Решение по дело №928/2020 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 34
Дата: 14 януари 2021 г. (в сила от 6 февруари 2021 г.)
Съдия: Елка Ангелова Братоева
Дело: 20207170700928
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 26 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р       Е       Ш     Е       Н      И      Е

 

  34/14. Януари 2021г., гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На шестнадесети декември 2020г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: Милена Кръстева

 

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 928/ 2020г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по жалба на Н.Г. *** срещу Решение № Ц-1040-21-224/21.09.2020г. на Директора на ТП на НОИ – София град и потвърдените с него Разпореждания № № О-21-999-00-**********; О-21-999-00-**********; О-21-999-00-********** и № О-21-999-00-********** от 24.07.2020г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите.

Жалбоподателката, чрез адв. П.К. *** оспорва решението и потвърдените с него разпореждания като незаконосъобразни и моли да се отменят като се изплатят дължимите обезщетения. Счита, че неправилно е отказано обезщетението по представени болнични листове за бременност и раждане на дете, тъй като отговаря на законовите изисквания съгласно чл. 48а КСО - има 12 месеца осигурителен стаж като осигурено лице за този риск, без значение дали той е натрупан непосредствено преди началния момент на изплащане на обезщетението и дали е прекъснат или непрекъснат. Твърди, че е започнала работа в „Нове“ ЕООД на 10.01.2014г. и до излизането си първоначално в платен, а после в неплатен отпуск от 29.07.2016г. е работила непрекъснато и трудовият й стаж е много повече от 12 месеца.  Счита за незаконосъобразен извода, че след като осигурителното събитие е настъпило по врече, когато има прекъсване на осигуряването, тъй като е ползвала неплатен отпуск над допустимите от КТ 30 дни през една календарна година, следва да бъде лишена от обезщетение. Излязла е в неплатен отпуск, за да продължи обучението си по право като положи задължителния 6-месечен стаж и изпит за правоспособност, уредени в чл. 294 ал.1 от Закона за съдебната власт, който е включен в срока на обучение за специалността „право“. Това може да стане само присъствено и затова е излязла в неплатен отпуск за срока на стажа, тъй като полагането на задължителния стаж за продължаване на професионалното обучение и упражняването на труд по трудово правоотношение са несъвместими. Счита, че това не променя факта, че към момента на излизането й в неплатен отпуск, за да довърши образованието си по право има повече от 12 месеца осигурителен стаж за риска „общо заболяване и майчинство“ и с настъпването на осигурителното събитие за нея се поражда правото на обезщетение. Незаконосъобразен е изводът, че поради прекъсване на осигуряването, за да довърши обучението си, следва да бъде лишена от обезщетение. Счита, че лишаването й от осигурително плащане при отсъствие на заместващите го доходи от трудова дейност, противоречи на целта на осигурителното законодателство, налице е несъответствие с целта на закона. Моли да се съобразят решенията на ВАС и Окръжен съд – Плевен за доказване съществуването на трудово правоотношение, съответно че е осигурено лице с повече от 12 месеца осигурителен стаж. Натрупаните средства по осигурителната й партида са, за да бъде обезпечено получаването на обезщетение и е нелогично да бъде лишена от това право, само защото задължителният шестмесечен практически стаж по специалността „право“ не се зачита за осигурителен стаж по ЗСВ. В заключение смята, че въпреки липсата на съдебна практика по подобни на настоящия казус, ще бъде несправедливо, ако лицето има натрупани средства в един предходен момент повече от 5 години трудов стаж, излизайки в такъв продължителен неплатен отпуск от 6 месеца да загуби правата си за сметка на завършване на образованието си. Претендира присъждане на направените разноски.

Ответникът – ТП на НОИ – София град чрез юрисконсулт Т.  изразява становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че не се спори, че за периода 29.07. до 31.12.2016г. лицето е ползвало неплатен отпуск. Но за осигурителен стаж са зачитат единствено 30 работни дни през една календарна година от началото на неплатения отпуск т.е. до 10.09.2016г., в който период е имала качеството осигурено лице. След тази дата е налице прекъсване на осигуряването за времето до 31.12.2016г. и към датата на настъпване на осигурителното събитие – 25.12.2016г. с представения първи болничен лист жалбоподателката не е била осигурено лице. Затова не отговаря на двете кумулативно изискуеми предпоставки съгласно чл. 48а КСО за изплащане на обезщетението. Моли да се потвърди отказа. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от другата страна.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр. чл. 118 ал.1 и ал.3 КСО.

Решението е връчено на 25.09.2020г. Жалбата е подадена на 05.10.2020г. в законния 14-дневен срок за съдебно обжалване от активно легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е  ОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Директора на ТП на НОИ – София град, с което са потвърдени издадените четири разпореждания от 24.07.2020г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите, по подадени жалби от Н.Г. срещу откази за изплащане на обезщетения за бременност, раждане и майчинство, са разгледани в едно общо производство на осн. чл. 32 от АПК, тъй като преценката на правото на обезщетения за бременност и раждане по чл. 48а за срока по чл. 50 ал.1 КСО от 410 дни, от които 45 дни преди раждането, произтича от еднакво фактическо състояние и са от компетентността на един и същи административен орган.

В хода на производството е установено, че за Н.Г.Г. са били представени от осигурителя „Нове“ ЕООД – София три броя Удостоверения – Приложение № 9 за изплащане на парично обезщетение по реда на Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване към:

1/ болничен лист № Е20167200136 за периода от 25.12.2016г. до 07.02.2017г. вкл. с причина бременност – 45 дни преди термина с режим свободен;

2/ болничен лист № Е20167714848 за периода от 08.02.2017г. до 21.03.2017г. вкл. с причина майчинство /след раждането/ с режим – 6 дни болничен и 36 дни свободен;

3/ болничен лист № Е20166263347 за периода от 22.03.2017г. до 08.05.2017г. вкл. с причина майчинство – 48 дни с режим свободен.

Представено е и Удостоверение – Приложение № 10 с молба-декларация за остатъка до 410 дни по чл. 50 ал.1 от КСО с начална дата от 09.05.2017г.

Първоначално с издадени разпореждания, потвърдени с решения на ТП на НОИ – София град е било отказано изплащането на обезщетенията с мотив, че лицето няма регистриран трудов договор с „НОВЕ“ ЕООД.

С влязло в сила Решение № 427/08.11.2018г. по гр.д. № 507/2018г. Окръжен съд – Плевен е признал за установено съществуването на трудово правоотношение между Н.Г. *** и „Нове“ ЕООД – София, възникнало по безсрочен Трудов договор № Н-1/10.01.2014г., сключен на 10.01.2014г., по силата на който Н.Г.Г. е назначена на длъжността технически сътрудник с място на работа „офис“, на осемчасов работен ред, с трудово възнаграждение в размер на 2200 лв., който договор не е регистриран по реда на чл. 62 ал.2 КТ. Решението е постановено при участието на ТП на НОИ – София като трето лице – помагач на страната на ответника и е задължително за него.

В мотивите ОС – Плевен приема, че трудовото правоотношение продължава да съществува и към момента на постановяване на решението, тъй като няма данни да е прекратено. Посочва още, че не дължи произнасяне дали ищцата има качеството на осигурено лице, тъй като трудовото правоотношение е различно от осигурителното, но наличието на трудово правоотношение е предпоставка за възникване и на осигурително правоотношение.

С Решение №16434/03.12.2019г. по адм.д. № 1179/2018г. и с Решение № 15332/12.11.2019г. по адм.д. № 4129/2018г. ВАС е отменил отказите за изплащане на обезщетенията и е върнал преписките на компетентния орган при ТП на НОИ – София град за ново произнасяне по подадените заявления при съобразяване със задължителната сила на влязлото в сила решение на Окръжен съд – Плевен поради възникналия в резултат от това решение нов правен факт относно правото на обезщетение с оглед качеството на жалбоподателката на „осигурено лице“.

Със Заповед № ЗР-5-14-00719114 от 12.02.2020г. е възложено извършване на проверка по разходите на ДОО в „Нове“ ЕООД относно изясняване на осигурителния статус на жалбоподателката. В резултат от проверката е издаден Констативен протокол № КВ-5-14-00780456 от 08.07.2020г. на контролния орган при ТП на НОИ – Плевен, според който е установено, че Н.Г.Г. е ползвала неплатен отпуск за периода от 29.07.2016г. до 31.12.2016г., според твърденията й,  за полагане на държавен юридически стаж, поради което на осн. чл. 9 ал.2 т.3 КСО тя не е била осигурено лице и към началото на настъпването на временната неработоспособност на 25.12.2016г. не отговаря на условията на §1 ал.1 т.3 от ДР на КСО и няма качеството „осигурено лице“.

Поради това ръководителят по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – София град е издал оспорените разпореждания от 24.07.2020г. , с които отново е отказал отпускане на парично обезщетение за бременност и раждане по представените три болнични листа и за остатъка до 410 дни от срока по чл. 50 ал.1 КСО, поради факта, че към датата на настъпване на осигурителния риск тя няма качеството на осигурено лице по смисъла на §1 ал.1 т.3 от ДР на КСО, тъй като осигуряването е прекъснато, считано от 11.09.2016г. Позовал се на разпоредбата на чл. 9 ал.2 т.3 КСО, според която за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски се зачита времето на неплатения отпуск до 30 дни през една календарна година. Затова е приел, че за остатъка от периода т.е. от 11.09.2016г. до 31.12.2016г. Н.Г. е ползвала неплатен отпуск, който не се признава за трудов и осигурителен стаж. А съгласно чл. 10 ал.2 КСО осигуряването се прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо, че дейността по чл.4 не е прекратена.

В законният срок  жалбоподателката оспорила разпорежданията пред Директора на ТП на НОИ – София град, като изразява несъгласие с това  тълкуване. Твърди, че от 10.01.2014г. и до излизането й първоначално в платен, а после и в неплатен отпуск от 29.07.2016г. е работила непрекъснато и трудовият й стаж е много повече от изискуемия – 12 мес., като е без значение дали е натрупан непосредствено преди настъпване на осигурителния риск за изплащане на обезщетението. Затова счита, че е незаконосъобразен изводът, че прекъсването на осигуряването поради ползван неплатен отпуск повече от 30 дни през една календарна година, я лишава от право на обезщетение. Към възраженията си е приложила стажантска книжка на стажант-юрист, доказваща проведен задължителен практически стаж за придобиване на юридическа правоспособност за периода от 01.07.2016г. до 03.01.2017г. , удостоверение за юридическа правоспособност, считано от 20.01.2017г. и удостоверение за раждане на детето А. Г. Г., роден на ***г.

С Решение № Ц-1040-21-224/21.09.2020г. Директора на ТП на НОИ – София град не възприел изложените възражения и потвърдил разпорежданията на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите.

В мотивите си се позовал на чл. 10 ал.1 и ал.2 КСО, според които осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл. 4а ал.1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. А осигуряването се прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо, че дейността по чл.4 или чл. 4а ал.1 не е прекратена. Според чл. 9 ал.2 т.3 от КСО за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година. Затова е направен извод, че когато лицето се намира в неплатен отпуск има право на парично обезщетение за временна неработоспособност, само ако тя е настъпила през периода от 30 работни дни, които се зачитат за осигурителен  стаж. Издаването на болничен лист за временна неработоспособност, която е започнала след периода от 30 работни дни, може да послужи само като основание за удължаване на неплатения отпуск на лицето, като времето на неработоспособността не се зачита за осигурителен стаж.

Затова в случая според поддържаните твърдения от жалбоподателката Директорът на ТП на НОИ – София град е приел за безспорно установено, че за времето от 29.07.2016г. до 31.12.2016г. по правоотношението си с „Нове“ ЕООД Н.Г. е ползвала неплатен отпуск, като причините за ползването са ирелевантни за спора. С оглед посочения период може да се определи, че от 12.09.2016г. жалбоподателката е била с прекъснато осигуряване, тъй като са изтекли 30 работни дни, които  се зачитат за осигурителен стаж. В тази връзка, към 25.12.2016г. – настъпване на осигурителния риск бременност по първия представен болничен лист тя не е била осигурено лице за общо заболяване и майчинство. Затова е заключил, че жалбоподателката не отговаря на двете кумулативни предпоставки за изплащане на обезщетение по чл. 48а КСО – да е осигурена за риска общо заболяване и майчинство и да има най-малко 12 месеца осигурителен стаж като осигурено за този риск лице, тъй като към 25.12.2016г. – началната дата на отразения период в първия болничен лист , тя не е имала качеството на осигурено лице.

В допълнение е посочено, че данните по чл.5 ал.4 КСО за осигурителен стаж и доход, подадени от осигурителя „Нове“ ЕООД в Регистъра на осигурените лица са некоректни, тъй като не отразяват действителното фактическо и правно положение за осигурителния статус на лицето за периода от 29.07.2016г. до 31.12.2016г. / т.е. относно ползван неплатен отпуск/ като в тази връзка са предприети действия от контролните органи за задължаване на осигурителя да извърши необходимите корекции в регистъра.

Съгласно чл. 40 ал.3 КСО разпореждането за отпускане или отказ за изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане и отглеждане на дете до 2-годишна възраст се издават от длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащане на обезщетенията и помощите или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на ТП на НОИ.

Разпорежданията са издадени от Д. П. – Началник сектор „Контрол“ в отдел „ПОВН“, въз основа на Заповед № 1015-2179/03.02.2017г. на Директора на ТП на НОИ – София град, с която на служителя са делегирани правомощия съобразно горецитираната разпоредба. В този смисъл разпорежданията за отказа са издадени от материално и териториално компетентен орган в рамките на делегираните му правомощия съобразно закона.

Връчени са на 07.08.2020г. Обжалвани са по административен ред съгласно чл. 117 ал.1 КСО пред Директора на ТП на НОИ – София град на 20.08.2020г. в законния срок 14-дневен срок от получаването съгласно ал.2, който се произнесъл с мотивирано решение по ал.3 съобразно правомощията си.

Определеният ред и срокове за обжалване и произнасяне са спазени.

Директорът на ТП на НОИ – София град се е произнесъл с решението си по обжалваните разпореждания и доводите на жалбоподателката като ги обединил в едно производство, в мотивите е изложил подробни аргументи в подкрепа на становището на длъжностното лице по изплащане на обезщетенията и помощите. Разпорежданията съдържат всички необходими реквизити на индивидуален административен акт и отговарят на изискванията за форма, като съдържат правните и фактически основания, мотивирали отказите.

Изводите в решението и потвърдените с него разпореждания за отказ за изплащане на обезщетенията са неправилни, поради съществени процесуални нарушения, несъответствие с материалния закон и целта на закона.

Съгласно чл. 54к КСО отпускането и изчисляването на паричните обезщетения за бременност и раждане се извършват въз основа на данните по чл. 5 ал.4 т.1, подадени от осигурителите в електронния регистър на осигурителите и в персоналния регистър на осигурените лица и по чл. 33 ал.5 т.12 – въз основа на данните в електронния регистър на болничните листове.

Съгласно чл. 48а КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.

Съгласно чл. 50 ал.1 КСО осигурената за общо заболяване и майчинство майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок от 410 дни, от които 45 дни преди раждането.

Кумулативните условия, които трябва да са едновременно налице са към момента на настъпване на осигурителния риск лицето да има качеството „осигурено лице“ и да има 12 месеца осигурителен стаж като осигурено за този риск.

Задължително осигурени лица съгласно чл. 4 ал.1 т.1 КСО са работниците и служителите, работещи по трудово правоотношение. Съгласно чл. 10 ал.1 КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Според чл. 10 ал.2 КСО осигуряването се прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо че дейността по чл.4 не е прекратена.

Съгласно чл.9  ал.2 т.3 КСО времето на неплатен отпуск до 30 работни дни през една календарна година се зачита за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски.

А съгласно чл.9 ал.2 т.2 КСО за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски се зачита и времето за отпуск за бременност и раждане на дете.

В случая ръководителят по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – София при новото произнасяне е длъжен да се съобрази със задължителните указания в двете съдебни решения на ВАС на осн. чл. 173 ал.2 АПК, с които преписките са върнати за ново произнасяне по правото на обезщетение на Н.Г. с оглед качеството й на „осигурено лице“ при съобразяване и на влязлото в сила Решение на ПлОС, което на осн. чл. 297 ГПК е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. То е задължително за ТП на НОИ – София като държавно учреждение, а освен това и като участваща в спора страна в качеството на трето лице-помагач на страната на ответника, което изрично е записано и в диспозитива на решението.

В този смисъл след връщането на преписката органът е следвало да се произнесе по правото на обезщетение, без да събира нови доказателства относно осигуряването на лицето, тъй като ВАС се е произнесъл по въпроса и е признал качеството на жалбоподателката на „осигурено лице“, съобразно решението на Окръжен съд – Плевен и наличните по водените  администртативни дела доказателства относно правото на обезщетение.

Освен това в хода на извършената проверка след връщане на делото не са събрани никакви нови доказателства относно факта, че за периода 01.07.2016г. до 31.12.2016г. жалбоподателката е ползвала неплатен отпуск. Изводите на административния орган се основават само и единствено на твърденията на самата жалбоподателка. Докато в регистъра на осигурените лица, приложено извлечение по делото, са налични подадени през м. юли 2016г. от осигурителя данни за осигуряване на лицето за пълен работен месец от януари 2016г. и до края на 2016г. Подадени са и изискуемите декларации по образец за осигуряването на лицето с представянето на болничните листове. Тези данни по чл.5 ал.4 т.1 КСО е следвало да се съобразят от органа при произнасянето относно правото, срока и размера на обезщетението, тъй като не са били коригирани преди това и са задължителни. Изисканата справка от ТД на НАП – София в хода на възложената проверка от контролните органи на ТП на НОИ – Плевен доказва, че дружеството е декларирало доходи от дейност за 2016г. и 2017г. т.е. подкрепя извода, че в този период е извършвало дейност.

Несъобразяването с наличните данни, задължителни за определяне и изплащането на обезщетението е съществено процесуално нарушение, защото е повлияло на фактическите и правни изводи в крайния акт.

Според решението на Окръжен съд – Плевен е признато съществуването на трудово правоотношение между жалбоподателката и „Нове“ ЕООД – София, възникнало на 10.01.2014г. по нерегистриран трудов договор, което е безсрочно и което продължава да съществува и към момента на постановяване на съдебното решение, тъй като няма данни да е прекратено. Видно от представената трудова книжка трудовото правоотношение на жалбоподателката е прекратено на 12.03.2019г. В подкрепа на този извод са представените пред контролните органи писмени доказателства.

Първият представен болничен лист за бременност е от 25.12.2016г. и към датата на настъпване на осигурителния риск жалбоподателката е имала минималните изискуеми 12 месеца натрупан осигурителен стаж в предходен период, който осугурителен стаж не е задължително да е непрекъснат, затова отговаря на първото условие по чл. 48а КСО за правото на обезщетение, което обстоятелство и тълкуване на закона не се оспорва от ответника.

Неправилен е изводът обаче, че лицето не отговаря на второто кумулативно условие, а именно, че няма качеството на осигурено лице за този осигурителен риск „общо заболяване и майчинство“ към датата на настъпване на осигурителния риск - 25.12.2016г., защото е ползвала неплатен отпуск повече от 30 дни в една календарна година, който не се признава за осигурителен стаж съгласно чл. 9 ал.2 т.3 КСО и осигуряването й е било прекъснато.

На първо място периода на ползване на неплатен отпуск не се доказва от данните в персоналния регистър за 2016г., където месеците от януари до декември са подадени от осигурителя като пълни месеци в осигуряване и за този период не са внесени, но са дължими осигурителни вноски.  Не се доказва и от представени при проверката при осигурителя допълнителни доказателства – ведомости за заплати или заповед за отпуск за този период, защото такива не са представени. Налични са ведомости и фишове за заплати на лицето Н.Г. за периода от м. май 2017г. до м. март 2019г. вкл., молба и заповед за ползване на неплатен отпуск за тридесет работни дни, считано от 09.02.2019г. и заповед за прекратяване на трудовия договор, считано от 12.03.2019г. Направеният извод се базира единствено на поддържани твърдения от самата жалбоподателка, която в подкрепа представя и стажанстска книжка за същия период, през който е провеждала задължителния си практически стаж в органите на съдебната власт като част от обучението по специалността право. Съгласно чл. 297 ал.2 от ЗСВ той не се зачита за осигурителен стаж и стажант-юристът не получава възнаграждение и няма причина да бъде зачетен на това основание.

Тезата на осигурителния институт, че за този период 01.07.2016г. – 31.12.2016г. жалбоподателката е ползвала неплатен отпуск за провеждане на стажа си в Окръжен съд – Плевен, който неплатен отпуск се зачита за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски само до 30 работни дни през една календарна година т.е. до 11.09.2016г. и от този момент осигуряването се прекъсва на осн. чл. 10 ал.2 КСО, тъй като времето на неплатен отпуск над 30 дни в една календарна година не се зачита за осигурителен стаж, независимо че трудовият договор не е бил прекратен и след този период тя не е имала качеството осигурено лице по смисъла на §1 ал.1 т.3 ДР на КСО, не кореспондира с данните от персоналния регистър на осигурените лица и регистъра на болничните листове.

         Независимо от горното обаче, при съществуващо трудово правоотношение с издаването на болничния лист от 25.12.2016г. на жалбоподателката е разрешен отпуск от здравните власти – за бременност и раждане на осн. чл. 163 ал.1 Кодекса на труда в размер на 410 дни, който се признава за трудов стаж и за който се изплаща обезщетение по КСО, а на осн. чл. 9 ал.2 т.2 КСО се зачита и за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски и в този смисъл за периода на издадените болнични листове от 25.12.2016г. за бременност, раждане и майчинство след раждането общо за срок от 410 дни, жалбоподателката на това основание към датата на настъпване на осигурителния риск вече има качеството на осигурено лице, за което пред ТП на НОИ – София са подадени и съответните удостоверения от осигурителя за изплащане на обезщетението.

         Съгласно легалната дефиниция на §1 ал.1 т.3 от ДР на КСО „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 / работи по трудово правоотношение/, за което са внесени или дължими осигурителни вноски.  Пак там е пояснено, че осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9 ал.2 т.1-3 и 5.

Следователно, дори и при прекъсване на осигуряването за периода на неплатен отпуск над 30 работни дни в една календарна година на осн. чл. 10 ал.2 КСО, който не се зачита за осигурителен стаж, при съществуващо трудово правоотношение осигуряването продължава през периода на отпуск за бременност и раждане, който на осн. чл.9 ал.2 т.2 КСО се признава за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски.

         В този смисъл жалбоподателката към 25.12.2016г. има качеството на „осигурено лице“ и отговаря и на двете кумулативни условия за изплащане на обезщетение за бременност и раждане на дете по чл. 48а и чл. 50 ал.1 КСО за срок от 410 дни и незаконосъобразно е било отказано плащане.

         По тези съображения решението на Директора на ТП на НОИ – София град и потвърдените с него разпореждания за отказ за изплащане на дължимите обезщетения са незаконосъобразни и следва да се отменят, а преписката да се върне за ново произнасяне при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебното решение.

При този изход на делото в полза на жалбоподателката следва да се присъдят направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., което не е прекомерно, с оглед  защитавания материален интерес и предвид че определеният хонорар е договорен за процесуално представителство пред всички съдебни инстанции.

Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 и чл. 173 а.2 от АПК съдът

 

 

Р    Е    Ш    И :

 

 

ОТМЕНЯ Решение № Ц-1040-21-224/21.09.2020г. на Директора на ТП на НОИ – София град и потвърдените с него Разпореждания № № О-21-999-00-**********; О-21-999-00-**********; О-21-999-00-********** и № О-21-999-00-********** от 24.07.2020г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите, с които на Н.Г. *** е отказано отпускане на парично обезщетение за бременност и раждане.

ВРЪЩА административната преписка на длъжностното лице по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – София град за отпускане на обезщетение за бременност и раждане на Н.Г. *** по представените: 1/болничен лист № Е20167200136 за периода от 25.12.2016г. до 07.02.2017г. вкл. 2/ болничен лист № Е20167714848 за периода от 08.02.2017г. до 21.03.2017г. вкл. 3/ болничен лист № Е20166263347 за периода от 22.03.2017г. до 08.05.2017г. вкл.  и по Удостоверение – Приложение № 10 с молба-декларация за остатъка до 410 дни по чл. 50 ал.1 от КСО с начална дата от 09.05.2017г., съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА ТП на НОИ – София град да заплати на  Н.Г. *** направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните. 

 

 

 

                                                        С Ъ Д И Я : /п/