РЕШЕНИЕ
№ 1450
гр. Бургас, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20202120105381 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявената от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.” – Париж, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ,
против К. Н. К. искова молба, с която се моли да бъде прието за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 4 637,42 лв., представляваща неплатена главница по Договор за
потребителски заем № ********/******** г., сумата от 792,81 лв. - законна лихва за забава,
дължима за периода 05.02.2018 г. - 11.10.2019 г., ведно със законната лихва, считано от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане
на задължението, които вземания са предмет на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 17674/2019 г. на РС-Варна. Претендира се и осъждане на ответника да
заплати на ищеца направените разноски в заповедното и в исковото производство. В
исковата молба се твърди, че между страните е бил сключен горепосочения договор за
потребителски заем, въз основа на който ищецът е отпуснал на ответника заем в размер на 5
000 лв. и закупуването на застраховка от 1 200 лв., като заемът е следвало да бъде погасен
на 60 месечни вноски, всяка в размер на 193,12 лв. Твърди се също така, че ответникът е
преустановил плащането на вноските по кредита на 05.01.2018 г., като към тази дата е
погасил 14 месечни вноски. Поради това и на осн. чл. 5 от договора за кредит вземането на
кредитора е станало предсрочно изискуемо в пълен размер – поради неплащане на две или
повече месечни вноски, считано от падежа на втората пропусната вноска – 05.02.2018 г.,
като кредиторът е изпратил на ответника покана за доброволно изпълнение, в която изрично
е обявил вземането за предсрочно изискуемо. В съдебно заседание не се явява процесуален
представител на ищеца, но с нарочни писмени молби е заявено поддържане на иска,
ангажирани са доказателства.
1
Така предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, като същият е допустим.
В законоустановения срок по делото е постъпил писмен отговор от назначения
особен представител на ответника, в който искът е оспорен като неоснователен както по
основание, така и по размер. Твърди се, че процесният договор е сключен в нарушение на
чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 10 и т. 11 от ЗПК, като в него некоректно са посочени общият размер на
кредита и годишният процент на разходите: от общия размер на кредита е била удържана
сумата от 175 лв. – такса ангажимент и така кредитополучателят реално е получил не 5 000
лв., а 4 825 лв., като по този начин е нарушен чл. 11, ал. 1, т. 7 от ЗПК, както и се опорочава
изчисляването на ГПР, тъй като изкуствено се завишава размерът на предоставения кредит
и посоченият в договора ГПР не отговаря на действителния. Твърди се също така, че
ответникът не дължи и сумата от 1 200 лв. – застрахователна премия по застраховка
„Защита на плащанията“, тъй като не се доказва валидно сключване на такава застраховка.
На следващо място се твърди, че процесният договор за кредит не отговаря на изискванията
и на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, тъй като липсва ясно разписана методика на формиране годишния
процент на разходите по кредита, като липсва и яснота дали разходите, представляващи
„такса ангажимент“ и застрахователна премия, са включени при формиране на ГПР. С оглед
на горното се твърди, че договорът е недействителен на осн. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1 т. 7, т. 10
и т. 11 от ЗПК и не поражда целените правни последици, като длъжникът следва да върне на
кредитора чистата стойност на предоставения финансов ресурс, който е в размер на 4 825
лв., като при погасени 2 704,56 лв. (14 погасителни вноски) остават дължими 2 120,44 лв. От
тази сума следва да се извади и сумата за застраховка - 280 лв., която е включена в
платените погасителни вноски и така остават дължими 1 840,44 лв., в който размер се
твърди, че искът е основателен. Оспорена е и претенцията за лихва за забавено плащане за
периода 05.02.2018 г. - 11.10.2019 г., тъй като в случая няма законоустановен срок за
изпълнение на задължението по чл. 23 от ЗПК, поради което е необходимо отправяне на
покана до длъжника за плащане на дължимата сума, а такава не е получена от ответника.
Твърди се също така, че договорът за кредит е нищожен, поради накърняване на добрите
нрави, тъй като е налице явна нееквивалентност между двете престации, предвид високия
размер на възнаградителната лихва и на ГПР. Моли се искът да бъде отхвърлен изцяло.
Особеният представител на ответника се явява в съдебно заседание, като поддържа
отговора, не ангажира доказателства.
След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 17674/2019 г. по описа на РС-Варна, на 30.10.2019 г.
в полза „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” - Париж е била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника К. Н. К. за следните суми: 4 637,42 лв. –
главница, дължима по Договор за потребителски заем № ************** от *********** г.,
792,81 лв. – мораторна лихва за периода 05.02.2018 г. – 11.10.2019 г., законната лихва върху
главниците, считано от 29.10.2019 г. до окончателното изплащане, 108,60 лв. – държавна
такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Препис от заповедта за изпълнение е бил
връчен на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което и на осн. чл. 415, ал. 1, т. 2
от ГПК с разпореждане от 06.07.2020 г. заповедният съд е указал на заявителя, че може да
предяви иск за установяване на вземането си, в изпълнение на което е предявен настоящият
иск и същият е допустим.
По делото е представено копие на Договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
********** от ************** г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД
2
(кредитор) и К. Н. К. (кредитополучател) при следните параметри и условия: размер на
кредита – 5 000 лв., застрахователна премия – 1 200 лв., такса ангажимент – 175 лв., брой
погасителни вноски – 60, месечна погасителна вноска – 193,12 лв., обща стойност на
плащанията – 11 587,20 лв., годишен процент на разходите – 40,45 %, лихвен процент –
32,57 %. В договора е инкорпориран и погасителен план, съдържащ падежни дати на
месечните погасителни вноски, размер на вноските и размер на оставащата главница след
всяка вноска, като е видно, че първата вноска е била дължима на 05.11.2016 г., а последната
- на 05.10.2021 г. Не е посочен обаче размерът на уговорената възнаградителна лихва за
кредитора – нито като общ размер на вземането за целия период на договора, нито като
месечно плащане, включено в погасителната вноска.
Видно от т. 2 на условията по договора, дължимата застрахователна премия е
разделена на равен брой вноски, съответстващи на общия брой погасителни вноски и е част
от всяка месечна погасителна вноска. Уговорена е и дължимостта на „такса ангажимент”,
срещу която кредиторът фиксира лихвеният процент за срока на договора, като таксата се
заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, чрез удържането й от общия му
размер.
Съгласно т. 5 от условията на договора, при забава на една или повече месечни
погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска,
а при просрочване на две или повече месечни погасителни вноски вземането на кредитора
става предсрочно изискуемо в целия му размер, считано от падежната дата на втората
непогасена вноска, включително всички определени в договора надбавки, ведно с
дължимото обезщетение за забава, без да е необходимо изпращане на съобщение от
кредитора за настъпването на предсрочната изискуемост.
Съгласно чл. 9 на договора, всички изявления на кредитора, отправени до
кредитополучателя, се считат узнати от последния, ако бъдат доставени на адрес, изпратени
по факс или до адрес на ел. поща, или съобщени по телефон, посочени в договора от
кредитополучателя.
В края на договора се съдържа изявление, с което кредитополучателят удостоверява,
че е получил посочената сума на кредита по банковата си сметка, преддоговорна
информация в съответствие със ЗПК и екземпляр от договора за кредит.
Договорът за кредит е двустранно подписан, като подписите на сключилите го лица
не са оспорени по делото.
Видно от приложените извлечение от основно вписване в търговския и фирмен
регистър, издадено от секретариата на Търговския съд в гр. П*****, и нотификация за
презгранично сливане, на 31.01.2018 г. е било осъществено презгранично сливане между
„БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” – френско акционерно дружество и кредитора по
процесния договор „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД, като видно от
търговския регистър, българското дружество е заличено от търговския регистър, считано от
24.04.2018 г., поради което следва да се приеме, че то се е вляло във френското дружество. С
оглед на това съдът намира, че ищцовото дружество е универсален правоприемник на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и като такъв е придобило всички права и задължения на
това дружество по процесния договор.
По делото е представен и Сертификат № ***********/*********** г., съгласно който
застрахователите „Кардиф Животозастраховане, Клон България” и „Кардиф Общо
застраховане, клон България” са се съгласили да застраховат отговорността на
кредитополучателя при условията на застраховка „Защита на плащанията“, пакет „Защита
3
на плащанията“, срещу заплащане на застрахователна премия. Не е представена обаче
застрахователна полица, под формата на която би следвало да е сключен застрахователния
договор.
Приложено е копие на покана от 15.06.2018 г., адресирана от ищеца до ответника, в
която се съдържа изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, поради
просрочване на две или повече месечни погасителни вноски, но липсват доказателства тази
покана да е била получена от ответника преди завеждане на настоящото дело, поради което
следва да се приеме за установено, че тя е достигнала до него на датата на получаване на
преписите от исковата молба и приложенията към нея от особения му представител, което е
станало на 25.03.2021 г.
По делото е допусната и назначена съдебно-икономическа експертиза, вещото лице
по която е установило, че нетната сума за получаване в размер на 4 825 лв., след удържане
на такса ангажимент в размер на 175 лв., е била преведена на 14.09.2016 г. по банковата
сметка на кредитополучателя в Уникредит Булбанк, с основание „съгласно договор
************“. Вещото лице също така е установило, че кредитополучателят е изплатил по
договора суми в общ размер от 2 703,68 лв., с които са били погасени 482,58 лв. – главница,
1 941,10 лв. – договорна лихва и 280 лв. – застраховка. В резултат на това, според вещото
лице към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 11.10.2019 г., непогасените
задължения по договора за кредит са в общ размер от 8 083,52 лв., от които главница –
4 517,42 лв., възнаградителна лихва – 3 446,10 лв. и застраховка – 120 лв., като ответникът
дължи и мораторна лихва в размер на 790,93 лв., начислена върху сумата от 4 637,42 лв.
(сбор от главницата и дължимата застраховка) за периода 05.02.2018 г. - 11.10.2019 г.
Поради това вещото лице е посочило, че към датата на подаване на заявлението по чл. 410
от ГПК общият размер на задълженията на ответника по процесния договор възлиза на
8 874,45 лв. В експертизата също така е посочено, че в периода от подаването на
заявлението на 11.10.2019 г. до датата на изготвяне на заключението (10.09.2021 г.) не са
направени плащания от страна на ответника по договора за кредит, поради което вещото
лице е изчислило и лихвата за забава върху сумата от 4 637,42 лв. за периода 12.10.2019 г. –
10.09.2021 г. и е посочило, че същата е в размер на 901,72 лв., съответно към 10.09.2021 г.
според вещото лице задълженията по процесния договор са в общ размер от 9 776,17 лв.
По делото е изготвена и допълнителна експертиза, в която са направени изчисления
при условие, че застрахователната премия е недължима, като вещото лице е посочило, че в
този случай начислените по договора за кредит суми са в размер на 10 387,20 лв., от които 5
000 лв. – главница и 5 387,20 лв. – възнаградителна лихва, а месечната погасителна вноска
възлиза на 173,12 лв. Вещото лице също така е посочило, че при този вариант с платените от
ответника суми по договора в общ размер от 2 704,56 лв., се погасяват следните задължения:
0,88 лв. – такса за събиране, 564,26 лв. – главница и 2 139,42 лв. – възнаградителна лихва.
Според вещото лице платени са изцяло вноски с падежи от 05.11.2016 г. до 05.01.2018 г., а
вноската с падеж на 05.02.2018 г. е платена частично, като при обявена предсрочна
изискуемост остава неплатена главница в размер на 4 435,74 лв., а законната лихва върху
неплатената главница, изчислена за периода 05.02.2018 г. – 11.10.2019 г. е в размер на 756,60
лв. В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че неплатената главница е в размер на
4 435,74 лв., но при условие, че е усвоен кредит в размер на 5 000 лв.
При така събраните по делото доказателства, от правна страна съдът намира
следното:
Сключеният между страните договор за кредит представлява потребителски кредит
по смисъла на Закона за потребителския кредит (ЗПК), тъй като същият отговаря на
условията на чл. 9 от ЗПК.
Видно от съдържанието на договора, в случая не е спазено изискването на чл. 11, ал.
4
1, т. 10 от ЗПК, тъй като не е посочено при какви допускания е изчислен годишният процент
на разходите, което представлява основание да се приеме, че процесният договор за кредит е
недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК. Поради това и съгласно разпоредбата на чл. 23 от
ЗПК потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита.
В случая съдът намира, че чистата стойност на кредита е в размер на 4825 лв., която
сума е била преведена от кредитора по банковата сметка на ответника в Уникредит Булбанк,
а не посочената в договора сума от 5 000 лв., тъй като от тази сума кредиторът е приспаднал
посочената в договора „такса ангажимент“ в размер на 175 лв., а предвид
недействителността на процесния договор същата се явява недължима на осн. чл. 23 от ЗПК.
С оглед констатациите на вещото лице, че кредитополучателят е изплатил по
договора суми в общ размер от 2 704,56 лв., то тази сума следва да бъде приспадната от
дължимата от него чиста стойност на кредита, в резултат на което следва да се приеме, че
дължимата от ответника по договора за кредит сума е в размер на 2 120,44 лв., която сума
представлява част от претендираната по делото главница, като на осн. чл. 23 от ЗПК той не
дължи други суми по договора за кредит.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният установителен иск следва да
бъде уважен частично, а именно за главница в размер на 2 120,44 лв., ведно със законната
лихва за забава, считано от подаване на заявлението за издаване на изпълнение до
окончателното й изплащане, а в останалата му част искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Предвид частичното уважаване на иска, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца сумата от 529,66 лв., представляваща част от всички направени
от него разноски в заповедното и в исковото производство (общо 1 356,41 лв.), съответна на
уважената част от иска.
Предвид частичното отхвърляне на иска ищецът следва да заплати по сметка на РС-
Бургас разноски в размер на 121,90 лв., представляващи част от платеното от бюджета на
съда възнаграждение на вещото лице Д., съответна на отхвърлената част от иска.
Останалата част от това възнаграждение, която е в размер на 78,10 лв., следва да бъде
платена от ответника с оглед частичното уважаване на иска.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено на осн. чл. 422 от ГПК, че К. Н. К., ЕГН **********, от
гр. Б*****, ул.****************, дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. –
Франция, вписано в търговския и фирмен регистър на Париж под № ********, със
седалище и адрес на управление бул. ***************, действащо на територията на РБ
чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ, ЕИК: ********, със
седалище и адрес на управление гр. С*****, ж.к ****************, сумата от 2 120,44 лв.
(две хиляди сто и двадесет лв. и четиридесет и четири ст.), представляваща дължима
главница по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
5
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ************** от *********
г., както и законната лихва за забава върху нея, считано от 29.10.2019 г. до окончателното й
изплащане, които вземания са част от предмета на Заповед № 8288/30.10.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 17674/2019 г.
по описа на РС-Варна, като в останалата му част ОТХВЪРЛЯ предявения установителен
иск.
ОСЪЖДА К. Н. К., ЕГН **********, от гр. Б*******, ул. ***********, да заплати на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” – Париж, рег. № *********, със седалище и адрес на
управление бул. *******************, действащо на територията на РБ чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на
управление гр. С******, ж.к ***************, сумата от 529,66 лв. (петстотин двадесет и
девет лв. и шестдесет и шест ст.), представляваща част от направените от ищеца разноски в
исковото и в заповедното производство, съответна на уважената част от иска.
ОСЪЖДА „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” – Париж, рег. № **********, със
седалище и адрес на управление бул. *********************, ***********, действащо на
територията на РБ чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ, ЕИК:
**************, със седалище и адрес на управление гр. С********, ж.к **************,
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Бургас разноски по
делото в размер на 121,90 лв. (сто двадесет и един лв. и деветдесет ст.).
ОСЪЖДА К. Н. К., ЕГН **********, от гр. Б******, ул. **************, да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Бургас разноски по делото в размер
на 78,10 лв. (седемдесет и осем лв. и десет ст.).
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС-Бургас в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Вярно с оригинала!
ИМ
Съдия при Районен съд – Бургас: /П/
6