№ 213
гр. София, 14.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110215230 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 23-2300467 от 04.10.2023г., издадено от директора
на Дирекция „Инспекция по труда”-София област, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415,
ал. 1 от КТ на „СМАРТ **** с ЕИК ***, в качеството му на работодател е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева за извършено нарушение на
разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ.
Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното
лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна. В жалбата се изтъква,
че наказващият орган не е отчел представените документи и дадени от работодателя
обяснения, като неправилно и без да изложи мотиви е изключил приложението на чл.415в
КТ, както и не е обосновал размера на санкцията. Наред с това се сочи, че неправилно е
определена датата на нарушението, както и, че е налице неяснота относно естеството на
нарушението- неизпълнение на предписание или незаплащане на трудовото
възнаграждение. В допълнение се сочи, че за служителя не са настъпили неблагоприятни
последици, доколкото самият той е бил недобросъвестен като неправомерно е отнел
движими вещи собственост на дружеството, както и, че за едно и също нарушение на
дружеството са наложени единадесет отделни имуществени санкции в размер на 2000 лева
всяка, с което е утежнено положението на работодателя.
В съдебно заседание дружеството жалбоподател, редовно призовано, не изпраща
представител.
Въззиваемата страна - ДИТ-София област, редовно призована, се представлява от
юрисконсулт Иванов, който моли НП да бъде потвърдено като изтъква, че от събраните по
делото доказателства, в частност представено от работодателя сведение, се установява по
безспорен начин неизпълнението на даденото предписание. На следващо място се
отхвърлят изложените в жалбата аргументи, като се изтъква, че датата на нарушението е
посочена както в АУАН, така и в НП, като същите съдържат всички изискуеми от закона
1
реквизити, в заключение се излагат съображения за неприложимост на правилото на чл.415в
КТ, доколкото нарушението е неотстранимо. Претендира за присъждане на разноски в
полза на въззиваемата страна-възнаграждение за един юрисконсулт.
Съдът като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят „СМАРТ ***” ЕООД, с ЕИК ***, е търговско дружество със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Тодор Каблешков“, № 61, вх.Б, ет.7, ап.35,
представлявано от управителя – Георги Узунов.
В периода 08.06.2023г. 19.06.2023г. инспектори при на ДИТ София-област,
извършили проверка по спазване на трудовото законодателство от страна на „СМАРТ ***”
ЕООД, в качеството му на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, включително
относно изплащане на дължимите трудови възнаграждения на работници и служители на
дружеството. Резултатите от проверката били обективирани в Протокол за извършена
проверка № ПР3132506/19.06.2023г., връчен на същата дата на представител на
дружеството с изрично пълномощно за представителство пред ИА ГИТ.
В хода на проверката, на база представена от дружеството информация било
констатирано забавяне в изплащането на определено и начислено трудово възнаграждение
за месец март 2023г. на редица служители включително трудово възнаграждение в размер на
6202.33 лева, дължимо на служителя Мирослав Кирилов Стефанов.
Във връзка с констатираните по време на проверката нарушения, включително
посоченото, в изготвения от страна на контролните органи протокол, на основание чл. 404,
ал. 1, т. 1 от КТ, били издадени задължителни предписания на „СМАРТ ***” ЕООД, като
съгласно т.1 от диспозитивната част на протокола, на дружеството-жалбоподател било
издадено предписание в срок до 19.07.2023г. да заплати на Мирослав Стефанов трудовото
възнаграждение за извършената от него през месец март 2023г., работа. Няма данни
предписанието, имащо характер на принудителна административна мярка, да е било
атакувано пред горестоящия административен орган или съда. Принудителната
административна мярка, с която се формулира предписанието е влязла в сила и подлежи на
изпълнение от страна на нейния адресат.
С оглед осъществяване на контрол по изпълнение на предписанията, дадени на
основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, била извършена последваща проверка на „СМАРТ ***”
ЕООД, от страна на инспектори при ДИТ София-област, за което бил съставен Протокол №
ПР 2328858/04.08.2023г.
По време на проверката била изискана информация за изпълнение на дадените с
предходния протокол предписания. От страна на дружеството не били представени
доказателства за изпълнение на предписанието под № 1, като липсвали каквито и да било
документи, доказващи изплащането на трудовото възнаграждение на служителя Мирослав
Стефанов или, който и да е друг служител за месец март 2023г., нито в първоначално
указания срок, нито до приключване на допълнителната проверка на 04.08.2023г. В нарочни
писмени сведения от упълномощения представител на дружеството било отразено, че
предписанията, свързани с изплащането на трудовите възнаграждения не са изпълнени.
В тази връзка на 04.08.2023г. от страна на свидетеля И. Г. главен инспектор в ДИТ-
София област бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 23-
2300467, с който срещу „СМАРТ ***” ЕООД, било повдИ.о административнонаказателно
обвинение за това, че не е изпълнило в срок даденото под № 1 от протокол от 19.06.2023г.
предписание за изплащане на трудовото възнаграждение на посоченото в протокола лице,
квалифицирано от актосъставителя като нарушение на чл.415, ал.1 от КТ.
На база на така съставения АУАН било издадено процесното наказателно
постановление № 23-2300467 от 04.10.2023г., издадено от директора на Дирекция
2
„Инспекция по труда”-София област, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от КТ на
„СМАРТ **** с ЕИК ***, в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция
в размер на 2000 /две хиляди/ лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 415, ал. 1
от КТ.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
показанията на свидетеля И. Г., дадени в хода на съдебното следствие и приложените по
делото писмени доказателства- Протокол за извършена проверка с изх.№ ПР
2321506/19.06.2023г., Протокол за извършена проверка с изх.№ ПР 2328858/04.08.2023г.,
АУАН № 23-2300467 от 04.08.2023г., НП № 23-2300467 от 04.10.2023 г., идентификационна
карта, пълномощно с нотариална заверка на подписа, сведения от работодателя, представени
по време на проверката, Заповед № 3-0864/17.10.2022г. на изпълнителния директор на ИА
„ГИТ”, заповед за назначаване и длъжностна характеристика на актосъставителя и
наказващия орган.
Настоящият съдебен състав кредитира в цялост показанията на свидетеля Г., тъй като
същите се явяват логични, последователни, вътрешнобезпротиворечиви и съответни на
приобщените по делото писмени доказателства. Показанията на свидетеля са достатъчно
информативни, като съдържат изчерпателни сведения за елементите от състава на
нарушението. Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от НПК,
писмени доказателства, като намира, че същите са логични, последователни, съответни и не
се опровергават при преценката им, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като не са
налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници,
събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие. С
оглед липсата на противоречия между доказателствените източници, както и на спор по
правото, по аргумент за противното от чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК, съдът намира, че не се
налага подробното обсъждане на всеки от тях поотделно.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата се явява процесуално допустима - същата изхожда от легитимирано лице,
депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок, и срещу акт, подлежащ на
обжалване, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при
издаването на наказателното постановление са спазени изискванията за форма и
съдържание, както и специфичните процедурни правила, свързани с участието на свидетели,
предявяване на АУАН, и сроковете за това. АУАН № 23-00467 от 04.08.2023г. е издаден
от компетентен орган - главен инспектор при ДИТ-София област, в кръга на неговите
правомощия и в присъствието на двама свидетели. Съгласно чл. 416, ал.1 от КТ, актовете за
установяване на нарушения се съставят от длъжностните лица към службите за контрол, към
които съгласно чл. 399, ал. 1 от КТ се числи и ИА “ГИТ”, съответно нейните подразделения
и служители, какъвто е свидетеля Г., служител на ДИТ София област, на длъжност главен
инспектор в агенцията. Актът е подписан от съставителя и свидетеля по акта, съгласно
изискванията на чл. 43, ал.1 от ЗАНН и е предявен на представител на дружеството
нарушител. На следващо място актът отговаря на изискванията за форма, съдържание и
реквизити, регламентирани в чл.42 ЗАНН, като в тази връзка не се констатират нарушения
на процесуалните правила, които да се определят като съществени и да внасят неяснота
относно фактическите и правни рамки на формулираното обвинение.
Въз основа на така издадения акт за установяване на административно нарушение е
съставено обжалваното НП, което изхожда от териториално и материално компетентен
орган, съгласно т. 5 на Заповед № 3-0864 от 17.10.2022 г. на изпълнителния директор на ИА
ГИТ. Атакуваното наказателно постановление № 23-2300467 от 04.10.2023г. е
издадено в законоустановения срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН като е налице пълно
3
съответствие между установените фактически обстоятелства в АУАН и НП. При
съставянето на същото не се констатират нарушения на чл. 57, ал.1 ЗАНН, в частност
посочения в жалбата порок- липса на дата на извършване на нарушението, като същата е
изрично посочена -20.07.2023г., денят следващ изтичането на срока за изпълнение на
предписанието. Нарушението е ясно дефинирано, както от фактическа, така и от правна
страна, като не съществува съмнение, че дружеството-жалбоподател е санкционирано за
това, че не е изпълнило дадено задължително предписание, издадено на основание чл.404,
ал.1, т.1 КТ, като това е изрично отразено на стр.2 от НП- "Административното наказание е
наложено за неизпълнение на задължително предписание(ПАМ)...", което именно
кореспондира и с правната квалификация на извършеното, а именно нарушение по чл.415,
ал.1 КТ.
В хода на административно-наказателното производство на дружеството-
жалбоподател е било повдИ.о обвинение за осъществено от негова страна административно
нарушение, което съгласно съставения АУАН и издаденото НП, се изразява в това, че
„СМАРТ ***” ЕООД, в качеството си на работодател е нарушило разпоредбата на чл. 415,
ал. 1 от КТ, като не е изпълнило даденото му предписание под № 1 от Протокол за
извършена проверка от 19.06.2023г., и не е изплатило на служителя Мирослав Кирилов
Стефанов, дължимото за месец март 2023г. трудово възнаграждение, в указания в
предписанието срок, а именно до 19.07.2023г., нито след това.
Изложената в АУАН и НП фактическа обстановка кореспондира с приетата за
установена от настоящия съдебен състав. Правилно наказващият орган е подвел фактите под
посочената в НП материално-правна норма. Това следва от обстоятелството, че съгласно
изричния текст на предписание под № 1, дадено в Протокол за извършена проверка
ПР2321506/19.06.2023г., връчен на същата дата, дружеството жалбоподател е следвало в
срок до 19.07.2023г. да изпълни задължението си за заплащане на трудовото възнаграждение
за месец март 2023г. на посочения в предписанието служител. Предписанието е издадено в
изпълнение на правомощията на контролните органи по чл.404, ал.1, т.1 КТ и е насочено
към отстраняване неизпълнение на задължение на работодателя, произтичащо от изрична
норма на трудовото законодателство. Тук е мястото да се отбележи, че посочените
предписания представляват принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22
ЗАНН, като в тази си част Протоколът за извършена проверка представлява съвкупност от
отделни индивидуални административни актове, всеки, от които подлежи на самостоятелна
преценка за законосъобразност, на самостоятелно оспорване по административен и съдебен
ред, както и на отделно изпълнение, в който смисъл ирелевантно е обстоятелството дали са
издадени или не и други наказателни постановления във връзка с останалите предписания
дадени със същия протокол.
Видно от констатациите на последващата проверка и представените от дружеството
в хода на същата писмени сведения, посоченото предписание не е било изпълнено не просто
в определения срок, но и към датата на приключване на проверката- 04.08.2023г. При това
законосъобразно е констатирано, че е налице неизпълнение на задължително предписание, с
което е осъществен състава на нарушение по чл.415, ал.1 КТ. Доколкото се касае за
нарушение извършено от юридическо лице, то изследването на субективната страна на
извършеното е безпредметно, субект на отговорността е ЮЛ, като следва да се отбележи, че
липсата на пари като родово определена вещ, никога не е основание за освобождаване от
отговорност.
Тук е мястото да се посочи, че за наведените в жалбата фактически твърдения за
извършени от страна на служителите с неизплатени възнаграждения, противоправни
действия по присвояване имущество на дружеството не са представени каквито и да е
доказателства. Дори обаче същите да се установят, то това няма отношение към
изпълнението на предписанията, като реализирането на имуществена отговорност на
4
работниците по правило преминава през нарочна процедура по чл210-211 КТ, за която
данни няма.
За нарушаване на разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ се предвижда имуществена
санкция или глоба в размер от 1 500 до 10 000 лв. Санкцията, която е наложена на
жалбоподателя е в размер от 2000 /две хиляди/лева т.е. близък до минималния. Следва да се
отбележи, че противно на изложеното в жалбата, наказателното постановление съдържа
изрични мотиви относно така определения размер на санкцията, с които съдът се
солидаризира. Действително следва да се държи сметка за обстоятелството, че конкретното
предписание е свързано с несвоевременно заплащане на трудово възнаграждение, което по
правило е основен източник на средства за живот за служителя, престирал трудовата си
сила. Наред с това следва да се отчете факта, че в хода на последващата проверка е
представен и допълнителен срок за изпълнение на предписанията, а именно до 04.08.2023г.,
видно от сведенията на работодателя, но същият отново не е спазен. Предвид на това съдът
намери, че така определеният размер на имуществената санкция, а именно в размер близък
до минималния, но отчитащ посочените по-горе обстоятелства, се явява съответен на
обществената опасност на нарушението.
Неоснователни са и доводите за маловажност на нарушението, като на първо място
следва да се посочи, че чл.415в КТ съдържа специална уредба на маловажните случаи на
административни нарушения на трудовото законодателство, която изключва приложението
на общото правило на чл.28 ЗАНН. Не са налице обаче основания за приложение и на чл.
415в от КТ, като съгласно същия за нарушение, което е отстранено веднага след
установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни
последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или
глоба в размер от 100 до 300лв. В настоящия случай въобще няма данни нарушението да е
отстранено, нито пък е налице втората кумулативна предпоставка за приложението на чл.
415в от КТ, а именно да не са произтекли вредни последици за работниците. В настоящия
казус неизпълненото предписание касае неизплатено трудово възнаграждение, като следва
да се държи сметка, че положеният труд по трудово правоотношение е възмезден, а основно
задължение на работодателя съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 от КТ е да заплаща
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Забавянето при изплащането
на полагащо се трудово възнаграждение на работника във всички случи е вредна последица
за него, поради което и привилегированата разпоредба на чл. 415в от КТ, уреждащ
маловажните случаи на административни нарушения в областта на трудовото
законодателство не следва да намери приложение.
По изложените съображения от фактическо и правно естество наказателното
постановление следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото следва да бъде уважено и направеното на основание
чл.63д, ал.4 от ЗАНН искане на процесуалния представител на въззиваемата страна за
присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение. Основанието за
това е нормата на чл.63д, ал.5 ЗАНН, в полза присъждането на възнаграждение определено
според правилата на Наредбата за заплащане на правната помощ, в случай на
представителство на административен орган от страна на юрисконсулт. В настоящото
производство, въззиваемата страна- директора на ДИТ-София област е била представлявана
от надлежно упълномощен за това юрисконсулт, като съдът намери, че справедливият
размер на възнаграждението, преценен в рамките указани на чл.27е Наредбата за
заплащането на правната помощ, относим именно към защита в производства по ЗАНН е
100 лева, доколкото по делото са проведени две съдебни заседания по същество и са
разпитани двама свидетели, като не са представяни допълнителни доказателства. Същото
следва да бъде присъдено в полза на ИА ГИТ, като първостепенен разпоредител с бюджетни
средства.
5
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 от ЗАНН, СЪДЪТ:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-2300467 от 04.10.2023г., издадено
от директора на Дирекция „Инспекция по труда”-София област, на основание чл. 416, ал. 5,
вр. чл. 415, ал. 1 от КТ на „СМАРТ **** с ЕИК ***, в качеството му на работодател е
наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева за извършено нарушение
на разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ.
ОСЪЖДА „СМАРТ **** с ЕИК *** да заплати на ИА ГИТ, БУЛСТАТ *********
сумата от 80/осемдесет/ лева, съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София
град в 14 – дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6