№ 337
гр. Петрич, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ангелина Бисеркова
при участието на секретаря Елена Пашова
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Гражданско дело №
20251230100606 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от Х. Б.
Е., ЕГН ********** с адрес гр.П., ул."М." № **, действаща чрез адвокат Д. В.
М., АК Пл. обективираща обективно кумулативно съединени главни и при
условията на евентуалност искови претенции срещу „Кр. Й.“ ООД, ЕИК *****
, седалище и адрес на управление гр.Х., ул.“Б.“ № ***, представлявано от Вл.
М. И., а именно:
да се прогласи на основание чл.26, ал.1 ЗЗД за нищожен Договор за паричен
заем № 312735 от 17.05.2023 година, поради нарушение на чл.22 вр. с чл.11 и
чл.19, ал.4 от ЗПК;
да се осъди на основание чл.55, ал.1 ЗЗД ответното дружество да заплати на
ищеца сумата от 651 /шестстотин петдесет и един/ лева, заплатена от ищеца
на ответника на основание недействителен Договор за паричен заем № 312735
от 17.05.2023 година, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
депозиране на исковата молба в съда - 09.05.2025 година до погасяване на
задължението;
в случай че се отхвърли главния иск по чл.26, ал.1 ЗЗД, предявява обективно
кумулативно съединени иск по чл.26, ал.1 от ЗЗД : да се прогласи за нищожна
1
неустоечната клауза на чл.8 от Договор за паричен заем № 312735 от
17.05.2023 година, поради неспазване на чл.19, ал.4 вр. с чл.21, ал.1 от ЗПК,
чл.143 и чл.146 ЗЗП и осъдителен иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД - да се осъди
ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 546,76 /петстотин
четиридесет и шест лева и седемдесет и шест стотинки/ лева, заплатена от
ищеца на ответника на основание недействителна неустоечната клауза на чл.8
от Договор за паричен заем № 312735 от 17.05.2023 година, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от депозиране на исковата молба в съда
- 09.05.2025 година до погасяване на задължението. Претендира съдебни
разноски, прави доказателствени искания, представя писмени доказателства.
Ищецът сочи, че между страните е сключен Договор за паричен заем №
312735 от 17.05.2023 година, по силата на който ответникът се задължил да
предостави на ищцата заем в размер на 600 лева, при ГПР 47,664 %. По силата
на договора молителката се задължила да върне заема чрез заплащане на 9
месечни погасителни вноски, всяка в размер и с падеж съгласно Погасителен
план, неразделна част от договора.
Сочи се, че по силата на постигнатите договорености заемополучателят се
задължил за неустойка в размер на 546,76 лева, в случай че не предостави
уговореното с договора обезпечение за заемодателя.
Ищецът твърди, че е заплатил на основание процесния договор общо
сумата от 1 251 лева.
В исковата молба се релевират подробни правни доводи за нищожност на
договора за заем поради неспазване на чл.11, ал.1, т.9, т.10, чл.19, ал.4 и чл.22
ЗПК. Счита, че с договора са накърнени и добрите нрави по смисъла на чл.26,
ал.1,пр. 3 ЗЗД. Релевира конкретни аргументи, с които обосновава и теза за
нищожност на неустоечната клуза от същия договор за заем. Позовава се на
чл.143, чл.146 ЗЗП, чл.33, ал.1 ЗПК.
С гореизложеното ищецът обосновава правния си интерес от предявяване
на исковете.
В законоустановения срок ответникът депозира писмен отговор, с който
заявява становище за неоснователност на предявените искове. Сочи, че на
основание процесния договор за заем ищцата е заплатила общо сумата от 1
196,06 лева, от която както следва: 139 лева на 30.06.2023 година; 50 лева на
11.08.2023 година; 90 лева на 31.08.2023 година; 140 лева на 30.09.2023
2
година; 100 лева на 18.10.2023 година; 40 лева на 27.10.2023 година; 70 лева на
24.11.2023 година; 206 лева на 29.11.2023 година и 361,06 лева на 29.11.2023
година. Сочи, че съгласно записванията в счетоводните книги на дружеството
с общо платената от ищеца сума са погасени както следва: главница 600 лева,
92,33 лева договорна лихва за периода 30.06.2023 г. - 29.11.2023 г., 502,82 лева
неустойка и 0.91 лева лихва за забава. Ответникът релевира подробни правни
съображения, с които обосновава искане за отхвърляне на претенциите като
неоснователни. Претендира съдебни разноски. Заявява възражение за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. Заявява воля
за разглеждане на делото в негово отсъствие. Депозира писмена молба, с която
поддържа предявените искове. Прави изменение на осъдителния иск чрез
намаляване на размера му от 651 лева на 596,06 лева. По същество на делото
пледира за уважаване на претенциите като доказани и основателни.
Претендира съдебни разноски, представя списък по чл.80 ГПК и
доказателства. Прави възражение за прекомерност на претендираното от
ответника юрисконсултско възнаграждение. Релевира съображения.
За ответника – редовно призован, в съдебно заседание представител не се
явява. Депозира чрез пълномощник писмено становище, с което заявява воля
за разглеждане на делото в отсъствие на страната. Поддържа писмения
отговор. Заявява позиция по проекта на доклад по делото. Не прави
доказателствени искания. Не изразява позиция относно волята на ищеца за
намаляване размера на осъдителния иск.
По делото са събрани представените от ищеца писмени доказателства.
Съдът е допуснал изменение на предявения от ищеца осъдителен иск чрез
намаляване на размера от 651 лева на 596,06 лева.
Като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните и
приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а събраните писмени доказателства установиха, че на
17.05.2023 година страните са сключили Договор за паричен заем № 312735,
по силата на който дружеството се е задължило да предостави на Е. заем в
размер на 600 лева, при ГПР 47,664 %, месечен лихвен процент 3,330 %, а Е.
се задължила да върне заема чрез заплащане на 9 погасителни месечни
вноски, всяка в размер и падеж съгласно Погасителен план, представляващ
3
неразделна част от договора, или общо сумата от 704,24 лева.
Съгласно постигнатите договорености /чл.6/ страните уговорили договорът
да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на условията на чл.10, ал.2, т.1 от
ОУ към договора и с още едно от посочените в същата клауза обезпечения, по
избор на заемателя: ипотека; особен залог; банкова гаранция; ценна книга в
полза на заемателя, като в случая заемополучателят е избрал обезпечението
ценна книга в полза на заемодателя.
По делото не се спори, че заемополучателят не е предоставил уговореното
обезпечение.
С чл.8 от договора кредитополучателят се е задължил да заплати на
кредитодателя неустойка в размер на 546,76 лева – в случай че не предостави
договореното в чл.6 от договора вр. с чл. 10, ал.2 от Общите условия към
договора обезпечение.
Съгласно Погасителния план, представляващ неразделна част от договора,
неустойката е платима на 9 месечни погасителни вноски, всяка в размер 60,75
лева с падеж, падежа на съответната погасителна вноска по договора за заем,
без неустойката или общо погасителна вноска с неустойката - 139 лева.
По делото не се спори, че кредитополучателят е усвоил предоставения му от
заемодателя/ответника кредит в размер на 600 лева, както и че плащанията на
основание процесния договор, извършени от заемополучателя, в полза на
заемодателя, са в общ размер 1 196,06 лева.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Няма спор по делото, че ищецът е кредитополучател по договор за кредит,
като между страните по делото е възникнало валидно заемно облигационно
правоотношение, по силата на което ищецът е усвоил заемната сума,
предоставена му от небанкова финансова институция по смисъла на чл.3 от
ЗКИ. Ищецът е физическо лице, което при сключване на сделката е действало
именно като такова, т.е. несъмнено е по делото, че страните имат качеството :
ищцата на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК, а ответникът на кредитор
съгласно чл.9, ал.4 от ЗПК.
Несъмнено е, че сключеният договор за кредит по своята правна
характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит,
4
поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на
специалния закон ЗПК.
Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на ЗПК е
нищожна
Установи се по делото, че в случая страните са уговорили заплащането на
неустойка в размер надхвърлящ размера на кредитната сума за неизпълнение
на задължението на кредитополучателя да предостави обезпечение, платима
чрез 9 месечни погасителни вноски. Смисълът на обезпеченията е да се
предпази кредиторът от последиците на длъжниковото неизпълнение. От
факта, че кредитът е останал необезпечен, за кредитора не могат да
произтекат вреди освен тези, чието настъпване се „покрива“ от уговарянето на
обезпечение по принцип, а именно – дългът да не бъде изпълнен. Като се
скрепява с неустойка, при това в размер по-висок от този на дадения кредит и
близък до общо дължимата сума /кредит и възнаградителна лихва/,
неизпълнението на задължението на длъжника да предостави обезпечение, се
постига единствено увеличение на размера на дълга. Ето защо съдът счита, че
в случая, макар и формално уговорено като неустоечно задължение,
задължението на кредитополучателя за сумата от 546,76 лева съставлява
разход по кредита дължим от потребителя, а не неустойка за неизпълнение на
основното задължение на кредитополучателя – да върне дадения кредит ведно
с договорената възнаградителан лихва. С оглед на това се налага извода, че
формално посочения в процесния договор за кредит ГПР 47,664 % не е
действителния. Посочването в договора за кредит на по-нисък размер от
действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се
окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика
съгласно чл.68 г, ал.4 ЗЗП във връзка с чл.68д, ал.1 ЗЗП. Тя подвежда
потребителя относно спазването на забраната на чл.19, ал.4 и не му позволява
да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.
Ето защо съдът счита, че процесният договор за потребителски кредит е
недействителен на основание чл.22 ЗПК вр. с чл.26, ал.1 ЗЗД.
В допълнение следва да се посочи:
Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1,
чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20, чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК, договорът за потребителски
5
кредит е недействителен и липсата/нарушението на всяко от тези императивни
изисквания има за последица недействителност на договора. Същата има
характер на изначална недействителност, защото последиците й настъпват при
самото сключване на договора, а когато той бъде обявен за недействителен,
заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и
връщане на лихвата и другите разходи. Разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК
предвижда, че договорът за потребителски кредит задължително съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.
По смисъла на § 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати. Следва, че в ГПР са
включени всички разходи на кредитора по отпускане и управление на кредита,
както и възнаградителната лихва. Това налага в ГПР да бъдат описани всички
разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в
положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно
дължи. В тази връзка съдът счита за основателно въведеното от ищеца
твърдение за нищожност на процесната облигационна обвързаност между
страните, възникнала на основание процесния договор за кредит, поради
противоречие със закона – чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
В допълнение съдът следва да посочи, че процесният договор за кредит не е
съобразен с изискванията на чл.10, ал.1, ал.2, чл.10а, ал.2 и ал.4 вр. с чл.22
ЗПК. Съгласно императивните разпоредби на ЗПК ГПР изразява общите
разходи по кредита на потребителя, настоящи и бъдещи, изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Т.е. в ГПР следва
по ясен и разбираем за потребителя начин да са посочени всички разходи,
които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В
случая в договора за кредит липсва ясно разписана методиката на
формирането му – кои компоненти участват. Следователно не е ясно какво се
включва в общите разходи за потребителя. Ето защо съдът намира за
основателни и доказани ищцовите твърдения за изначална недействителност
на процесното облигационно правоотношение между страните, по аргумент
на чл.22 от ЗПК.
6
За пълнота на изложението следва да се посочи: В случая процесната
неустойка е предназначена да санкционира кредитополучателя за виновно
неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер
и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за
погасяване на заема, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че
въведените в договора условия към изискваното обезпечение, както и срокът
му за предоставяне създават значителни затруднения за кредитополучателя за
изпълнение на договора. На следващо място, посочената уговорка влиза в
противоречие с предвиденото в чл.16 от ЗПК изискване към доставчика на
финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да
предложи добросъвестно цена за ползване, съответна на получените гаранции.
В случая е предвидено задължение за представяне на обезпечение след
сключване на договора, като непредставянето на обезпечение не води до
претърпяването на преки вреди за кредитора, който би следвало да прецени
възможностите на кредитополучателя да предостави обезпечение и риска по
предоставянето на кредит към датата на сключване на договора с оглед на
индивидуалното договаряне на условията по същия. Поради това следва да се
приеме, че процесната неустойка, уговорена разсрочено, съобразно
погасителния план към договора и включена в размера на погасителната
вноска по същество има за цел да увеличи размера на възнаградителната
лихва по договора, като по този начин се цели заобикаляне на императивната
разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК, според която годишния лихвен процент на
разходите не може да бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
МС на Р България. Съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза
в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна. В допълнение следва да се посочи, че
основната цел на процесната неустоечна клауза е да доведе до неоснователно
обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на
дължимата за връщане сума, поради което противоречи на добрите нрави и е
нищожна и поради накърняване на добрите нрави. С оглед на изложеното
съдът намира за главния иск за прогласяване недействителността на
облигационното правоотношение между страните за доказан и основателен и
като такъв следва да го уважи.
7
По главния осъдителен иск.
По делото безспорно се установи, че на основание процесния нищожен
договор за предоставяне на паричен заем ищецът е заплатил на ответника
общо сумата от 1 196,06 лева, от която 600 лева заемна сума. Следва, че
разликата над върнатия заем до платената сума, в размер на 596,06 лева е
платена без основание, поради което същата подлежи на връщане на молителя
от ответника. В този смисъл предявеният главен осъдителен иск е изцяло
доказан и основателен и като такъв следва да се уважи.
Предвид изхода на делото по предявените обективно кумулативно
съединени главни искове съдът не дължи произнасяне по евентуалните такива.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва понесе отговорността за сторените от ищеца съдебни разноски в
размер на 100, 04 лева платена държавна такса.
Относно претендираното от пълномощника на ищеца адвокатско
възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.2 ЗА:
По делото е несъмнено, че адвокат Д. В. М. е надлежно упълномощен от
ищцата да я представлява в процеса, съгласно пълномощно на лист 8 и
договор за правна защита и съдействие на лист 40 в делото, при условията на
чл.38, ал.1, т.2 ЗА. В тази връзка и като съобрази фактическата и правна
сложност на делото – броя предявени искове, тяхната цена и правна природа,
също обема правна помощ, оказана от пълномощника на ищеца в процеса –
изготвяне и депозиране чрез ССЕВ на искова молба и на писмено становище
по хода на делото, обстоятелството, че делото не се отличава с фактическа и
правна сложност, в това число и проведеното едно открито с.з., в което
процесуалният представител на ищеца не се е явил, а депозира писмено
становище, в което не се релевират различни от първоначално завените с
исковата молба твърдения, доводи и искания, счита, че ответникът следва да
се осъди да заплати на адвокат М. възнаграждение в размер на 300 лева с вкл.
ДДС. В този смисъл съдът намира за основателно възражението на ответника
за прекомерност на претендираното от пълномощника на ищеца адвокатско
възнаграждение съгласно списък по чл.80 ГПК.
Водим от горното, съдът
8
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожен Договор за паричен заем № 312735 от 17.05.2023
година, сключен между Х. Б. Е., ЕГН ********** и „Кр. Й.“ ООД, ЕИК *****
, седалище и адрес на управление гр.Х., ул.“Б.“ № ***, на основание чл.26,
ал.1 ЗЗД вр. с чл.22 от ЗПК, чл.11 и чл.19, ал.4 ЗПК.
ОСЪЖДА "Кр. Й." ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. Х.,
булевард „Б.“ № *** ДА ЗАПЛАТИ на Х. Б. Е., ЕГН ********** сумата от
596,06 /петстотин деветдесет и шест лева и шест стотинки/ лева,
представляваща недължимо платена сума по недействителен Договор за
паричен заем № 312735 от 17.05.2023 година, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от депозиране на исковата молба в съда - 09.05.2025 година до
погасяване на задължението.
ОСЪЖДА "Кр. Й." ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. Х.,
булевард „Б.“ № *** ДА ЗАПЛАТИ на Х. Б. Е., ЕГН ********** съдебни
разноски в размер на 100,04 /сто лева и четири стотинки/.
ОСЪЖДА "Кр. Й." ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. Х.,
булевард „Б.“ № *** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д. В. М., АК Пл.
възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ на ищцата Е., в
размер на 300 /триста/ лева с ДДС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –Бл. в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
9