнота, загуба на интереси, липса на енергия, промени в апетита и теглото, изразена
тревожност със страх и напрежение. Всички тези соматични признаци, проявени в периода
на съдебния процес срещу нея, са дали отражение върху соматичното й здраве, най-вероятно
те са провокирани от негативните преживявания на ищцата, свързани с наказателното
производство. Отчита се остатъчност при преработване на преживяванията, но това не и
пречи до степен за нормалното функциониране в обществото, семейството.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на Соня Стефанова
Станимирова, които съдът цени по реда на чл. 172 от ГПК. Посочва, че ищцата живее в гр.
Сливница и обвинението е имало широк негативен обществен отзвук, който се чувствал
непосредствено от ищцата, предвид малкия размер на града. Вследствие на образуваното
наказателно преследване при ищцата настъпила значителна промяна, затворила се в себе си,
рядко излизала в града. Свидетелства, че потърпевшите от престъплението, за което й било
повдигнато обвинение посещавали дома й, с искания да им възстанови парите. В този
период мъжът й починал, като тя развила и здравословни проблем, имала е и проблеми със
съня.
Представен е договор за правна помощ от 12,05,2011год. с договорено
възнаграждение от 500,00лв. и договор за правна помощ и съдействие с № 704129/ стр.250-
251/;
4
При така изложената фактическа обстановка съда достигна до следните правни
изводи:
Предпоставките включени във фактическия състав на правната норма по чл. 2, ал. 1,
т. 3, пр.1 от ЗОДОВ/ДВ.бр. 48/2023г./, обуславящи основателността на исковата претенция за
претендираното обезщетение са свързани с установяване на следните правно релевантни
факти-повдигнато обвинение за извършено престъпление, по което лицето е оправдано с
влязла в сила присъда, характера на претърпените неимуществени вреди и настъпването на
имуществените вреди както и причинна връзка между вредите и деянието извършено от
правозащитните органи.
Съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на
гражданските закони.
В конкретния случай, по делото се установява, че срещу ищцата В. З. И. е образувано
ДП № ЗМ 15088/11 г. по описа на 05 РУП-СДВР, пр.пр. № 25539/11 г. по описа на СРП за
престъпление по чл. 206, ал. 3, алт. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, в
извършването на което тя е била призната за невиновна и оправдана с влязла в сила на
16,06,2023год. присъда от 15,06,2022г. по НОХД № 9152/2018 г. на СРС.
От приетото по делото заключение на съдебно-психологична експертиза и събраните
гласни доказателствени средства се установява и че ищцата е претърпяла неимуществени
вреди, изразяващи се в преживяно безпокойство, притеснения, страх и нарушена репутация.
Съдът намира, че е налице и причинно-следствена връзка между причинените
неимуществени вреди и повдигнатото срещу ищеца обвинение.
Предвид изложеното, доколкото се установи наличие на законовите предпоставки за
основателност на иска за неимуществени вреди, следва да бъде уважен.
Обезщетението за неимуществени вреди се обуславя от всяка отделна фактическа
обстановка, поради което съобразно общите правила на гражданското съдопроизводство,
всяка от страните следва да докаже релевантните за спора факти. Едва при ангажиране на
доказателства за наличието на претърпени неимуществени вреди и на основание чл. 52 от
ЗЗД, съдът следва да определи глобално размера на дължимото обезщетение по
справедливост. В процесната хипотеза се претендира обезщетение за неимуществени вреди
в размер на 120000,00лв.
Съгласно т.II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г понятието "справедливост" е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. С оглед това разбиране,
при определяне на размера, съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства, които имат
отношение към твърдените от ищеца неимуществени вреди-това са възрастта на лицето,
продължителността на проведеното наказателно преследване, наложените принудителни
мерки за неотклонение, интензитета и продължителността на душевните болки, страдания и
неудобства с оглед тежестта и характера на обвинението, в което пострадалият е бил
обвинен.
5
Съгласно решение № 123/23.6.2013 г по гр. дело № 254/14 г на ВКС, Трето ГО
моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях следва да
съответства на необходимото за преодоляването им, и че не е пряка проява на
справедливост, а е в дисхармония със справедливостта определяне на парично обезщетение
по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди, като се обсъдят всички
наведени доводи и обстоятелства, обосноваващи по-нисък размер на обезщетение. При
определяне на дължимото обезщетение следва да се държи сметка и за обществените
представи за справедливост в аспект на съществуващите обществено-икономически условия
на живот.
Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде
определен при съобразяване от страна на съда на обстоятелствата, свързани с тежестта на
повдигнатото обвинение по чл. 206, ал. 3, алт. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, за
което е предвидено наказание лишаване от свобода от три до десет години – тежко
престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, с относителен висок минимум, като наред с
това е предвидена възможност и за конфискация на имуществото на осъдения.
Наказателното производство е било с изключително дълга продължителност от 12 години, 1
месец и 5 дни/ от 11,05,2011год. до 16,06,2023год./, което съдът намира да надхвърля
многократно разумните срокове за разглеждане и решаване на делото. Съдът намира за
неоснователни възраженията на ответника за необходимостта от провеждане на
административната процедура по чл. 60а и сл. от ЗСВ във връзка с претендираните вреди от
нарушаване на правото на ищцата за разглеждане и решаване на делото в разумен срок.
Както е посочено в Тълкувателно решение № 1 от 27.11.2023 г. по тълк. д. № 1/2022 Г.,
ОСГК на ВКС, обезщетението за неимуществени вреди, претендирани по чл. 2, ал. 1, т. 3 и
по чл. 2б ЗОДОВ се определя глобално, като в мотивите съдът следва да обсъди и
критериите за нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок,
както и изрично да посочи каква част от глобално определеното обезщетение се отнася за
тях. В същото време, нормата на чл. 2б ЗОДОВ не ограничава приложното поле на чл. 2, ал.
1, т. 3 ЗОДОВ, защото отношението им не е както специална към обща, като исковете по чл.
2, ал. 1, т. 3 и чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ имат различен предмет. Въпрос на избор на увреденото
лице е дали да се възползва от чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, заедно с предвидената
административна фаза по чл. 60а от ЗСВ или да претендира обезщетяване на тези вреди,
като част от глобалното обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Характерът на
повдигнатото обвинение не предполага продължителност от над 12 г., като прокуратурата не
е ангажирала доказателства за настъпването на обективни обстоятелства или поведение на
обвиняемите, което да е довело до удължаване на срока за разглеждането му. Видно от
материалите по делото, продължителният срок за разглеждането му се дължи на
многобройните връщания на делото от съда до прокуратурата за отстраняване на допуснати
процесуални нарушения.
При определяне на размера на обезщетението съдът взе предвид също така и
първоначалното задържане на ищцата за срок от 24 часа, както и извършения личен обиск,
6
наложената мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 3000,00лв., както и
възрастта на ищцата от 58 години към деня на повдигането на обвинението. В съдебната
фаза на производството ищцата е трябвало да вземе участие в над 20 съдебни заседания.
Следва да бъде отчетено и тежкото негативно влияние, което проведеното наказателно
преследване е имало върху психиката на ищцата, което се установява от приетото по делото
заключение на съдебно-психологичната експертиза и събраните гласни доказателствени
средства. Обвинението се е отразило негативно на ищцата в семеен, социален и
професионален план. Тя се затворила в себе си, спряла е да контактува с околните. При нея
се установява разстройство на адаптация тип смесена тревожно депресивна реакция. Налице
е остатъчност на негативните психологични преживявания относимо обстоятелство към
реализиране на професионални цели и желания. При определяне на размера на
обезщетението, съдът взе предвид и че негативните психологични изживявания не са имали
клинична изявеност, нито са попречили на нормалното функциониране на ищцата в
обществото и семейството. Съдът намира по делото да не е установена пряка причинна
връзка с развитите от ищцата заболявания /кардиологични проблеми, слухови увреди и
диабет/ и преживения стрес от наказателното преследване. При определяне на
обезщетението не следва да бъдат съобразени и негативните преживявания на ищцата от
смъртта на съпруга й, нито преживените негативни преживявания от лицето с което е
работила.
С оглед гореизложените обстоятелства, както и социално-икономическите условия в
страната в разглеждания период, съдът намира, че справедливият размер на обезщетение за
претърпените неимуществени вреди от забавено правосъдие е 12000лв. и 10000,00лв.
обезщетение за претърпени негативни преживявания във връзка повдигнатото обвинение.
По претенцията с пр.кв.чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на законна лихва:
Съгласно т. 4 от ТР № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС отговорността на държавата за вреди
от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на
оправдателната присъда, съответно това е и началния момент на забавата - в процесния
случай, считано от 16.06.2023 г., поради което претенцията за присъждане на законна лихва
от 31,05,2023 г. до 15,06,2023 г. е неоснователна.
По иска за обезщетение за имуществени вреди:
В тежест на ищцата е да установи настъпването на твърдените имуществени вреди.
Представен е препис от договор за правна защита и съдействие № 02011631 от 12,05,2011 г.,
в който е уговорено възнаграждение от 500,00лв., но няма данни за плащането му в брой, в
който случай да се счете, че има характер на разписка или плащане по банков път. Ето защо
съдът приема да липсват доказателства за извършени разноски. Представен е и препис от
договор за правна защита и съдействие № 704129, който е изцяло нечетлив, поради което не
може да се установи идентитет с посочения от ищеца в исковата молба договор от 07.06.2019
г. Ето защо и съобразно чл.154 от ГПК, искът за присъждане на обезщетение за претърпени
във връзка с обвинението имуществени вреди следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
7
По разноските:
Предвид изхода от спора и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ответникът следва да
заплати на ищеца разноски в размер на 10,00лв. - д.т. и 650,20 лв. – разноски за вещо лице-
СПЕ по сметка на СГС;
На основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. на процесуалния представител на ищеца - адв. М.
Д. следва да бъде заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 510,00лв. съобразно
уважената част от иска от общо определено възнаграждение в размер на 3000,00лв.. Същото
съдът определя съобразно фактическата и правна сложност на делото, извършените
процесуални действия и цената на иска. Следва да бъде посочено, че с оглед постановките
на Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, правилото
на чл. 38, ал. 2 ЗА, че съдът присъжда възнаграждение в определения в наредбата по чл. 36,
ал. 2, изр. второ от ЗА на Висшия адвокатски съвет размер може да не се прилага
/Определение № 712 от 21.03.2024 г. по т. д. № 175/2023 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, Определение
№ 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г., Т. К., І Т. О. на ВКС и др./. Съдът съобрази и
това за подобен вид спорове да е налице утвърдена съдебна практика, което сочи и на
предвидимост на спора при ангажиране на процесните доказателства, поради което
определеното по реда на чл.7, ал.2 от НМРАВ/ сега НВАР/ минималното адв.
възнаграждение в размер на 9542,00лв. би било прекомерно.
Мотивиран от изложеното Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“
№ 2 да заплати на В. З. И., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „*******, на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, сумата от 22000,00лв.,
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 16,06,2023г. до
окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 22000,00
лв. до пълния предявен размер от 120 000,00лв., както и претенцията за законна лихва за
периода от 31,05,2023 г. до 15,06,2023 г. като неоснователна.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. З. И., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София,
ул.„******* срещу Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“
№ 2 иск, с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ и чл.86 от ЗЗД , за
осъждане на ответника за сумата 2300,00лв., обезщетение на имуществени вреди, ведно със
законната лихва от 31,05,2023г. до окончателното изплащане на вземането като
неоснователен.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“
№ 2 да заплати на В. З. И., ЕГН ********** съдебен адрес: гр. София, ул. *******, на
основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, сумата от 10,00лв. – разноски.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“
№ 2 да заплати по бюджетна сметка на СГС на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, сумата от
650,20 лв. – разноски.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“
№ 2 да заплати на адв. М. Д., адрес: гр. София, ул. *******, на основание чл. 38, ал. 2 от
8
ЗАдв., сумата от 510,00лв. - адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването му на
страните
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9